петък, 29 декември 2017 г.

Емпирей







Е М П И Р Е Й

емпирей - най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите – по (според) представите на древните гърци и ранните християнски писатели


Дом на огъня и светлината.
И жилище на всички Богове.
Балсам на човека за душата,
която към безсмъртие зовеш.

В пламъци ти вечно ще изгаряш.
Огньове буйни в тебе ще горят.
И със мъдростта ще разговаряш,
когато хората те посетят.

А ти до Вечността ще доведеш
безумно страдащите им души.
И Богоносен поглед ще сведеш,
у тях, над лумналите светлини…

22.12.2017 г. 10.57 ч.
Русе Т.Билчев

вторник, 19 декември 2017 г.

Отшелникът


993 – 424

О Т Ш Е Л Н И К Ъ Т С В Е Т Е Ц


Вместо легло, върху земята спеше.
Завивка синьото небе му беше.
Със треви и клонки той се хранеше.
Както Бог създал Го бе живееше.

Че беше му Той само във сърцето.
Навсякъде Го виждаше, където
докоснеше се той във битието.
Най-скъпото, на Господ бе,...детето...

И макар да Му не бе единствен син,
Господ Го обичаше като един.
И за него само ставаше Той зрим.
А за всички други беше невидим...

Те със него дълго си говореха.
Без думи. Но със Слово. Не спореха.
И без да разберат накрая взеха,
че се завиха във небесна дреха...

19.12.2017 г. 5.33 ч.
Русе Т.Билчев

сряда, 13 декември 2017 г.

Поет си


989 – 420

П О Е Т С И !

На Христо Черняев


Един поет “Поет си!” ме нарече.
Старица мои стихове изрече.
Земляк писател каза ми писател.
Духовен, исках аз, да съм гадател.

Че само с Дух човекът да направи
щастливи може другите човеци.
С Него само те могат да забравят,
че хора са. И Бог, че стават…Вече!...

11.12.2017 г. 19.57 ч.
Русе



ДНЕС, 11.12.2017 Г., 15.45 Ч. В ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ МИ КАЗА: “ТИ, СЪБРАТЕ, СИ НЕ САМО ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ, ПОЕТ ПО ДУША, НО И ЕДИН ИСТИНСКИ СТОЙНОСТЕН БЪЛГАРСКИ ПОЕТ. ТОВА РАЗБРАХ И ОТ ВСИЧКИТЕ ТИ 6 СТИХОСБИРКИ, КОИТО ТИ МИ ИЗПРАТИ И ЗА КОИТО ТИ БЛАГОДАРЯ. СПОЛАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА СМЕЛО НАПРЕД! ”
ЦЕНЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЗИ НЕГОВИ СЛОВА И ЩЕ ГИ ПОМНЯ НАВЕКИ!
В ТАЗИ ВРЪЗКА НАПИСАХ И ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО С ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ ПОСВЕЩАВАМ ПРИЯТЕЛЮ ПОЕТУ.

11.12.2017 г. 16. 03 ч.
Русе Т. Билчев
989 – 420

П О Е Т С И !


989 – 420




неделя, 10 декември 2017 г.

Летен полет


982 – 413

БЕЗУМНО ВЛЮБЕН ЛЕТЕН ПОЛЕТ


Дърветата съблякоха зелените си ризи
и безстрашно голи се опълчиха срещу студа.
Като любовник грешен, пак, се лятото изниза,
без от зима да ревнува, то да прави си труда.

И ти стоиш така, с наболи рани във душата,
очаквайки любовника си грешен да се яви.
А пагубно студът прониква ти във сетивата.
По любов от страстна болка кара те да закрещиш

Защо тъй бързо рано към студа ръце протегна?
И забрави на любовта за слънчевите ласки?
Дали любов такава, грешна, щото ти дотегна?
Или реши да смъкнеш мамещите грозни маски?

А дали и ти, като дърветата разголени,
на студ опълчена, жадуваш лятото горещо?
А или на любовта със нишките разклонени
решила си, че ще я счупиш зимата зловеща?

Вярно, сигурно е, дърветата цъфтят напролет.
А сочните им плодове през есента обират.
Но без безумно влюбения жарък летен полет
и дърветата от зимата не ще да се спасят.


30.11.2017 г. 15.35 ч.
Русе Т.Билчев

сряда, 6 декември 2017 г.

Прилепът





Прилепите са единствените бозайници,които могат да летят.

