,За риба с философ

                                                            За риба с философ                                                                                                                                                                                                                                                                    Иван е човек кофти. Все ми говори за едни усукани   работи с  купешки думи,че направо да умреш от скука.Но той има кола,пък аз нямам.Още не сме стигнали язовира,а той започва със своите глупости.Ще ми се да скоча от колата,но го слушам.                                                       Оня ден-вика той-с мен се случи нещо изключително.Хрумна ми да се кача на гардероба в моята стая за да го почистя от прахтта.И какво мислиш стана,бърша си аз и току погледнах надолу.                        
--Да не би жена ти-обаждам се плахо аз

.                                                                                    
- И какво мислиш видях.Моята стая.Ала друга.Уж същата пък друга.                                                                                                                                                                  
 -Чи как тъй-намесвам се аз,този път по смело от отчаяние и нетърпимост                                                                                                                                                        
-Ми тъй,не знам,но друга.Нищо не е същото,нито столовете,нито масата,нито дори чучулигата в кафеза.Тя пееше като гарван.Не само пееше,тя бе станала гарван. И в мен се забоде един въпрос "ЗАЩО"?.Действително защо? И тога за да проверя действителността на моите възприятия,взех,че се качих на хълма над селото.И като погледнах надолу,уж същото село,пък не е.И да ти кажа стана ми страшно.
                                                                                                                                   
-  Гледна точка -намесвам се и аз философски.Я да приключим с разговора,че ще изплашим рибата. А той упорит човек.Не престава.    И от тогава все свързвал двете точки/Не гледните,не точките в пространството/а във времето-тази която имал и тази ,която му се показала.                                                                  
- Гледай си кефа бе-викам му аз.А имаш ли предчувствие,че рибата ще кълве,туй е важно.                                                                                                                          
-  Ами точките  
- Стига с тези точки бе!Да не са упорните,дето ги измислионая булка,за заблуда на публиката.
Случва се нещата да се сгромолясатРабота,сън,пак работа,понелник,вторник ,сряда...от време н а време за риба С тебе ми е хубаво щото умееш да слушаш..                            
-Е,дърпай де, не виждаш ли плувката,наби като торпила.                                                              - ,Нищо де,изпуснах я,махва с ръка той!! Та питам се аз,каква е разиката между гледането и виждането? Не сме ли различни при всяка крачка която правим.?Не е ли различен света и ти в себе си?                                                                                                                                                    Вече не го слушам.Гледам да се отдалеча малко от него.Щото съм дошъл за риба и да си почина,а той продължава сам със себе си.Гарантирам ви,че не е луд,но аз не го разбирам,както и останалите.Сигорно е гений,затова е кофти                                                                                                                                                                                              
 Почти крещи и лека полека се промъква към мен/не знам защо трябва да го споделя,ако е убеден/но аз вече не му се сърдя,щото така и така риба няма да уловим.Нека му олекне..
     Не го чувам,ала ветреца донася накъсаните му думи до мен и аз ги доизграждам,щото и аз съм лъжец Не. съм дале,,ч от неговото усещане за света,макар да не ми се иска и бягам.,бягам...              Той  не престава        
-  Та гледай сега.Светът е напукан презрян и хаотичен.Пресъздавайки го в себе си ние го изгубваме,тъй като не ни е дадено от Бога едновременно и цялото и единичното Разстоянията. от точка"А" до точка "Б" са съвсем малки,но до толкова значителни,че ако се опитаме да ги свържем,ще се наложи да полудеем.Между тях има безброй много светове,тоест вероятности,които се изключват и ще се опитат да ви подведат.                                                                                                                                                                                                                                .-Този вече е пълна откачалка-мисля аз и за втори път изтървам риба Яд ме е!  .                         -  Да, но в случая няма нищо общо-прочел мислите ми казва той-.Между точкка"А"изтърваната ,риба и точка "Б"-уловената риба,както и от МЕН до ТЕБ няма никакво разстояние -ние сме в един миг- разбираш ли?                    Проблема е,че   не мога да стигна до познанието,не само защото  не съм от този свят/вече/ а защото съм част от него/все още/..
                                                                                                                                    

Лицемерието на богатите

Л                                                      Лицемерието на богатите
                                                        или защо се възпроизвеежда злото
                                                                                              Литературата изхожда от живота,ала тя                                                                                                  по свой особен начин го ражда.



