вторник, 26 ноември 2013 г.

"ВРЕМЕТО" като болестно състояне на духа Мистичният козар

                                                                         МИСТИЧНИЯТ КОЗАР                                                                                                       Докато сме деца ние сме в себе си и значи щастливи.После идва "времето"/осъзнато/ и ние започваме да се "разпадаме"/да мислим./Така го чувстваше нашия герой Блъсков,но все нещо не му стигаше да го осъзнае до край "Винаги едно не стига" .И сега,докато пасеше козите и препрочиташе Шопенхауер ,той отново и отново се питаше/с тъга и неудовлетвореност/,защо цял живот си бе блъскал главата над това,да разбере има ли Обективна реалност или всичко е недосънувания сън в нашите детски главички.                                      И май всеки път стигаше до извода/и тука се ругаеше,че бе чел много,а от него не бе станало нищо,щото нямаше пари да учи/,че май няма никаква реалност.В малкото градче го наричаха "мистичния козар".Не им се обиждаше,макар ,че той се смяташе по- скоро за метафизик,а не за мистик.От тези,които му бяха лепнали прякора имаше и интелигентни хора,но явно не разбираха разликата.            
 И той отново се връщаше на своите мисли:Ясно е ,че реалността е понятие,което може да бъде обектевирано само чрез духа.Обективирането ражда,от своя страна,атомизацията на света,а това ще рече страданието,отчуждението и тъгата и в края на краищата смъртта.                            
      Реши,този ден да напише всичко това ,за да се отърве до някъде от себе си,и от така наречената "Реалност"а не да създава концепции и да се прави на интересен,защото знаеше,че никой няма да го прочете.                    
        Още от малък се опитвах да помиря  вечното с тленното.Този свят не  ме удовлетворяваше и винаги ми се струваше болен и недоизпипан-нелеп. Той не беше за мен,колкото и да мечтаех да го помиря  с другия,-духовен свят ,в който смятах,че живея.,а вече съм напълно убеден.   В земният свят царува необходимостта и несвободата.  А ако няма "Горния"- Небесен свят,то тогава няма Спасение и тленния-Земен живот се превръща в безсмислица,която не оправдава  съществуването ТУК.Не е особено справедливо БЕЗСМЪРТИЕТО да бъде само за Боговете,не и за човека.Това е отчайващо,дори влудяващо.            Защо са ни пръкнали,като не са ни дали надеждата...Шега ли е,изпитание или завист от Тяхна страна?Може би за разлика от нас те копнеят по смъртта.Ала все някога човек е длъжен/по Ницше/ да стане Бог/свръх човек/.Защото какво друго може да обича човек,освен вечността?       От друга страна ,човек може да бъде вечен и на този свят.Не случайно Христос дойде на земята за да ни дари с надежда за Вечен живот.Стига да станем част от Бога и заживеем в него.Всичко това може да се постигне по пътя на страдането,но и чрез победа над страданието,в преодоляване на собственото его,в превъзмогването на Света и отдаване на Духа .И тогава противопоставяне на "Земен " и "Небесен" свят няма да има".Другият " свят ,означава навлизането в друго измерение,а не изчезване.Което ще рече,че смърт няма.,както няма и реалност.     Те са нашите представи за духовна зрялост и ,че някога в един МИГ ще обозрем битието и космоса в неговата цялост.и единност.Това е нашата илюзия,но и безценна надежда..                                                                                                                                                            И тъкмо довършвал третата страница,нашият космичен козар Блъсков,видял,че козите превършват първите две.Дал им и тази.Какво да ги прави-животни.Те не знаят,че съществуват,но са убедени в своята реалност.-рекъл си той-щото са гладни и не се занимават с глупости.

петък, 15 ноември 2013 г.

Спойващият атом

Спойващият атом

                                      Простотията наоколо стана спойващия атом,                                                                                       без който не можем да останем,нито да заминем.                                                                                                                                                                                                                                                   Пустотата на околното,щом изпълни душата ти,                                                                                   Ти вече си готов да си тръгнеш.

                                       В простотата на Света има такива мигове                                                                                            заради,които си заслужава душата да почака времето,                                                                        което и е отредено за среща със себе си.АМИН.  

