ИЗВЪН СЕБЕ СИ

                             Разсолков беше уверен в своето безсмъртие.И реши да го пробва.

                      Намери сезал,останал от текезесарско време,едвам издърпа от земята

                     едно ръждясало, тежко желязо, но подходящо за целта.

                      Отиде на реката,която обичаше/минаваше почти през двора му/ и знае-

                   ше,че един ден ще му помогне.Прекръсти се.Завърза  сезала около вра-

                   та си и нагази във вира.Водата го сряза.Беше студена/все още март/ и то-

                   ва го отрезви.Каза си,че по-добре е да се обеси.Ще стане по-набързо и

                   няма да е толкова студено.Хвърли примката на една греда в плевнята,

                   наниза двата края на главата си,сложи един  плетен кош под краката си

                   и когато го ритна нещо изпука и гредата се счупи.Беше изгнила

                    Чу жена си да вика,че трябва да изхвърли боклука.Свали примката,

                  погали котарака си и отиде да изхвърля боклука.После нацепи и зане-

                  се дърва.Да не и е студено на жената.Тя го обсипа с целувки и правиха

                  любов.

                    Тръгвайки на работа му каза,че го обича.Той и отвърна със същото.

                  Остана сам и реши да довърши започнатото.Почувства се щастлив.

                   Обичаше жена си,толкова,колкото и вечността.

                  Единственият му проблем беше,че има борчове и трябва да ги завещае

                на жена си.И понеже беше вярващ човек,знаеше,че борчове не се оставят

                на този свят.Изпита вина. Душата го заболя.

                 Маскира се.Отиде до един клон на банка,която добре познаваше,и я об-

                ра.

                 Написа на жена си писмо,но не прощално,а къде са парите.Имаха си

               тайник,до който можеше да се добере само тя.

                Качи се на една скала над реката,на която бе написано: "опасно за живота",

                Завърза се отново със сезала и се хвърли без да му мисли.

                 Докато летеше се сети ,че като малки,се хвърляха точно от тази скала,

              но никога не им беше минавало през ума,че могат да умрат. 

                Реката беше буйна и го повлече. Спомни си думите на Айнщай,че "човек

              започва да живее тогава,когато може да живее извън себе си."

               Но това не означаваше непременно смърт.Стана му малко тъжно за жи-

              вота,но продължи да гълта вода и рибки. Те го изяждаха отвън и отвътре.

              Някога бяха приятели.Обичаше немия им език.

                Малко преди да поеме последната глътка въздух осъзна,че живота е

             скапана работа,но и нищо по-хубаво от него.


                                                      Жена му го търсеше безуспешно.След седмица

                                                      рибите го бяха изяли.

                                                                                                  С.М.Аврелиев

Капчукът

                                           

К   А   П   Ч   У   К   Ъ   Т

На капки утаява се душата,

от злобата обидена и от скръбта.

Но бавно се прокрадва светлината,

за  да прогони тя завинаги смъртта.

И както снежният капчук протича

от стрехите – предвестие на пролетта,

тъй, който го почита и обича,

не би сравнил го с рицаря на тленността.

Но както бавно и полека капе

не само тук, а и във нашите сърца,

нима не мислите, че той ще скапе

ранимата ни, но безсмъртна, уж, душа?!

По капчица на миг. И по две на два.

По триста на година. Хиляди на сто.

Мигът тъй властва вечно над света.

Във Вечността завинаги остава той...

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ЧУВАЩИЯТ   ВЕЧНОСТТА

Залеза на слънцето щом чуеш,

на птиците щом видиш песента,

ти завинаги ще се прочуеш,

че с Бог си разговарял…От света…

Да чуеш залезът как ромоли

по есенно златистите листа.

Как всичките несбъднати мечти

във сбъдната обръщат се…Една!...

Песента да видиш как се рее,

като поток от лунна светлина.

Във душата ти как всичко пее

сега единствено за любовта.