                  Войните са част от същността на човешкия род.Без нея не можем.И не само .Без нея не може да съществува  нито една земна твар .Като почнем от пчелата/това съвършено съобщество,/ та да свършим до тигрите и лъвовете в Африка.Всичко е във война.Силния убива слабия,слабия изяжда останките на силния.Няма справедливост или ако има,тя е нисша справедливост,на безбожието и материята.Дали ние сме толкова грешни,покварени и нисши или бог ни наказа със смзърт и страдания ,заради изгубения рай.Не знам,но в случая няма да иронизирам,защото положението май е сериозно.Е добре приемаме го,това е нашата карма -да се раждаме в страдание,да живеем в омраза и да умираме във войни и несгоди.Ала защо трябва и ние да си причиняваме допълнително тези злини.Нима хората няма се поучим веднъж от грешките си?Знам,че е глупав въпроса и все пак...Ще ми се на този свят да има коректив.А той не може да дойде от другаде освен от човека....
         Едни предвещават Трета световна война,други твърдят,че от тук започва последната права на света-неговата агония-споходена с атентати самоубийства и страшни болести.

   Аз съм вярващ човек и не искам да вярвам на тия неща,но от друга страна се занимавам с научните постижения на световни учени,а и моя емпиричен опит,за съжаление,ме води на там.Тоест,нямаме много време да умуваме,или се променяме тотално,или изгиваме.Жестоко,но факт.Проверено не само в моето съзнание,но и онтологически -навън,с всичко,което се случва в този свят.Но за сега да оставим светът на мира,след малко ще се върнем пак на него.                                 Да се върнем към нашата си черга за да се опитаме да разберем какво сме сторили за да ни наказва господ или ние сами да се наказваме.

       Нашето общество се крепи на клюката и вербалните напъни на псевдо лидери,пророци от рода на социолози,политолози,гъзолизци и изобщо ...ози и....лизи....По цели дни и нощи. По цели дни и нощи ни обясняват,че тук,в България има вече 6000 сирийци и щели да станат 20000.И става много страшно.Пошла и несвястна работа.Нали уж се пишем за Европейци,хуманисти."Дрън,дрън"как викаше оня съвременен Бай Ганьо-"Ярина.Ами не е ли по опасно,че имаме един милион цигани/почти всички безработни/ и пет милиона българи/почти фсички озлобели от безпаричие и липса на елементарна справедливост.Кой е опасен? Вие си отговорете!Ами онези 240 свръх работни депутати/гьон сурати/ дето са готови да предадът и майка си и баща си,че и целия народ/какво означаваше това?/само и само да са на власт.Те ли са по-малко опасните от сирийците?Кой от кой по-опасен за другия/и за себе си/,кой от кой склонен да повтаря като мантра внушенията на страхливците-умници,че по-страшно от бежанците няма.Ще ни избесят,изколят и ще ни прогонят от нашата земя.                              Абе хаймани с хаймани такива,учени недоучени,нали за това сме хора,да си помогнем в беда.Иначе защо изобщо да сме живи? Да подадеш ръка на падналия,да дадеш от хляба си на гладния,нима има нещо по смислено на този свят от това.Живота иначе наистина ще се превърне в ад/какъвто започва да става/ и тогава всинца ще бъдем свършени и бедни и богати и доволни и страдащи.                                                                                                                                        Народа ни е състрадателен,защото знае какво е сткрадание,ала онези хубавци горе говорят за хуманизъм,а насъскват хората един срещу друг.Съвсем съзнателно/без дори да го разбират/ да набират политически дивидент на спасители пред собствения си народ,а тоя народ ги мрази точно заради това.Че лъжат,лъжат и със задниците си защото знаят,че са мразени и паднат ли от власт ще им се наложи да разберат какво означава нарадна любов,а и страдание.                                                                                                                                                                   Сега да оставим нашите дребни управници и да се върнем на сериозния въпрос.Най -страшни са  тези които разбуниха кошера,а след това отиват да го спасяват.Това според мен,са така наречените "Велики сили" От кого спасяват Света от един сатрап,от собствения си народ? или от себе си.Бих рекъл,че от себе си,под условие,че това не се отнася за всички.                                     Богатите владеят света,те ще го и свършат.Нима има по-голямо лицемерие от това да се правиш на благодетел на слабия и беззащтитния,когато до вчера си му продавал оръжие-всякакво оръжие,включително и за масово унищожение                                                                              И щатите и Русия, та и някой от Евро страните продават оръжие на "Третия свят"/целта разбира се е печалба,експеримент и свръх печалба/,а резултатите убийства,войни, ,омрази,масови страдания и пак печалба. Независимо къде и как хитреците печелят за сметка на хората.   Значи с едната ръка подаваш хляба,а в другата стискаш ножа. Само че този хляб е горчив и нагарча.Щото си го  замесил с кървавите пари с които си продал ножа. И всичко в името на някаква кауза.А после се правим на миротворци.                                                                         Имам чувството че тези "Велики сили" /С исключение на Обама,който запази хладнокръвие/ не знаят с какво си играят.                                                                                                         В живота често е така/Както в литературата/играта често се превръща в непредвидима и жестока реалност.Не желанията и чувствата ни водят,не дори и разума,а логиката на сюжета,който в един момент ни се изплъзва и заживява свой живот.Върви помагай и спасявай тогава,като и ти си вътре и не знаеш какво да сториш,като сам си се объркал,а кашата и хаоса е пълен и даже не искаш да се спасиш.

