четвъртък, 12 юни 2014 г.

Светът не е от плът


Светът не е от плът
Йожен Юнеско


Слушайте Адел,тя изпълва живота с метафизическо чувство,почти колкото Бах.

Реалността няма никаква стойност,ако не бъде докосната от благодатта на метафи

зическото битие.

Другото е празнота,която изпълва съзнанието и дните ни.Та тази духовна дълбо-

чина/докосваща материята чрез мелодия или красота/не могат да я заместят нито работата
нито удоволствията,дори и любовта.

Хората умират от болести,от силни чувства,от вини и итчаяния,но никога от смърт.

Защото за тях смъртта е нещо външно и не ги засяга.Те не виждат бездната.Важно за

тях е да си жив,да вършиш нещо,да оставиш поколение.Те са щастливи защото са съществували,

а не защото са били или ще бъдат някъде другаде.Достатъчно им е,че са се осъществили

и всичко извън живота е без значение.Хората са ужасно/красиво/различни,но малцина са

тези,които знаят какво искат и какво имат.За тях въпросите стигат до границата

на живота и смъртта.Рядко са тия,които поглеждат "отвъд".И това навярно крепи светът.

Защото погледнеш ли в "БЕЗДНАТА",ти вече си друг човек.Пълен със съмнения и незнания.,

които не могат да се запълнят и с метафизичния глад.Освен,ако за миг не го усетиш в

гласа на Адел или сънувайки своя ангел.И всичко това предава друга стойност на реалността-

тъжно ужасяваща и красива,но пълна с непостежимост и безплътност...Което все пак удовлетворява

търсещия дух. Нали трябва всеки от нас да намери някъде своето убежище...


вторник, 10 юни 2014 г.

КРЪГОВРАТ




Когато пиша аз изгубвам себе си.Това е истинско щастие, да забравиш собствената си скучна същност и в теб да се родят нови светове.Дори неподозирани.Тогава АЗ ставам АЗ,а моята изгубеност/забравеност/се носи по водите на огромни спокойни реки,които след малко ще се влеят в океана,и аз сякаш завинаги ще остана свободен от МЕН.Уви,секне ли вдъхновението АЗ отново се връщам при мен.Свободен можеш да бъдеш само в творчеството и в смъртта.И понеже смъртта е тайнство,което не ни е познато,то предпочитам свободата на творчеството.Не си ли си самодостатъчен в живота и творчеството,ти си се родил роб.Жалкото е само,че ти нямаш нищо общо с тази трагедия,а единствено съдбата.От гледна точка на нашите възприятия,ние сме виновни за всичко,ала от гледна точка на вечността всичко е закономерно и отдавна написано.Животът е трагедия,за която не трябва да се мисли.Тя идва и си отива и само силните и глупците могат да я издържат.Другото е ТВОРЧЕСТВО,което спасява временно,а и вовек и веков.