Карамас-марабас или що е то партизан за бой се стяга

                              Партизан за бой се стяга                                                                                                                                                                                                                                                                                  Под творчество ние разбираме нов продукт на духа,но и преодоляване и извисяване на човешкото същество над себе си. Нашите родни комунисти,така и не се нпаучиха,обаче,че освен това,изкуството още е игра,фантазия и най паче ИРОНИЯ.Все на сериозно се вземат и това е май тяхната отличителна характеристика.Някой взели,че боядисали партизаните пред Позитано . Майтапчии,не виждат ли,че пушките са заредени и насочени точно към ""мястото."     От друга страна,макар и от камък, и те са хора или били.Може би им е омръзнало да стоят на едно място,пушките не гръмват вече 100години и те умират от скука.Вероятно и на тях им е харесало да сменят поне боята и някой да им обърне внимание. Знае ли човек какви преображения може да претърпи в един живот па макар и от камък.Пушките винаги могат да се обърнат.                                                                                                                                                           Не се научиха още,че играта може да стане "истинска" и да им види сметката/да ги бутне от власт/,а без власт те са изгубени.                                                                                                                          Преди две години,когато Чорни нарисува България като турска тоалетна,те почти не се засегнаха.Все едно разбират от изкуство.Ала истината беше,че те не се обидиха,щото тово косаеше България,а не тяхната партия.А днес,когато изрисуваха партизаните скочиха като ожилени.Как може да се скверни името на партията,паметта на загиналите за идеята на комунизма? Пропускат само едно.Че вече днес няма такава идея,а има само комунисто-капиталисти,които я обсебиха и"продължават делато на партизаните".Сериозна страна сме!       Държим печено.Комунизмът никога не си е отивал от тук и сякаш скоро няма да си оотиде.Смени си боята и пак си е същия.Само дето чорбаджиите се смениха.                                              Почти съм убеден,че някога,при тези партизани е имало идея за справедливост,макар и в разярените им лица да се чете друго.Днес лицемерието е стигнало до там,че в опнатите им от омраза лица греят усмивки с много пари и власт.                                                                                        Няма справедливост в тази държава,затова трябва да се прави всичко възможно тя да се шаржира,за да и се предаде поне някакъв сносен вид.                                                                          Студентите протестират,полицията ги бие,партиите ги шантажират,бандитите/разбирай  горепоменатите/ се стремят да ги купят на своя страна.Онези гьонсурати в парламента и тяхните креатури навън/ Справка Христо Бисеров и неговия доведен син/ крадат не с шепи,а със задниците си./които имат насиране,но нямат наяждане/.                                                                     Как да не ти се прииска при тази крещяща "справедливост" да не се позабавляваш,да не си поиграеш и "потвориш" върху паметника на партизаните,за да забравиш.Иначе какво ни остава? Или терминал -2 или да мрем дружнов името на някаква кауза.Която още не сме измислили,щото някой все ще я узурпират.                                                                                                   Човек изгуби ли чувството за справедливост, пиши го "бегал".Лошо е ,че не само комунистите,а и обикновените хора започват да губят това чувство/от глад,мизерия и безнадеждност/.Какви зевзеци имаше някога/дори по Тодор Живковско време/,вече ги няма.       Пълно мъртвило е легнало като пелена над нашата страна.Всеки се спасява по еденично и само някой по-смели хора в опита на изкуството/независимо кич или високо/успяват да се докоснат до "другия"и да му кажат,че съществува,а може би дори е жив.Само по този начин те изкрещяват своето "НЕ" в муцуните на властимащите.Това е артефакта и с боядисаните партизани..Евала на тези момчета.Някой ден ще боядисами всичко около нас.Та нали и ние ще станем паметници.                                                                                                                                              И последно: Страх ме е за студентите.Не толкова за тяхния живот,макар че и това не е изключено,а от тяхното "остадяване" Комунистите ще направят всичко възможно да ги купят,заблудят или уморят.Царе са на тази работа.Докато те не приемат стадото.                                        Те трябва да знаят,че много велики люде са умирали неизвестни и самотни ,тъй като никога не са се предавали и не са минавали от другата страна на барикадата,когато са били вън от стадото. Бъдете и вие като тях,млади приятели и не се предавайте!Който издържи,някой ден историята ще го възнагради,а може и паметник да му боядисат.                                                                                Дерзайте,бунтувайте се и творете!Другото е антиживот и не си струва и миг на тази земя.