ТРАКИТЕ-жестоки диваци или свръх развита за времето си цивилизация?

                    Учените траколози изпадат в двете крайности.Не мисля да ги помирявам,

       но сякаш винаги дълбоко във вените си съм чувствал тази "симпатична",но и мъчи-

       телна двойнственост,която са носили в себе си те.Това удивително/от съвременна гледна

       точка/съчетание да убиваш,заради самото убийство/намирайки сякаш само в него

      тръпката на живота/ и да създаваш красота/пак в името на този живот/,до който не ще се

      докоснеш никога,ако не познаваш първото-звяра в себе си.Или пък познанието на БОГА,

      раждайки се за миг извън него/новороденото те са го оплаквали,а на мъртвия са се

     радвали/за да се върнеш завинаги при него-своя ОТЕЦ.

       За Траките минало,настояще,бъдеще е едно.От това следва,че древния човек съществу-

   ва в самата вечност.Той не умира,понеже всичко около него е обред и мит.А той е нещо

   много по-древно от собственото си настояще,което той не познава. Това не го оневинява

   в нашите представи за добро и зло,но в собствените си такива,той е напълно цялостен

   и завършен.Та значи щастлив. Това,навярно го е карало да прави прекрасни произведения

  на изкуството,при това не да ги запазва за себе си,а да ги отдаде на цялото.Така ,както са от-

  давали красивите девици на всички мъже за да се роди най-красивото.Красотата и творчес-

  твото са били за тях повече от живота по който са плакали и проклинали.

    Много разлики и прилики има между Орфизма и Християнството,но основната е тази,че

   за траките тялото е гроб и затвор на душата,то за християните тялото е Храм Божи.Може

  би именно за това изкуството при християните е Тео и антропоцентрично-описвайки,ри-

  сувайки-Бога,Божественото и човешкото,то при Орфизма основната тема,фигура............

  е гротеската,гротескното изображение на Богове,хора,зверове...Макар и съвършени,

  те са ирония над света...Първообраза на траги- комедията: смях през сълзи.

Външни публикации

                 Публикувам текстове с философска,художествена и актуално-политическа насоченост

                /без стихове/

               Можете да изпращате на  Stenli57@mail.bg

Радко Разташков

               


                       Казвам се Радко Разташков.Родил съм се преди 58години.И едва сега разбрах,

           че съм имал брат близнак.Сиамски близнак.

                Малко преди да почине майка ми,заболя от атерос склероза.И тогава в нея  се

отключиха някакви странни мисли и чувства.Казвам странни защото не можех да повярвам

 как един толкова уравновесен човек може да стане друг.В нея заживя някой,който аз не

 познавах,стана гневна,язвителна ,зла.Това ме плашеше.

От начало и се сърдех постоянно да ми повтаря,че аз не съм Радко,че някъде съм заминал,а

истинския Радко не иска да се върне.Постепенно разбрах,че това е дълбоко прикривано

чувство,което без да съзнава цял живот и е носило болка.Опитвах се с усмивка/която тя

считаше за подигравка/ да и обясня,че аз съм един -Радко и друг няма.Дори се налагаше да

викам/уж случайно/близки хора,да и обяснят,че този,който седи до нея е Радко,тоест аз.

Но тя упорито не искаше да приеме."Хайде-казваше-стига с вашите глупости - извикай Радко

и той ще се появи. Или,"Добре де,като толкова знаете, той как се казва-Радко -нали Радко

 Кога е роден"? Датите на раждане я объркваха защото съвпадаха".Но ти не си Радко.Добре

 кажи ми ти как се казваш и го извикай.Все трябва да дойде някога. Нали сме трима или

четирима с момчетата"?    Няма момчета,-сопвах се аз-само дмама сме,не запомни ли?

    И при еди такъв "спор",аз прозрях защо цял живот съм бил разпнат и никога не съм знаел

  точно кой съм.Защо ми се случват неща и лоши и приятни,но никога такива каквито се

 случват с нормалните хора.И за да разбера поне част от това,а  и за да помогна  на моята

  майка , реших,че трябва да разбера истината.Поне пред смъртта да си отиде по-

  спокойна  .Подозирах,че зад тия странни неща,които се случват с нея стои някаква тайна

  и не  болестта е причина,а  тя е само откключващ механизъм.

