събота, 30 януари 2016 г.

Единствения въпрос




                   Всичко, което имаме сме го получили,от някого и отнякъде,получили сме

          го без да ни питат,преди още да умеем да задаваме въпроси.Единдствения смислен

         въпрос на този свят е: Има ли БОГ? И ако да,то как ние,нещастните хора,да се спасим?

         За да заслужим БОГА.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

СИСТЕМАТА




               Не обичам конспиративните теории . Те са нещото което замества реалността,

       заобля я и шлифова за да стане по-разбираема.А и най-вече да се намери причината

       за съществуването на" врага отвън",който дърпа конците,а всички останали сме

      пионки,оставени на произвола на съдбата-наречена световна конспирация,нов ред

      или"устойчиво развитие"-последния пристан на псевдо -либералната икономика и

     свободата,извращаваща се по нашите земи в слободия.Или с други думи еклектика,която

     може да оправдае всичко на думи или да заблуди всяка клета душа,че си заслужава

    съдбата и да бъде така добра да мълчи и да служи докато бог я прибере или СЪДБАТА я

    повика... .

           За това конспирациите ми бяха органически противни .Но /Бог да ми прости/

  напоследък започнах  да се хващам,че аз  мисля конспиративно.Нещо се пречупи в мен.

  От човек гледащ рационално,дори хладно на света,аз започнах да си задавам въпроси,

въпроси на които не намирах отговори,освен ако не ги сведа до абсурда,който взе да става

в света и най-вече в България..И да си призная конспиративните теории сякаш вземаха

 надмощие,потвърждаваха се в действителността и печелеха по точки. Аз ли съм луд -питах се-
или   "всемството",масата,,която според теорията на демокрацията винаги има право?

И въпреки,че възприемам живота като игра,аз дълго се съпротивлявах да го приема

такъв ,какъвто се изправи с цялата си безнадеждна искреност пред мен.

     Светът е тото и играй по неговите правила.Опростявай го и обяснявай.Иначе си

никой .Ако решиш да го изправяш,той ще те изкриви. Печелят тези,които са разбрали

 тази истина  много по рано от другите А те са тези ,които живеят в подмолите на

дълбоките води и никога не излизат наяве/като водните духове- уж ги има пък ги няма/,

дърпат конците на зримия свят и се кефят,че никога не ще узнаем кои са.

А има "смели и светли фигури",които вярват,че са безсмъртни и никой не може да им стори

нищо.Те се смеят в очите ни и ни презират като червеи.Те не са опасни.Могат да ги отстрелят

като зайци/другите"/, но са щастливи в своето невежество/поне докато са живи/.

Та с две думи:аз постепенно започнах да проглеждам,за това което се случваше в света около

мен и в частност в България.Тя не само затъваше с всекиден:икономически,социално,културно,

но тя забиваше в блатото на бездуховността и простотията.И докато отначало мислех,че това

е детска болест на развитието,на "обръщането" от тоталитаризъм към демокрация,то вече не

се съмнявам,че това е дело на "злите" сили/бивши комунисти-неможещи да простят/, и

днешни гербери-/неосъществени комунисти/,готови да мачкат своя народ до пъл-

но оглупяване и оскотяване.Днес 30% от народонаселението на тази територия

е неграмотно, 65% вътрешни или външни емигранти-аутсайдери,които предпо-

читат всеки миг/без колебание/ да се преселят във вечно  злачните полета,вместо да

търпят безкрайното унижение да са поданици на една отиваща си държава.

    И не се заблуждавайте,този сценарий не идва от космоса, от масоните,

розенкройцерите или евреите,а от самозабравила се клика от бандити-нарекли

 себе си политическа класа или цветът на нацията. СИСТЕМАТА днес е същата

  като тази вчера,а ще бъде и утре.Разберете ли това,ще осъзнаете,че всичко е

 зла прокоба-не,  а съвсем съзнателен геноцит над българина.Докато останат

сами/елита и партийните строители/.   СИСТЕМАТА не се интересува от бъдеще-

то/то и принадлежи/,както СЕГА ,така и во век и веков.Конспирация ли е?

   От раждането си ние свикваме да живеем с някаква надежда-за хубаво време

 за любов,за приятелство,за повече добро и по-малко скука,с надеждата да

 спечелим пари и да бъдем свободни...Уви вече никой не се стреми да стане свободен,

  по- умен или пък  по-добър.Напротив,днес всеки таи надежда да стане по-

  прост,като всички останали,за да не му пука.Да не е свободен за да има работа

  и да изтрие паметта си за да не знае кой е и накъде отива.Простакът и простащината

  стават норма към която всички се стремят.

