вторник, 29 ноември 2016 г.

Вселената е тясна за цветята




                              Ако приемем,че смъртта унищожава духа,то тогава не само

                       свободата,но и самият той не съществува,а е само фикция,

                       жалък атрибут на тялото, за който не си струва да се говори.

                         Тази теза се приема или отхвърля a priori и никакви аргумен-

                      ти не биха могли нито да я защитят,нито да я оборят.Аз я от-

                      хвърлям точно по този начин,като искам да отбележа,че дори

                      неоспоримо да ми докажат нейната истинност,пак бих я от-

                      хвърлил,защото,ако я приема, губя едно пространство,което е

                      много по-плодотворно от тази "истина", и се превръщам в

                      най-обикновено животно. При това  положение много по-

                      приемливи са хоризонтите,дори измамни, на една несъществу-

                      ваща идея, отколкото тесните стени на истинската и реална

                      липса на идеи,защото човешката душа е цвете, а всъщност

                      Вселената е тясна за цветята.


                                                                                    Р. Томов









        

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Самота


С А М О Т А Т А


Самотата е нежна девица,
с която избрани говорят.
И че на Бога тя е зеница,
малцина го знаят, но спорят.

Самотата е млада девица,
с която малцина общуват.
И че на Бога тя е сестрица,
все по-малко могат да чуват.

Самотата е тъжна вдовица.
Свиден жених е изгубила.
А звездиците – дребни дечица –
от просторите е прокудила.

Ни мъж, ни жена самотата е.
Божи пратеник на земята.
Само с нея човек ще узрее
за ласката на Светлината…

25.11.2016 г. 7.37 ч.
Русе                                                                          Тодор БИЛЧЕВ 


25.11.2016 г. 7.37 ч.
Русе                                                                          Тодор БИЛЧЕВ 

неделя, 27 ноември 2016 г.

На завист и злоба обречени




НА   ЗЛОБА   И   ЗАВИСТ   ОБРЕЧЕНИ


В настръхнало от злоба общество,
в момент безумно яростен и кратък
се ражда всяко живо същество.
И продължава все нататък.

Там, гдето буря клоните кърши,
а злоба и завист ги свиват в юмрук,
там, гдето злото няма да свърши
и красотата ще избяга оттук.

А злобата тука все си стои.
И завистта я крепи и окриля.
Но докога тъй ще е и дали
все така Господ ще ни закриля?...

23.11.2016 г. 19.39 ч.
Русе
                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ

Идеите раждат човека,идеологиите ще го унищожат.




                               Тези хора се взеха вече съвсем на сериозно. Объркаха сякаш посо-

                      ките, загубиха чувството си за това,кое е значимо и кое   маловажно.

                      Какво ни интересуват вашите магистрали,госпожо Павлова, какво ни

                     интересува "ВАШАТА ДЪРЖАВА",господин Оставков.Когато обикно-

                     вения човек живее не само зле,но и уникално зле, вие му се присми-

                     вате ,заливайки го с бетон от  лъжи.

                        И не ми се кичете с думички като "демокрация" и "демократи".Във ва-

                     шите уста са кухи и неубедителни.При демокрацията в основата е човека,

                     а не "абстракцията държава"/каквато тук,апропо няма/. Човекът е свят,

                     а държавата понятие-сбор от светове.Всеки свят се ражда,живее и умира по

                    отделно.За това боли.Да сте чували държавата да я боли за хората.Макар и

                     понякога солидарни,никой не може да изпита болката на другия.Освен

                    политиците,Които представляват тази държава,та значи са орисани да

                    страдат за всички.Много повече от всички останали.И те го правят,с "лю-

                    бов и всеотдайност".Те "раждат" идеите, идеологите,партиите,само и са-

                    мо да живеем по-добре. А ние,народът,все мъркаме и недовосваме. А то е

                    защото сме прости и неразбираме тяхните "високи" цели.А те пък не раз-

                    бират,че всяка идея, е нещо прекрасно/дадено ни от Бога,а не от тях/,ала

                    превърнала се в идеология ,идеята,често се изкривява,извращава,а в пар-

                    тия  се превръща в откровена перверзия./особено по нашите ширини/.

                      А иначе и "горните"/под сурдинка/ и "долни"/ с нескрита омраза/ викат:

              Оставете ги тия извратени псевдопатриоти да си квичат,че "България над

              всичко./лозунг от последните избори/.

                  Човекът /и най-неоправдания и най-унижения и най-щастливия и най-не-

             щастния/ е над всичко.Човекът е центъра на Вселената и никакви партии,

             и държави не могат да го заменят.

                 Държавите и идеологиите са,всепак,във времето и рано или късно си

             отиват ,ала човекът е уникално /по своята същност преимуществено ду-

             ховно/ същество и остава във вечността.

                 

                                                                                   Ст. Марк Аврелиев







       












понеделник, 21 ноември 2016 г.

Когато животът се сбира в шепа.