Предните им крайници,в течение на милиони години са се пре-

върнали в крила.За мен,това е най-тайнственото и мистериоз-

но животинче.Самото име "прилеп",означава прилепване или

привличане.В много места по земята/особено в Латинса Амери-

ка/,и до днес се смята,че прилепът е фантастично същество с

магическа сила.Прилепите по нашите земи тежат едва два-три

грама,но имат такава мощна навигация,че и най-модерната чо-

вешка локация не може да се сравнява с тяхната.Въпреки раз-

пространеното мнение,че те са слепи,това не е вярно.

Едно такова "малко дяволче" кацна върху мен докато спях.В

първия момент го помислих за мишка Уплаших се.Посегнах да

го хвана,за да го изхвърля,но то цвъртеше така пронизително

и уплашено,сякаш търсеше помощ,че аз го съжалих и прибрах

ръцете си под юргана.Приех го и то сякаш усетило чувствата

ми, спря да писука и полегна върху ми.Светнах лампата и се

загледах в него.И то ме гледаше с ококорени умни очички.Та-

ка се опознавахме цяла нощ.От време на време ставаше и из-

пърхваше с крилца.Те бяха на мястото на предните лапички

или ръчички.И аз видях,че не е мишка,а "летучия мъйш"-прос-

то прилепче.То ме затопли,вля в мен някакви живителни сили,

изпълни ме с енертия.А само преди няколко часа бях почти

решил да се самоубия.

И така нощ след нощ,аз го приемах все повече.Дори го зао-

бичах.Липсваше ми ако закъснееше или не идваше.Стигнах до

там,че не можех да си представя живота без него.Аз му го-

ворех а то изразяваше чувствата си с писукане или с крила.

Разбирахме се прекрасно,а след година то започна да говори на

моя език,а аз на неговия.А най-важното,то ме научи "да

виждам. Без майтап. И всичко,което до сега приемах за да-

деност,на доверие и навик,сега ми се струваше нелепо и не То.

Когато се изгубеше известно време и после се връщаше,то

ме питаше с някаква ирония в гласчето,сякаш ме пробваше:

"С мен ли си по-добре или без мен"?

"Не знам"-отвръщах му аз-и то заспиваше.

И дори,когато не идваше,аз чувсвах пърхащите му крилца,

лекотата му и това,че се държеше ненатрапливо.То беше

свободно и тази свобода се придаваше и на мен.Знаеще

цената на думата "свобода"..Междупрочем първите думи,

които изписука,когато проговори бяха: "Вода,тъма,нищо-

просто Свобода:Това съм Аз." И нищо не искам.Искам да

ме приемеш такова,каквото съм-Малко,полусляпо и твое."

Чудех се с какво се храни,защото в стаята ми нямаше

нищо за ядене.И като реших,че ще умре от глад,аз започ-

нах да му оставям трохички хляб и убити насекоми.

То не ги докосваше.Така си стояха всяка сутрин.

И тогава разбрах,че моето приятелче е нещо нема-

териално-моята душа.За пръв път "видях душата си".

Кръстих го "ФУ" и когато се обърнех по име към

него,то ми отвръщаше с тъжно цвърчене ,"Аз не съм

фу,нито Пиаф,аз съм всички.Смири своето его,не из-

бягаш ли от него,никога няма да бъдеш щастлив".

Приятно ми беше да разговарям нощем с него,че и

после в съня си.Аз го сънувах,а то сънувало мене

/така казваше/.

Веднъж моя котарак се бе промъкнал в стаята ми

без да го забележа и изял едното крилце на прилеп-

чето.От тоя миг любимия ми котарак се превърна в

в омразно същество,и го отавих без храна.Такова

зло ми беше причинил,че не можех да му простя.

А и той се превърна в зло и мразещо животинче.

Щом ме доближеше се опитваше да ме хапе и драще.

И така минаха много години,а всичко си оставаше

по старому: Малкото прилепче,с очудените ,умни

очички,котаракът и аз,който бях длъжен да ги

обргижвам, въпреки всичко.Ала с времето,прилепа

взе да ме навестява все по-малко и по- малко.

Разговаряхме си,но не както преди.То почна да

се отчуждава от мен и света наоколу.Все по-тъжно

ми се струваше.Остарях,а и то,може би?

Когато го попитах "Страх ли го е от смъртта"-

то ми отвърна "Не, не ме е страх.Аз съм безсмъртно.

Страх ме е за теб,че ще те изгубя.И какво ще пра-

вя тогава?Ние малките духчета можем само да се

превъплащаваме.А с теб ми беше хубаво,щото ме

обгрижваше и обичаше.И не ме предаде.А сега,кой

знае на какво ще попадна? Но ти не ме забравяй.

И на оня свят ще ти бъда вярно.В какво? Не знам

Но вярно."

С.М.Аврелиев