    Започнах да правя какви ли не врътки и маневри за да стигна до някакъв документ,кой-

  йто отразява моето раждане  а и на моя брат- също Радко.Отказваха ми от всякъде.Пращаха

  ме по разни институции,болници ,общини и нищо.Всичко беше унищожено.Това ме

  настървяваше още повече и с всеки изминал  ден аз бях все по убеден,че предчувствието

  ми,че лекарите,майка ми, аз и моя брат със същото име-Радко сме извършили нещо

  лошо,може би грях,който трябва да се крие до край.

      .В отчайващото невидение човек става упорит Понякога ,дори,се вманиачва и идеята

 му става фикс..Сетих се за един мой състудент,който цял живот работеше в архива и имаше

връзки на всякакви нива.Дори и в Светия Синод.По това време задължително бе да ни

впишат и в църковните книги.Моя приятел взе присърце неволята ми и след около месец

ми звънна.Срещнахме се и ми каза,че направил каквото можал.Не успял да стигне до края,

но- почти шепнейки- ми довери,че престарелия вече владика на нашия град знаел много по

въпроса."Неведоми са пътищата Господни-рекъл Владиката-,аз не мога да ти кажа нищо

освен това,че кръщелното на всяко новородено,живо или мъртво,се пазят в специален сейф

в болницата.Там и мишките не могат да го изядат."

    Благодарих на моя приятел и се втурнах към болницата.Там познавах една злобна сестра

истински цербер,през която минаваше всичката документация на болницата.Носеше се

 мълвата,че познава и черното под ноктите на всеки човек от градчето.Но аз пък знаех за

 нея,че за едно шише гроздова бе готова да продаде и майка си.За нещастие не бе на смяна,

 Но ми   дадоха телефона и.Звъннах и.По гласът си личеше,че вече бе погълнала половинка.

  Познавах я от запоите на млади години.Тя беше десетина-петнадесет години по голяма

 от нас,но участваше активно в мероприятията.Идваше заради едно момче,но след като то

  катастрофира и се уби,тя започна да пие.Гласът и бе меланхоличен и дълбок,сега стържеше

  като ламарина.

"Мога ли да се отбия за малко до теб"-попитах аз. "Ела!-рече сопнато-ламаринено-но нали

знаеш какво трябва да носиш.?"

      Картинката не беше много приятна.Едно сто и двасет килограмово туловище,излегнало

 се полуголо на дивана.

     "Знам какво ще искаш-дай първо да опъна!-по една случайност чух и видях всичко.Бях

стажантка.Нищо лошо не е станало.Никой не е виновен.Ако това не ти е достатъчно,още

 една грозданка и ....да ме..такова......"

   "Не е...не сега притеснено ми е,друг път първо ми разкажи"-и тя ми показа с поглед вратата

    Купих и не едно,а пет шишета...Знаех,че можеше да си го позволи и сама,но сега грееше

  от щастие...И ми заразказва с охота.

       Майка ми родила трудно.Сиамски близнаци."Ти и той. Бяхте много сладки.Прегърнати.

  Добре,че имало само две точки на свързаност.Но едната фатална .Единият трябвало да

 умре,за да остане жив другия."Тогава медицината не беше така развита-и аз почувствах

 капка човещина в нея.-Ако беше сега ,да сте живи и двамата.Пък знае ли човек кое е по-

 добре?...Майка ви трябваше да избере един от вас...Затова сега тя си го търси,нали,щото

 в нея си е останал жив?...Тя избра тебе,ревейки и стенейки...И после сигурно е съжаля-

 вала щото живите сме неблагодарници...Тя опъна една голяма глътка и нещо забълбу-

 ка и застърга в гърлото и-" И сега го търси и не знае ти ли си или той-Щото ви обича

и двамата.И не знае  кой е по-жив?...Ала тогава се е почувствала като убиец....Е с времето

се забравя. Но несъзнателно тя винаги го е носила в себе си. Един несъстоял се живот..

. Какво толкова? Важно е да сме обичани..Името все е Радко Разташков"...

    Нищо не казах на майка.Тя като по чудо оздравя.Умът и бе бистър и не се оплакваше от

 нищо.След месец внезапно почина.На устните и имаше някаква загадъчна усмивка. 

ГРЯХ И ВЪОБРАЖЕНИЕ?

