Смъртта на свободата

                                   

СМЪРТТА   НА   СВОБОДАТА

Вятър листите подгони

по тераси и балкони.

Разхвърчаха се листата

като птички над земята.

На дървото лист последен

ред си чакаше, пореден.

Че искаше да полети

и той към ярките звезди.

Паднал, после, на земята,

там да гний със свободата.

Но вятърът да вее спря.

И,…като роб,…листът…умря…

24.10.2018 г. 17.11 ч.

Русе – Марияне                                          Тодор БИЛЧЕВ - Русе

НА ПОКОЛЕНИЯТА ЗА ВИНАТА

Поколение! Не си виновно ти!

А всички ний – твои майки и бащи.

Ала за това, което днеска си,

да, натрупани са толкова вини.

Но кой сега вината ще оспори

за калта в Авги^/евите обори?

В душите, гдето впи се и събори

най-здравите ни, български, опори?

Така погледнато, вина май няма.

Виновна е световната измама

за добър живот и слава голяма.

И алчността човешка, и…безсрамна…

24.10.2018 г. 17.47 ч.

Русе – Марияне                                              Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Вечната жена

                                

ВЕЧНАТА   ЖЕНА

Една жена през пътя ми премина.

Не бе жена. Вълшебна бе, картина.

Някакво пулсиращо сияние,

трепкащо от болка и страдание.

Уж жена, а из въздуха летеше.

Не спираше. А все до мене беше.

И дали не бе туй Вечната жена?

Що всички знаят. Но…никой не позна…

                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Бог съществува

                                Не само,че БОГ съществува,но така и трябва.

                 За да ни води през мрачните селения на Битието стенейки.


                                                              С.М. Аврелиев

Сенките на един сън

                                      Ако съдбата го бе дарила със сън, то тя бе забравила да

                        да го накаже да не  помни сънищата си,за да бъде щастлив

                          След красив сън,дните му се струваха сенки на този сън,а

                       след кошмарно сънуване,същите тези дни му се струваха без-

                      крайно  безнадеждни..

                        З а това реши да стане войник и да отиде да се бие, вместо

                     да сънува.Да смени сънищата с действителността.Ала,за негова

                    изненада,тя се оказа още по-нереална и измислена./измамна/.

                    " Нима смъртта с която се срещаш тука не е най- страшния

                   кошмар на съня-надсмиваха му се неговите другари по

                   оръжие..Нима не виждаш,че всичко е смърт и си отива

                  за миг,за да вярваш,на такива измислици ,като твоите

                  сънища.Стегни се! Иначе ще загинеш от заблуден куршум."

                  Той не им отговаряше,а и нямаше какво да ги убеждава.Си-

                  гурно бяха прави.И си оставаше в своите сънища и измислени

                  светове.

                    Раниха го лошо и го откараха в болница.Сега сънуваше само

                 лицето на войната.То беше многолико и нечовешко.Веднъж го

                  възприемаше като жив дух,който виси над него и го чака,

                 а друг път като шайка талибани,които мълчейки бавно му

                 режат главата-с наслада и.вяра в Аллаха...Друг път той стреляше

                 със снайпера по деца и те падаха покосени едно след друго.


                  Тогава си мислеше,че природата човешка,и най вече неговата,

               е зла и незаслужаваща нищо добро. Затова,може би ,след като

               оздравя си забрани да спи ,за да не сънува.И успя. Превърна се

               в убиец.В убиец на деца и мирни  хора.Дори изпитваше радост

               от плячката,която успяваше да покоси.

                 До оня миг,в който го плениха.Измъчваха го.Така,както заслу-

             жаваше-жестоко,последователно и методично.И той не издържа

              и се предаде.Съгласи се да стане доносник.

                Пуснаха го и той започна да предава "своите".Избиха всичките

              му приятели.А и той понякога обръщаше снайпера си срещу тях.

               Изпитваше радост,като в красив сън.Вече знаеше,че светът

            е създаден да се противопоставя и бие,светът е войни и смърт.

              А уж Господ го бе създал за ДОБРО.

                Той не беше герой,но връщане назад нямаше,беше предател.

            Малко преди да го убие "заблуден куршум",той сънува майка си,която преди

            да си отиде от този свят се молеше за него и му каза:

               "Синко прегърни доброто,макар светът да е лош.Иначе не

            ще те позная ни на Тоя,ни на Оня свят.

                     И ТОЙ  И  ПОВЯРВА.

               Дали не беше пак сън,който го сънува или той сънува него?...


                                                                         С-М.Аврелиев
         

               

Не би могъл да си щастлив,ако не осъзнаеш колко си нещастен

                                         На тази планета на която сме се родили,наречена ЗЕМЯ,едва

                               ли има човек ,който да знае,кой е?...Никой не знае за какво е дошел

                              на този свят....Никой не знае кое е истинското му име,това,което му

                              е дадено от Бога,и е неговата сакрална същност,а не от човеците.

                              Хората се назовават с букви и звуци,ала само Вселената/БОГ/ може

                              да ти даде свещеното име.Светът е книга недописана,която никога

                             не ще допишем до край.Завършим ли я,разберем ли дълбоко скрити-

                             те и послания ще изгинем всички и всичко.

                                 За това ,може би Блоа казва: "Ние сме стихове или думи от една

                             магическа книга и тази безконечна книга е единственото,което

                             съществува в света,по-точно самата тя е светът".

                                В това се състои нашето нещастие и най-върховно щастие.


                                                                                                 С.М.Аврелиев

Когато си тръгват поетите

                                    Когато прокарам ръка през лицето ти

                                                              имам нужда от милост.

