сряда, 18 декември 2013 г.

По повод стоицизма

                                                     По повод стоицизма                                                                                                                                                                                                                                                                 Преди няколко дни един партиен другар се изцепи,че правителството на Орешарски било стоическо.Въпреки протестите на всякаква измет/така се изрази той/,то си работило и то много ефикасно.                                                                                                                                                      Едва ли този другар знае точното значение на думичката СТОИКно това няма огромно значение защото той вярва на своето правителство.Аз ,обаче не му вярвам и по този повод решавам да се поразходя из древната СТОЯ,за да видим как стои "днешната".                                     Спомням си,че един от основните постулати  при древните стоици е,че живота трябва да се изживее добродетелно или да имаш силата и доблестта да сложиш край на този-същия живот,ако той се превърне в недостоен..                                                                                       И те нистина устояват на своето философско и жизнено кредо.Сенека се самоубива,след като всички го предават и не вижда устои в този живот. Марк Аврелий съзнтелно решава да умрира бавно,взимайки всеки ден все по-голямо количество дрога,не само да успокоява болестите които цял  живот го преследват  , а и защото идеите му търпят крушение и никой не е склонен да тръгне след тях.И двамата са едновремено и прагматици и идеалисти/единия император на Рим,другия един от най приближените съветници на няколко императора/,но философското начало "надрастнало" живота преобладава и у двамата "За тях щастието и нещастието не са външно обусловени от независещи от  човека събития-към тях се отнася и смъртта.Всичко се определя от начина,по който се мисли за нещата.Човекът е такъв,каквито са мислите му." .Не е нужно да ви давам повече примери.  Те са сиптоматични и за гръцката и за Римската СТОЯ.Мъже,отдадени на живота и идеята,но при всички случаи верни на себе си,тъй като идеите им са техния живот,а живота техните идеи.Да предадеш едното,означава да се отречеш от другото.Такова раздвоение при тях няма,а и не и мислимо,тъй като те са "цялостни" и завршени личности.Отдадени на идеите и боговете.Не може хора които проповядват добродетелен и почтен живот да нямат Бог.Макар,самите те,често да не си го признават.
      А какво означават днешните наши "стоици",като оня дето имаше неблагоразумието да каже,че днешните стоици са БСПарите ,ДПесарите и най вече Националистите-Атакисти-начело с Волен Сидеров.Свещена простота.Да драснеш клечката върху главата си,която утре ще те изгори.Ако този човек имаше и капка от силата на идеите на Сенека,то нямаше да си позволи да изрече това сквернословие "Стоик",за едни партии,които са готови на всичко за власт и пари,само не и да умрат за идеи.Та нали тези партии се крепят на такива помияри,които не познават стойността на думите,още по-малко цената на идеите.които понякога са по-ценни от самия живот.Животът идва и си отива,ала идеите/когато са истинси и изстрадани в самия този живот/остават вечни.                                                                                                        
Междувпрочем не бих искал да слизам на нивото на днешните лупенизирани,скопени и купени вестници,но с риск да се принизя и унизя,ще си позволя следния коментар:
 
   Днес няма стоици.Разбира се без тези които ровят кофите за боклук.Днес има псевдо- политици ,педали-владици и нехрани-майковци фанатици,които ги поддържат и крепят за           дребни трошици.И всичко това е така овъртолено,че ако е змийско гнездо не може се разплете.Но нашите са жизнеспособни не заради идеите си,а поради това,че днес са едно ,утре друго. Стоицизмът на днешното време е да бъдеш гъвкав и преспособим.Ето я панацеята за оцеляването...Само,че в един живот...Живот,който не струва нищо.Защото неговият синоним е търбух , клоака и преживяване.Всеки истински стоик би се срамувал от него.Защото,както казахме ,истинската цел на живота е добродетелност и честност.Кой от нашите комунисти е добродетелен и честен дори към себе си?.Кажете ми един....Може би оня венцехвалител,който нарича управлението на Орешарски стоическо.Е...и за това се иска смелост...а може би глупост.          Днешните "Стоици"се държат за властта като малки деца за полите на майка си.И твърдят,че са силни и никой с нищо не може да ги докосне.Ала паднат ли от власт те стават             страхливи като сърнета и блеещи като агънца.Загубили веднъж  стабилността на своя външен свят,те не могат да намерят спокойствие и утеха в своя вътрешен мир,просто защото го нямат.Те нямат собствен свят. Ако не са някой в социалната иерархия-те просто са никой.                   Затова им предлагам да се вслушат в думите на Джон Дън и ако са истински стоици да вземат всички  вкупом да се гръмнат,за да не остане дори и спомен за тях. И да отворят пътя на свободните,за да не загине  България.Тя- Римската империя изчезна,та една България ли няма да  потъне в небитието...Запомнете едно,драги комунисти/по манталитет/ стоиците никога не са отричали    живота априори,а злото в него,което го прави безсмислен .Но нищо...после идва и другото  ...Ето какво казва стария Джон Дън малко преди да го почувства   на" живо":" В смъртта   ще се научим успешно да боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия  живот и ще ги съчетаем   както ни се понрави.Бог и нашите приятели ще ни сътрудничат .Тогава ще си дадем истинска сметка за това какви сме били и какво сме сторили."                         Да живеят древните ,днешните и бъдащи стоици.Винаги идва мигът, в който ще разберат   кои са!                 


нМа бо,й                       ното поле като войн