Куфарът
Още от малък подозирам,че не съм съвсем в ред.Нещо сбъркано имаше в мен.Случваха ми се едни такива странни неща,че и сега ,като си спомням тръпки ме побиват и бързам да ги забравя.Болест ли беше,лудост или мания,както искате, така го наречете,но за мен то си беше чиста проба бягство. От какво-не знам.Може би от себе си? Или от другите? Не са ли всички детски игри бягство от реалността.От тази,която надушват,че скоро ще дойде,за да ги подреди в строя и смаже мечтите им.Та на кратко казано,аз изпадах в такива състояния,че на мен много често ми омръзваше да живея своя/моя / живот,тоест да наблюдавам нещата само от една страна и аз се превръщах във всичко,което пожелаех.С лекота влизах в другите хора,твари и предмети.Не беше проблем да се превърна в лудия Манчо,в кравата на баба ми,в бръмбарите и светулките,които ловяха децата през лятото: и в хляба,който ядяхме,в свеща,с която си светехме,и в какво ли още не..
Отнало беше наистина игра-интересна и разтоварваща.Продължеше ли,обаче,малко по-дълго,тя ставаше опасна и аз попадах в мрежите на тези,в които се бях превърнал.Ставаше страшно.Какви ли не бели съм си навличал. Така веднъж се бях вживял до толкова в ролята си на куфарче,че и до ден днешен приятелите ме наричат "Спиро-куфарчето". Всичко започна заради дъщерята на един много важен господин,в която аз бях влюбен.Много пъти се опитвах да я спечеля,но тя не ми обръщаше внимание.Все едно съм никой или всички останали на които не им дреме и разговаряха,хилеха се с нея като равен с равен.А това наранява и боли. Споменах ви,че за мен не предсавляваше трудност да се превърна във всичко.Въплащавах се и в нея-моята любов,но тя се оказваше безинтересна и аз се връщах.Когато я гледах отвътре любовта ми се изпаряваше.За да не я изгубя,трябваше да бъда хем близо до нея,хем на дистанция.За това реших да се превъплатя в куфарчето на баща и.Сврян в мъртвите клетки на изкуствената кожа,аз се почувствах великолепно.Разнасяха ме по цял ден нагоре-надолу,по банки,служби и офиси,тъпчеха ме с ценни книжа и пари,а вечер ме връщаха вкъщи и ме поставяха винаги на едно и също място-в сейфа.Тогава се изпълвах с чувство за сигурност,а и с онази сладостна отмала,че тя е наблизо,а не подозира нищо за мен.Така,без да съм самата нея и без да я виждам,аз съхранявах любовта си. Не знам дали е така с всички важни клечки,обаче този господин беше малко нещо женкар.Попадах на такива бурни любовни оргии и извращения,че като гледах,кожата ми от кафява ставаше жълто-черна.Добре че те бяха заети и не го забелязваха.После господарят ме отваряше,плащаше на дамите и пак ме помъкваше нанякъде.Кой знае защо,мислех си,че този човек е импотентен.Жена му беше много готина,но с нея не спеше никога.Искаше ми се понякога да и кажа какви ги върши съпруга и,но си траех..Пък и нали бях негова вещ.Една вечер,моя господар се върна мърво пиян,след поредното разгулно приключение.Вдигна скандал на жена си.Чувах да я обвинява,че не го обича,щото не го ревнува Тя мълчеше.Това го вбеси окончателно и той се опита да я изнасили.Тя пак не се развика,само го блъсна назад и той се удари в ръба на масата.Сигурно е бил известно време в безсъзнание.Когато се съвзе,дойде до сейфа и го отключи.Затърси нещо,но в тъмното не го намери.Бързо съобразих,че търси револвера и го скрих под себе си.Изпаднал в истерия той ме бутна на пода.Напипа оръжието,отиде при жена си в спалнята и я застреля като куче.Дъщеря му тая вечер я нямаше.Най-хладнокръвно той заличи следите от кръв,изнесе трупа навън и го откара нанякъде.Така аз станах свидетел на убийство,а и рана получих от рикоширал куршум.Ето дупката. От този ден намразих своя господар.Реших да му отмъстя,рано или късно,па макар и чрез неговата дъщеря.Много пъти след това вкъщи идваха полицаи,следователи и прокурори,разпитваха убиеца и щерка му,но нищо не успяха да откопчат.Ах,как ми се искаше в такива мигове да им разкажа всичко!.Но кой щеше да повярва на един куфар?А и моят човек си бе опекъл нещата.