   
                   Да знаеш добре,че това,което сме, няма нищо общо с нас,че онова,което мислим и чувстваме,е винаги някакъв превод,че не сме искали онова,което с искаме,нито може би някой го е искал-да знаеш всичко това ежеминутно,да чувстваш всичко това във всяко чувство,нима ни е да бъдеш чужденец в собсвената си душа,изгнаник в собсвените си усещания?
                                                                                                         Ф. Песоа



      През моя не кратък живот съм се убедил в едно.Героите на филми,разкази,романи,та дори и

  на стихове придобиват често такава сгъстена/истинна реалносост/,каквато нашите познати ,приятели,а и дори и хората,които срещаме и се  разминаваме в реалния свят никога не ще добият.И това ако не е поредица от въображаеми светове, поредица от сънища между реалното и вображаемото ,които могат да се вкарват като матрьошки едни в други,без да ги разпознаваме.

За съжаление,обаче хората "не в духа " притежават света На тях не им трябва играта на светлосенки между въображение и реалност.Те знаят кои са и стоят здраво стъпили върху земята.Техният  свят е един и те го владеят до съвършенствтво.За това владеят и нас.

За тях думи като мечта,илюзия,въображение са не само скверни,а и вредни.Вредни за "простия" човек,който може да се увлече по глупости и да не им е полезен,да не им служи.

                                        А на нас,низшите духом
                                                ни трябва обич.
                   И от тук натък едните са излишни,а другите ненужни на себе си:

         Може ли човек да обича  ако му липсва  въображение?И особено жената,ако мечтае за друг мъж/мъже/,а се люби с един. Това грях ли е или робство?Същото се отнася и за мъжете,макар и в по-свободен вариант,но при жени с обсебващо съзнание.Ревността е най-низшето чувство,което превръща човека в роб.Ако въображението    е грях  ,то какъв е смисъла на живота освен възпроизводство?

Въображението е най- ценното нещо дадено ни от Бога или природата.Без въображение живота е пошлост,скука и безсмислие.То ,дава смисъл на битието и го прави единствено.

Въображението е творчество .Без него не бихме избягали от гадовете,които ни владеят

и обладават жените ни.В края на краищата никой не би могъл да ни засегне ако сме в

в себе си.Пък ония нека владеят целия свят,та дори и жените ни.Тези,които не заслужа-

ват любов,ако не ги мечтаем.

Човекът без въображение е  свиня.А от де да знаем,че свинята не мечтае.И я обиждаме.
Сигурен съм само за един голям процент от хора,които изобщо не знаят смисъла на думата мечтая. Ще ги познаете по звездата на челото. Тя свети искрометно и никога не загасва.

И още по това,че те знаят всичко и ни учат на ум и разум.Похвално!? Те не допускат съмнения дори в убийствата/идеологически,социални и полилитически/които извършват. Може би мечтаят да останат само те на този свят. Е, това вече е щастие!

           Да живеят гадовете и техния гуро,който счита,че живеем в най-прекрасния от всички

  прекрасни светове-БълГерия....

ДУША И ТЯЛО

                                                     ЖИВ ЗА ВИНАГИ -МЪРТЪВ ВЕЧНО

                                                                                           Келтска мисъл



                 Има ли човек без тяло?.....Има ли човек и без душа?...Къде е движещата сила?

        Кое е първичното-раждащото в духа или раждащото в материус.? И веднага виждам

ехидната усмивчица на вулгарните материалисти,които "знаят всичко"И понеже знаят, имат

право да се надсмиват над тъпи въпроси.Но попиташ ли ги защо земята не потъва в безкрая на

"ПРАЗНОТО" не могат да ти отговорят.Сигурно защото "знаят",но НЕпознават.За тях въпросите

са табу,след като отговорите отдавна са дадени.

    .И може би са прави,защото опознаеш ли нещата те стават други. А те вървят по земята,

а не летят.Комунистите /примерно/ изпитват неистов страх от смъртта.Те са готови

да измислят и четвърти и пети,та и шести закон на физиката,да обърнат наопаки десетте Божи

заповеди ,само и само да останат тук и сега завинаги.За тях вечността и Бог са имагинерна

представа за наивници. Но има  нещо ,което и  те не си го признават ,за да не нарушат

комфорта  и строгата подредба на нещата в собствените  си мозъци .Лошо нещо е да ти се

объркат понятията.Та нали благодарение на тях ние си живеем спокойно и здраво стъпили

на земята.Почнем ли да се съмнаваме  и оплитаме в собствените си мисли,най-напред се

разболява душата,а после и тялото..Не е  хубаво да знае човека-както бе казал древния

мъдрец-"много знания много страдание".Само че след"извън представите" на квантовата фи-

зика  нещо започнаха да ни се объркват ангелите. Почти аксиоматично, постепенно  светът

