Роден съм в с. Велчево, Троянска околия. На Благовещение. Завършил съм ВТУ – “Българска филология”. Най-голямото ми удоволствие е да чета, а след това да пиша. Публикувал съм разкази и стихове в сп. “Тракия”, “Факел”, “Пламък” и ”Съвременник”, както и в редица вестници. Имам издадени пет книги. Член съм на Дружеството на пловдивските писатели от 1991 год. Продължавам да пиша, когато имам време и настроение, но вече почти и само кратки философски есета, психодрами и монографии /профили/.
петък, 29 декември 2017 г.
Емпирей
Е М П И Р Е Й
емпирей - най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите – по (според) представите на древните гърци и ранните християнски писатели
Дом на огъня и светлината.
И жилище на всички Богове.
Балсам на човека за душата,
която към безсмъртие зовеш.
В пламъци ти вечно ще изгаряш.
Огньове буйни в тебе ще горят.
И със мъдростта ще разговаряш,
когато хората те посетят.
А ти до Вечността ще доведеш
безумно страдащите им души.
И Богоносен поглед ще сведеш,
у тях, над лумналите светлини…
22.12.2017 г. 10.57 ч.
Русе Т.Билчев
вторник, 19 декември 2017 г.
Отшелникът
993 – 424
О Т Ш Е Л Н И К Ъ Т С В Е Т Е Ц
Вместо легло, върху земята спеше.
Завивка синьото небе му беше.
Със треви и клонки той се хранеше.
Както Бог създал Го бе живееше.
Че беше му Той само във сърцето.
Навсякъде Го виждаше, където
докоснеше се той във битието.
Най-скъпото, на Господ бе,...детето...
И макар да Му не бе единствен син,
Господ Го обичаше като един.
И за него само ставаше Той зрим.
А за всички други беше невидим...
Те със него дълго си говореха.
Без думи. Но със Слово. Не спореха.
И без да разберат накрая взеха,
че се завиха във небесна дреха...
19.12.2017 г. 5.33 ч.
Русе Т.Билчев
сряда, 13 декември 2017 г.
Поет си
989 – 420
П О Е Т С И !
На Христо Черняев
Един поет “Поет си!” ме нарече.
Старица мои стихове изрече.
Земляк писател каза ми писател.
Духовен, исках аз, да съм гадател.
Че само с Дух човекът да направи
щастливи може другите човеци.
С Него само те могат да забравят,
че хора са. И Бог, че стават…Вече!...
11.12.2017 г. 19.57 ч.
Русе
ДНЕС, 11.12.2017 Г., 15.45 Ч. В ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ МИ КАЗА: “ТИ, СЪБРАТЕ, СИ НЕ САМО ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ, ПОЕТ ПО ДУША, НО И ЕДИН ИСТИНСКИ СТОЙНОСТЕН БЪЛГАРСКИ ПОЕТ. ТОВА РАЗБРАХ И ОТ ВСИЧКИТЕ ТИ 6 СТИХОСБИРКИ, КОИТО ТИ МИ ИЗПРАТИ И ЗА КОИТО ТИ БЛАГОДАРЯ. СПОЛАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА СМЕЛО НАПРЕД! ”
ЦЕНЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЗИ НЕГОВИ СЛОВА И ЩЕ ГИ ПОМНЯ НАВЕКИ!
В ТАЗИ ВРЪЗКА НАПИСАХ И ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО С ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ ПОСВЕЩАВАМ ПРИЯТЕЛЮ ПОЕТУ.
11.12.2017 г. 16. 03 ч.
Русе Т. Билчев
989 – 420
П О Е Т С И !
989 – 420
неделя, 10 декември 2017 г.
Летен полет
982 – 413
БЕЗУМНО ВЛЮБЕН ЛЕТЕН ПОЛЕТ
Дърветата съблякоха зелените си ризи
и безстрашно голи се опълчиха срещу студа.
Като любовник грешен, пак, се лятото изниза,
без от зима да ревнува, то да прави си труда.
И ти стоиш така, с наболи рани във душата,
очаквайки любовника си грешен да се яви.
А пагубно студът прониква ти във сетивата.
По любов от страстна болка кара те да закрещиш
Защо тъй бързо рано към студа ръце протегна?
И забрави на любовта за слънчевите ласки?
Дали любов такава, грешна, щото ти дотегна?
Или реши да смъкнеш мамещите грозни маски?
А дали и ти, като дърветата разголени,
на студ опълчена, жадуваш лятото горещо?
А или на любовта със нишките разклонени
решила си, че ще я счупиш зимата зловеща?
Вярно, сигурно е, дърветата цъфтят напролет.
А сочните им плодове през есента обират.
Но без безумно влюбения жарък летен полет
и дърветата от зимата не ще да се спасят.
30.11.2017 г. 15.35 ч.
Русе Т.Билчев
сряда, 6 декември 2017 г.
