Човекът метафора

                       МЕТАФОРА-                             Стилна фигура с преносна употреба
                      ---------------------------------------------------------------------
                                                    Ние никога не сме нашата собствена представа,още

                                                    по-малко представата на другите за нас.
                                            ---------------------------------------------------------                   
                                            Когато поправим тази грешка/волна или неволна/,

                                        можем да се наречем "действителни" човеци.


                                          "Най-тъжния  миг в моя живот беше моето раждане,най-светлия-мо-

                          ята смърт.Е,така предполагам."

                               Това го запомних от един велик писател Л.Ф.Селин,а по-късно,убеждавай-

                          ки се в нейната истиност,./поне до половината/,стана мое кредо.

                            Първо защото живота е самота,любовта е илюзия,а в последствие не остава

                           никой и нищо-съвършена пустота.  Живота не струва пукната стотинка,

                           ако не го преоткриеш.Имам предвид да се срещтнете и "познаете".

                          И трябва да си кретен да му се предаваш,вместо да го опознаваш.И след тол-

                          кова "натрупана мъдрост",.разбрах,че смъртта не е страшна,страшен е живота.

                                .Всичко с времето отива  в калта ,в пясъка и там потъва.Вятър и мъгла.

                             Единствената му истинска стойност е да го надмогваш,да го елиминираш

                            и да се шегуваш с него,А това се нарича не игра,а просто творчество/и две-

                            те са едно и също/,

                               А по-късно можеш да разбереш и други неща.Примерно да станеш "дей-

                            ствителен човек.".За това трябва да се потрудиш "стенейки".

                              Маймонит казва,че "истинското "осъвършенстване на хората представлява

                          стремеж към умствено извисяване.Това е крайната цел на човека,която

                           наистина осъвършенства отделния индивид, и единствено чрез нея той се

                           обезсмъртява .Само чрез нея човекът става "действително"човек. Под дей-
             
                            свителен човек разбирам духовно израстналия човек,чедо на Бога.И

                           само когата се слеят двете начала: изначалното с " експеримента" може

                           да говорим за завършения,дейсвителен човек .Защото ние никога няма да

                            станем Богове заради падението и греха,наказани със смърт Обратното е

                           възможно .Но светът продължава да бъде лош и негостоприемен.

                           Метафора е и човека от плът и кръв,и  духовно израстналия-истински човек.

                            Да станеш дейсвително човек е сложна,почти непосилна задача,но пък да

                          останеш скот на тази земя е също трудно дело. То е дело на  дявола,

                          докато човека е дело свое и е в името на Бога Умеят го малцина мъче-

                         ници на духа.С всяко свое умствено порастване човек разбира,че е сам,но

                        колкото повече  е" сам",толкова повече е "всички" Осъзнал тази истина

                        няма  нещо което може да го смачка,унищожи и унижи.Той е повече от

                        едно и по-малко от нула.И в двата случая умножавайки ги остават една и

                        съща величина.И с това може да се заключи,че няма нищо извън СЪЗНА-

                        НИЕТО ни.То ни закриля от злите сили,от демоните на съня,от нас самите

                    ...от Аза и неговите метастази. Ние сме това което сътворим от себе си и което

                      в края на краищата ще ни убие.Но тогава ще знам истината и ще си отида

                      свободен,,пречистен и добър,в един по-добър свят.

                        Зад всяко нещо: дърво,цвете,куче трева,стои друго дърво,друго цвете,

                     друго куче-невидими,но истински.По добрата наша същност.По добрия свят.

                          Човекът има въображение,тоест метафизичен глад за познание,за любов

                        и щастие.Не се отчайвайте ако мечта и живот не се съберат.Да-

                        имате надеждата за един по-добър свят.Свят без войни,убийства,пре-

                         дателства и гадости..означава  вече, че наполовина сте го сдобили-

                       някъде там ,в глъбините на собствената си разкъсана душа.

                            И ако някой ден нещо красиво се изтръгне от мен,това ще бъде една

                        едва забележима,мъничка перла и аз ще съм сбъднал мечтата си да

                         бъда  едно ЦЯЛО-АЗ  и моята МЕТАФОРА.