се превръща  в нещо илюзорно,макар и щампа в-"Нещо като нищо", а по-сериозно в кванти

и вълни с цел и посока/Неизвестна/ ,което ще  рече ,че безплътността не може да се подчиня-

ва не само на гравитацията,но и на всички измислени до днес закони.И все пак има ли

безплътна болка,има ли безплътна смърт? Какво ще умира тогава-душата,духът или

елктромагнитните вълни на нашето/ако изобщо е такова/мислене? Нищо от тях не умира.То

само се превъплащава и "снема своята същност в противоположната своя". Което за пове-

чето е антипод,а за просветените- "ЕДНО". Това щеше да бъде вярно/в най-конкретните си

измерения/, ако нашата "въртележка - ЗЕМЯ" "можеше да се върти до безкрай/ без да се

изпотява /,ако бе попаднала на някакво безметежно и щастливо място,където не я грозят

опасности от никакъв характер и времето се върти в кръг без да свършва.А нейните играчки

да са щастливо стъпващи по нея,с още по щасливата мисъл,че нищо няма да е безкрайно и

някой ден "ТЯ" ще ги подслони.И тогава няма да има никаква гравитация,която всъщност

 е носителката на смърт.Тогава плътното тяло ще се прибере в себе си и щастливо ще заспи.

                                  Да,но това не е така:
               




          Ние живеем на опасно и несигурно място.Опасностите ни дебнат не толкова

отвън,колкото отвътре.От нашата нещастна природа...На този етап,уви, ние все пак ,още сме

земни твари и разсъждаваме с категориите земни.А те, в повечето случаи са ужасни..Не,земята

не е изолирано, иделично кътче,а постоянно поставена пред опасности от всякакъв характер

среда.За четири и половина милиарда години,тя трябваше да се е сблъскала/по теория на

вероятностите/с други себеподобни/оставена на произвола на съдбата/поне един милион пъти

и всичко да е изгинало.Но,тук се намесват някакви други сили,които ,навярно,имат своя

замисъл.

                                        ДАЛИ НЕ Е БОГ?

         И в края на краищата, как може предполагаемото  да бъде истинско и вечно,а

  видимото,реалното  да бъде така бързо променящо се,изтичащо и изчезващо?  Къде отива

зримото,от какво се ражда непреходното?

         Това са въпроси,които са вълнували не само философи и мислители,а и обикновените

хора от памтивека.Окончателен отговор,както разбирате,не мога да ви дам и аз,но ще се

опитам да разсъждавам/предполагайки с вас/ заедно ,за да се докоснем макар за миг до няка-

къв отговор,за да не се чувстваме толкова самотни и безнадеждни ,поне докато сме на този

свят.

    И най-важното: може ли едното без другото или и двете са едно цяло?-ДУША И ТЯЛО
       
       Ето какво мисли по този въпрос един от най-великите философи на всички времена-

Плотин: ",Ако тялото е част от нас, ние не сме изцяло безсмъртни, ако пък е инструмент даден

ни само за определено време,то трябва и по природата си да е временно....Ала що за тяло е

това,дето има живота от себе си?

Невъзможно е от съединяването на тела да възникне живот или умът да се по-

 роди от лишени от ум природи.Нищо не е произволно смесване,трябва да е

 налице подреждащ принцип или причина за смесването и,че тя именно ражда

  душа.Така,че тялото възниква от встъпващата в материята разумна форма,

 а тази форма няма откъде да дойде,освен от душата".

    Така,че за Плотин няма съмнение-няма тяло без душа.Обратното,обаче за него може.

    Тя е първопричината не само на всичко живо,но и вдъхващата живот на всички светове

   и Вселени. На всичко живо и мъртво.Нямал е и грам съмнение в същесвуването на

                                    КОСМИЧЕСКАТА ДУША.

    Да,но материалистите твърдят точно обратното ,че това са празни бращолевения на бо-

   лен мозък,който се страхува от смъртта повече от всичко. И  за да намери упора на своите

мистични страхове,привнася в живота други субстанции,които са далеч от истината за този

един единствен свят-живота  на земята.А и тъкмо за това е повтарял постоянно,"че преди

човек да умре не знае нищо за живота" . Смъртта е отделяне на душата от тялото:От

 нея не се бои онзи ,който жадува да бъде сам с душата си.Величието на душашата е в

презрението към отсамното: а расъдливостта е мислене, отвърнато от низшето и водещо

  душата към висшето..И ако животът не е материя,то той трябва да се мисли не като същ-

ност,а като свойство на материята,ала откъде идва това свойство,сиреч откъде животът е

дошъл в материята.Трябва да е налице,следователно, нещо,което снабдява с живот,било

материята,било което и да е тяло,и това нещо да е извън и отвъд всяка телесна природа.

