- След детството идва пустота-казва бай Марин на своя
приятел Милю-Белята-и сяда на масата .Той му гостуваше от време на .време
от съседното село и тогава за малко отиваха в кръчмата,да си
спомнят какво е било, да поспорят как ще бъде.Малко им оста-
ваше,но и двамата бяха леко" завеяни",сякаш останали в детсвото.
" Дълбоки са мислите в разказите на бай Марин.-мислеше Милю.
Такъв е и тонът му. Строг,заразителен и тъжен ".Затова Милю му
вярваше.Разказваше му за войната, как го ранили и после избягал,
за това как са го вкарали в ТеКеЗЕ Се то.Но никога, не му бе говорил
за такива неща като сега.
А иначе му харесваше да си пийват от петдесет градусова-
та анасонлийка и да замезват с прясно козе сирене и стипца куркума.
.С всяка глътка съзнанието на Милю се унасяше,сякаш блаженстваше,а
думите ставаха мъдрости.
И бай Марин сякаш чул мислите му рече:
-Че то си е тъй,може да не съм учен човек,ама книжки съм чел.,
и кой наоколу може да ти разкаже тия работи.?
-Кои"?Понякога малко доизмисляш,но така е по-добре.
-Как кои ?То без фантазия не се живее,я! Я ми кажи,кой ще
ти разправя за "децата крачещи по луната", за Марс и Венера,
за слънцето,....-Той замълча.Мълча дълго,после:
додаде: ....За Световете ,Вселените.?Дали има справедливо
място някъде ТАМ?...Светлина...Шегувам се,разбира се.Наздраве!
Станал съм малко "тра-ла-ла".Откакто пораснах, ям чесън,сънувам
мечтите си и се подправям с куркума и ракия.Другото е вятър и мъгла.
- Ма ти нали каза,че Вселената е жива-прекъсва го Белята.
-Жива,ама на оня свят.Като идеш ще видиш.-И Марин се изправи,
погледа му ,става сериозен ,ала не "тукашен" ,и вика да го чуят всички.
-Нищо не знаете вие за звездите,но ще дойде ден или миг,
в който ще се проклинате, че ВСЕЛЕНАТА не била жива.
той и оня-Галилей -комай да се откаже,че не се въртим ама на,
излезе по-хитър от поповете.Всички вие сте попове-размаха
ръце към съседната маса,всички сте неверници...И ми се смеете,! Нали!
Смейте се! и само карти цакате по цял ден-.А вселената е вечност
без граници.И ПАМЕТ има за всичко и всички.Като отидете там ще се уверите.
-Ей ,Марине ,я си гледай масата и не се меси в божиите
дела.Ти май ни проклинаш,по-скоро да.офейкаме. И той размаха ръка
като да отлита. Другарите му се изсмяха гръмко...Ще става някаква.
Тогава Милю Белята стана бавно от стола и съвсем спокойно из-
ля каната с вино върху главата на един от неприятните картаджии.
Един мустаклия се ядоса и започна жестока битка.Нито бай Марин,
нито приятелите на оня можеха да ги разтърват..
.В суматохата някакъв тип бе успял да подаде нож в ръката на нападателя
и това костваше живота на Милю Белята.
Умираше в ръцете на бай Марин.В погледа му изникна ня-
каква детска чистота,а като,че и радост бликна, свобода".Прав
си бай Марине Вселената има памет -успя да промълви той-усетих
го.Държах ти да ми го съобщиш,щото ти вярвам.Пък и за из път ми трябва надежда!.
Не беше най-доброто решение да умра точно сега.Когато се разговорихме."
С.М.Аврелиев