Защото всяка форма на притежаване,на
собственост,накрая деградира,,ласкае,озверява животното,
което дреме у всеки от нас.
Е.Чоран
Цанко Цонков-по прякор "Бедния" ,бе заможен и имотен човек.
Как бе придобил тези богатства никой не знаеше.И историята
мълчеше по въпроса.Едни викаха,че много крадял по "онуй вре-
ме",други твърдяха,че имал късмет,а трети просто цъкаха с език
и мълчаливо сменяха темата.Само той,може би знаеше истина-
та за себе си."Нека си говорят нещастниците каквото щат"."Просто
парите ме търсят и ми се лепят като мухи на мед..Какво?,Да се откажа
от късмета си ли, искат измекярите ,дето им плащам най-високите
надници,а те най-големи усти отворили срещу мен.Хич не ми
пука! Като са некадърни,кво да ги правя. Ако ме питат мен,беднякът
трябва да се убива,щом се роди. Да не се мъчи".
И въпреки тази желязно изградена самозащита
,останеше ли сам през ноща, раната прокървяваше и не го оставаше
да заспи.Изпитваше някаква неясна вина ,макар да знаеше към кого и
защо. А понякога,тази вина, се спускаше върху него като лавина в
неочаквани моменти.Примерно,когато теглеше пари от сметката си или
пък даваше милостиня на някой просяк.Тогава си спомняше за
детството,за родителите си,които го гледаха като "писано яйце,"за
съучениците си,които го ненавиждаха ,за това,че има всичко,което
пожелае. .Помиташе го тази вълна и той " изчезваше",нямаше го,
" ставаше Никой"."Никога не съществувал".Защото не искаше да си спомня.
Кали характера си през какви ли не битки,но тази не бе способен
да забрави.
Като по-млад се молеше да умре,а сега се молеше да живее, за да "из-
пие горчивата чаша до край". "Давай ми страдания,болести,врагове,
, Господи,-молеше се той.А вместо това Господ му пращаше благополу-
чие и успех след успех в бизнеса.
Така минаваха пролет след пролет,година подир година,ала
болката,онази тъпа,малка болка,свила се в дъното душата му не
отминаваше ,а и не намаляваше.Напротив, разрастваше се като цирей.
"От оня миг", живота ми тръгна стремглаво надолу-мислеше в та-
кива нощи той ,.Но какво от туй,всички сме грешни?
Бизнеса,разбира се, все така му вървеше добре,жена му го боготвореше/
купуваше и всичко,което пожелае/ ,а деца нямаше.
ТА в "Оня миг",когато орбитите на планетите се препокриват,звез-
дите се събират,а съдбите разминават,той се влюби. Влюби се в "жената
на живота си",както се казва" . Диво.Съдбовно и отчайващо.В циганката
Зюмбюла .В циганката с най-тайнствените зелени очи.В момичето с най-
гъвкавото тяло, играещо върху жарта.И той и го каза,а тя го сряза със
змийския си поглед. Мразела го още от дете,щото бил богат, а не давал на
майка и и стотинка,когато му раждала дете,след дете"И аз съм твоя".Още
тогава тя се заклела да му отмъсти,а сега,оплела го в паяжината си, нямало
проблем. "На Оня свят",ти ще пропаднеш в Ада, не защото си лош,а защото
ти е бил лош късмета -да се родиш богат.Мама си отиде,а децата останаха да
висят на мен.Някога да съм те молила за пари или помощ"?.
"Не"-едва проронил той и изчезнал в мрака.
На другия ден Цанко изтеглил всичките си пари от банките, предписал и
имотите си,заверил ги при нотариус и ги занесъл на Зюмбюла.Молел се на
колене да му прости,а тя го гледала с големите си зелени очи, съжалявайки го
и ненавиждайки.Не му дала прошка.Не взела парите.
Той извадил пистолета си и стрелял два пъти в главата и.После запалил
колата и тръгнал да се убие на оня завой, който все му бил пред очите ,сякаш
запазен за него, за тая работа.
Не успял да се убие,но лежал една година в будна кома. Когато се събудил
го вкарали в затвора.Там прекарал десет години
Като го освободили не отишъл в къщи а на "оня завой".По някакво чудо
колата била още там,близо до реката.И той заживял в нея.Ловял риба,
обикалял контейнерите с боклук и постоянно се молил на Бог да го дари със
смърт.Идвали деца от предградията и го замеряли с камъни,а родителите на
децата стреляли по него като по мишена,ала той не умирал.
Внушил си,че е наказан с безсмъртие и в един момент това му се сторило
лоша поличба.И той тръгнал да я търси " ИСТИНСАТА СИ СЪДБА".Тръгнал
полугол в декемврийската нощ,без колата,без рибата,без къшей хляб,.
И тогава се случило истинското чудо.Почувствал се свободен.За пръв
път.Свободен от света наоколу,от някогашните страсти и мисли.От себе си.,
от хората около него,от бизнеса.С една дума :От всичко.Не усещал ни студ,ни
болка,ни вина.Само в мрака на съзнанието му ,преминала като светкавица
мисълта "що значи пари,една хартия да наричат пари и това да ги прави довол-
ни и нещастни.?Кому е нужна такава гадост с човека? На дявола или на Бога?
Осенен от прозрението,че не притежава нищо,че е най-големия голтак на света,
той изпитал истинско щастие и гордост.
-------------------------------
Намерили го на другата сутрин замръзнал и обледен.На лицето му греела усмивка.
Само попът се досетил каква е работата и казал,че земята приема и грешниците и
светците. Но на хората им се сторило,че им се надсмива и в смъртта си,възроптали
и го хвърлили в реката.Тя го понесла надолу и повече никой не си спомнял за
него.Сякаш имало възбрана "отгоре" да се споменава името му.
Само подпийналите мъже, вечер в кръчмите на градчето, се питали дали е в Ада
или в Рая? И няма ли да се върне някой ден?
................................. С.М Аврелиев