    И макар "външно" погледнато, за материалистите-гностици да е било лесно да го оборят,

 той-Плотин твърдо се съпротивлявал и оборвал по всички линии своите противници,не

за друго,а защото е живеел в своя свят-светът между живота и смъртта.

          .И някога-в древността ,както и днес, често се смесвало  желаното с реалното,

действителноста с ирационалността,мита с метафорите.Човек е слаб пред стихиите на

необятното и невъобразимото.Този,който гледа със сетивата си ,макар и с малко разум,

винаги остава с едно на ум пред необяснимото,а този който гледа с духовните очи,макар

 често и фанатик,никога не се съмнява във вярата/в невидимото,в душата/, защото съзерца-

ва нещата от вътре навън,с други думи чрез Бога.

      Материята е непросветлена и тъне в тъма докато не бъде "събудена"

   и и бъде вдъхнат живот.А такъв живот могат да и вдъхнат само кос-

 мическата душа и умът.Материалният/паднал свят / е само образ,архетип

  на истинския-умопостижимия свят,който "знае".Отпадналата-земна

 душа не знае,но копнее да се върне пак в своя дом.Така,че нейната двойн-

 свена природа винаги пребивава,но "никога не е до край".Дори и най-

 добрата душа понякога е склонна да пропадне в злото,но това не озна-

 чава,че по-голяма част от нея е обладана от материалната и същност.Без-

смъртните също грешат.Иначе,какъв е този съвършен свят,който е съз-

дал Земния-по свой образ и подобие и по своя грешка?...Нима зад живота

на тази земя,няма друга земя,зад грешната земна душа не сто образа на

на съвършената душа?...Нима зад всяко слънце няма друго спасително

слънце?...

    Тук виждам как гностиците потъркват ръце.За тях спорът е решен-

  всичко родено е родено за да умре.Веднъж и за винаги.За тях сборът от

  клетки и молекули,които съставляват всяка материя нямат някакъв из-

  мислен Божествен произход .Това е сборът от милиони и милиарди

 молекули появили се на белия свят по някакъв случаен,но и законов

 ред/закона на безкрайните числа/,за да удовлетворят нагона от най-

 низшите,до най-висшите същества да се самовъзпроизвеждат.С една

единствена цел:да изпитват наслада,да продължават хранителната

верига и да се радват над смъртта на другите.Да се пръкнеш точно Ти

сред милиардите вероятности на този свят е висше удоволствие.И то трябва да

се изживее по възможност най-хедонистичния начин.Без морални,

законови и изобщо човешки задръжки.Това е проповядвал Епикур.

   Не знаем кой е бил по-отчаян от човешката си същност-той или Плотин,

 но по всяка вероятност в единия е имало надежда,а в другия страх и

  бягство.Ала и двамата си приличат по това,че макар и спасявайки се

  във Вечността,те неистово са търсили надежда в безнадеждния земен

  свят.И то не за друго,а защото са сазирали красотата в него.Макар и у-

  бедени в неговата илюзорност,та дори и измисленост и пустота.Зад

  всичко това не може да не са съзирали присъствието на Бога.Не е въз-

  можно един случаен сбор от атоми и молекули да създаде красотата

 на приморския залез или пък прекрасното лице на една девойка,чисти-

  те очи на едно дете?Зад тях стои Бог.Той е този който одухотворява

  и превръща "материята-нищо" в красота и вечност.Той е този,който кара

  плътските очи да виждат зад "нищото" любовта. Той е,който надживял

  нещата им вдъхва  живот ,оживява ги и кара да вярват.Какво друго е вярата

на този свят освен споделена любов."Ония" се хилят скверно над наивността

и го наричат глупост,без да си дават сметка,че те търсят  същото.Само дето са

  жалки циници и се надсмиват над света и себе си.Това разбира се не е

  стоицизъм,а животински страх.Страх от нищото.

    Цялата човешка история е пълна с отричение на духа от тялото.Какви мъки

 е коствало на всяко човешко същество.На какво ли не са се подлагали людете

  да скъсат всички връзки с плътта. Уви и до днес май никой не успял.А и да е,

  той сам си е знаел с цената на какво.И все пак защо Бог ни е затворил в този

  затвор,в това кълбо от страдания без изход.Ако нямахме съзнание за това

  което се случва или ще се случи с нас-както и да е.Наказание за греховете,изпита

  ние на нашата вяра,очистващо страдание за спасение.Мисля,че не.