А, когато светъл лъч огрее

секналата в тъмнината песен,

изгревът започва да се смее…

Идва светъл ден…Голям…Но лесен…

Щом в света за тебе заговорят,

че чуваш залез, виждаш песента,

никой няма вече да оспори,

че ти живееш тук във Вечността...

                                                                        Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Крадецът на сънища

                                                                  Животът е един сън.Преди събуждането да ни убие.
                                                                                                               
                                                                                                                                      В.Улф


                      Красиво е  да се събудиш след необясним,объркващ,но щаслив сън,пълен с

                 обърнати светове,несбъднати мечти,мълчания, полудели мисли,лумнали

                огньове ,призрачни човечета,галопиращи коне,бягащи реки...И всичко това

                споходено с хиляди чувства.Но основно с чувство за пълнота,каквато липсва

                когато си буден.

                За повечето хора,навярно,това са прозаични неща,на които няма да обърнеш

               внимание наяве.Мярнал си ги някъде с периферното зрение и си ги подминал

              забързан към "щастието." Но не и към  обърнатото време на цъфналите дворове,

              целувката с любимата жена в горичката под Царевец-моментна снимка на

              Вечността-по-реална от всяка реалност,но която никога не е съществувала,:

             накацалите по первазите на прозорците първи пролетни котки,умилкващи  се

             на слънцето: грозно грачещите гларуси ,които ловят летящите рибки...И тази

            тишина на съня,която преобръща всичко наопаки,вдъхва му друг живот,друга

            радост. Мълчанието,което е по-красноречиво от хиляди изригнали думи.Мъл-

           чанието,което ни връща  детството и ние сякаш отново оживяваме.И имаме дър-

          зостта да превърнем живота в игра.Ние всички бягаме в някаква друга реалност,

         ала  когато порастнем трудно си я спомняме  забравили правилата.Но Бог е ми-

         лостив и понякога ни я подарява в сънища.

               Сънищата,навярно,са нещото,което не се е състояло,но е преживяно в ня-

           кой  друг живот.В красивите сънища дори и страданията се превръщат в спасение.

                    Дали разпнатия Христос не е сънят на човечесвото?...

          И аз го сънувах.И тогава моят затвор,моето Его се изпари.Съвсем естествено.Като

       утринна мъгла.Отвътре ме разтърсва чувството на свобода.В този върховен момент,

       нинджите- "призрачните човечета"ме нападат, завързват ме и питат как искам да

       умра.Не се сещам да ги питам защо  трябва да умирам.

          Казвам им,че не съм Христос. Озверяват съвсем и започват да ме дупчат  с

      копия,ножове,брадви,стрелят по мен, но аз не умирам.Хващат Христос и го прикова-

      ват на кръста. Призрачните се опитват да го заговорят и унижат:

      -Опасността,която ни сплотява пред смъртта ни принуждава да се отказваме-казва

        единият:.- от семейство,майка,баща,деца,среда,работа,пари,престиж,дори от име.

         -Всеки един момент трябва да сме готови да си тръгнем,да отлетим без съжаление

         към вечния дом-проскърцва другия.

         -  Нападнахте ме  в неудобно време-казвам аз-Сънувах. Тези негодници  непознавах,

        но някога ги бях срещал. По-късно разбрах,че това е един наистина откраднат сън.

       Повечето хора около мен бяха приживе мъртви или мъртви сенки.Те не знаеха,

       че Христос е жив,щото не сънуваха  луди сънища.

      Те бяха просто "щастливи" със своите половинки,със своята работа,кариера,

      изучени деца и добри обноски.Те имаха минало и бъдеще,аз нямах нищо,освен

      своите сънища.Бях вреден за тях.И най-вече за призрачните човечета,които задължи-

     телно  присъстват във всеки сън.

