неделя, 31 юли 2016 г.

ДУШАТА БЕЗ ИДЕИ Е ПОВЯХНАЛО ЦВЕТЕ





                            "Идеите са създали света,човека и вселената -казва Плотин-

                    Следователно ТЕ съществуват свободно в космоса."  Нашият БОГ -

                  Исус Христос е заченат от Духа Божи-тоест в идеята.След раждането

                 на Идеята, ТОЙ  се материализира чрез човека. А след  неговото  Възкре-

                 сение човек се ражда в Бога.

                  Осъзнавайки своето единство с Бога човек постига Пълната свобода.

                 Тоест, той повторно се дематериализира в Идеята.И още,в този смисъл,

                 идеята е "по-материална" от всяка материя-земна. За това духът на

                този свят търси.Престане ли да търси,то значи е намерил своя дом-

                Вечността. От там на сетне всичко е догадка/за нас,разбира се/.Ще

                кажете,защо на идеята/идеите/ и е било нужно да се материализира?

               Навярно, за да бъде подложен на изпитание  човека или да се създаде

             илюзията за вечност-тук,на земята. Мисля,че по-скоро не,а да осъзнае

             човека/преди да бъде представен  в БОГА/ ,че наистина има Вечен жи-

             вот и ние сме само една малка, страдаща  част от него.И,че Тук само съ-

             нуваме.И нищо не е ясно,и нищо не е  завършено, живот в накъсаните

            мигове от време,безпаметно късо,откровено кратко.

               Ала понякога, в помежду-миговието ни се отварят вратите и ние почти

           си отговаряме на "проклетите въпроси".Тогава ние обичаме грозно гра-

           чещите чайки и гларуси над морето.Те стават нашата идея за живот,те

           ни правят Вечни.Пренасяме се в други пространства-много познати

           и свои,но след още миг -далечни и мечтани,дори непонятни.Тук някъде,

          в тия безпространствия навярно е скрита тайната на живота и смъртта,на

         безсмъртната ни душа и "нас самите"-като низвергнати ,пропъдени от

         рая същества.Дори и реални чайките и гларусите, са част от моята идея

        за повече живот. Същото е с цветята, хората,животните и всичко остана

       ло на този свят. Обичам цветята,които знам,че са въплащение на самия

       БОГ,но са и моята идея за цветя/по-точно цвете/. Обичам музиката,но

      това е моята идея за музика-Адел, Ищар.Обичам истинското творчество,

      което няма нищо общо с времето и оставащо само във времето.И то също

      е моята идея за творчество.То може да има други имена и безброй изме-

     рения, което би трябвало да ни дава радост, а и надежда,че ние,все пак

     не сме толкова самотни/ а и сами/. Човешката душа без идеи е повяхнало

     цвете.Всеки може да го откъсне,но няма да ухае и носи красота.

                                                                                         Стенли М. Аврелиев

събота, 30 юли 2016 г.

Усещане за другост




                                     Птицата,която маха с криле

                                     в дълбокото небе ,а аз и завиждам- Е,- и НЕ Е.

                     
                                    Въздухът,който поемам с гърдите си

                                     и  някой миг просто ще свърши-И Е,И НЕ Е!


                                    Жената,която обичам има свой по-добър вариант,

                                     но остава при мен-и НЕ СЪВСЕМ.


                                   Моят пес,моят стар приятел има поне два живота

                                   и знае това-И Е ТУК - И  НЕ Е.


                                  Ако книгата на живота има само един прочит,

                                  нейния автор просто не е БОГ-И  Е. 

четвъртък, 28 юли 2016 г.

ОГЛЕДАЛО.


О Г Л Е Д А Л О   З А   О Б Р А Т Н О   В И Ж Д А Н Е


Не можеш без такова огледало
с кола да мръднеш даже метър.
А времето ти вече ще е спряло,
ако сгрешиш със сантиметър.

Но, макар за хората направено,
такова огледало нямат.
Все напред се движат те. Изправени.
Назад да гледат ум не вземат.

Чак, когато колата се обърне,
сещат се за огледалото.
Ала живот не може да се върне,
щом времето е вече спряло.

Затуй назад се връщайте в живота.
Не повтаряйте си грешките.
Че призове ли ви и Саваота,
не може вече да грешите.

                                                                        Тодор БИЛЧЕВ - Русе

вторник, 26 юли 2016 г.

