Излекувай ме.
От това,
от което не успяват
никакви лекарства –
от душевни рани,
грижи
и противоречия – ме излекувай.
С дланите си го стори.
После ще опитам да обезболя
твоите страдания.
Мислиш си, че няма да успея?
Да, безсилен съм – едва ли
ще понамалиш цигарите.-
И почти е невъзможно
самотата да отместя –
цяла планина е тя…
Въпреки че все тъй тъжни
и невярващи са твоите очи,
с нещо съкровено
ще възвърна
жаждата ти за живот.
Чувствам, че понякога онази,
най-блажената усмивка,
те обсебва.
Като плахо птиче
я задръж в дланта си.
Пърхането скътай надълбоко.
И отново полети
подмладена…
Дачо Господинов