971 – 402
НА СЦЕНАТА
Поетът и певицата те бяха.
Забързани към сцената вървяха.
До нея до достигнат тъкмо щяха,
видяха с ужас те, че остаряха.
Все толкоз ярко сцената блестеше.
Да бъдеш там най-висше чувство беше.
А щом спектакълът се завъртеше,
оттам да слезе никой веч не щеше.
Но тъжни старите актьори бяха.
Сред публиката скромно те стояха.
Но някои край тях “Биии-с!!!” закрещяха.
Двамата...на сцената се завъртяха!...
22.11.2017 г. 19.25 ч.
Русе Т.Билчев
972 – 403
МЕЧТАТА НА
ТРЕНДАФИЛА
Трендафил, цъфнал през декември,
с рубинено червени цветове.
Къде в тез времена неверни
си тръгнал към омайни светове?!
Недей така, виж твойте братя,
да цъфти как никой не желае.
Трендафил клонки си разклати.
Изплака: “Искам
да…помечтая!...”
23.11.2017 г. 8.13 ч.
Русе Т.Билчев
973 – 404
ДОБРО И
ЗЛО
От цигара фас незагасен
и шоколадова бонбона
си лежат на тротоар пред мен.
Фасът светна...Като икона...
А бонбоната...се разтопи...
И във живота тъй си става.
Над доброто лошото блести.
А в скръб доброто преживява...
23.11.2017 г. 8.19 ч.
Русе Т.Билчев