ЗА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИ ЧЕРНИ ДУПКИ

              В Церн скоро щяли да разкрият тайната на  така наречените  "ЧЕРНИ  ДУПКИ",

        макар че ние-българите отдавна сме ги открили,разгадали и опитомили. Просто защото

       отдавна живеем в такава Черна дупка или Дупки,свикнали сме им и не икаме да излезем

      от там. Таман ни е-би казал бай Ганьо.
     
           Та сега малко по-сериозно.Голямата Черна дупка е или съвършеното "НИЩО",което

       се храни с материя/Без самата тя да е такава/, или е другата страна/края/ на Световете

     където сънищата се сбъдват, а нещата се получават. И сигурно преминавайки през нея

    /Вселени,Галактики,светове,а и хора/ всичко това се пречиства за едно ново и неподо-

    зирано чудо/ Вечност/.И още, ако това стряскащо име Черна дупка е символ на
                       
   смъртта,то наистина всичко трябва да премине през нея,за да се сдобие с един чист и

   съвършен дух.Духът на Вечността.И тогава всичко се връща отново при себе си.Ма-

  кар да е прекрасно ,непознато и самотно.

    Ето защо на нас българите ни е хубаво в "Земната черна дупка" и никъде не щем да ходим.

  По-добре при червеите,но да не сещаш ни студ ни пек,ни глад...Това е нашия дом,

  защото сме хора здраво стъпили на земята и няма нищо извън нея,извън нас,извън нашите

 предсави,ивън нащето дяволско битие...

    Ония от Церн пък, взели да се занимават с Голямата черна дупка...Нас какво ни е еня-

 имаме си в изобилие,дупки по пътищата,дупки в бюджета и какви ли дупки още не...

   Какви странни хора,уж на една планета живеем,а проблемите са ни толкова различни

      Едните/учените в Церн/ търсят тайните на Вселенските дупки,а ние българите

  мислим само как да ги запълним...Ами ако там,в тези Черни дупки е заложено нача-

 лото на Началата?...Ако там са записани скрижалите разкриващи тайната на живота

 и смъртта, ако там се открие не само Божествената частица,а и самия БОГ? Какво

 ще правим тогава и кого ще търсим? На кого ще се молим?.

   Я по-добре си мирувайте и поминувайте с вашите Черни дупки,докато ония си блъс-

 кат главите и рисковат живота си заради една Голяма Черна дупка.Пък ако я открият,

 то и ние можем да се възползваме от нея.

        Да я свием-примерно.

КЪДЕ Е ДУШАТА ?

          Всеки,поне веднъж в живота се е запитвал,що е туй душа,има ли я и къде се намира?.

     Материалистите искат да я видят,докоснат,дори помиришат.Идеалистите я рисуват отразена

     в очите на любимата,във венчелистчетата н цветята.Духовниците твърдят,че това е

      Божествената искра  въплатила се в грешното човешко тяло/ Царството небесно-тук
на земята/,а философите/с малки изключения/ твърдят  ,че тя е навсякъде.  На Небето, там ,тя има образ/безплътен,но обозрим/ ,тук тя е просто форма/по Плотин/ архетипно огледало на

    вечността .

   Тялото без душа е болно ,знаели още  древните.,Днес те са доста отдалечени А и често

    дори не се зачитат. Но не случайно всички големи учени,всички добри кардиоло-

  зи и всякакви доктори,които бъркат в човешката плът, в края на краищата идват до идеята,че

душата съществува и нейното име е БОГ.

  Нищо истинско не можеш да свършиш без душа.Без нея и най-малкото усилие се

  превръща в тегоба.По-голямата част от човечеството невярва в невидимото.Започ-

  ва да го вижда когато тялото му изнемощее,разболее се или  страда.Душата е не-

разривно  свързана с тялото/телата/растителни,животински и човешки/,

  но има и случаи на СОМАТИ/по Мулдашев/,когато тя временно излиза от своето обиталище

  и после отново се връща.Ето какво ми разказа един монах за свой далечен брат

 по служение от 12век,който също търсейки душата си съгрешил,а после се покаял

 и тогава я окрил.Открил я при богомилите и бил щастлив,но за кратко,щото църквата го

 осъдила и му отрязали главата.Странното-рече приглушено монахът,сякаш се страхуваше

да не го чуе игуменът или дяволът,че този същият човек с отрязаната глава се ро-

дил един век по-късно и отново служел в нашия манастир.Спомнял си всичко от

предния си живот и всичко съвпадало.До мига,когато отново се наложило да му

отрежат главата.Сега никой не му я искал,но той сам трябвало да си признае

грехът,за да си докаже,че душата му е жива и вечна.Предпочитал да изгуби главата си пред

това  да погуби душата си.Тръгвайки към игумена насреща му се изправил този,който някога

го екзекутирал.Бил предрешен,но лицето му не можел да не познае.

  -Спри- рекъл оня-кажи ми,какъв ти беше грехът някога за дето ти отрязах главата?

  - Че живея в този дяволски свят-отвърнал монахът.

  -А сега,сега що си грешен?

  -Щото пожелах жена.

  -И какво от туй нали и тя е дяволско изчадие,...като света...