Ние не живеем в Бога,ние сме в дявола.




                Естествено-смислените хора избягаха  от тази държава.Кой в чужбина,кой

           далече от чалгата,кой от  политиката на простаците ,кой на село,а и най вече в се-

         бе  си.Нормалния човек  не може да същесвува в тази среда.Той така и така е ограбен

          от живота./ най-малко поради факта ,че  се е родил тук,/ а такива  Бодковци  ,Цецовци и

         тяхните креатури доубиват желанието му не само  да е полезен и да работи за тази

         държава,но и изобщо желанието му за живот.

           Добре! Избрахме отчуждението,самотата,но може ли да се живее като гледаш

         какво става около теб, с твоите деца,с хората изобщо.Кой ги докара до тази лудни-

         ца?Да се мразят,да са готови да убият приятеля за пари,да се надбягват с мотори и

         коли,сякаш всеки следващ миг им  принадлежи/а може би целта е обратна/ да не им

        принадлежи/ съзнателно/ .Защото имам чувството,че целта в тази държава е да оживееш,

       а не да  си жив.Смислените хора това не обичат.

            Жалко е само,че и изкуството се поддаде на" голата реалност" . Като,че  ли от първо

       лице. От името на живота.Това,да отразяваш живота като снимка  е работа на

       журналистиката

       и други жанрове,които нямат претенция за изкуство,а са част от  живота .Не може,обаче,  в

     истинската литература и изобщо изкуктво, да се   говори само за предателства,гадости и

      смърт.Не,че не трябва да се  изговаря,  но нейния поглед  е различен.Погледа на птицата,

      за която живота е това,което Е-ИЛИ ПОЛЕТ В НЕБЕТО ИЛИ  СМЪРТ! Това не означава

     непременно по-висша гледна точка, а това,че живота е такъв какъвто Е! Ние сме роби на

     сатаната.   И изкуството не е призвано да го променя,  да го поправя,и  да гледа на него ка-

     то на фиаско, което свършва с всеки живот,а " илюзията живот"  да започва с изкуство.Така,

    че:  Изкуството  не е измислица,то е по-живо от всеки един  живот.То е самият живот-в

    дълбочинаА и

    трябва да свикмем с с това,  че и изкуството в един момент се превръща във фиаско.Когато

    всичко е нищо,"нищото" става "Всичко".То е винаги малко над повърхността, то е корицата

    надежда,която ни дава  сили да ходим по тази земя, да  се движим и въпреки всичко да

    живеем..

събота, 23 юли 2016 г.

Страната на самотните плъхове



                                   Ние се мразим не поради религиозни причини,а по антиререлигиозни-

                        такива.Нашата омраза е към нас самите,а не към другия,който може и да е

                   добър.,но ние априори го приемаме за лош,щото не е от нашите Политиците и 

                  основно ДПС са тези,които провокираха чувствата ни един срещу друг.А те се

                 хвалят,че били фактора стабилност на мира и разбирателството в тази страна.Пъл-

                на лъжаПолитиката разделя .Те конфронтираха и разделиха нацията на на цигано

             -,българо-,турска и сега ще ядем плодовете им заедно.Тези хора са  не само предатели/

              особено българите в него-ДПС / ,а и подлеци,който могат  да  продадат  душата си,

              а  и "родината си" на всеки който пусне купейка или  водка "Путинка" в замътеното

              им от власт съзнание.

                      В сравнение с турците в Турция ние сме едни самотни плъхове,които не знаят

               дори какво искат от живота.Не разбирам как можеш да се самоубиеш

                заради някаква си идеология,държава или лидер.Още по-малко заради "любим"

               политик ,ала сттрастта и вярата в нещо е все пак живот-нали!? Докато другото е

              жива смърт.

                 .
                    А плъховете винаги искат да живеят-макар за кратко,с цената на всичко...

                Когато имаш Бог в Небето,та дори и на земята , като "Ердоган", ти

               знаеш защо живееш и как да  умреш. Фанатизъм,но поне не като самотен плъх

               треперещ за животеца във някой ъгъл.Всеки има правото на избор и най-вече

                 правото да се самоубие или да стане убиец.но не всеки има здравите нерви и

               мотивация да го стори.Робите са много,а господарите са шепа.Тъй и ще пребъде

              света,до неговия свършек.  Не защото робите са страхливи,а защото нямат избор        .

             Но в Турция  поне се опитват да  се измъкнат от робството.Разбира се

              смешно,тъпо,дори   трагично,но го правят .А  тук е само имитация на нещо което

            се нарича свобода  Тук-ние сме роби не само на Системата,а и на себе си. И няма-

            ме право на избор .Не защото не ни се дава ,а защото не го искаме."Поискай и ще

            ти се даде"!?!


                     
                                                                        Ст. Марк-Аврелиев.

петък, 22 юли 2016 г.

СТОИК





                                            Не роптай

                                            Никой няма да ти помогне да станеш по-добър!



                                           Не се гневи!

                                           Погледни безкрайното и забрави.


                                          Не обиждай,не завиждай, не-НАвиждай!

                                         всичко е зазидано в теб и от теб  изхожда

                 
                                        Не се страхувай нито от живота,нито от смъртта.

                                        Някой ден могат да те възнаградят за търпението.

                                        И да ти подарят среща със себе си!


                                                      Стенли Марк -Аврелиев 

четвъртък, 21 юли 2016 г.

С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я СветлиЭ


С В Е Т Л И Н А   О Т   Р А Я


Светлина душата ми погледна
и разпръсна лепкавия мрак.
В утрото на залеза ми седна
и в дете ме преобърна пак.

Бавно в мене и кръвта засвети
със неземно-лунна светлина.
На сърцето ми, пък, от нозете
звезден сребърен дъждец валя.

Само миг – душата ми прогледна.
И до днес, отворена,













































































































































































































































































































































































































сряда, 20 юли 2016 г.

Мисли без ответ...




                           


                             Не търсете за да намерите.
                                  -----------------------

                            Сянката е самата същност на живота.В нея може да се отразиш

                            и видиш такъв какъвто си.А и за другите си най-верния път.
                                    ---------------------------------

                            Да си верен сам на себе си е похвална добродетел.

                           Ала да вярваш само на себе си ,означава, не само,че си глупак,

                           а и,че не същесвуваш.
                                   ---------------------------------------

                             Да си самодостатъчен,означава,че си истински "вярващ",но

                           и че си свиня/ без илюзии и  изключения/.Фанатизмът е другото име

                           на безчувсвеността./Среща се само при човеците./
                                --------------------------------

                           Винаги/дори преди да се родя/ съм знаел,че в многобройните Светове

                        и Вселени съществуват многобройни форми на живот.Но живот,който няма

                          нищо общо със земния.Още повече с човешката биология.По-скоро си го

                      представям като невидими духовни същества,живеещи в прозрение

                      и познаващи едновременно всичко.Ала макар и безсмъртни,също като

                      нас страдащи,любещи,мразещи и не напълно щастливи.Поради една

                      проста причина-тяхното съзнание е будно,нашето спи.Представяте

                      ли си какво би станало,ако се събудим?

                      Много от тези "същества" по другите вселени,очевидно, са разумни

                     но тяхното мислене и емоции не приличат по нищо познато на хо-

                     рата. Тези вселени,най-вероятно съществуват на други нива на реал-

                    ност и в други измерения: паралелни или съществуващи заедно с на-

                    шите.А ние сме само част от тях.От тяхното развитие и еволюция.

                     Безформеното и непостижимо космическо съзнание най-добре може

                    да се опише като Безкрайно съществуване, или Безкрайно съзнание.

                     Истинската действителност е неизмерима.И никой не е доказал,че

                   тя съществува. А още по-основателно е да се мисли за милиони

                   "действителности." Понякога ги преоткриваме в себе си ден след ден

                    година,след година. Срещаме се за миг,разминаваме се и никога не

                    можем  да ги "докажем"...
                       
                                                                                         С.М.Аврелиев

НЕ ИСКАЙ НИЩО И ЩЕ ПРЕБЪДЕШ !




                Творчеството е търсене на ЦЕЛОСТТА.Каква проста мисъл,бих казал

            елементарна.Но,не е важно какво е казано,а кой го е изрекъл и какво се

            крие зад това на пръв поглед  непретенциозно ,дори скучновато умозрително

            изречение..? Ами рекъл го е един от най-великите философи- на всички времена-

            Плотин.И тук под "целостта" се подразбира  не единение на мъжко-женското нача-

            ло,а  единение с Бога.  Всяка дума при Плотин има особен строеж,конструкция

            смисъл и ритмика.

             .За това си позволявам да кажа,че съм абсолютно съгласен с това с което

            продължава Плотин  ,че"Целостта е любов,а любовта е ТВОРЧЕСТВО". И то твор-

           чество в изконния,изначален,бих казал библейски смисъл на думата-да правиш

           " различното" ,да не се съгласяваш, "да променяш"/има го още при първите

            хора изгонени от рая-та дори и при Адама.Така е устроена човешката природа-да не

          си съгласен,пък колкото и да си  грешен и неправ.

              Нима Плотин не преобръща света нагоре с краката,макар никой от не-

          говите съвременици да не го разбира,макар тия,които идват след него

          да не го приемат? .И до ден днешен почти никой  не го чете,щото всичко е затъ-

          пяло и влязло в коловоза на МАЙЯ. Да -не се чете и изучава. защото по моето

         скромно мнение бъдащето е на метафизиците/а те са опасни хора/ Те ни карат да

        бъдем безразлични към земното като ни тикат към "НИЩОТО",което ще познаем,кога-

       то ще е късно за познание,.Ала не е така,защото Плотин   се опитва да съчетае  земното

       битие с Безсмъртното.И изобщо имаме много грешна представа за метафизиката,като

       отвлечена наука/по -скоро идея/. А тя просто е свързващото звено между земята и небето.

      Без нея няма да знаем дори и малкото,което се опитваме да опознаем тук на земята. Дори

      чистата физика не би същесвувала без метафизика. Днес кой го е еня за тези неща.?

        Всъщност всички философи ,от древността,до наши дни говорят за безсмъртието,само че

      всеки го е разбирал по своему. Всеки е влагал своите представи за ВЕЧНОСТ,защото без

      нея  живота на "Този свят" се обезмисля или превръща в непрекъснато страдание.И

     древните са знаели,че това може да се поправи само със спокоен,дори ироничен поглед

     над земния живот и търсили    Боговете за да си играят на смърт и безсмъртие,та дори и

    на любов Те не са взимали на сериозно  Боговете,макар да са вярвали в тях .Тази игра

    постепенно се превръща в творчество.Когато хората  започнали да се вземат на сериозно

    на боговете им доскучало и избягали на небето..А хората заминили "играта" с любовта.

   .Любовта между мъжа и жената.Единия играел Боговете,другия страдащия влюбен.Влюбен-

   да,но може ли на този свят нещо да се обича истински,щом продължава само миг?

           Така или иначе  любовта се превърнала в творчество и обратно. За любовта са

      произнесени толкова глупави и умни слова,че е непочтено да ги преповтаряме.Но

      слушам котараците,които цял ден се борят за моето малко женско котенце, и почвам да си

         мисля,че  любовта е хормон от първично естество ,както при животните,така и при

      хората, И това понякога ме очарова,друг път ме отвращава. Да слугуваш на жлезите

       произвеждащи хормони на възпроизводството/на безкрайното хоро/ и да го превръщаш в

         фетиш е отвратително Или е единственото  ценно нещо в живота?

       .Много пъти съм писал,че секс и еротиката,не само,че не са едно,но в много случаи си и

      противоречат.При животните еротиката е в миризмите и при човека е така.Миризмите са

      нещо материално в нематериалното,а секса е вулгарното удоволствие да възпроизведеш

      себе си.Да пребъдеш. Защото човека толкова се е отдалечил от Боговете,че живее с

       илюзията,че вечността е тук на земята А забравяме,че има само тиктакащо време .Та в

      този дух  Плотин продължава: "Тази изгубеност на целостта /по повод еротика,секс,любов/

       ражда самосъзнанието,тя ни кара да търсим себе си-тоест съзнателно или не, започваме

      да творим".

        А Екхарт допълва" А може би тази Божествена частица от нас отпаднала след

      грехопадението/ изгубена в "Цялото"/ и само припомняйки ни за себе си ,ни кара да

      творим.А да твориш означава да пребъдеш."

      И  тогава човек   се отделя от света. Отпада от него "става  друг", различен ,дори се

      отдалечава от самия себе си.От този миг той е осъден на смърт или на Вечност И всеки

     сам трябва да направи своя избор. Без любов всичко е смърт.А без смърт няма

     Вечност .Човек живее толкова, колкото може да издържи без любов.

    Висшия свят е Целостта-любовта към БОГА ,нисшия е този "на ВРЕМЕТО" и разпна-

   тостта/разпокъсаността/.На сексуалността и желанията...

     Същността не е в това да си непременно "ТИ" и да искаш все повече и повече/дори не

    знаещ всъщност какво/,а в това да си свободен,все едно някой живее или е живял твоя

    живот. Не искай нищо,за да може,когато дойде "мига" да кажеш:" Имах всичко и си оти-

   вам щастлив."


                     А те -ЛЮБОВТА и СМЪРТТА не бяха ли роднини,споени от живота?...

понеделник, 18 юли 2016 г.

Да се преселиш във вечността.







                         Преселих се във вечността приживе

                         Не беше по мое желание

                         Живеех и там и тук.

                         Не е огромно щастие.

                         Познах се,но не знаех кой съм.

                         И понеже бях глупак,какъвто съм бил винаги,

                        аз исках да бъда категорично ЖИВ.

                       По късно осъзнах,че да си жив-означава

                       да не си ти и да не знаеш.кой си.

                      Това не ме засягаше кой знае колко,когато

                       бях само жив.и обичах поезията и Лао Дзъ.

                       Докато разбрах,че нищо не разбирам,а най -малко

                     къде е живота и отидох в пещерата да ям гъби и корени.

                     И понеже не разбирам от модерни технологии,

                      а нямах и интернет,аз издялах на дървото,на което щях

                    да се обеся следната глупост:

                       Толкова сам и безсмислен,почти СЪМ .

                     В този един,единствен миг,аз разбрах,че съм жив.

                    Дори знаех къде е живота ми.

                    А дървото на другия ден бе покосено от гръм.

събота, 9 юли 2016 г.

ДАЛИ ГОСПОД...!?!





                                Дали Господ е бил толкова жесток при нашето "наказание"

                         или никога не е съществувал,а сме се развили от червеи до

                          черва.Вселената, Светата църква и учените мълчат......

                          Защо са ни дванасет метра черва и всякакви други слож-

                          ни анатомични химии,когато е можело по-просто.Най-

                          красивите животни имат най- много едно черво,,а разте-

                          нията нямат нито едно.Най-малкото не е честно/макар,че

                         тия понятия при БОГА са с друга структура,семантика,

                        и прочие глупости,които мога да употребя, При всички случаи

                        ние сме в БОГА/макар на много да не им се иска/ала прекале-

                        но е страданието,като е можело да е по-просто.По-просто да

                        се живее,не така сложно да се умира.Но Бог да пази Бългериея

                        и от тези,които я предават-политиците!?!....Те са нашите Богове

                                                               "И СИГУРНО СА НИ ИЗМИСЛИЛИ".

                       Но запомнете едно,/Не на/зидателно,по-скор приятелски""От гарван

                          никога  не се е мътил  гълъб,но от комунист може да се роди не

                           само капиталист/БЪЛГАРСКО ИЗДАНИЕ ,но и най уродливото

                      копие на фаша..............................................................


                       Най -лесно е да се изживяваш демократ,а в душата си да бъдеш

                                         ФАША!!!!

                                                 Желая ви лека смърт. И ДУХОВА МУЗИКА......

                                           ПРИМЕРНО БРАНЕВСКАТА.....Тя ще ви възнесе до

                       ЦАРСТВЖТО НЕБЕСНО..ДРУГОТО Е ОЧАКВАНЕ.В НАЙ-ІДОБРИЯ

                      СЛУЧАЙ НА ГЛУПОСТТА,В НАЙ-ІЛОШИЯ НА СМЪРТТА..

сряда, 6 юли 2016 г.

Окото на Бога


548

О К О Т О Н А   Б О Г А


Гъвкав ствол лоза увива
около чинар вековен.
В клоните му тя си скрива
лист зелен, от зло отровен.

Нежно я чинарът гали
с вейки, клонки и листенца.
Тъй, прегърнати, заспали.
Като мънички детенца.

Сутринта в гората дивна
до/йдоха гроздоберачи.
Но чинарът с клон ги шибна.
Един бяга, други плаче.

А чинарът и лозата
дълго подир тях се смяха.
На лозата по листата
капки бисерни блестяха.

Но едничка се отрони
на чинара по стеблото…
Слънцето стори/ поклони.
Бог отвори си окото…

28.06.2016 г. 12.03 ч.
Русе              Т.Билчев