Всеки ден,в прдължение на двадесет години,беше минавала все по този път.Сега и се струваше чужд, и далечен.Изведнъж осъзна,че не го познава.Вглеждаше се в лицата на хората,спираше на всеки ъгъл,плавно,почти механично се извръщаше,за да се хване за нещо,което да върне миналото-истинското и усещане за нещата.Уви,всичко беше друго.С последни усилия обръщаше поглед нагоре,към клоните на високите кипариси,към опушеното небе,сякаш от там можеше да дойде спасесението.Не би.Всеки откъснат спомен още повече засилваше чувството и на изгубеност.
Всъщност,всичко започно от нейния син.С него се разбираха и обичаха,но снощи съвсем неочаквано доведе бъдещата и снаха да ги запознае.Вечерта мина съвсем нормално-с обичайната суетня,притеснения,тостове и благопожелания,обещаващи усмивки след кратки реплики.Нищо извън познатото.Докато падна нощта и тя остана сама.Тогава нещо се надигна в нея.Някаква гореща вълна я заля и тя усети отново в утробата си своя син-живо късче под сърцето си.Като че ли сега пак трябваше да го роди,за някакъв друг живот,не за себе си.
Упорито бе нежеланието и да приеме истината,че той е единственото нещо,което е обичала. Сега,когато трябвяше да го подели,тя се чувстваше страшно ограбена и сама.Не мигна до сутринта.Мислите я измъчваха,но тя безпирно ги викаше,за да стане болката и нетърпима,да се изпепели в собсвеното си страдание."Та кога,всъщност,е бил напълно мой моя син? Ученик в друг град,казармата,университета? Виждала съм го от дъжд на вятър...И все пак вярвах,че е мой,докато дойде тази,която няма нищо,ама нищо общо с него,за да ми го отнеме..."
След това я обзе омразата.Още с влизането и бе направило впечатление,че тя е хубава.Имаше плахия поглед на сърна,молеща прошка.Червило и грим не бе сложила,а и не и бяха нужни-една естесвена красота,която вместо да я възхити,кой знае защо я наскърби още повече.Може
би за това,че и напомни за самата нея,за бевъзвратно отлетелите години. Сега,когато крачеше
по нейната непозната улица,някаква светлина заструи от всичко наоколо.Тя ясно съзря каква е била и на къде отива.Животът и бе застанал пред нея.Виждаше го.Едно безкрайно пътуване в
затворен кръг: между дома и работата, между днес и утре,с тайната надежда,че "утре",някой
ден ще стане "днес". Яснотата с която прозираше примерено-изчисления си живот,я накара да предизвика съдбата-да я заблуди и излъже, или просто да не и се подчини.
Забави крачка и се огледа в една витрина.Одобри фигурата си.Сети се,че е само на четири-
десет и пет.Оправи косата си и все още под въздействието на последната мисъл взе решение
този ден да не се прибира в къщи.Промени посоката и тръгна към автогарата.Отначало и се стори,че върши нещо нередно,едва ли не престъпно,но продължи да върви нататък и посте-
пенно напрегнатото и състояние се смени с непокорната тръпка на свободата.Струваше и се
че светът и предлага хиляди удоволствия,че за пръв път живее своя живот.Някаква неубоз-
дана воля я тласкаше сега все напред,към тайнствената притегателност на авантюрата.
Без да подозира какво върши,тя взе автобуса за съседния град.След час беше там.Преди
доста години,когато мъжът и все още бе жив,тя се запозна с един негов колега,за когото
знаеше само това,че е свободен- един от онези мъже,които отбягват трайните връзки.
Но си припомни и особения начин по който я гледаше тогава.-смесица от любопит-
ство и едва прикрито желание.Възможно е в това да не е влагал нищо особено,може би -
просто я е харесал.Все пак с женския си усет тя долавяше,че това е знак, даден и не така случайно.
Каза му,че е в командировка и решила да му се обади,да се видят.Той прие,но в гласа
му усети известно недоумение.Или в това състояние бе излишно мнителна.
Отидоха на ресторант.Цяла вечер той и говори за нейния мъж.Колко добър бил и
и талантлив.И,че добрите си отиват рано...А тя имаше чувството,че е дошла да върнат за-
едно забравеното минало.
Разпитваше я за сина и,за работата и,разказваше и за своите планове и за своя живот,
от който,по всичко личеше,бе доволен.Тя го слушаше,но гласът му достигаше до нея
от далече,като ехо,от дълбините на някакъв друг свят,непонятен и чужд.Опитваше се
и тя да участва в разговора,ала не знаеше какво да каже,гледаше през него и оставаше по-
тока му от думи да текат в нея,без дори да ги улавя.От време на време страхът я хващаше
студено за гърлото,сърцето и биеше като чук във всяка клетка,а после някакво фантастично кълбо набъбваше в душата и,завърташе я неведома,превръщаше я в гореща,дръзка гордост
с която гледаше другите хора самонадеяно и почти подигравателно.Без да се обръща,тя
усещаше дъха им-насядали на масите наоколо,усещаше тяхния презрян,закостенял свят,
в който беше и тя до преди няколко часа и в нея напираше съжаление и омраза.Едва се
сдържаше да не стане и закрещи.Задушаваше се от неговите набези да я зарази с оптими-
зъм,докато накрая всичко това не преля и алкохолът не развърза езика и.Започна грубо и
преднамерено да откровеничи,да разкрива тайните си,да разголва мислите си.И колкото повече виждаше,че той става все по-неспокоен и неуверен,толкова повече изпитваше
желание да се разсъблича.Изгубила чувство за мярка не знаеше дали това не бе продъл-
жило прекалено дълго.А всъщност не я и интересуваше.Четеше в очите му своето отразе-
но падение и го съжаляваше.
После,в един момент,може би бе станала,може би беше се развикала,може би...Но
гласа си не помнеше.
Опомни се на другия ден,когато се събуди в неговия апартамент.Беше я сложил да
спи отделно,на неразгънатия диван,а той бе заминал на работа.С отварянето на очите
си се помъчи да си спомни какво всъщност бе станало с нея.Всичко и изглеждаше ка-
то сън,навестил я за кратко.Потърси с поглед бележката,която мъжете оставят при та-
кива обстоятелства на своите случайни гостенки.Не видя нищо подобно-явен намек,
че историята трябва да приключи.
Скочи от дивана,отиде до прозореца и отхвърли с един замах плътната завеса.Све-
тът нахлу в стаята."Боже мой,за какво бе всичко това?"-запита се тя-"И какво правя
в този непознат дом?"
Влезе в банята,погледна се в огледалото и се позна-тя.Тя беше.Повърна в някакъв
пристъп на погнуса не само от себе си,а и от целия живот...
Когато се съвзе и се оправи,когато притвори внимателно вратата и тя хлопна меко
зад гърба и-разбра,че вече нищо не е в състояние да и помогне да промени живота си-
дори и бъдещата и снаха.