Всичко могат да ни отнемат,но не и времето-казват умните глави. Уви,оказва се,
че системата ни отнема и времето/ социално и емоционално/ и ни превръща в мета-
физичен" ушаф".Защо ушаф? Ами защото компота е нещо избистрено/преди да се повре-
ди/ и знаеш от какви плодове е направен. А метафизичен,защото няма нищо по-гадно
от физиката на статуквото да ти обяснява метафизичните понятия "време" и "вечност".
Няма нищо по-кофти от това да те закотвят във времето и да ти го отнемат капка по
капка- ден след ден. Обяснявайки ти,че ти не само му принадлежиш, но и те те прите-
жават. И те принуждават да не се притежаваш /тоест да им се подчиниш безусловно/,
докато осъзнаеш,че ТИ вече си част от системата.И от този миг нататък ти си убиец,
убиец на собственото си време и много повече-предател на даденото ти от БОГА ВРЕ-
МЕ.
Е,някой ден ще въстанеш срещу системата. Но какво от това? Тя вече те е направила част
от себе си, а и свой слуга.И ти ще и служиш до века,докато в един миг се погледнеш
и решиш,че така не може повече...А тя /системата/ това не прощава. Ще те преследва
и в отвъдното с кошмарите на своите сънища, със спомените за отнетите мигове
живот,с мечтите за истина и справедливост...А и любов, която ти забива нож в гърба..
С душата,която ти отнеха, а се оказа, че тя трудно се връща в тялото. Тялото предател,
но не и подлец.Защото го заставиха да страда. А то е уязвимо и боли...И душата боли,
но не предава/защото е цяла/.Сломява я единствено системата,която е самата неспра-
ведливост. А е несправедлива,защото е "многото", а не качеството. Качеството е сла-
бо и САМО. Името му е ДОБРО. А "ТО" винаги е победено от системата.Вестдесъщата.
С изключение на случаите,когато едно добро случайно срещне друго добро...и си
повярват и останат верни на себе си...Тогава могат да смачкат главата дори на "СИС-
ТЕМАТА"...защото са осъзнали ,че доброто е единственото истинско нещо за което
си заслужава да се живее и умре...единсвеното живо нещо в света на времето,а и
после, когато ще остане в "безвремието" на ВЕЧНОСТТА.
Това е осъзнал Сократ и за това е останал и ще остане до края на времената и
вечностите...
А метафизичния "ушаф",в който ни "повърнаха" фашисти,комунисти,демократи,
и всякакви други мушмороци и педерати си остава за наша сметка.Докато и ние
някога не се осъзнаем като древния мъдрец, че любящата ръка на тая стерва "Сис-
темата" е по слаба от най-слабото добро...и че тя ще остане,но само от ден до
пладне...колкото един недоизживян и неосъщесвен живот.Колко му е? Нека ни
отнемат времето...ще изпием "ушафа" до дъно.