  -Да,но вече не мисля като някога,не съм богомил и се върнах към живия единствен БОГ.-

  Христос.

  -Значи си ме излъгал някога,че само при тях си открил душата си.Та после станах и аз...

  и до днес съм с тях,макар че повечето избиха,а други не издържаха.Вече съм на

   сто и двадесет години, а виж ме-и той открил изцяло главата си-мязам на младеж, не на

  грохнал старец.Само тук се обличам,а на вън ходя гол и зиме и лете.И не ми е студено

  и не ме е страх...Само от игумена...

  -Още ли режеш глави?-попитал монахът.

   -Не,твоята беше последна.Покаях се и избягах.Избягах при твоите и от тогава ме

   преследват.А душата...душата за която ми говореше тъй и не я намерих,ала на

   мерих упование и сила да живея в това,че се разкаях и БОГ ми прости.Всяка седмица

    идвам тук да се моля и никой не ме познава защото те измират,а аз оставам същия.

  -Макар да си се разкаял и се молиш,ти нямаш душа-рекъл монахът-затова оставаш същия

   Ти си само тяло.Голо тяло...И такова ще останеш още сто години.

  -Виж какво монахо,когато ти отрязах главата,душата ти се всели в мен.И станах до-

   бър човек,но своята не успях да открия.Затуй ще те помоля сега да отрежеш

   моята глава,та дано се свърши с тоя живот,да се върна при себе си и да мога

  да умра.

 -Аз не съм убиец-отвърнал му монахът и го побутнал да продължи пътя си-ала

  оня го сграбчил за расото ,вдигнал го във въздуха и се развикал: "Ето го убиецът

   на богомилите,ето го предателят,иди и се предай на гнъсния владика"....Събра

  ли се монасите наоколо,оня го пуснал на земята,извадил крив нож от парца-

 лите си и се пробол няколко пъти в корема.

    Дошел игуменът и като  разпознал лежащия в кръв труп заповядал на двама гавази

 час по скоро да го извлекат от манастира.И им наредил още- "хич да не го погребват,

а да го хвърлят на кучетата".Единият от гавазите се опитал да се възпротиви,че не е

християнско и че душата...Игуменът дал знак на другия,извадил ножа от корема на

мъртвия и прерязал шията на другаря си.

  А ти,ти що чиниш тука-обърнал се игуменът към монаха-и защо крещеше оня,да не си ти

го заклал?То кръвта кръв иска...Нали той някога те...

-Не,не отче,не съм аз,той сам...Но друг грях имам и съм дошъл да се покая

 -Какъв грях?-прекъснал го игуменът-да не си дръпнал фустата на някоя попадия?

 -Не по-лошо,аз пожелах,влюбих се...

 -Хубава ли е поне момата?-разхилил се дядото-Грях имал.Простен да си от Господа

   Всички сме грешни. ДУША носим.

СВЕТЪТ СЕ ПОВТАРЯ

                         Тя имаше зелени-смразяващо отровни очи.И го обичаше.Казваше се Пенелопа.

                    Той бе Одисей-търсещия своята невъзможна любов.Не искаше да и изневерява,

                    но го стори в съня си с хетерата Тракийка/ не бе имал жена 10 години/.

                       Пенелопа му прости,но той не успя да си прости и отиде в планината.След

                  още десет години,той вече не само себе си ненавиждаше,но и целия земен род.

                  Заживя със зверовете и скоро забрави за древните си корени,че е едновременно

                  Одисей,Ахил ,Орфей и Омир.Живееше в митове и легенди,които разказваше на

                 птиците и всички живи твари.Те му вярваха,защото бяха по-истински от всеки

                 видим свят.

                     Сила му даваше само паметта/ дълбоко стаена в гънките на мозъка му/,че и

               древните са знаели,че живеят в огледалото на илюзиите и именно за това са били

               страстни любовници,но и безстрашни войни,умиращи с достойнство.

                   Веднъж птиците му донесоха вестта,че човечеството е заплашено от изтребле-

               ние-от Трета световна война.И той също им повярва .Реши/не в съня си/,че трябва да

               убие сатрапа-тиранин-П,за да спаси хората/които не-навиждаше/. Той не бе луд.-

                        И ГО НАПРАВИ. Одисей го поздрави,а Ахил му подари копието си.Омир

            му обеща безсмъртие,а Орфей да го възпее.

                -  Ужасно е да си обречен на плътта,която няма да те последва и ще те предаде-

            казал му оня.Всичко е само тук -на земята и  няма.нищо друго..Тогава той забил с ярост              
             копието в сърцето му. Малко преди да издъхне тиранинът-,той зърнал  в очите му      

           пламъка на любовта на целия свят към него.

                         Нашият човек не се разколебал и не съжалил.Може би бе спасил "митът          човечество", но дали бе успял да спаси себе си?Върнал се отново при своите легенди и митове, при своя  Одисей и неговата Пенелопа.И тогава изпитал откровение-"Без войни чо-

            вечеството не може,ала  без усмивката на Пенелопа светът е нищо.

            Грешното човечество обича убийците си,заради измисленото от  тях  земно безсмъртие

            ,но повече от всичко обича своя спасител,който го ненавижда. с любов".