  И  в един момент няма да е нужна СИСТЕМАТА/тя си е свършила работата,

дала е посоката.Глупостта и злото се възпризвеждат,за доброто се страда.

Кому днес е нужно страдание?

   Мислим си: при "новия ЦАР"  ще бъде по-добре,след сто или хиляда

 години ще бъде още по-добре,но никой,освен СИСТЕМАТА,не се грижи

  това да се сбъдне.Тя ще сбъдне мечтите ни още утре,ако и избием зъбите,

   но никой не си дава труда това да стане.Та нали и ние сме част от НЕЯ.

    И така,с всеки ден животът става все по-гаден и от само себе си напред-

 ва само надолу,а хората видимо изпростяват и все повече остават в стра-

ни от живота.

     -------------------------------------------


И нали не забравихте,че живеем в най-прекрасния от всички прекрас-

 ни светове.

неделя, 24 януари 2016 г.

ПОСЛЕДНАТА РЕАЛНОСТ





                              Често фантастичният свят ни се струва по-реален от всяка реалност.По-

               реален в сравнение с онзи свят,в който всички ние сме натъпкани в папка-"електо-

               рат", за да гласуваме ,да си плащаме данъците и да  не разбираме,че си плащаме

              за да ни е кофти. Всички ние които имаме кофти мисли,а ни завиждат че сме луди.

              А сме луди щото ги търпим.Всички тях.Които ни ограбиха живота,а сега се смеят

              в шепите си до сълзи.Че са хитри и са ни излъгали.По реален в сравнение с оня

             свят,който ни обещаваше да сбъдне мечтите ни,а вместо това ги уби.Уби ги жес-

             токо-бавно и методично.Както убива истинския убиец-първо душата,а после и

             тялото.По реален от полицаите,които ме накараха да лъжа,и от адвокатката

             която вместо защитник си изигра великолепно ролята на прокурор,а прокурора

            без да ме е виждал ме накара да признавам,иначе...и съдийката,която ме осъди

           на възможно най-голямата присъда по късата процедура...И аз бях принуден да

           се съгласявам и произнасям лъжи...Нима задколисието и мафията е нещо имаги-

           нерно,което съществува в нечии глави,в радиа и телевизии? Сблъскайте се с нея

          и ще разберете колко е реална.По-рална от всяка действителност.Само фантастич-

          ният свят е по-реален иначе бихме полудели всички.И колкото повече ни карат

        да страдаме,толкова по-реален става фантастичния свят.И тук ние решаваме да

        бягаме,да бягаме далече... в нашия дом.Но как да се измъкнем? Нашият дом е там

       от където сме дошли тук...Там е нашия БОГ...

         Всички тайни са скрити от очите на смъртния.Само смъртта може да въздаде

      и на нея се надяваме на справедливост...ТАМ ОТ КЪДЕТО СМЕ ДОШЛИ...


           И не забравяйте ,че живеем в най-прекрасния от всички прекрасни светове.

Сбъднати мигове.





                           Животът е сбор от несбъднати мигове.Иначе защо ще има смърт?

                       Смъртта е сбъднат миг,който продължава  безкрайно.

събота, 23 януари 2016 г.

Когато земята потъне под краката ни...


                     Колко силна е потребността на човека от метафизика и колко трудно се

          разделя  накрая природата с нея,може да се разбере от факта,че дори и свобо-

         домислещия,отърсил се от всичко метафизическо,най-висшите въздействия на

         изкуството лесно привеждат в звучене,отдавна занемелите,дори скъсани мета-

         физически струни.Например,слушайки някой пасаж от девета симфония на

         Бетховен,той чувства как сърцето му се изпълва с мечтата за безсмъртие,как

        се възнася над земята и витае в някаква звездна катедрала.Всички звезди край

        него сякаш сияят,а земята потъва все повече и повече под краката му.Осъзнае

        ли това си състояние усеща как нещо пробожда дълбоко сърцето му и закопнява

       за човека,който ще му възвърне изгубената любима,все едно дали ще я назовем

       религия или метафизика.

                                                                                        Ф. Ницше

------------------------------------------------------------------------------------------------------

   

                                    ИГРА  С ЖИВОТА

             Симонид посъветвал сънародниците с да гледат на живота като на игра.

       Сериозността на живота,носеща само мъка и страдание ,им била добре из-

      вестна, и те знаели,че нещастието може да се превърне в наслада единстве-

      но с помощта на изкуството. За наказание за това тяхно прозрение ги обзела

     такава страст към измисляне и съчиняване,че и във всекидневния живот им

     било трудно да избягват лъжата и измамата,от които всеки поетически нада-

    рен народ изпитва удоволствие.