                                      ПО СКОРО ДА РАЗБЕРЕМ НАШАТА

                  ДОБРОВОЛНА РАЗПНАТОСТ И РАЗДЕЛЕНОСТ ЗА

                  ДА СЕ ВЪРНЕМ ЕДИННИ В НАШИЯ БОГ И ЗАЖИВЕЕМ

                                                  В ЛЮБОВТА


              Това което ни разделя е илюзията,че сме за кратко живи на тази земя,

    а това ражда егоизма,омразата,войните и изобщо страданията.Осъзнаем ли

   че сме вечно живи както тук и сега,така и после в смъртта,ние ще се върнем

  в нашия вечен дом,който ни е приготвил Всевишния.Ние страдаме самотно,

 а той страда за всеки от нас.

     И все пак,ние,слабите хора не можем да проумеем защо този свят е толкова

 илюзорен,но и толкова истински.И може би трябва да станеш свръх човек

  или полубог за да направиш своя избор.И нима няма любов и на Този свят.

  Какво като е "паднал",ние ще го въздигнем,ще повярваме в Господа и ще

 се променим,"ще станем ЕДИН"-първия и последен човек.

                          И ЕТО СРИТВАТ НИ "РЕАЛИСТИТЕ"- ПАК СЕ РАЗ-

                           МЕЧТАХТЕ-ЗА ТУЙ ЩЕ БЪДЕТЕ НЕЩАСТНИ.

     Не знаете ли,че "Царството Небесно" е измислица ,за да дава надежда на

  червеите като вас.Всички сме червеи,с една малка разлика-едните ядат чо-

 вешката плът след като умрат,а другите се хранят с човешкия дух докато

 са живи.Това,разбира се, е без значение/ за вторите/.Всички ще умрем.Но не смъртта

  е тази  която ни изравнява,а живота.Смъртта е илюзия.,Живота е вечен.

                                   ТОЗИ,КОЙТО СЕ Е ОПИТАЛ ДА РАЗДЕЛИ

                                     ЕДНОТО ОТ ДРУГОТО,ВИНАГИ Е ГУБИЛ


    Разбира се че не съм краен мистик,но тия мисли ме разочароват,бих казал

 дори разбиват.Не за друго,а защото в тяхната същност се крие цинизма на"

 земния живот,корените на несправедливостта и безумието на този свят.

   И тогава,когато " ТЕ"  имат право ,душата ми се тресе от безсилие,от безсилието

  не да обясняваш,а да направиш каквото и да е,та  светът,макар за миг да стане

 по-добър.И този същия свят се стоварва върху главата ти,като огромна ка-

 нара и ти си пожелаваш смъртта...За да провериш все пак дали там"оттатък"

 ще бъде същото,дали душата ти най-после ще се отдели от тялото?...И дали

 в края на краищата гадовете нямат право и ако е така има ли смисъл да се про-

  дължава.?..И те ще бъдат вечно прави,а ти вечно невежа-"човека за никъде",за

    който няма справедливост.Не ще има справедливост.

.Това, разбира се, продължава по малко от миг и ти отново се връщаш при себе си..

.Та ти си нещото,което вярва във Вечността,а те са пеперуди еднодневки...Какво те е еня

   какво мислят те,важно е ти...Та дори да не си прав,твоята душа е безсмърт-

  на,точно защото не мисли като тях..Вечността земна не те касае Тя не съществува..

     Мисълта често предава духа,но   го и  възвисява...ПЪК и нали Бог ни е

оставил свободна воля ,да се погрижим за себе си.И точно то ни спасява.Оста-

ва ни правото да творим и досътворяваме.Това е малкото истинско нещо ,тук на "греш-

ната земя ,което не можем да наречем илюзия, а ни прави хора.

                                   И в края на тези мои/наши/размисли бих искал да споделя една

                                                           КОНСТАТАЦИЯ

         С огромно съжаление констатирам,че формата е по-важна от съдържанието Човек без

тяло не може,ала се оказва,че тяло без душа може-За съжаление все повече и повече.се въдят

такива "Всадници без галавой",които с цената на душите си са готови на всичко за власт,пари

и земна слава.Ала нека помнят,че до сега никой не е победил природата,камо ли Дявола.Ала

дявола ще властва докато му позволим.Злото е вестдесъщо,доброто е добро,защото е такова
.
Ако "ТЕ" победят, /за другите светове и вселени не знам/,но Нашия "най- прекрасния от всички

прекрасни светове" ще загинеИ все пак ,ТЕ ако  са силните в МИРА СЕГО,ние сме

 СИЛАТА,защото сме в БОГА И защото не винаги съществуващото е съществително.....
.
     

