Обичам Бекет-"най- безсмисленият" писател на Света.
И точно за това го обичам,защото той отразява света,"такъв какъвто е"
Без преструвки,сантименти и кълчотене. Без претенции за художе-
ствена естетика,без присметливост и "стилна възвишеност."Само та-
къв,какъвто го вижда и чувства-свободен.
Свят, в който копнеем,градим,рушим,раждаме се и умираме,....
и съвсем съзнателно унищожаваме.С нашето рационално мислене,
с нашите страсти и надежди,а не виждаме,това,което е пред нас,
което ни липсва и което може да ни спаси. Но кога ли човека е искал да
се спаси освен в индивидуален план-да оживее.Той не създава кон-
цепции,не идеологизира,дори не се бори със статуквото/наложено
ОТГОРЕ/,той описва живота,"такъв какъвто е",или такъв какъвто му се струва,
в неговата протяжност,непостежимост и илюзорност..За него,всъщ-
ност,най-голямата илюзия е реалността,но той няма претенцията да я
поправя,или изправя.Това може само Бог,а той е неговия съмишленик
в написването на разказа.Затова избира да разказва,за да се спасява от
живота: "такъв какъвто е".Разказа не е бягство,то е потъване в живота,за
да го разбереш и преодолееш.Разказа е Човек,а човека е жив докато работи
въображението му. Реалността се ражда във въображението,а то ражда
абсурда. Нищо по-абсурдно от реалността/такава,каквато е/.
" Трябва да вървиш без да мислиш-казва Бекет-да вървиш ,тъй както въз-
дишаш:,Аз обаче вървях ли, без да мисля какво върша,вървях по гореопи-
сания начин,а почнех ли да се самонаблюдавам,правех няколко доста
сносни крачки,а сетне се строполявах."
И при всички случаи,по -добре е да живееш,съзнавайки абсурда,
вместо да се правиш ,че той не съществува,че той е само в наши-
те глави,а реалистите са тези,които го изправят и са призвани
да създават реда и смисъла на Битието..Ала света сме и ние,които
го обичаме такъв какъвто е-хаотичен,неразбираем и нелогичен-
но за сега единствен.
С.М.Аврелиев