       Събуждам се.Чувам ги как се отдалечават хихикайки:

        " Такива крадци на сънища ,като тоя ,трябва да ги затварят в тъмниците,без право на

     помилване.До живот.Те са безполезни и вредни. Нещо повече -те са опасни за държа-

     вата и нейните устои.Те  бунят и бунтуват нормалните хора.И после току виж:

    стачки,революции,войни, пък на края и света обърнали нагоре с краката.Добрата дър-

    жава/свят/ се градят върху спящите хора,но не и сънуващи."


                                                                                                             С.М.Аврелиев






































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































                     

Една тъжна вечер

                   Какво нещастие,а може би щастие,защото утре ще бъда вече друг.

             И тогава ли ще вярвам в собствения си дух.Ще бъда в същата форма,

             сърцето ми ще бие в своя ритъм,що за въздух ще поемат дробовете ми,

             злъчката ще ме боли ли или няма да е "тя"?.Ще работят ли жлезите ми

            с вътрешна секреция,няма ли да се превърна в евнух с времето,ще виж-

            дам ли по същия начин децата си ,есенната гора срещу вилата на смрач-

            чаване.Кучето и котките ми ще ме посрещат ли когато се връщам от лов?

            Ще бъда адски нещастен,ако не ги виждам тях щасливи,че ме чакат.

              Е,една вечер имам право да бъда тъжен -мечтаейки.Защото знам,че и

          утре ,вдруги ден,след 100 и 1000години ще бъда все същия.Тъй,както съм

          бил вчера,преди 100 и 1000000год.И Бога,в който вярвам сега,надали ще

          знае кой ще бъда утре,защото не е сигурно,дали тогава ще вярвам в него,

         пък и дали ще съществува...Тъжно и безнадеждно е да не знаеш,но...и светло...

                                                                                С.М.Аврелиев


               

Когато се научих да мълча

І



                                 Цял живот съм правил само едно.Защото друго не умея.

                         Опитвам се да описвам театъра на своя "Аз"

                        Никога не съм искал много от живота.А и той не ми го даваше:-

                        някъде,където да се подслоня,без да мисля и знам,поле,покой,

                        сън без надежди,пътища които не свършват,да не искам от никого

                        нищо,а мен да ме оставят на мира,мир със себе си и да не знам,че

                       съществувам.Беше ми отказано.А не мразех живота повече от

                      смъртта.Навярно защото не се научих да живея съвсем сам.Защо-

                       то не успях да се науча да бъда фалшив и да се сравнявам с други-

                       те.Имам,обаче, предчувствието,че ще си отида спокоен от този

                       свят.Все едно там ме чака някой.Някой с когото ще мога да спо-

                        делям.

                           И така,когато се научих да търпя и мълча,ме нападнаха болес-

                       тите,когато се научих да живея,ме викаше смъртта.Който ви каже
                         
                       че знае нещо за живота и смъртта ви лъже  С тях можем да споде-

                       ляме само лично.

                                                                                   С.М.Аврелиев 

Денят на победата

                                   

ДЕНЯТ   НА   ПОБЕДАТА

В безмълвието шумно на нощта,

когато ангелите спят,

а дяволите влизат им в съня

да ги тормозят и гневят,

и, властваща, пристъпва там смъртта,

искра аз виждам да блести.

И буден пак изпращам я нощта...

Денят, догде я победи...

                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ - Русе

В   Л   Ю   Б   Е   Н   И

Асма, извила ствол дебел пълзи

по балкони и тераси тук.

А край нея бор висок стърчи –

на табута и морал напук.

Че асмата вплела в него беше

тънките си вейки и листа.

И във скута му зелен лежеше,

влюбена в смолистата снага.

Този ден край тях случайно минах

и видях с очите си това,

за което дълъг път изминах,

за да кажа вам със тез слова.

„Влюбени в живота двама бяхме –

сподели със мен  асмата.

Ала зло отвсякъде видяхме

за любовта си на земята.

Че завинаги ни разделиха,

омагьосаха с магии зли.

Чувствата, самите нас убиха.

Със това животът ни свърши^/.