Златното сечение

                                                                                                С.М.Аврелиев

                                       

                          ЗЛАТНОТО  СЕЧЕНИЕ  ИЛИ  БОЖЕСТВЕНАТА ПРОПОРЦИЯ

               Напълно съгласен съм с руският мислител  Успенски,че любовта е илюзия,

                                              Кой не го знае?

       „ала какво бихме правили без нея,ако я нямаше?” Нима човек може да живее без

       илюзии,особено без най-красивата и най- сладка-любовта.Не случайно един от най-

       важните богове в древна Гърция е Ерос-необуздан и страстен,божествен и земен-

      той е съсредоточието,тоест  точката където се срещат мъжко-женското начало –

    земното и Божественото тайнство.- Златното сечение.То е символ на красота и съвър-

      шенство .Както е при  Платон: Истинското дело на Ерос е да” Ражда в красота.”

                 През 1505 година излиза книгата на Лука Пачоли „ Божествена пропорция”.

       Никой не и обръща внимание с изключение на Леонардо да Винчи,който твърди,

       че това е апология  ,среща на „нисшия-паднал свят и висшия-Божествен свят.”.

        И още,че това е доказателство за божествената  същност на човека и число-

        то,като изражение на Божието триединство.

                                                 F= ___1+ _____Q 5 ~ 1,618033

                                                                     2

                    От тогава се счита,че златното сечение е не само Божествена пропорция,а

      и знак и символ за красотата и в човешкия свят и, че и в него е Бог  щом е

     достоен/човека/ , да открие „Идеалните пропорции”,а и да открие формулата,която

     съвместява световете.

                    От тук нататък математиката мълчи.Както и би трябвало да бъде. Вече

     проблема е не на математиката ,а на философията и космогонията.Дали ще е

    божествено откровение/ отваряне на прозореца към транседентното/ или е въпрос

    на жлези с вътрешна секреция, все още никой не може да отговори. Тук,в крайния

   свят, всичко води към един изход и той е най-голямото нещастие-„Ерос без край”-

  ,който умира в мига на притежанието.Не за друго,а защото на този свят нищо не се

    притежава.То се изплъзва и става „друго”. И Успенски отново е прав:”Няма не-

   що   на света,което човек да не е готов да пожертва заради любовта.И няма нито

 един  човек,който би получил нещо от любовта  за себе си.Но в гонитбата след този

  мираж,след тази сянка, нещо се сътворява. И в това се заключава тайната на вели-

 ката жертва, която човек принася в любовта. Той отива на  клада и изгаря,служейки

 на нещо,което не познава,като мисли,че служи на  собствената си наслада.”

              Моралистите твърдят,че плътската любов е нещо вулгарно,низко и недостойно

   .Е да,но щом Ерос е медиума между земята и небето къде ще открие тялото своя дух

   и обратно. Е ,ли Платоническата любов копнение към Бога,не е ли  идеалната любов

   измислица на хората, за да не намират повод да се самоубият тутакси? Или пък да

    избягат от „Еротическата тиня”,която ражда изроди”?

                                            ДОКОСВАНЕТО МЕЖДУ ГОРНИЯ  И ДОЛНИЯ СВЯТ

                       Човекът е единственото същество,което може да прокара моста между

     двата свята. Светът на сенките и светът на „ставането”.ЛЮБОВТА попадне ли на

   истинския  човек/ докоснат от Ероса на Небето/ той започва да живее само в Космо

   са, а земния му живот,призрачния му живот, представлява за него само процес на

   умиране. Платон твърди,че”  Няма никакъв свързващ път между същината на ис-

  тината, обитаваща в умопостижими висоти, и тукашното мъчително битие,смекчено

 от потока на сетивните измами”. Не намерил връзка между съвършената пълнота,

 сред която пребивават боговете на идеите, и безнадеждната празнота на смъртния

 живот, разумът не е достигал до тази връзка. Но се е родило нещо ирационално.

 Явила се е сила,междинна по отношение на Боговете и смъртните-не Бог и не

  човек,а някакво своегорода демонично и героично същество.”

