С нищо не ме ангажира настоящето време.Межупрочем няма
такова.То е условност между два мига-минало и бадеще.Копнея
за простора на вечността.Копнея за "безвремието" на времето
където ще бъда НЕ АЗ,а просто ТИ.И не е задължително да бъде
второ лице,единствено число в безпирно изтичащо време.
--------------------------------------------------------------------------------------------
С абсурд е надарен не моя ум,а нещата наоколо,
стига да ги заподозреш.
--------------------------------------------------------------------------------------
Мисълта да пътувам между галактиките ме блазни,но не
утешава.Дава ми упование,но ме разрушава.Разрушава ме,
за да ме съблазни със воята забрава и безкрайност...Но в
следващия миг/преди да се осъществи"/,аз бивам залян с
талазите на скука/въображението ми убива не само неосъ-
ществимата мечта,а и самата реалност/.Уморявам се пред-
варително от всичко което ще ми се случи и въображението
ми застива в ступор.
-----------------------------------------------------------------------
Безусловно роб на мисълта,не ще се предам ни на живота,ни
на смъртта.