Прилепът
Прилепите са единствените бозайници,които могат да летят.
Предните им крайници,в течение на милиони години са се пре-
върнали в крила.За мен,това е най-тайнственото и мистериоз-
но животинче.Самото име "прилеп",означава прилепване или
привличане.В много места по земята/особено в Латинса Амери-
ка/,и до днес се смята,че прилепът е фантастично същество с
магическа сила.Прилепите по нашите земи тежат едва два-три
грама,но имат такава мощна навигация,че и най-модерната чо-
вешка локация не може да се сравнява с тяхната.Въпреки раз-
пространеното мнение,че те са слепи,това не е вярно.
Едно такова "малко дяволче" кацна върху мен докато спях.В
първия момент го помислих за мишка Уплаших се.Посегнах да
го хвана,за да го изхвърля,но то цвъртеше така пронизително
и уплашено,сякаш търсеше помощ,че аз го съжалих и прибрах
ръцете си под юргана.Приех го и то сякаш усетило чувствата
ми, спря да писука и полегна върху ми.Светнах лампата и се
загледах в него.И то ме гледаше с ококорени умни очички.Та-
ка се опознавахме цяла нощ.От време на време ставаше и из-
пърхваше с крилца.Те бяха на мястото на предните лапички
или ръчички.И аз видях,че не е мишка,а "летучия мъйш"-прос-
то прилепче.То ме затопли,вля в мен някакви живителни сили,
изпълни ме с енертия.А само преди няколко часа бях почти
решил да се самоубия.
И така нощ след нощ,аз го приемах все повече.Дори го зао-
бичах.Липсваше ми ако закъснееше или не идваше.Стигнах до
там,че не можех да си представя живота без него.Аз му го-
ворех а то изразяваше чувствата си с писукане или с крила.
Разбирахме се прекрасно,а след година то започна да говори на
моя език,а аз на неговия.А най-важното,то ме научи "да
виждам. Без майтап. И всичко,което до сега приемах за да-
деност,на доверие и навик,сега ми се струваше нелепо и не То.
Когато се изгубеше известно време и после се връщаше,то
ме питаше с някаква ирония в гласчето,сякаш ме пробваше:
"С мен ли си по-добре или без мен"?
"Не знам"-отвръщах му аз-и то заспиваше.
И дори,когато не идваше,аз чувсвах пърхащите му крилца,
лекотата му и това,че се държеше ненатрапливо.То беше
свободно и тази свобода се придаваше и на мен.Знаеще
цената на думата "свобода"..Междупрочем първите думи,
които изписука,когато проговори бяха: "Вода,тъма,нищо-
просто Свобода:Това съм Аз." И нищо не искам.Искам да
ме приемеш такова,каквото съм-Малко,полусляпо и твое."
Чудех се с какво се храни,защото в стаята ми нямаше
нищо за ядене.И като реших,че ще умре от глад,аз започ-
нах да му оставям трохички хляб и убити насекоми.
То не ги докосваше.Така си стояха всяка сутрин.
И тогава разбрах,че моето приятелче е нещо нема-
териално-моята душа.За пръв път "видях душата си".
Кръстих го "ФУ" и когато се обърнех по име към
него,то ми отвръщаше с тъжно цвърчене ,"Аз не съм
фу,нито Пиаф,аз съм всички.Смири своето его,не из-
бягаш ли от него,никога няма да бъдеш щастлив".
Приятно ми беше да разговарям нощем с него,че и
после в съня си.Аз го сънувах,а то сънувало мене
/така казваше/.
Веднъж моя котарак се бе промъкнал в стаята ми
без да го забележа и изял едното крилце на прилеп-
чето.От тоя миг любимия ми котарак се превърна в
в омразно същество,и го отавих без храна.Такова
зло ми беше причинил,че не можех да му простя.
А и той се превърна в зло и мразещо животинче.
Щом ме доближеше се опитваше да ме хапе и драще.
И така минаха много години,а всичко си оставаше
по старому: Малкото прилепче,с очудените ,умни
очички,котаракът и аз,който бях длъжен да ги
обргижвам, въпреки всичко.Ала с времето,прилепа
взе да ме навестява все по-малко и по- малко.
Разговаряхме си,но не както преди.То почна да
се отчуждава от мен и света наоколу.Все по-тъжно
ми се струваше.Остарях,а и то,може би?
Когато го попитах "Страх ли го е от смъртта"-
то ми отвърна "Не, не ме е страх.Аз съм безсмъртно.
Страх ме е за теб,че ще те изгубя.И какво ще пра-
вя тогава?Ние малките духчета можем само да се
превъплащаваме.А с теб ми беше хубаво,щото ме
обгрижваше и обичаше.И не ме предаде.А сега,кой
знае на какво ще попадна? Но ти не ме забравяй.
И на оня свят ще ти бъда вярно.В какво? Не знам
Но вярно."
С.М.Аврелиев
Абонамент за:
Публикации (Atom)