Ала във асма се аз превърнах.

Той е кичестият бор зелен.

Тук завинаги го аз прегърнах.

Тъй се любим с него всеки ден…”.

Край асмата аз стоях замаян.

Да си тръгна исках, не можах.

Ала тъй седящ видях аз смаян –

Ангел белокрил лети над тях!!!...

                                                                                    Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Макове

                                                                        В християнството макът символизира

                                                                  смъртта като период на спокоен сън.Тема-

                                                                  та за възкресението и безсмъртието,спасе-

                                                                  нието на душата,разцъфтяват,тъй както ма-

                                                                  кът и духът никога не умират напълно,а само

                                                                 се обновяват и възвисяват.

                                                                                            Древен мит



                           Нещата без имена не са никакви неща.

                     Всяка вечер се качвам на едно възвишение озарено от кървави макове.

                     Само там мога да заспа. Мислите ми секват,излизъм извън себе си и

                     започвам да измислям имена на нещата с които съм се сблъскал през

                     деня,на нещата за които се мисли спокойно и с надежда.Имената,кои-

                     то успокояват,понякога дори унищожават самите неща,или  ги правят

                    по-поносими До утре,когато отново ще се срещнеш с тях.С тяхната

                    реалност.Хората се страхуват от представата за нещата.Когато  съоб-
-
                   щят  по радиото или телевизията,че утре ще има буря и ще дойде сибир-

                 ски студ те се плашат повече,околкото когато завали и студа  си дойде

                 наистина.Да назовеш предмета на мисълта няма нищо общо с действител-

                 ността. .Маковете ме упояват и аз заспивам крадешки сън.

                 Животът става цветен,назовим и четириизмерен.Имената хранят

                   въображението и всичко става "не то".Кой човек не бяга от Света,

                   кой не иска да се скрие от себе си? Щастлив съм,като разбрах как да

                   го постигам,макар с цената на компромис с дявола.

                     Каза ми,че ще ми подари тайната си,ако му събирам маково семе.

                  Дяволът има много имена и нито едно.Аз го наричам Смръдльо,нали е

                   господарят на разпадащата се материя ,и той не се обижда.А моя ангел е

                  Папаверин.Венецът на живота и смъртта.Извикам ли го се чувствам

                 безсмъртен.Но в нашия свят има много "страни".И лоши и добри.За съжал-

                 ление злото е в повече.Те не се познават,но не могат да избягат от себе си.

                 от имената си.Ето го  Цанко,Христо,Юда,Адам, ,Хитрос,Лъжльо,полицай-

                 ката Стела,Системата -"Мачка",жената "Сврака" и всички,които ограбиха

                живота ми,начело с плужеците,които утре ще назовавам,но сега не ги мразя.
       
                Та нали маковете са се родили от сълзите на Венера.Сигурно злото ще победи

               доброто в края на световете,ако реките от сълзи не го удавят-Венера ще ро-

               ди Хипнос,Морфей-Алена Принцеса...

               Вече сме в различни измерения.Дадеш ли име на нещото,то става,козирува ти

              и се изпарява в други пространства.Може да е илюзия,но спасява.Иначе си

                 луд.Да се издържи този свят е лудост. Лудост е и моята лудост да давам

                 имена на нещата,но аз съм убеден,че само тогава те стават истински и

                добиват някаква форма.Т.е.може да си поговориш с тях..То иначе,как да

                се живее сам с маковете.Чудим се къде е местоубиталището на душата-

                ами в името.

                     Предсавете си,примерно,отиваш да ти издадат бележка при някой сре-

                ден чиновник,че не си съден и удостоверение,че още си жив.Изискват го от

                полицията,за да ти издадат лична карта и жълт паспорт.Представяш му се с

                името Иван Иванов.Той не само няма да ви обърне внимание но и носът си

               няма да вдигне да ви уважи.Но ако следващия каже "аз съм Големан Големанов"

              ,оня ще скочи като ужилен ,ще застане мирно,а после след всяко "тъй вярно" ще

              започне да се кланя.Как гръмко звучи почти като,НАПОЛЕОН ,като МОН БЛАН..

