Единствено изкуството спасява. Постигайки познанието,ние убиваме
действителността.Не разумът,а истинското прозрение за нещата от живота,за
ужасната истина,че ние сме безкрайно нещастни ни прави по-добри или зли,
А ужасната истина,e че вече не помага никаква утеха Копнежите се отправят от-
въд света,отвъд смъртта,а битето се отказва и от Боговете,отвъд блестящата му
вечна красота.
И така съзрял суетата и глупостта на Света,човек навсякъде открива безсмис-
лието и абсурда на живота. И макар и ад изкуството единствено може да надскочи
живота и да пренасочи собственото ти битие към представи с които може да се
живее.Това е мисълта,че комичното е по-възвишено от живота,а възвишеното в
живота идва от трагичното.А комичното и трагичното,раждат художествения ка-
тарзис и разтварянето в отвращението на абсурда.
Има два типа хора-Художествен и Символичен.И макар и условни те са живи.
Първият живее в идеите/творчеството/,вторият в действителността.И никога единия и
другия тип не ще се срещнат.Защото вторият действа,но не прави,а първия съзер-
цава,но създава.Пресъздава живота.Единствената смислена работа.След тази на
Бога.