                                                                                   С.М.Аврелиев

Детсвото е безсмъртие

                                                   Заразителният сън-живота.
                                                                       С. СЪНИНС
                                          Ключът на познанието

                                         на съзнателния психически

                                         живот,се намира в областта

                                         на подсъзнателното.

                                                          К.Карус


                                        Ние сме направени от същата материя

                                                               като съновидението

                                       и краткия ни живот завършва със сън.

                                                                       У.Шекспир



                  Съни Сънински бе здрав двуметров мъж в разцвета на силите си.

             Беше АЙ-ТИ специалист и работеше в областта на телекомуникациите.

             Вземаше добри пари и бе доволен от живота си.Вярваше в прогреса на

             човеството и революционните постижения на науката.Те бяха неговата

             религия и не се занимаваше с мистични глупости като старозаветни и

             новозаветни богове и изобщо с неща които излизаха от негововото поле-

             зрение на учен-специалист,където всичко е доказуемо  и недвосмислено.

                 И всичко това,с подредения му живот,свърши в оная нощ,когато

             сънува,че е излязал от кожата си.Тогава почувства такива неща,че после

              не само не можеше да си ги прости,но и неможеше да забрави.Стру-

             ваше му се,че всичко до тук е било илюзия,и едва сега започва да

             живее.Едва сега бе ТОЙ.Сънят,разбира се си отиде,ала той се промени

             Промени се не само мисленето му,но и всичко около него.Разговаряше

             със своите колеги/които сега му се струваха наивни,дори невежи в свое

             то невидение/,срещаше мъже и жени на улицата,по планините и

             и в съновиденията и ги съжаляваше,съжаляваше ги,че не са щастливи и

              всички те са останали затворници в собствената си кожа.Всички те

             носеха в себе си множество души,ала не го знаеха.Това го огурчаваше

             и изпълваше с недоверие.Недоверие,че светът е един,един за всички

             /и това беше тяхната щастлива самозаблуда/,а за него бяха "много светове",

              пълни с противоречия и борби.Тормозеше се,че не може да ги помири,

            /а и колегите му се подхилкваха и избягваха компанията му вече /но това беше

             нищо пред отчуждението на жена му,която си тръгна ,така,просто без

            повод,а и не съвсем.Счепкаха се за дреболия/кой да изхвърли боклука/

            която прерастна в караница и накрая със сбогом.Тя подсъзнателно бе

            усетила,че той не е същия и не я обича като преди.И изчезна,стопи се

           и толкова.А и той нямаше време да се занимава с нея.Беше обсебен от

           идеята,че светът може да се спаси .Стига да повярваш в съня.Сигурно

           /убедено/считаше,че това може да се случи тук или на друга планета,но

           без врачки и радиации. без  лоши мисли и където тялото и душата са в

           твое разположение,а другите са свободни/радикали/ и можеш да ги из-

           ползваш винаги,когато ти трябват.Защото светът е безкраен,а ти си безсмъртен/като в

           детството/.Там нещата нямат нито край нито начало,и могат да се разтягат и

           свиват по желание на теб  самия. Примерно ако едно цвете не мирише приятно,

           можеш да превключиш другата твоя същност и да си поръчаш уханието което

          ти харесва.Същото е и с жените и с колегите,с мъжете и жените,които се разхож-

           дат по улиците и планините,но не знаят това.Те са завързани за себе си и дър-

          жат на своето Аз, без да знаят,че са Свободни и могат да избират,без да знаят ,че са без-

         крайни...Но не и вечни...И той бе убеден,че намирайки братя по разум

         на други планети,ще разшири съзнанието на нашата цивилизация

         до такива размери,че да се чувстваме щастливи,дори в собствената си

         кожа,в собствения си затвор. Ако беше някогашния Съни,развода му

        с жена му щеше да бъде за него трагедия.Защото я обичаше.Сега беше

       само едно междучасие в безкрая на възможностите,което му носеше

       удовлетворение.Ето до къде може да доведе един сън  един серио-

       зен човек.И да стане дете,онова малко същество,което обладава света

       а и може да го променя,както пожелае.