                    Когато ме помилват първите студени лъчи на слънцето,отварям очи,

                протягам се и започвам да се изправям. Забравям имената.Отивам на работа.

             Работя в гробищата.Почиствам бурените,сея цветя,  поливам ги.Почиствам

             паметниците,разчитам имената на мъртвите.

               Покрай мен преминават и живи хора.Не знам колко живи.Просто се движат.

              Някой ми благодарят/за пръв път узнали името на дядо си/,други ми се карат,

               че повреждам патината/ защото името не било важно,а...паметта...

                След като разчетях някое име,сядах и си представях живота му.Ако слу-

              чайно междувременно идваха близките,даваха ми нещо сладко и се раз-

              говаряхме.През нощта сред маковете: Мъртвеца, Моята представа и Описание

              то на близките се събираха в "Името".

               Все по-често,вечер, когато се мръкваше идваха  някакви странни същества,

             облечени в бели дрехи,вършеха си ритуалите:  хванати за ръце започваха

             да обикалят около гробовете и да пеят:.тихо,по скоро шепнеха,все едно можеха

            да събудят мъртвите.Вслушвайки се,аз чувах,че те повтарят имена,в една то-

           налност и един ритъм-това бяха същите имена,които аз сънувах и най-често се

           срещаха по надгробните камъни.Осмелих се веднъж да ги попитам защо го

           вършат и едно момиче ми отговори:" За да спрем да се възпрозвеждаме.Трябва

         да останат само имената на мъртвите.Земята е пренаситена с имена и ще си

         отмъсти".Този оговор ме удовлетвори и продължих да почиствам светещите

         надписи: Сергей, Камен,Кузо,имаше и само прозвища или прякори Бедния,

         Пумчо,Алчо,Мършев,Съчмеза.Те бяха от омразните.За някой си спомнях,повече-

         то бях забравил и никога не съм познавал.Изпитвах ,обаче, любопитство:

        що за хора са били когато ми откраднаха Стърна река,до това, какви биха били,при-

       мерно при други стечения  на обстоятелства? .И те ли ми унищожиха живота или

       Йова и такива като нея?.Които носят имена без душа. Лъжци,крадци,богати,бедни

     -убийци на мечти или просто заблудени хора,които утре ще са никой.

.       Забравих да ви кажа.Казвам се Никодим.Имената без идеи не значат нищо А иде-

      ите без пари още по голямо нищо.Но знае ли човек? Както казва Б.Шоу има две нещастия,

     които могат да ти се случат на този свят:Първото,никога да не ти се сбъднат мечтите,а

     второто -да се сбъднат .Нещата не значат нищо,ако нямат душа,която да ги разпали.Ако

    няма маковете,които да я озарят...Малко преди да си тръгна от гробищата идват "гидюли-

   те"/така наричат/   гномите тук Те се качват по надгробните плочи,подскачат лудо и се

   любят сред кикот. Казвам  си,че това са дяволите и бягам.Много са.Повече  от гробовете.

  .Настигат ме и искат да им кажа как заспивам.Треперя.Но не обелвам и дума за моите

   макове.Малко са нещата на този свят,за които си заслужава да се живее.Признават ми,че

  никога не са живяли,защото не били кръстени и нямали имена.Глутницата вълци живее

   без имена,но те се разпознават,защото ги носят.Единствено човека не може без име.

    Аз си измислям имена.Понякога не съм Никодим,а примерно Беладон,за да мога да

   съществувам при моите макове.И да сънувам.



                                                                   Имената носят душата на човека.

