неделя, 25 октомври 2015 г.

Човека е най-нещастното същество от всички твари на този свят





                           На повърхността всичко е лицемерие-в

                        дълбина Всичко е Нищо!

                                  За това ли човека е нещастен?

сряда, 7 октомври 2015 г.

Единствено изкуството...



                             Единствено изкуството спасява. Постигайки познанието,ние убиваме

               действителността.Не разумът,а истинското прозрение за нещата от живота,за

              ужасната истина,че ние сме безкрайно нещастни ни прави по-добри или зли,

              А ужасната истина,e че вече не помага никаква утеха Копнежите се отправят от-

              въд света,отвъд смъртта,а битето се отказва и от Боговете,отвъд блестящата му

             вечна красота.
                   И така съзрял суетата и глупостта на Света,човек навсякъде открива безсмис-

             лието и абсурда на живота. И макар и ад изкуството единствено може да надскочи

             живота и да пренасочи собственото ти битие към представи с които може да се

             живее.Това е мисълта,че комичното е по-възвишено от живота,а възвишеното в

            живота идва от трагичното.А комичното и трагичното,раждат художествения ка-

            тарзис и разтварянето в отвращението на абсурда.

                 Има два типа хора-Художествен и Символичен.И макар и условни те са живи.

           Първият  живее в идеите/творчеството/,вторият в действителността.И никога единия и

            другия тип не ще се срещнат.Защото вторият действа,но не прави,а първия съзер-

           цава,но създава.Пресъздава живота.Единствената смислена работа.След тази на

           Бога.

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

ТОЛКОВА САМ -ПОЧТИ БОГ



                         Да останеш сам със себе си,да не ти е нужно нищо и никой ,не е герой-

             ство,нито стоицизъм ,с който да се гордееш.По-скоро мисля,че човек трябва

             да си е самодостатъчен,за да не бъде роб.Нека не бъркаме чувството за безна-

             деждност и обреченост,самовлюбеност и липса на любов със самодоволство.

           .     Човек се ражда или  роб или свободен И той няма никаква вина за това.

             Но и робът и царят някой/всеки/ ден .умират. За което също нямат вина.И така,

             минавайки живота през тях без да го усетят,те просто не са имали време да

            се запитат,а и да усетят що е СВОБОДА?...Съдбата,бранейки ги е отпъждала

          от тях тия вредни мисли.

               Но ето,че идва денят....Приживе,обсебен от богатствата и властта си царят

          е бил роб.Малко преди да умре,той почти го е осъзнал,но съдбата не му е дала

          време да се разкае...

             Безнадеждно смелия роб,предвиждайки съдбата си,решава да умре на арената

         мечтаейки да спечели свободата си/Макар за миг/.

           Кой ли от двамата е бил по-щастлив приживе?

          Лошите предчувствия винаги се сбъдват.Смърта предава достолепие и дос-

         тойнство и на най-окаяния просяк и на най-нещастния цар.Защото там вече

        не лежи нито роб,нито цар,нито мъртвец.Там е положен СВОБОДЕН  човек.