ПОГЛЪЩАНЕ

                                                          ПОГЛЪЩАНЕ                                                                                                                                                                                                                                                                                    Вдъхвам като рибите вода-любов-пречистена                                                                      
                              Вдъхвам,като нощите пролетни-цветя любов-изчистена.                                                              
                                Къде е златното сечение на нашто прегрешение?

                               Да обичаш жена на този свят,значи да си глупак.                                                                           
                                Да обичаш жена те прави вечен!   
                               
                                   Избирай несретнико.Малко ти остава.                                                                                                                                
                                    Щурците умират когато се любят.
  ----------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                     Вечната жена

                                         Любовта полята със сок от грозде е фалшива любов

                                         Любовта опръскана с фекалиите на Боговете е скверна любов.  

                                                 Обичайте се без да искате..-,несръчно...!

                                        Защото Любовта,която чакаме и не идва към грешната жена

                                                                                            е любов. илюзия.

                                                 Любовта,която изпитваме в съня си  към вечната жена е ЖИВА ЛЮБОВ.
                                                        Уви на този свят не съществува.

Автобус №56

                                                                                                                             
                                  Автобус №56

      Всички на този свят сме сами.Дори не подозираме колко сме самотни.Само когато отворим душата си към другия/ и се опитаме да го изговорим/ можем да започнем да разбираме света.
         Голям философ беше моя приятел и едва го търпях,но нямаше къде да се дяна.В къщи бе още по тегаво Седнали на  чашка бира в нашето кафене бях принуден да слушам теориите му за Маите,още повече,че наближавал денят на тяхното пророчество  за края на света.                                                                                                                                                           
      Учените от ЦЕРН-рече той- доказаха,че времето е илюзия.Това отдавна са го знаели Маите-не си ли съгласен ?Аман с неговите Маи-Защото какво друго е времето,пространството и дори вечността,освен вербализация на "НИЩОТО" /Е га ти мислителя в нашето малко градче/.Съгласен съм-отроних вяло-колкото да му угодя,пък и той ми се стори много уязвим , безпомощен и фанатичен в напъните си да ми докаже,че няма смърт и тя е само в главите ни. Това бе основната му тема с която ме занимаваше всеки път по различен начин и с различни основания.Днес като,че бяха Маите и откритията в Церн.Трябваше да му се признае,че умееше да съвместява наука,религия и мистика.                                                                                       
     Достатъчно е  да сме огкровени и искрени със себе си-продължи той- за да разберем Маите.Защо свързват време,простланство и вечност, в едно неразделно ЦЯЛО,което се дели до безкрайност и винаги е ЕДНО/.Те са били Платон и Плотин/. Маите знаели че светът има много измерения. .Тоест живота е сън без прекъсване,което знаел дори и Шекспир и Шопенхауер и много умни германо -еврейски глави, да не говорим за древните,а и не само.Разликата била несъщесвена.  При него сънят му се материализирал,.И той решил да провери реалността на своя сън на живота.Качил се на автобус№ 56. .
             Още с раждането го  объркали .Вместо него,майка му  кърмила цяла седмица друго бебе.Докато разбрали,че той не е ТО.  От тогава не знаел кой е.В съня си видял единствения смъртен.Това бил ТОЙ .Вече ми писваше .Казах му,че е ненормален и си тръгнах.                                     По пътя съжалих,че го обидих,знаех колко е раним,а пък ми се пиеше още едно.И се върнах.
         И тъй както се   качил  на автобус № 56.в него видял момче на около 15години и вглеждайки се забелязал,че  то прилича на него..Момчето се оказало разговорливо,сякаш и той по свой начин му вдъхвал доверие.Разменили си телефоните и след известно време започнали да излизат заедно. Ходели на кино,на мачове и навсякъде където пожелаело момчето.Било бедно момче/също като него някога/но сега имал дастатъчно,поне за храна и развлечения ,които харесват на момчето.Говорил му за Маите,неговата страст,но се оказало,че той знае дори повече от него за тях.За тяхния живот/в детайли,все едно е живял при тях/ и за тяхната философия на живота и смъртта,която те наричат "космогоничен ритъм".Обяснил му още ,малкия,че всичко във вселената е ритъм.Ритъм е въртенето на планетите ,слънцата и вселените,както е ритъм и живота.Иначе не би съществувал ни секунда.И,че учените се правят на ударени или са достатъчно глупави да разберат,че всичко е програмирано и проецирано изначално.Всичко е хаос,но организиран.Само ние Земляните не го знаем.Моя човек се засрамил от невежеството си/вземаше се на сериозно/  и си пожелал да стигне неговото съвършенство.