За замисъла на Творението

                            Защо  тялото е предопределено да загине.Отговорът е ясен:Тялото

                        предсавлява желание за притежание и получаване.За това то е смъртно

                       и не оставя нищо след края на съществуването си,като губи всичко,

                       което е притежавало.Напротив,душата е желание за оотдаване,в порив

                      да разбере ,да се слее със своя Създател.И това може да се обобщи

                      с една дума: любов.Затова душата , във всички нейни проявления,е безсмърт-

                      на и не изчезва след смъртта на тялото. Дали замисъла на Творението

                      не е страдащата душа,дали красотата  или любовта.А може би самото

                      Творение.И до колко  Твореца е въплатил себе си в несътворимото,

                      или е създал своята противоположност,за да се забавлява и нескучае?

                      Твърде жестоко-ще кажете.Бог е любов и доброта.А ние неговия "об-

                      раз и подобие"- не сме.Ние сме във времето и греха,а Бог е във вечнос-

                      тта.Можеше да бъде малко по снизходителен.Нямам  предвид да ни

                     спаси от смъртта и страданията/които със сигурност го забавляват, а да

                    ни даде свободата да се самоопределяме или иначе казано-да ни даде

                    малко по широко поле да творим/да се досътворяваме/.И това,навярно,

                    е тайнството на замисъла.Че няма никакъв "замисъл",а самите ние сме

                    "измислица на себе си".Ние сме илюзията на Бога.Защото в мига в който

                    сме се "пръкнали" от нищото се е пръснал и замисъла.И Твореца е забра-

                    вил за своето творение. Тоест ,дали го е имало или нямало Твореца,

                    мигът не би могъл да се отложи и чудото на сътворението се е случило.

                        Задавайки си тези въпроси,ние се обричаме на ужасен живот.Най-

                   малкото защото сме принудени да го продължим...    Човек е обречен да

                   се мъчи,защото не знае откъде идва,нито знае къде отива.

                       Ето какво се казва в книгата "Зохар": "Творецът не се нуждае от дей-

                  ствия, за претворяване на своя замисъл."Цялата реалност е създадена

                   чрез Неговата Мисъл изведнъж.Затова създаването на творението е

                   звършило заедно с появата на неговия замисъл.И веднага се появили

                  душите ,световете,в тяхното крайно съвършенство,изпълнени с цяло

                  то измислено от Твореца наслаждение.Но това съвършено състояние,

                 съществува единствено само спрямо Твореца, а душите ще го усетят

                 едва след поправянето,когато станат подобни на Твореца".

                                                                                               С.М. Аврелиев

Красавицата и смъртта

КРАСАВИЦАТА   И   СМЪРТТА

                                                                                 На Любка Шопова

                                                                                 in memoriam

Красавицата на квартала се спомина.

Деветдесет навършила бе тя години.

От некролога с поглед рус ми се усмихва

едно момиче, хубаво като молитва.

Осиротя кварталът без тази красота.

И земята цяла грозна стана, опустя.

От некролога само снимката прекрасна

напомня, красота че тука е израсла.

А в тиха вечер, месецът кога изгрее

и нито лист потрепва, нито птичка пее,

бавно небесата сини се отварят там

и…звезда изгрява,… нова,… над света смълчан…

                                                                               Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ПОСЛЕДНИЯТ   ВЛАК

Не гоня вече никакви влакове.

Всичко, що можех да хвана, изпуснах.

Ала дори и Божите знакове,

дето Съдбата ми прати пропуснах.

Орисан да не видя бях, че грее

в тъмата светлината на душата.

И туй човекът тленен, че светлее

с Духа си, вечно бодър, на земята.

Но днес на гарата ме чака влакът,

последният, със който ще замина

за там, където винаги ме чакат.

И няма никога да си замина.

Затуй не бързам. Влакът ще ме чака.

Че туй е влакът за всички родени.

И релсите му чак тогава тракат,

когато мъртви само са качени.

И ще политне в звездните простори,

пълен с разума ни земен този влак.

Вселената за миг ще се отвори.

Няма никога да има вече мрак...

                                                                               Тодор БИЛЧЕВ - Русе