                        Родих се/ родил съм се/ уж нормален-2100гр. Даже в кувиоз не са

                ме поставяли.Само дето ме объркали и дали на майка ми да кърми друго

               бебе. Та може би за това ,до ден днешен,тя вика,че сме "две"/ двама/-АЗ и ТО.

                А вече на възраст достолепна ,тя вярва,че и двете са живи: "АЗ" и "ТО" и

               постоянно търси ту "едното", ту "другото".

                 Както и да е.Като се прибрала в къщи/заедно с мен/ ме изкъпала и по ука-

               зания на бабите ме намазала със свинска мас и сурово яйце.Да не мириша.

              Ала от тогава,подозирам аз,се вмирисъл целия ми живот.Щото яйцето било

              развалено,а със солта прекалила.И обмяната на веществата ми се нарушила.

              Нещо се изкривило в мен.И както съм се развивал биологично правилно,

             изведнъж хормоните ми почти отказали да секретират,а с това и разтежът ми

             се забавил. И до сега,вече на години ,съм само метър и петдесет. "Развалила

             ла се машинката -често повтаряше баба-но нищо.Всичко е от Бога може да

             порастеш пък на акъл? Уповавай се на Бога и той ще те спаси.Те майките гре-

             шат още когато зачеват,щото не знаят що го правят и колко мъка ще донесат

            още на този свят".

               Расъл-недорасъл,тръгнах да взема образованието си,като всички останали.

            Там се сблъсках с много неприязън и гадни копелета,които се надсмиваха

            на ръста ми и викаха,че толкова е и ума ми/макар че главата ми беше голяма/.

            С усилие,лоши чувства и страх ходех на училище,но някак си минаха годи-

            ните и завърших.Всъщност не знам дали аз бях взел средно образование или

            някой ми го беше подарил.А може и в къщи да са ми го донесли?

            Но в едно съм сигурен:не мразех хората/ макар да правеха всичко възмож-

            но за това/,а те ме мразеха.Разбирам ги.Така е устроен човека- да не приема

            различното. В случая и уродливото/ поради моето недоразвито тяло,а ве-

            роятнои поради  слабите  ми умствени способности/.Второто не можех

           да преценя  сам.Виждах го само в светналите очи на съученичките и изкриве-

           ните в сдържан присмех на момчетата,когато ме изпитваха.Четях по цяла

           нощ,но щом ме вдигнеше учителят  не можех да възпроизведа нищо.Знаех,че

          знам повече от другите,но то си оставаше в мен,без да мога да го изложа.Ина-

          че постоянно разговарях с някакъв въображаем събеседник.И той казваше,че

          съм убедителен.Аз бях доволен на съдбата,че ме срещна с този измислен събе

         седник. Научих се да говоря истината и да ходя изправен,макар и леко изгърбен

         от болките в шийните прешлени.Понякога живота ми ставаше ад от тези болки,

         но престанеха ли ,макар за малко, чувствах живота като дар Божи,който се побира

        в двете ми шепи и аз го стисках за да не го изпусна.

          Явих се като на майтап на изпит в Софийския  университет,а те дали на майтап,

       дали на истина взеха,че ме приеха във факултета по "Соцология и политология".

        Майка ми и баща ми нямаха пари и аз дълго се чудих дали да се заема отново с

       ученето или да потърся щастието си в чужбина /където не се присмиват толкова

       на дребните хора/.

        В края на краищата надделя първото.Представях си сладостите на студентския жи-

      живот:безделие, театри,барове и дискотеки...изобщо нов живот.

       Учих  четири години и криво-ляво завърших тая пуста политология.Едва ги идържах

     тия многоумни всезнайковци преподаватели,бивши комсомолски активисти и пре-

     подаватели по "научен комунизъм",а сега върли защитници на либерализма и пазар-

    ната икономика.Думи,които у нас,в България никога не са имали съдържание и ся-

   каш никога няма да се изпълнят с такова.Така беше и с всички останали думи в тяхни-

  те уста.Кухи и неубедителни.А лекетата колеги им се натягаха,само и само да запри-

  личат на тях и един ден да сложат вратовръзките и да им вземат местата.

   Върнах се вкъщи да се похваля какво високо образоние съм взел и как съм успял в го-

  лемия град,ала майка ми не закъсня да напомни за пресолената мас и развалените яйца.

    И тогава отново нещо се пречупи в мен.Този голям град и това "уж Високо" образова-

  ние бе свършило своето. Омраза ме раздираше отвътре.Мразех не другите, а себе си,

  че се бях поддал да стана като тях.Един от тях.Около мен имаше само предателства,

  свинксове,призраци и пирамиди от илюзии.

    Аз бях умрял с този с който ме бяха разменили.





     

                                  

събота, 19 ноември 2016 г.

Вечер над града




672-103

В Е Ч Е Р   Н А Д   Г Р А Д А


Лъчи огряват блоковете бели.
Към залез вече слънцето клони.
А бледите звезди не са изгрели.
В огнен блясък гаснат слънчеви мечти.

Но бавно след това оттам изплуват,
бледи и сребристи, лунните лъчи.
Светли сънища човеците сънуват.
Уморено, ляга слънцето да спи.

