Животът ме боли

                                         Животът ме боли                                                                                                                                            /имлресия/                                                                                                                                           Боли ме,че не случих на държава                                                                                                                          Не случих на жена
                       Боли ме,че х ората около мен са болни,

                            

                     Боли ме за комунистите,седесарите и
                          царистите,че не им  признахме,че не те,,а
                     ние сме виновни за тяхните вини.                                                                                                            
                                          Боли ме кутрето,коено отрязах,
                                      в знак на отказана любов от едно момиче
                                            и сега  го няма,но ужасно боли.                                                                                                                                                                                                                                                                       Боли ме,че децата ми порастнаха и сега са далеч от мен.                                                                           Дано са като лястовичките                                                                                                                    да носят гнездото  в сърцето си.                                                                                     Боли ме  кръста,гърба и черния дроб , и белия ме боли.

                                   Боли ме сърцето за всичко,което ми се случи в този живот,
                     и за всичко,което не ми се случи.                                                                                                                       Погледнеш ли назад няма нищо и боли
 
                                  Погледнеш ли напред -зее дупка и боли.
                                                                                                                                                                                          Боли ме за баба,щото я болеше глава,
                             а и мен ме боли, щото съм кръстен на нея.

                         Боли ме  за  гората,дето бандитите изсякоха и продадоха на гърците.

                          Боли ме,че сме продажници,а уж не сме лоши хора.
                                                                       пък все нещо/всичко не е тъй/
                        Ние,сякаш сме  хора сбъркани в "остатъка"
                               в изконното си намерение да бъдем люде без Бог.
                          а тъй не бива,щото рано или късно боли.Боли от нищото,
                              че си предател, не не на себе си,Бога си предал .

                                    Свободният човек не е предател! И той е в Бога.                                                                                                                                                                                                                                                                 Боли ме,че съм аз и  се срамувам от това.                                                                                        Боли ме,че птиците не пеят като някога      А кой ли ги и слуша                                                                     
Призивните на щурците са някак унили и не безсмъртни- преди да умрат./мъжките, умират  след любов,буквално,- а не като мъжа след- еякулация-духовно./                                                        И Жабокрякането на жабите не е ТО.  ,то те буди,а не жадува Самоизядохме се не от болки,а от лъжи л   А от това ужасно боли . То е като  да те карат насила да мислиш,че си жив, А ти не си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Боли ме за ручеите,които пресъхнаха и за рибата която живееше в тях                Превърнаха  всичко в модерен еко/псевдо -бизнес /за да  оправдават крадените европейски пари-а.и от това боли.                                                                

                              Боли ме за "морето и неговите хора". За дивото безкрайно море,което опитомявахме с младжката  си сила и бездумсвво и бяхме щастливи,,а сега ни е страх да се докоснем до него    Боли ме,че нацията ни е болна  ,а болестите вече не са   същите и няма кой да ни лекува..   Боли ме и за поповете.Няма кой да  ни опее като хората,щото не им       дават заплати..      Боли ме за неродените деца,които ще пораснат    големи и ще разберат как                 жестоко боли ЖИВОТЪТ БЕЗ МЕЧТИ.                                                                                                                                                                                                                                                            Боли ме за моето куче,което ме обича,а е старо и скоро ще умре.                                                                Боли ме за хората ,които са родени в болка за да ги боли.                                                        Боли ме за приятелствата,които загубих.                                                                                                    Боли ме/с вина и ненавист/любовта към жената която обичах.                                                   Но най много ме боли  за тези които обичах и обичам. Те никога                                                       няма да разберат за това.   Не ме разбирайте погрешно,не ме боли за себе си.За живота ме боли.    Този,който мислим,че притежаваме,и ни принадлежи,а той изобщо                                            не ни припознава.                 .

(((((((((((((((((((((((((((((((

Пъстървата

                                                        Пъстървата                                                                                                                                 или "Златната река"


                   Пъстървата има характерна перка ,така наречената мазна перка.Гърбът и е  с маслиненозелен цвят,а страните и са златистожълтокафяви.По тялото и има дребни,кръгли,оранжеви или червени петна,заобиколени със светла ивица. От двете страни на тялото има широка лента с цветовете на небесната дъга,откъдето носи и името си. Коремните и перки са наситено червени,с хармонична бяла или черна ивица.

      Когато бях дете реката течеше бистра,като детско око.Рибите играеха кротко и бяха щастливи.Особено есента,когато намаляваше водата и те се събираха в клиновидна редица,като птиците,и прецеждаха водата срещу течението на реката.  Едва помръдваха с перките и опашките,за да се задържат на едно място и бяхя толкова уязвими и истински,че аз се прехласвах с часове да ги гледам.Реката беше малка, но бистра и хладна,високо в планината.Сред пъстървите имаше и златни рибки.Не са плод на моето въображение.Бяха истински,със златни перки,златни опашки и изобщо целите бяха от злато.Хранеха  се само с клей и малки златинки, не бяха хищници, но   пъстървите не ги закачаха..Дори им разрешаваха да се подредят в тяхния клиновид.Рибешка им работа,това го няма сред хората.