                                    Преди да изречеш тайната дума,

                                                      ти ме премазваш със своята неизреченост.

                                    Взра ли се в живота си,

                                                      той вече не е той.

                                    Това означава,че има някъде закон,

                                                       за нещата и тяхната безсмисленост.
                               ----------------------------------------------------------------


                                                  СЯНКА

                       Ако случайно жегне те наяве

                       тръпка към някоя жена,

                       то туй е момичето,

                       което целуна те за първи път и избяга.


                      Ако случайно прониже те болка-

                      такава,че кръстът ти счупва се,

                      то туй е обидата,когато за първи път

                      ти казаха копеле/беше истина/


                      Ако случайно щастие те навести,

                      то туй е предчувствието за онзи първи миг,

                      когато видя отражението свое

                      в течното огледало на улицата.


                      А,ако просто се развърнуваш,

                      така без повод.

                      То туй е споменът за оня ден дъждовен,

                       в който разбра,че отражението твое няма сянка.
            -----------------------------------------------------------------


                      Има самота на камъка.

                      Има самота на глухия.

                      И на вятъра има самота.

                      И на смъртта и на птицата.

                      Ала най- самотна е самотата на самотника

                      без право на осамотяване.
 ----------------------------------------------------------


                      Когато си тръгват поетите,

                      не се споглеждаме-не боли.

                      Одираме с поглед земята,

                      а душата се учи да мълчи.


                       Когато си тръгват поетите

                       не се споглеждаме-не боли.

                       Нещата се свиват в себе си,

                       светът е отворил очи.


                                          С.М.Аврелиев             

                                                      

Изкуство -живот

                     Изкуството ражда живота,а живота изкуство.

                  Изкуство ли е да се родиш,за да раждаш?Какво?

                    --------------------------------------------------------


                     Живота е това,което не е изкуство,

                     а изкуството е това,което не е живот.

                     Защо едното е по-дълговечно,

                      а другото вечно?
            -------------------------------------------------------------

                    Спойката между изкуството и живота

                    е тяхната непоносимост..

           ------------------------------------------------------------


                  Животът без изкуство е не само безсмилен,

                  а и сляп.

                                                      С.М.АВРЕЛИЕВ

Системата ражда чудовища.

                                   Къде остана вечността,времето къде е?

                                   на мечовете остри,които на войните Самоилови

                                   се присъниха.

                                   Къде са стените на Царевец,които времето изравни,

                                   споменът ги забрави или ги сринаха татарите?

                                   Къде е дървото на Адама и другото на Бога?
                                                                                      С.М.Аврелиев
                            ------------------------------------------------------------------------


                                 Нещата нека не събираме в шепи

                                 и истините,а и думите.

                                 Не можем вече да мечтаем ,нито да сънуваме

                                 останаха ни саждите на някой влак,

                                 случайно времето прорязал

                                 остана ни метафората на брега,

                                 вълните на една река ,

                                 едно море от слънце набраздено.

                                 Не,това е лудост.

                                  На секунди е нашето щастие,

                                   проблем на светлинни години е.

                                   Какво ни пречи:

                                   Мътилката от нерви вечно будни,

                                   или пък ужасът от простите неща.

                                    Да бъдеш себе си-то значи да те унищожат

                                                 Или самоунищожиш..

                                   Ей тъй ,без много да се вайкаш.....
                             
   
                                                                                  С.М.Аврелиев

 

                                   Сами дълбаем свойто минало и настояще

                                   и никога с мечтите си не срещаме се.

                                   Суета е скрита и без Еклисиаста във дните ни

                                   прочетени в стрелките.Навик и измамама.

                                   Във времената,тъй както и в историите грешни

                                   Е скрита цялата ни тъмна същност.Системата отвън!

                                   която е прояла и душите и на свестните.Горко за живите

                                   и за зрящите-горко. За тез които им повярваха.Горко!

                                    В огледалото щом се погледнем съзираме

                                     мимолетната същност на нашата райска природа

                                     И  осъзнаваме ,че всичко е шега.

                                     Ни Рай ни чака,нито Ад ще ни направи по щастливи.






                                                                                            С.М.Аврелиев



--------------------------------------------------------------------------------------------------


                                        Рибата се хлъзва между пръстите ми

                                        и в тъмните води стопява се.

                                        Остава ми само белега от перките на акулите.

                                        Те властват и в океаните и моретата

                                                      И НА СУШАТА .

                              --------------------------------------------------------------

                                          Само мечтата без надежда

                                           може да превърне страданието в радост

                                           от живота.

                                             Умеят го само животните.

                                             Те нямат претенциите за мечта,

                                              нито за радост.Те са живи....


                                                                               С.М.Аврелиев
                                    ----------------------------------------------------------


                                        При толкова любов

                                        защо не се обичаме?

                                   Вечер чувствам полъха на вятъра в косите и

                                   познававам парфюма и до възбуда

                                                                   и освобождение.

                                   но тя и аз не се обичаме.

                                   Дали защото прекалено много се обичахме

                                    Прекалено много свобода ни смачкваше.

                                     И искахме това,което май си давахме?

                                    Но туй,което нас ни свързва е нишка тънка

                                                          от паяк изплетена

                                     По-здрава е от корабно въже,

                                     но гордостта,страхът че ще се скъса

                                     ни прави все едно и също ЦЯЛО.

                                     ЧУвствам вечер полъха на вятъра в косите и

                                     усещам и парфюма и как ме задушава

                                      Защото се обичаме.

                                                                      С.М.Аврелиев