          Най неудовлетворените хора са тези,които смятат,че имат едно тяло,

      една душа,един живот,един свят-мислеше той-.Най често безкруполните хора

       са днешните богаташи.Щото страшно ги е страх да умрат.Нали ще изгубят

        всичко.А  този,който няма какво да губи/най малко защото са много/ няма -

        страх нито от смъртта,нито от Бога. Той е в тях и те в него.

            Жена му  се върна и разбра/усети/неговата метаморфоза/,опита се да му

       прости ,горката.Сигурно и тя го обичаше-/по своему/-една душа и едно

        тяло Аз" Не бе за дългоЖената е земя и ако вярва ,вярва на поповете,а не

         на БОГА.Отиде си за втори път и това беше краят.Краят на един за-

       разителен сън-живота.

                                                                          С.М. Аврелиев

Видях водата

                                                             

                                                                Колкото повече разбирате

                                                                водата, толкова-по трудно

                                                                ще ви бъде да отричате

                                                                съществуването на Бога.

                                                                                  Масаро Емоту


                       Между прочем с всичко е така.Колкото повече прониквате в космоса,

                  колкото повече знаете за вас самите и изобщо за нещата-видими и невидими,

                  толкова по-трудно ще ви бъде да отричате Бога.Напротив,тогава ще се

                  доближавате до него ,въпреки присъщите на човека съмнения.Вие ще

                  се завръщате в лоното на детството,в царството на истинското позна-

                  ние. А това познание е запечатано във водата.Та нали ние седемдесет

                  процента сме вода.И там е отпечатана душата ни.Който не се удави,

                  достигайки до нея,ще пие от "вечната вода,,от Вечността и Безкрая.

                     Бях приседнал до моята река -Жеравица,обсебен от тези мисли.

                 Казват,че да сънуваш мътна вода е на хубаво,ала моята беше крис-

                 тално чиста,а и аз не сънувах.Сега разбрах този израз "Кристално

                 чиста вода".Аз видях кристалчетата във формата на пентаграми,

                 които вибрираха в строго определен ритъм.Затварях и отварях

                очи за да повярвам,че не е  видение,а самата същност на водата.Да

                се движи и да остава на едно място.Рибите я поглъщаха,прецеж-

                 даха я през хрилете,а тя отново и отново си оставаше същата-бя-

                 гаща и непомръдваща. Аз Видях водата.Спускаше се от космоса

                към земята на милиони малки пентаграмчета,поеейки рибките.

     
                                                                                      С.М.Аврелиев

За Анрешко и неговите наследници

Днес е 6 септемвври-денят на греха и прошката, денят на
низсшите духом,които ще се сдобият с Царството небесно.Днес е

единствения ден,в който е извоювала България сама себе си и то с

добро.Добро е щото го струва народа с цената на живота на хиляди,

без подкрепата на властници, и" велики сили",които ни гледат сеира"

.Това е денят на истинската свобода,извоювана от орачи,копачи и ов-

                          чари,но не и от айдуци,които се подхилкват в центъра на София и чакат

да паднат акциите,за това,че българите ще бъдат бити на сръбския фронт

И ето,че времената се връщат с безжалостно опущение.Свободните

станаха роби,а робите тяхни безмилостни експлоататори/справка С.

Ч-.Кооп "Обнова "с.Ч.Осъм./

Днес в БълГерия най-богат е Андрешко;И още, модерен,пример за

подражание.Как да обичаш такава държава,която стимулира негодниците

хитреците и крадците. Днес Андрешко е адвокат ,нотариус,съдия,

прокурор,НАЧАЛЬНИК и какъв ли не,но при всички положения герой

на нашето време Държавата на безпардонния комформист,който коли

и беси Лъжец защитаван от държавата със закони,специално пра-

вени за него и неговите авери.Тъй е било  преди сто и преди 1000, ще

бъде и след 100000години,ако изобщо ни има.