      Те ми откраднаха реката.Моята златна река.

       Незнам кой дявол ме накара да споделя с най - големия мошеник на  Априлци-Бедния,че реката носи злато.Тогава съм бил наивник и най вероятно съм се надявал ,че той ще ми помогне с пари и ние заедно ще работим.Тоест,да направим "специалното" корито,което беше доста скъпо за времето си/коритото на Язон/ което бях измислил,констроирал и начертал/ не без помоща на Библията/,но в различен вариант. Бях убеден,че с него могат да се улавят  люспите на златинките,които се носеха по коритото на "Моята река".Даже му казах,че ако инвестира  две трети са за него ,останалото за мен.Той се съгласи,поклати глава и рече че ще видим. .Още докато му обяснявах усетих как нещо се обръща в него.Очите му светнаха,стана нервен,започна да се върти на стола  и обърна разговора в друга посока  Все едно нищо не е чул.              
          Месец след този случай отидох да видя реката.Имах лоши предчувствия,но това което видях надмина всичките ми въображаеми страхове.От нея/реката/ не бе останало нищо.Бедния се съюзил с друг богаташ/зер го е страх да направи нещо сам/ ,щото нали знаете ,че" краставите магарета през девет баира се надушват". И започнали работа..Ама ,наистина сериозна работа!
   Накупили техника/най -модерната за тази цел,ала забранена,не като" рухото на Язон""/ моето безобидно корито/ и започнали да търсят злато. Коритото на горката река бе превърнато в неузнаваем ,лунен пеизаж.Булдозерите бяха изринали не само пясъка и чакъла,а и камъните бяха натрупали на огромни камари на 200метра от реката. Дърветата наоколо бяха набутани все едно е минало торнадо.Бяха мобилизирали цяля армия от цигани да претърсват с драги и сита всяка дупка по скалите,а и да изсмукват водата и да я прецеждат.Драгите бяха толкома мощтни,че изсмусваха почти всичката вода от реката и я прекарваха през сита.Но и това не им бе стигнало, в ужасяващащата лакомия,ами след ситата бяха вкарали цялата река в тръби,които на около 20-тина  метра бяха поставили различни мрежи/сита с различни размери на пропускливост и улавяне/.                                                                                                                                      Осъзнах колко съм наивен и глупав,но със някакво хладно спокойствие.Все едно нищо не се отнасяше до мене.Болеше ме само за реката.                                                                                        След малко пристигнаха с джиповете си и Бедния и Пумчо и без да се церемонят ме изгониха и ми забраниха да стъпвам повече на това място.                                                                         Тръгнах бавно надолу по реката и ми се ревеше,ама аз пък не изках да рева. Тя.течеше бавно,унило и без желание да бъде река.Не беше мътна,а кална.Въздух в нея нямаше и рибите бяха обърнали коремчетата си.Някой още се мятаха,мъчеха се да поемат вэздух,но скоро и те умираха..                                                                                                                                                       Измряха и златните рибки,защото вече нямаше златинки с които да се храняг.                                        Проклети да са-казах си на глас,докато вървях и даже май вече тичах-ала не го почувствах истински,щото в този миг бях убеден ,че те са нещастни хора.Че природата или Бог, рано или късно ще им въздаде заслуженото/мразя думата отмъщение.Бог не мрази,следователно не отмъщава/                                                                                                                         А ми хрумна и друго,че те ме гонят и мразят,не за друго,а защото съм беден.Те не обичат бедните като мен,защото мразят всичко,което са били или им напомня за това.Това са били най бедните х ора,очари,свинари,неуки,без занаят,щото нямат и идеи,ала комунизма им даде шанс да крадат,да лъжат и да убиват.некъдърниците станаха новите владетели на държавата.Така за съжаление е и до ден днешен.Котират се лицемерите,мошениците и безкрупулните хора,за които светът е злато и пари.Жалки са.Обаче са силни.Избиха рибата,изловиха златото и забогатяха неистово.Направиха къщи,фабрики,накупиха си най-скъпите коли и яхти.Кораби купиха и умни хора си купиха да им служат.Сега всички сме им измекяри и слуги.Къде да идеш.Железният закон на живота,в държава на предатели и сътрапи живеят само подобните ИМ.                                                                                                                                                  Реших да не се занимавам с тях,макар,че сънувах  "Моята река" всяка нощ..По -късно чувах,че и двамата били нещо превъртели.Единият бил в лудница,а на другият му изсъхвала душата.                                                                                                                                                                   И макар,че им бях простил,всяка нощ,несъзнателно им пусках по един куршум,но те не умираха.Щото няма какво да убиеш освен душата.А те я нямаха.И никога не са я имали.                                    Аз убивах себе си и моята река.                                                                                                      И въпреки всичко,тя си остана  МОЯ.Вътре в душата ми.Те я използваха,аз я обичам.