четвъртък, 22 януари 2015 г.

ЖИВОТ НАШ.



                                   


                             Нищо не е  това което трябва...Винаги се случва да те заболи,,

                           да те объркат с друг ,когато ти трябва яснота..Колцина са разбрали,че щом

                        се умира живота е злина и въпреки това го живеем.  .Ако си на брега на морето

                          в жегав ден, ще съжаляваш  защо не си в прохладните усои на планината.

                         Сам.Без жената,която лежи до теб и я обичаш.Ако си в планината ще

                         ти се прище да си на някой от хавайските острови..Ако си българин

                         ще искаш да си холандец,а ако си холандец ще мечтаеш да си беден българин.

                         Ако си на ресторант изведнъж те обзема желанието да си вкъщи и жена

                         ти да приготвя постно зеле с домати,което ухае на уют.Сенките на празните дни

                        те  преследват навсякъде.Накъдето да погледнеш ти си подгонена сърна.

                        Подгонена от собствените си илюзии и ужасния гаден животДа живееш

                       безнадеждно,не е ли смисалът на самия живот. Живот наш.Кой ще открие злат-

                  ното ти сечение да бъде много в един.Ако си моряк цял живот ще съжаляваш,че не

                     си станал даскал,ако си даскал ще жалиш,че не си станал адвокат.Ако не си

                      чукал мацките ще съжаляваш,че си ги чукал.Те трябва да се обичат.. Където и да

                    се намираш ти не си уцелил мястото. Животът ти минава като на филм.Може

                    страшно да ти харесва,но ти не си вътре.Чувстваш се по-умрял от всички мъртъвци

                    но не губиш надежда да възкръснеш за нов живот.С тоя някак се разминахте,като

                   игра на "прескочи кобила" .Живот наш.  А пък и защо вземаш на сериозно дребния

                  си,никому непознат живот.Никой не те пита.Да живееш един единствен живот е бав

                  но умиране.

                     Възхищаваш се на Американците и Обама.Те знаят,че и да  умрат няма да са сами.

                             Живот наш.Смърт наша.

                                          Нека пребъдем в болката,за да спасим душите си.