четвъртък, 28 септември 2017 г.

Човекът метафора

                       МЕТАФОРА-                             Стилна фигура с преносна употреба
                      ---------------------------------------------------------------------
                                                    Ние никога не сме нашата собствена представа,още

                                                    по-малко представата на другите за нас.
                                            ---------------------------------------------------------                   
                                            Когато поправим тази грешка/волна или неволна/,

                                        можем да се наречем "действителни" човеци.


                                          "Най-тъжния  миг в моя живот беше моето раждане,най-светлия-мо-

                          ята смърт.Е,така предполагам."

                               Това го запомних от един велик писател Л.Ф.Селин,а по-късно,убеждавай-

                          ки се в нейната истиност,./поне до половината/,стана мое кредо.

                            Първо защото живота е самота,любовта е илюзия,а в последствие не остава

                           никой и нищо-съвършена пустота.  Живота не струва пукната стотинка,

                           ако не го преоткриеш.Имам предвид да се срещтнете и "познаете".

                          И трябва да си кретен да му се предаваш,вместо да го опознаваш.И след тол-

                          кова "натрупана мъдрост",.разбрах,че смъртта не е страшна,страшен е живота.

                                .Всичко с времето отива  в калта ,в пясъка и там потъва.Вятър и мъгла.

                             Единствената му истинска стойност е да го надмогваш,да го елиминираш

                            и да се шегуваш с него,А това се нарича не игра,а просто творчество/и две-

                            те са едно и също/,

                               А по-късно можеш да разбереш и други неща.Примерно да станеш "дей-

                            ствителен човек.".За това трябва да се потрудиш "стенейки".

                              Маймонит казва,че "истинското "осъвършенстване на хората представлява

                          стремеж към умствено извисяване.Това е крайната цел на човека,която

                           наистина осъвършенства отделния индивид, и единствено чрез нея той се

                           обезсмъртява .Само чрез нея човекът става "действително"човек. Под дей-
             
                            свителен човек разбирам духовно израстналия човек,чедо на Бога.И

                           само когата се слеят двете начала: изначалното с " експеримента" може

                           да говорим за завършения,дейсвителен човек .Защото ние никога няма да

                            станем Богове заради падението и греха,наказани със смърт Обратното е

                           възможно .Но светът продължава да бъде лош и негостоприемен.

                           Метафора е и човека от плът и кръв,и  духовно израстналия-истински човек.

                            Да станеш дейсвително човек е сложна,почти непосилна задача,но пък да

                          останеш скот на тази земя е също трудно дело. То е дело на  дявола,

                          докато човека е дело свое и е в името на Бога Умеят го малцина мъче-

                         ници на духа.С всяко свое умствено порастване човек разбира,че е сам,но

                        колкото повече  е" сам",толкова повече е "всички" Осъзнал тази истина

                        няма  нещо което може да го смачка,унищожи и унижи.Той е повече от

                        едно и по-малко от нула.И в двата случая умножавайки ги остават една и

                        съща величина.И с това може да се заключи,че няма нищо извън СЪЗНА-

                        НИЕТО ни.То ни закриля от злите сили,от демоните на съня,от нас самите

                    ...от Аза и неговите метастази. Ние сме това което сътворим от себе си и което

                      в края на краищата ще ни убие.Но тогава ще знам истината и ще си отида

                      свободен,,пречистен и добър,в един по-добър свят.

                        Зад всяко нещо: дърво,цвете,куче трева,стои друго дърво,друго цвете,

                     друго куче-невидими,но истински.По добрата наша същност.По добрия свят.

                          Човекът има въображение,тоест метафизичен глад за познание,за любов

                        и щастие.Не се отчайвайте ако мечта и живот не се съберат.Да-

                        имате надеждата за един по-добър свят.Свят без войни,убийства,пре-

                         дателства и гадости..означава  вече, че наполовина сте го сдобили-

                       някъде там ,в глъбините на собствената си разкъсана душа.

                            И ако някой ден нещо красиво се изтръгне от мен,това ще бъде една

                        едва забележима,мъничка перла и аз ще съм сбъднал мечтата си да

                         бъда  едно ЦЯЛО-АЗ  и моята МЕТАФОРА.


                                                                                   С.М.Аврелиев