К
А П Ч
У К Ъ Т
На
капки утаява се душата,
от
злобата обидена и от скръбта.
Но
бавно се прокрадва светлината,
за да прогони тя завинаги смъртта.
И
както снежният капчук протича
от
стрехите – предвестие на пролетта,
тъй,
който го почита и обича,
не
би сравнил го с рицаря на тленността.
Но както бавно и полека капе
не само тук, а и във нашите сърца,
нима не мислите, че той ще скапе
ранимата ни, но безсмъртна, уж, душа?!
По капчица на миг. И по две на два.
По триста на година. Хиляди на сто.
Мигът тъй властва вечно над света.
Във Вечността завинаги остава той...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
ЧУВАЩИЯТ ВЕЧНОСТТА
Залеза
на слънцето щом чуеш,
на
птиците щом видиш песента,
ти
завинаги ще се прочуеш,
че
с Бог си разговарял…От света…
Да
чуеш залезът как ромоли
по
есенно златистите листа.
Как
всичките несбъднати мечти
във
сбъдната обръщат се…Една!...
Песента
да видиш как се рее,
като
поток от лунна светлина.
Във
душата ти как всичко пее
сега
единствено за любовта.
А,
когато светъл лъч огрее
секналата
в тъмнината песен,
изгревът
започва да се смее…
Идва
светъл ден…Голям…Но лесен…
Щом в света за тебе заговорят,
че чуваш залез, виждаш песента,
никой няма вече да оспори,
че ти живееш тук във Вечността...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе