Преселих се във вечността приживе
Не беше по мое желание
Живеех и там и тук.
Не е огромно щастие.
Познах се,но не знаех кой съм.
И понеже бях глупак,какъвто съм бил винаги,
аз исках да бъда категорично ЖИВ.
По късно осъзнах,че да си жив-означава
да не си ти и да не знаеш.кой си.
Това не ме засягаше кой знае колко,когато
бях само жив.и обичах поезията и Лао Дзъ.
Докато разбрах,че нищо не разбирам,а най -малко
къде е живота и отидох в пещерата да ям гъби и корени.
И понеже не разбирам от модерни технологии,
а нямах и интернет,аз издялах на дървото,на което щях
да се обеся следната глупост:
Толкова сам и безсмислен,почти СЪМ .
В този един,единствен миг,аз разбрах,че съм жив.
Дори знаех къде е живота ми.
А дървото на другия ден бе покосено от гръм.