.Затова,хората,с право твърдят,/вече май между другото/,че никога няма

да се оправим. Понякога със сарказам,но и с трагични нотки в гласа,а най често

с примерение,но и с остатъчно злорадство,че мъртвите няма да го преживеем.

;И не само защото във всичко сме наопаки,,а защото"вчера днес.и утре ,

свестните тук са смятане за луди".Ако ви кажат истината вие се засягате,като,

че ли това е краят на живота ви и ще останете никой. А никой е лъжеца,

който казва  истината в криволичест  текст.

Но ,от мен да знаете,лудите винаги познават,най-малко защото са луди,и дори

да се самоубиват го правят по морални причини,а вие ще го сторите по аморални

такива,не защото имате съзнание,а защото сте страхливци и ви е страх от

смъртта.повече от живота. Така наречените "нормални" са се хванали като "удавник

сламка за парата" Как ще изгубят животеца и властта като са  единсвени-тук и сега,а и в

бъдното...бъдното когато няма да ги има е "НИЩОТО",но парите им ще се умножават.

Те нямат представата за ВЕЧНОСТ,те и само те са вечни и безсмъртни.Като мъните...

Така е било, така и ще бъде-"Кесаревото Кесарю-Божието-Богу. Да пребъде царството

земно и Небесно,докато свят светува.

               Да живеят Бугария и бугарите като Чоноси.Щото и без дяволи не може.


                                                                           Амин

                                                                                     С.М. Аврелиев



                                                          


                                                                                     Чонос-зъл отмъстителен човек

И все пак...

                                                                          Който не е умрял млад,заслужава да умре
                                                                                                                       Е.Чоран

                                                                     Живях близо до другите хора
                                                                   
                                                                     и обикнах живите хора,

                                                                    но със сърцето си бях по-близо

                                                                     до подивелите болни с крилете

                                                                    до великите безпределно луди

                                                                    и до възхитително мъртвите.

                                                                                           Милтос Сахтурис


                                                          Жената която.....Е ,все така се започва и така завършва.

                                                                     И все пак......

                       Знам,че никога не си ме обичала.Под любов разбираше свобода,както и аз.

              И  ти я дадох,но ти не можа да я понесеш.Сега сме два свободни атома,които и

               след смъртта ни ще продължат да се въртят в орбитите си.с математическа точ-

              ност без да се докоснат.

                  Капитанът от запаса -Рачев си беше особен човек.Нито при едните,нито при

              другите,а най-малко в политиката.Не защото нямаше убеждения,а защото я

              ненавиждаше.Беше от тези хора,които никога не успяват да се зарадват на

               успехите в  живота/ да викнат "ура"  и да му теглят майната -на този същия

              живот".За него "този живот"  беше само прелюдия към нещо друго/към истин-

              ското битие/така бе решил/.Макар,че знаеше,че такова няма,пък и тука не ще го

              постигне,но все пак..Това "все пак" си му беше като мисловен тик защото не

             бе убеден в нищо. Нямаше пари в джоба за едно малко питие,знаеше,че жена

             му изневерява,но не му пукаше.И той се чудеше на себе си.Дали е непокист или

            безчувствено говедо? Успокояваше се с мисълта,че живота е дърдорене с недо-

            расли/не страдащи хора/,предразсъдък пълен с илюзии." За това аз съм един

           чужденец за себе си,за Системата и за Бога. Полицията,ме преследва за да ме

           спаси от мен-мислеше той-".Омръзнало ми е да съм аз,а непрекъснато се моля на

          Бога да намеря себе си." Падаше си малко философ,но и строг блюстител на науч-

          ната мисъл.Която, казваше той "ни донесе самолетите,ракетите,смарт фоните,луна-

          та,а скоро и Марс".Там някъде съзираше спасението.Да си "един" е скука и сляпа

          перспектива.Предполагаше само,че вечността е МНОГОТО в АЗА или самодоста

         тъчно в себе.../ако я постигнеш на този свят/както той успяваше  да се самоизлъже..