      Момчето било съвсем обикновено,като всички тииненджъри,с остригана коса и много татуировки.Това не впечатлявало моя човек,но го карало да пита,за да си обясни съвпаданията.

   Малкия не скривал нищо от него,бил откровен и в най -малките си детайли или мисли,както биха го определили възрастните.Доверил му такива неща за своя живот,като това,че веднъж баща му/в пристъп на гняв/пребил майка му/ и после ги изоставил/също като при него/.Майка му се грижила сама за тях/той и неговото братче/,но скоро умряла от недояждане/също като при него/ .После живеел при чичо си/отново като при него/но оня го биел и той избягал/какво съвпадение/.Живеел по улиците,просел, и почти всяка вечер се връщал посинял от бой.И па-рите били проблем,но не най -големия/на него му липсвали приятели/.защото всичко можел да изтърпи/глад,бой унижения/,но не и това да няма с кого да споделя/ Е га ти съвпадението/ Очите му били слаби и той не можел да играе с другите деца Децата са жестоки и не прощават такива недостатъци И го отбягвали. От малък неговият  приятел имал шест диоптъра далекоглетство/а и той/ и всички  му се присмивали,че не може да оцели топката. Щом го осъзнал се почувствал самотен и различен.Често се молил да умре/също като него/,ала уви молбите му не стигали до Бога.И така,с времето,това момче се превърнало в неговото "друго АЗ"-по-истинското. И той повярвал в своето продължение и увереност,че са наистина неразривно сляти в своята съдба и предопределеност,че са едно цяло.Което на езика на Маите означава "Ние сме безсмъртни"."Ние сме вечни" И най важното- единсвените смъртни сме ние.Щото се намерихме".
     "Запитал се,все пак,дали не натоварва момчето с чужда съдба. В края на краищата всеки си има своя двойник На този свят всичко се повтаря,но не всеки го знае.Защото те другите/Някой/не са се срещали в съня си,на улицата,или в автобус №56 със себе си И когато дойде краят на дните ни,ние ще бъдем сломени,самотни и сами..И най жалкото е ,че в този миг ще разберем,че не е важно какво сме били,какво искаме ,какво сънуваме,или колко щастливи или нещастни сме били,а в колко себеподобни можем да се уподобим и да им кажем,че ги обичаме.Това ни казват Маите.До тук беше.Повече не успях да изтърпя.
      Прибрах  се вкиснат ,уморен и безкрайно трезвен от разказа на своя луд приятел.Бе  ме натоварил с несвързания си и недовършен разказ до степен на непоносимост,но не към него,а към себе си.Ала в него имаше нещо,което винаги е било и част от мен....Неразрешимата енигма на живога,която несъзнателно ме е мъчила .

   Цяла нощ не успя да заспи.Търсеше да си спомни някой,на който можеше да помогне,някой,който можеше да го уподобиДа сподели живота му,а после и продължи.Жалко,но не се сещаше за никой.А би могъл да го отгледа като себе си и след това да го събуди,за да не повтори неговата съдба..Да не тръгне по пътя на неговия объркан и жалък живатПо пътя на неговия,тъп,жалък и скапан живот.и да го спаси.
.    Не всеки,обаче,намира себе си.Трябва му най-малко автобус № 56.