четвъртък, 5 септември 2013 г.

Аз бях убиец

                                                              Аз бях убиец                                                                                                                                                                                              Вече не съм.Не просто защото ми омръзна,а защото ме убиха..Уби ме най-добрият ми приятел.От скука.И незнам защо.Предполагам,че и той не знае.                                  Та,казах ви,по природа съм убиец.Наемен.По призвание и за пари.                                                          И за да се спазят правилата при подобен тип четива и както става обикновено,на това място трябва да поставя контрапункта и да ви обявя,че аз не съм такъв човек,че съм се променил и пречистил чрез смъртта. Ала ще ви разочаровам.Аз продължавах да бъда убиец--целенасочен,умен,методичен.Като самия живот.-бавен,гаден и последователен.Всички ни изпраща на едно и също място.Без значение дали е по-рано или по-късно.Без значение дали е случайно,нарочно,естествено и не съвсем!?.                                                                                 И ако мислите,че искам да ви кажа нещо,се лъжите.Вие всички го знаете.Не се превземайте.Всички сме убийци- само че не всички бавно- целевасочени и умни. Едни убиваме защото ги мразим/с гняв и отвращение/,други защото ни обичат/с любов и презрение/                    Всички ,убийства са достойни.Стига да са  негневливи и само в нас.Да отстрелваме себе си без омраза и без любов,но да имаме едно подозрение наум...Това ние ли сме или съдбата която  държи ръката на спусъка и ни казва: Не,не го прави.Непоправима е само смъртта...Макар,че ни принадлежи по право и никога не ни забравя.