                 

              ЖИВОТЪТ Е СМЪРТ, А СМЪРТТА  ЖИВОТ  БЕЗ  КРАЙ

.               

                 Еросът е нашият ангел и демон.Той не е нито на земята нито на небето.

          А влезе ли демонът-любов в земното същество,той престава да бъде себе си.

         Омразното Аз става НЕ  АЗ и влюбеният се превръща от жалко крайно съще-

         ство,в безкрайна еманация на изначалната сила.

            Да бъдеш на земята АЗ или НЕ АЗ по отделно е трагедия,ала когато двете

        се слеят в АЗ + НЕ  АЗ,човека се превръща в цялостно,пълнокръвно,дори

         щастливо същество,което е връзката между висшия и нисшия свят.Той е мос-

         та между човека и Бога-ЧовекоБог.Иначе какво друго е човека освен отлитащи

         мигове,които никога няма да бъдат  уловени.Та значи ненужни.

            И както казахме вече,истинското призвание на  Ерос е да ражда в красота.И

       това именно е пресечната точка,”Златното сечение” където се срещат физичес-

        ката и безплътната души .И тогава се ражда творчеството.Защото какво друго

        е То освен раждане в красота.

                                       РАЖДАНЕ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ

            Ерос  е  Бог и човек. И ако той е средище на крайното и безкрайното,то

        единствената цел на човека,съзнаващ своето битие е да  потърси смисъла

        на падналото си битие  и смъртната си природа в безсмъртна. И ако зем-

        ния  Ерос…ражда…….за кратко време живот обречен на смърт в тялото,

        то при висшия ЕРОС  „раждането” има за цел Възкресението,отнето му от

        материалния свят.Възкресение в духа  Това не означава Ерос  да прекъсне

       процеса на раждане и смърт, а да пребъдва живота в мига.Мига на ВЕЧНОСТ –

      ТА. А това  ще рече да възкресяваш  живота в любов.

       

            А е ли възможно на земята любовта към любимото същество да се превър-

        не в истинска и да увековечи обекта на еротичното въжделение.Ортодоксални

 догматици,схоластици,та дори мистици твърдят,че това не е възможно .Най –малкото

 за това,че човешкия живот е твърде кратък за да се превърне в красота смъртта и

 разрухата И все пак ако любимата се превърне от ТО в НЕ –ТО и заедно се превърнете

 в своето отрицание,отказвайки се от своето АЗ в името на нещо по-велико,то тогава

 Ероса се е въплатил във вас и вие сте други-безсмъртни. И тук пак чувам гласа на

 моралистите:Не,не е възможно! Можеш да простиш вечния бяг на времето,можеш да

 простиш нещастието да си се родил човек,но как ще простиш на любовта,че те

 предава? Ежечасно,без да го знае и без да го желае..И ти не правиш ли същото? За-

 щото си жив.

                            ЕРОСЪТ РАЖДА НЕ САМО В КРАСОТА,НО ПРАВИ ОТ ЧОВЕКА

                                               ТВОРЕЦ/ КОЕТО Е ЕДНО И СЪЩО/  

               Сам по себе си човек е не само човек и не само животно.Човекът се разли-

        чава от останалите твари по това,че иска и може да надскочи себе си.Това е

         неговата обреченост/често превръщаща се в трагедия/,но и щастие от мимо-

         летната радост,дадена му от Бога -чрез Ероса,да ТВОРИ..Да надникне „от-

         въд”.Отвъд своя хоризонт…А това му дава упование за спасение.

           Може ли да се роди и покълне зърното в земята, ако не умре това,което е

         родило преди него? И това ако не е Възкръсване? . Творчество и възкресе-

         ние са едно и също-те се раждат на небето.

-----------------------------------------------

              И все пак не се впечатлявайте и не вярвайте много,много на това което съм

         ви написал.Еросът ще ви понесе на крилете си,а Танатос ще ви отведе там,

        където трябва. А ако искате да разберете повече за Бог Ерос купете си жи-

       вотинки. Ето аз имам  котенца/ три броя/ и зло куче/едно на брой/.И ги оби-

       чам. И те ме обичат.И една жена обичам,но тя не го знае и никога не ще го

       узнае.Животинките ме обичат със земна любов.Аз не знам с каква.И никога

       не ще узнаем,нито аз,нито те…И дори жената,която….Никой не трябва да

      Разбира….

                     

                 .Литература:

Платон

Леонардо да Винчи

Успенски