Жабата-"Голямата уста"- рекла на крокодила-"Кривите крака:"
-Знаеш ли Кроки,що е това щастие?
-Да,знам -рекъл той.Да имам твоите уста,а ти моите крака.
-Та защо са ми твоите криви крака,те дори не могат да скачат?.
-А твоята уста ми трябва-отвърнал Кроки-защото е много креклива,
а значи миризлива-и се озъбил в крокодилска усмивка.
-А ти целия си миризлив-не му останала длъжна-Кикерана,щото ,
ядеш мърша,а аз се храня с първо,второ и трето-муха, хайвер от риба и
за десерт паяк.И за това вися между небето и земята и съм щастлива да
гледам отгоре,а ти си денонощно в тинята и кожата ти се бели.
-Знеш ли,че имаш право-рекъл ,някак тъжно смирено той-то тогава
птиците трябва да са най-щастливи.
-Трябва,но не го знаят и кел файда,че!...-и тогава някаква човка я клъв-
нала,а след две, три поглъщания се озовала жива в утробата на птицата.
И тутакси осъзнала мъдрите думи на кривокракия крокодил:-който викал
от тинята:
Дръж си затворена устата,преди да си отвориш задника!...
. Никога не знаеш дали злото ще дойде отдолу или отгоре...
С.М.Аврелиев