вторник, 26 юли 2016 г.

Ние не живеем в Бога,ние сме в дявола.




                Естествено-смислените хора избягаха  от тази държава.Кой в чужбина,кой

           далече от чалгата,кой от  политиката на простаците ,кой на село,а и най вече в се-

         бе  си.Нормалния човек  не може да същесвува в тази среда.Той така и така е ограбен

          от живота./ най-малко поради факта ,че  се е родил тук,/ а такива  Бодковци  ,Цецовци и

         тяхните креатури доубиват желанието му не само  да е полезен и да работи за тази

         държава,но и изобщо желанието му за живот.

           Добре! Избрахме отчуждението,самотата,но може ли да се живее като гледаш

         какво става около теб, с твоите деца,с хората изобщо.Кой ги докара до тази лудни-

         ца?Да се мразят,да са готови да убият приятеля за пари,да се надбягват с мотори и

         коли,сякаш всеки следващ миг им  принадлежи/а може би целта е обратна/ да не им

        принадлежи/ съзнателно/ .Защото имам чувството,че целта в тази държава е да оживееш,

       а не да  си жив.Смислените хора това не обичат.

            Жалко е само,че и изкуството се поддаде на" голата реалност" . Като,че  ли от първо

       лице. От името на живота.Това,да отразяваш живота като снимка  е работа на

       журналистиката

       и други жанрове,които нямат претенция за изкуство,а са част от  живота .Не може,обаче,  в

     истинската литература и изобщо изкуктво, да се   говори само за предателства,гадости и

      смърт.Не,че не трябва да се  изговаря,  но нейния поглед  е различен.Погледа на птицата,

      за която живота е това,което Е-ИЛИ ПОЛЕТ В НЕБЕТО ИЛИ  СМЪРТ! Това не означава

     непременно по-висша гледна точка, а това,че живота е такъв какъвто Е! Ние сме роби на

     сатаната.   И изкуството не е призвано да го променя,  да го поправя,и  да гледа на него ка-

     то на фиаско, което свършва с всеки живот,а " илюзията живот"  да започва с изкуство.Така,

    че:  Изкуството  не е измислица,то е по-живо от всеки един  живот.То е самият живот-в

    дълбочинаА и

    трябва да свикмем с с това,  че и изкуството в един момент се превръща във фиаско.Когато

    всичко е нищо,"нищото" става "Всичко".То е винаги малко над повърхността, то е корицата

    надежда,която ни дава  сили да ходим по тази земя, да  се движим и въпреки всичко да

    живеем..