А, когато утре рано стане пак
и с лъчи земята ни огрее,
победен от ден е лепкавият мрак.
И песен сладкогласа славей пее…

14.11.2016 г. 16.57 ч.
Русе







четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Политическите котила



                                                       ОТРОВНИТЕ КОТИЛА


                        Няма любов!?!...Всичко е само измама... се пееше в една стара песничка.

                  Обича се красивата жена за месец,два...,е може и година,две...Обичат се ро-

                  дителите,децата,та дори и любимите домашни животни...,ала голямата лю-

                  бов е една и несравнима.Това е любовта към Партията.А това,че аз не го

                  разбирам неозначава,че не е вярно.Уверих се в това при последните избо-

                  ри за президент.Като гледах как сияе при победата другарката К.Н.направо

                 ми идеше да се влюбя в нея,ала нали съм опак човек започвах да плача.От

                 умиление и отчаяние.

                    И така веднъж,докато хленчех пред телевизора изненадващо ми хрумна

                 нелепата мисъл,че любовта към партията е вечна,защото замества липсата

                 на истинска любов.От този момент,всички тези,които даваха по телевизи-

                 ята ми се струваха кухи и празни.Те вече не ми говореха,а и аз не ги слу-

                  шах.Ние бяхме в различни светове.

                    Но стига съм ви занимавал със себе си.Приемете го като лирическо откло-

                 нение.Думата ми е за новоизбрания президент Румен Радев.Той не ми се

                 струваше толкова кух,като тия,които го заобикаляха и отъркваха у него.

                 Поне не говореше с партийни щампи.

                   За да преминеш през този живот/ неполудявайки/ трябва никога да не

                оставаш сам.За това ,навярно,се бе решил на тая стъпка,за която със си-

                гурност ще съжалява.Защото той е сам и такъв ще остане.И ще бъде

                предаден "от свои и чужди".Една вметка: комунистите винаги са свои,

                преди да станат чужди.Той е все още/а най -вероятно се заблуждавам/

                самотна и свободна птица,която утре вие ще предадете.Защото не оби-

                чате волните птици, а гаргите и гарваните в ята,които обичат да ядат

               мърша. Ще го детронирате и отцепите от всички партии,защото вие

               сте хищни птици,които не обичат НЕБЕТО,а парите.


Не съм в живота...





                           Аз не съм в живота, живея в творчеството.

                                                                   Л. Ф. Селен           

вторник, 15 ноември 2016 г.

ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА



ВЯТЪРЪТ   НА   ПРОМЯНАТА   (НЕ ИСКАМ НИКОГО)


Ураганен вятър пак ни връхлетя.
От дървото лист последен отлетя.
Президент пореден днес избирахме.
Кой ще е, от рано подозирахме.

Макар народът никой да не иска,
направи избор и пое си риска.
И вместо майка, избра си пак баща,
макар да викна: „Аз никого не ща!”.

Тъй без майка Цецка, с татко генерал,
и без Бойко, кой се беше цял раздал,
„не искам никого!”- народът кресна,
и заизвива лебедова песен.

Но без майка Цецка, с татко генерал,
кой народ не би се бурно възгордял?
- от централи всякакви го питаха.
Той усещаше, че те го ритаха…

И тъй, без Цецка и Бойко, с генерал,
отново народът бе осиротял.
А вятърът бурен пак песен запя.
Надеждите родни в простора отвя…

                                                                                    Тодор БИЛЧЕВ - Русе





четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Краотата е вечност



КРАСОТАТА   ВЕЧНОСТ

                                                                           Красотата ще спаси света…
                         
                                                                                                           Ф. М. Достоевски

Плугът зарива бурена. И…няма го!
Завинаги изчезва под земята.
Ала остават там дълбоко. Ето ги!
През пролетта поникват семената.

Цъфтят отново пак бодливи бурени.
С коса косят ги, режат със мотика.
Макар от всички мразени и хулени,
завинаги остават си те тука.

А тъй красивите градински цветета,
що отглеждаме със мъка и любов,
завинаги изчезват от планетата,
още щом попарил ги е студ суров.

И справедливо ли е туй решение,
което Господ е някога избрал? –
Красивото да чезне във забвение,
а на злото грозно Вечността е дал.

Навярно прав е, защото красотата,
казано е, че ще го спаси света.
Затова не е тя вечна на земята,
защото ни отвежда...във Вечността!...

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Рус

                         
         



вторник, 8 ноември 2016 г.

Най-скъпото



Н А Й – С К Ъ П О Т О


Този дом не ми е родна къща.
В него майка си не съм прегръщал.
От люти битки тук не съм се връщал
сила да си взема и…да възкръсна.

Този дом е само спирка кратка,
преди пак аз да поема в схватка
със живота. Или в почивка сладка
да разпускам…във компания рядка.

А звънец последен щом удари,
пак тука вие ще ме сварите.
Прави, сигурно, били са старите –
туй най-скъпото е, що прежалите…

                                                                                Тодор БИЛЧЕВ - Русе