                                                                           Ф. НИЦШЕ                    

Когато ние, мъртвите,се събуждаме.



                                                                              "Когато ние,мъртвите, се събуждаме"

                                                                                                                             Ибсен

                        Задачата на всеки творчески акт е създаването на друго битие ,на друг

          живот,пробив през "този свят" към друг свят, от хаотично-тежкия и уродлив свят

         към свободния и прекрасен космос.Художесвеното творчество не постига онто-

        логични резултати-твори се идеалното,а не реалното,символични ценности,

       а не битие.В художественото творчество ясно се разкрива символичната приро-

      да на всяко творчество на културата. Трагедията на творчеството и кризата на

     творчеството е основния проблем предаден през деветнадесети и двадесети век

     При Ницше и Ибсен ,при Достоевски и Толстой,при символистите,световната

    криза  на творчеството стига до последното си напрежение.Колко удивителен е

   епилогът на целия творчески живот на Ибсен."Когато ние,мъртвите,се събуждаме".

  В него с необикновена сила се поставя проблема за трагичната противополож-

   ност между творчеството и битието: да твориш самия живот или да твориш ху-

  дожествено произведение.И целият живот на Л.Толстой е бил мъчителен преход

  от творчество на съвършени художествени произведения към творчеството на

  съвършен живот.....Творчеството прелива в съвършено изкуство,а не в съвършен

  живот.Другото,висшето битие е недостижимо за твореца-художник.

   В каноничното изкуство има приспособяване на творческата енергия на худож-

  ника-творец към условията на този свят.Каноничното изкуство може да бъде

  прекрасно,но неговата красота не е битийна в същинския смисъл на тая дума.,

 както не е битийна истината на каноничната наука и справедливостта на кано-

ничната държава.Канонът в изкуството винаги задържа творческата енергия

 като необходимо приспособление към този свят,като послушание пред пос-

ледсвията от греха на човека,задържане,недопускащо създаването на друг свят

    Каноничното изкуство е иманентно на този свят,а не транседентно.То иска

само културна ценност,не иска ново битие.Каноничното изкуство прави с твор-

чеството на красотата същото,което прави каноничното семейство с творчес-

твото на любовта.Великите художници са имали велика творческа енергия,но

тя никога не е можела адекватно да се реализира в изкуството.Чрез творческия

екстаз е имало пробив към друг свят.Но класически прекрасното,каноничното

изкуство остава в този свят,дава само знаци за другото.Световната криза на

творчеството е кризата на каноничното изкуство,той предшества творческата

религиозна епоха.

                                                       Николай Бердяев
               

понеделник, 18 януари 2016 г.

СПРАВЕДЛИВОСТ





             Кант казва,че ако няма справедливост,по-добре човек да умре.Ние,в

      България,отдавна е трябвало да сме измрели всички.Ала това не се полу-

     чава,защото всички не само свикваме,а и сме солидарни с тази липса на

     справедливост,тоест на свобода.Ние сме избрали да сме роби и се сещаме

    за нашата атавистична,истинска природа само когато ни сполети истинско

   нещастие,най-вече лична трагедия.Ние трудно излизаме от себе си,защото

   сме страхлив и примерен народ/преклонена главица сабя не я сече/ Това е

  нашата философия и за това България ще изчезне от лицето на земята.Ние не

  заслужаваме да я тровим с нашето малодушие.Но за всичко това най-голяма

  вина имат безграбначните и подли политици,които за пари и власт са гото-

 ви да избият,продадат или харижат собствения си народ.За да останат само

 те-лешояди оглозгващи кокалите на полуживия,полумъртъв  народ.

     Не говоря само за днес.Днес е само върхът на айсберга.Ала всички тях

   /политическото котило на върха,където не можеш да разбереш кой какъв

  е и кой е/ ,както казваше баба Ванга "ги чакат големи страдания-аконе тех,

  то техните деца и внуци-ке бидат жестоко наказани"

      И все пак нека не забравяме,че живяхме  и продължаваме да живеем

  в най-справедливия,от всички справедливи светове...

                                                                             Така твърди другата Бългерия

                                                                                                Колко ли са те?

неделя, 17 януари 2016 г.

Изкуството да отглеждаш душевни състояния



                    Да не мислите,че пиша за да публикувам или за да пиша,или дори

          да творя изкуство.  Пиша,защото това е целта,най-висшата изтънченост,

         нелогичната за нрава ми изтънченост /...../на изкуството да отглеждам ду-

        шевни състояния.


                                                                           Фернанду Песоа 

ЕЗЕРОТО НА ПРИТЕЖАНИЕТО





                    Притежанието за мен е абсурдно езеро-възголямо,възтъмно,възплитко.

           Водата изглежда дълбока,защото е мръсна и измамна.