        Най-трудното е да си достоен човек в "Държавата на ДУХ А"/както някой я наричаха,

        а той я ненавиждаше,и в същото време и служеше вярно. .От друга страна Рачев  се

        възприемаше за негодник ,негодник,който иска да живее достойно.Пък и по своему бе

        добряк.Защо не? Тази доброта се изписваше на лицетому при мечтата  брояча на банк-

       ноти у дома му да щрака ,а той да слуша музиката на паричките.Имаше нюх за тях,пък

       и те му се лепяха,ала сам се залъгваше,че "няма такъв" за да не поеме по кривия път

        .Всички успяли хора след времето на комунизма или се бяха пропили,или развели,а

      повечето даваха и последната си стотинка за хазарт.Масово се самубиваха.

         Разликата между мислител и циник е малка,почти несъществена-разсъждаваше той-

     .Да се научиш да се самооправдаваш,че живота е дъното на преизподня и е без значение

     дали някога ще настъпи ИСТИНСКИЯТ СВЯТ/ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО/ или "после не ще

има НИЩО"- е едно и също-.Първото бе страшно,поради факта че не си имал достатъчна

вяра и време да се продадеш,а другото -ужасно смешното,е че "НИЩОТО е ПУС-

ТОТА". И все пак е успокояващо,че теб те няма и никога повече не ще срещнещ невяр-

ната си жена и лъжливите приятели,живота,който едва понасяш,ала носиш с

погнуса.А между другото, това го спасяваше-да не му се гади,въпреки,че всичко наоколо беше

гадост.От самозваните академични учени-философи,до масата търгаши,та до собсвената му

жена,която, ВСЕ ПАК,обичаше,но ненавиждаше.Живот.

                                                  И все пак...

                                                                              С.М.Аврелиев


                                                                                   

Свободата като възможност

                               Свободата е трудно постижимо чувство,най-вече за това,че тя

                          не съществува в общоприетия смисъл на думата.Тя не е само нито

                          социално,нито екзистенциално понятие.Нейния генезис не е от този

                           свят.Тя е неуловима и живее в неизразимото.Ако ни я отнеме

                           Системата,ние ще си я измислим вместо надежда,ако си я

                            отнемем ние самите- нищо и никой не може да ни я върне.Тя има соб-

                           ствен живот като всичко стойностно на този свят.Проблема е,че

                           същността и не може да се постигне с мисъл. Постигнеш ли я ,ти

                           ще я изгубиш,ще изгубиш нейното чувство и неповторимост,ней-

                           ната жизненост,така както се губи скъп човек.Докато сме на този

                           свят никой от нищо не е свободен.Зависим от фактори,съображе

                           ния,страхове,желания,пари,вещи и най-вече от себе си.С всеки

                          ден животът се превръща в умора,която на края знаете как завър-

                          ва.Добре,че Господ ни е дал това необяснимо,мистично чудо-

                          Смъртта,защото там някъде зад нея се крие не по-малко метафи-

                           зичната реалност-Свободата .Имам чувството,че смъртта и свободата

                          са вечни и нетленни в своята тайнствена необятност,докато

                           живота е само ерзац,запетая,поставена случайно между бук-

                           вите,за да ни напомня,че истинските неща не са от този свят.

                             Затворникът копнее за свобода,търговеца за пари,мислещия

                           за познание.И всичко това е форма на несвобода,за нещо,кое-

                           то ни липсва,и което никога не можем да притежаваме из-

                           цяло и истински,докрай.

                              Като юноша имах навика да се моля,да се моля на Бог за мал-

                           ко милост и да ми разкрие част от истината и абсолюта на този свят.

                          Страдах от това,че светът е разкъсан,че всичко е относително и

                           и всеки воява с другия..Това ми тежеше много и бе част от моята

                            несвобода.По-късно се откъснах от това чувство,но не станах

                            по-свободен.Помогна ми  само дълбокото и тайно в мен предчувствие,

                            че свободата и светът,в който все пак живеем са дълбоко духовно

                           свързани .Липсата на свобода постепенно раждаше смърт,но с вре-

                            мето все повече се убеждавах,че тайните като живот и смърт се

                           спояват от тайните като любов и свобода.И са съвсем реални,когато

                            не си ги обясняваш.

                                                                                                     С.М.Аврелиев