Ако съдбата го бе дарила със сън, то тя бе забравила да
да го накаже да не помни сънищата си,за да бъде щастлив
След красив сън,дните му се струваха сенки на този сън,а
след кошмарно сънуване,същите тези дни му се струваха без-
крайно безнадеждни..
З а това реши да стане войник и да отиде да се бие, вместо
да сънува.Да смени сънищата с действителността.Ала,за негова
изненада,тя се оказа още по-нереална и измислена./измамна/.
" Нима смъртта с която се срещаш тука не е най- страшния
кошмар на съня-надсмиваха му се неговите другари по
оръжие..Нима не виждаш,че всичко е смърт и си отива
за миг,за да вярваш,на такива измислици ,като твоите
сънища.Стегни се! Иначе ще загинеш от заблуден куршум."
Той не им отговаряше,а и нямаше какво да ги убеждава.Си-
гурно бяха прави.И си оставаше в своите сънища и измислени
светове.
Раниха го лошо и го откараха в болница.Сега сънуваше само
лицето на войната.То беше многолико и нечовешко.Веднъж го
възприемаше като жив дух,който виси над него и го чака,
а друг път като шайка талибани,които мълчейки бавно му
режат главата-с наслада и.вяра в Аллаха...Друг път той стреляше
със снайпера по деца и те падаха покосени едно след друго.
Тогава си мислеше,че природата човешка,и най вече неговата,
е зла и незаслужаваща нищо добро. Затова,може би ,след като
оздравя си забрани да спи ,за да не сънува.И успя. Превърна се
в убиец.В убиец на деца и мирни хора.Дори изпитваше радост
от плячката,която успяваше да покоси.
До оня миг,в който го плениха.Измъчваха го.Така,както заслу-
жаваше-жестоко,последователно и методично.И той не издържа
и се предаде.Съгласи се да стане доносник.
Пуснаха го и той започна да предава "своите".Избиха всичките
му приятели.А и той понякога обръщаше снайпера си срещу тях.
Изпитваше радост,като в красив сън.Вече знаеше,че светът
е създаден да се противопоставя и бие,светът е войни и смърт.
А уж Господ го бе създал за ДОБРО.
Той не беше герой,но връщане назад нямаше,беше предател.
Малко преди да го убие "заблуден куршум",той сънува майка си,която преди
да си отиде от този свят се молеше за него и му каза:
"Синко прегърни доброто,макар светът да е лош.Иначе не
ще те позная ни на Тоя,ни на Оня свят.
И ТОЙ И ПОВЯРВА.
Дали не беше пак сън,който го сънува или той сънува него?...
С-М.Аврелиев