                Смъртта? Но смъртта е в живота.Умирам напълно? Не знам за живота.

           Надживявам се.Продължавам да живея.

              Мечтата? Но мечтата е в живота.Вживяваме се в мечтата.Живеем.Само

         я мечтаем? Умираме. А смъртта е в живота.

            Като собствена сянка живота ме преследва. А сянка няма само когато всич-

        ко е сянка.Животът не ни преследва само когато му се отдадем

          Най-болезненото в мечтата е,че не съществува.Не може да се мечтае реално.

          Какво е притежанието? Не знаем.Как искаме тогава да притежаваме нещо?

      Ще кажете,че не знаем какво е животът и все пак живеем...Но наистина ли

       живеем? Дали е живот да живееш,без да знаеш какво е животът?     


     
                                                                                 Фернанду Песоа

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Тихата ненавист към рая





                  Тихата ненавист към рая-желанието като у бедната женица в небесата да

           има поля.Да,не блаженствата на абстрактното,нито чудесата на абсолютното

          могат да омаят една чувстваща душа,а домашните огнища и склоновете на

          хълмовете,зелените острови в сините морета,пътищата сред дървета и дългите

         часове на отдих в старинните имения ,дори изобщо да не ги притежаваме.Ако

         няма земя на небето по-добре да няма небе.Нека всичко тогава бъде небитие и

         свърши романът без завръзка.


                                                                                     Фернанду Песоа 

вторник, 5 януари 2016 г.

ПОНЯКОГА




                Светът е символ.Всичко е привидно в своята повторяемост и непости-

       жимост.Колкото и да ни се иска да видим нещата "такива каквито са",в тяхната

      цялост,те винаги са различни.Те са само проекция на нашето съзнание.Не се правя

      на Шопенхауер.По-скоро на Сократ,който казвал,че човек не може да научи

      нищо повече,освен това което е "знаел".Имайки предвид априори знанието с

     което идваме на този свят и с което си отиваме.Той е вярвал,че живота е миг-

    сън,без значение.

       Така се случва понякога с нас: живота спира,напуква се,разпада и обръща.И

   сигурно не за друго,а да осъзнаем,че сме само миг,който се опитваме да раз-

   тегнем.Тогава ние се забравяме",ала "знаем всичко.Искам да кажа познаваме

   нещата,които никога не са ни се случвали през живота и няма да ни се случат.

  И това ни прави щастливи.До толкова,че всичко наоколо ни се струва мъртво.

  И дори нямаме нужда да го споделяме.Тогава не се съмняваме в същесвуването

  на Бога.А да възприемеш Бога трябва да си сам.А кога човек е сам?Когато не е

  ТОЙ.

понеделник, 4 януари 2016 г.

СЪВЕСТ



                      Горчо Горчев бил волна душа.Животът за него се свеждал до това да ловува.

             По цял ден ходел из горите и ловувал.

              Веднъж Горчо сънувал,че се е изгубил в гората. "Само,който не се е губил в го-

           рата няма да ме разбере"-рекъл си той-"все някой ден ще се изгубиш,колкото и

           да си мислиш,че я познаваш."

           Лутал се дълго,но не успявал да излезе. Уплашил се.Тогава пред него се явило

           някакво подобие на него самия. Така му се сторило във вече припадащия мрак.

           После онова започнало да му се зъби и му заприличало на вълк.

          -Аз съм твоята съвест-рекло то-Ще те изведа от тук само ако се помирим.

         -Какво ще се помиряваме-отвърнал Горчо-аз съм в мир с моята съвест.Не

         съм сторил никакво зло.

        -Напротив,ти не ме познаваш-озъбил се оня-огледай ме добре.Не съм ли твоето

        съзнание? Аз мога да ти разкрия твоите прегрешения и да те изведа от гората

        само при едно условие.Да ме приемеш в себе си и да се помирим.

         Горчев се съгласил,прегърнал го и те се сляли в едно.Намерил правилната

        пътека и излязал от гората. Събудил се.

       Ала след този сън съдбата му натежала.Той станал друг човек.Не ходел толкова

       често на лов.Приемал всичко присърце.Ставало му жал за животинките които

       убивал,а и светът му се струвал страшно несправедлив.Започнал да се вглежда

      в себе си.А там,на дъното на душата си,намирал само утайка от минали дни.Те

     всичките били пълни с грехове,макар да не разбирал-какви точно.Поболял се

    от мъка,че нищо в този свят и в него самия не е наред.Една нощ си легнал,зас-

   пал ,не сънувал,а просто умрял.Така,в съня си.Не се мъчел,но злите сили гово-

   рят,че бил разпнат от съзнание.