четвъртък, 13 ноември 2014 г.

                                                      ПРОПУСНАТ МИГ/МИТ/- ЖИВОТА                                                                                                                                                                                                                                                                                    АЗ  НЕ  СЪМ  АЗ



                                                   Този,който живее моя живот, не съм АЗ                                                                                                        Този,който люби жени,
                                                                                   кара коли,
                                                                                   който ходи на работа,
                                                 който си мисли-това или онова,
                                                            този който слуша радио,
                                                            ходи до тоалетната,
                                                 който крои планове
                                                                  и после ги срива:
                                                                            НЕ СЪМ АЗ.


                                                 Чудя се окъде-накъде
                                                           тези,които живееят  моя живот
                                                   си позволяват да се вмъкват в мен?
                                                  И какво общо има моето АЗ с МЕН?.

                                                            Не е игра на думи
                                                                 понякога е страшно трудно
                                                     Да те разлеят от поток в огромна река-
                                                               и вече те няма
                                                       Волята ти е скършена и подчинена
                                                       на цялото,което не познаваш.

                                                          Душата ти е чужда-не ТЯ
                                                       Оставаш само разум със своите вероятности.
                                                          А тяло без душа е като дума
                                                                                         без смисъл-ненужна.
                                                                                                               и сама.
                                                         По самотна от квантовата механика
                                                                             и луната без земя.

                                                         Но не се сърдя на Айнщайн и неговия гений.

                                                             Той несъмнено е бил по-самотен
                                                              и от мен и от всеки друг,
                                                               който не знае що е самота.

                                                         Това ме успокоява,кара ме да забравя,

                                                         и аз приемам другите свои аз.

                                                                И да ви призная понякога ги обичам.

                                                          Като Айнщайн,който е окривал светове,
                                                                   но е оставал в себе си.

                                                             НЕ МУ Е  БИЛО  ЛЕСНО!?...