От парите,дето са в мен той даде на един друг големец от полицията и работата приключи.Не знам дали бяха служебни или негови,а и малко ме интересуваше,но от разговора който проведоха,разбрах,че полицаят бил станал милионер от такива сделки.Колкото поискал-толкова му давали. Малката се досещаше за всичко,но и тя си траеше,защото баща и я обличаше като принцеса и и угаждаше.Оказа се куха не само отвън,но и отвътре.Вече не знаех дали я обичам или не.Единственото което можех да измисля с моя куфарен мозък,бе това,че на всяка цена трябва да пробудя съвестта и.Излизах вечер от сейфа и я заговарях.Тя,естествено,не можеше да знае откъде идват думите.Мислеше ме за дух.Разтреперваше се и бягаше през глава далеч от къщата. Не съм и казвал кой знае какво,а и речника ми е беден.Само повтарях "полицията,полицията".И все си внушавах,като гледах смаяното и лице,че ще отиде където трябва.Но не би. Една вечер,утихнал и почти заспал,аз подочух, в един поверителен семеен разговор между бащата и принцесата,че и тя с нещо е била замесена в убийството.Господи,защо ли го беше направила?Хилеше се ихидно и се радваше,че следващата седмица ще се сгоди със сина на полицая,на който баща и брои парите.Намирисваше на някакъв злокобен сценарий.Опитах се да се превърна в нея,за да узная повече,но не успях.Тя ме отвращаваше и отблъскваше.Едва дочаках баща и да си отиде.Хвърлих се в краката и и заподскачах лудо нагоре-надолу,като се разтварях и крещях.Понечи да избяга,но аз и препречих пътя.Излях си душата,като и казах,че е убийца и курва,а тя ме хвана с погнуса и ме изхвърли през прозореца.Пльоснах на тротоара.Болеше ме всичко,но бях щастлив,че най -сетне съм се отървал от тази къща.Нищо не бе останало от мен.Само името си спомних-Спиро. Намери ме някакъв просяк,който,по всичко личеше,просто се шляе без цел и посока и целият свят му е безразличен в беднотията.Подритна ме и почти подмина.Сигурно,защото го желаех силно,щом ме ритна и аз се отворих. Горкият просяк,като видя какво има вътре се облещи и едва не сдаде богу дух.Тези хора,понякога са по-алчни и от богаташите.Пък и нали са едно и също,със сменени съдби.Мога да си позволя да го изрека,щото съм прост куфар.Те,просяците ,за пари и човека убиват,камо ли един куфар?Спаси се от сиромашията негодникът,но излезе голям гявол.Бързо свлече мърлявото си палто и ме сви в него.Страшно миришеше.Все едно бях в зоологическата градина пред клетката на лисиците.Занесе ме тичешком в някаква още по-вкисната квартира,извади парите и започна да ги брои.През цялото време пот течеше от челото му и се оглеждаше наляво и надясно,макар да знаеше,че е заключено.Така мина цяла нощ.И в тази нощ аз осъзнах какво отвратително животно е човекът.Принцесата бе съучастница в убийството и си траеше заради пари.Майка и не била съгласна да се омъжва за онова парвеню,щото знаела как са натрупани парите им. Огледах просяка.Имаше тъпа,недодялана физиономия с много пъпки и червен пиянски нос.И моята зрееща идея се затвърди окончателно.Само,че този негодник,след като бе иззел всичко от мен,ме напъха в един чувал и ме захвърли от най-високия мост в реката. Дълго се борих със себе си,преди да реша дали да се удавя или не.Накрая надделя мисълта,че трябва да осъществя това ,което бях намислил. Намерих просяка.Той броеше наново парите.Нахвърли се с оня същия нож,с който раздра хастара ми да ме убие.Но и аз не му останах длъжен.Дългото отшелничество от моето тяло ми бе създало не само рефлекси,но и инстинкт за самосъхранение и аз го повалих на земята с един удар.Не ми бе нужно много време да го убедя,че знам всичко.Заплаших го,че ако не направи това,което му наредя,ще го издам и той ще се раздели с парите.Обясних му как да намери къщата,кого да търси и какво да каже.Той се съгласи.Но преди това трябваше да се изкъпе и облече. Няма и след седмица след това хората си шушукаха,че Принцесата се била оженила за просяк.Това беше моето отмъщение.Нали все някога трябваше да разберат,че и в един куфар има човещина.