вторник, 31 май 2016 г.

И оттук,когато тръгна си


514

П   Р   Е   Р   А   Ж   Д   А   Н   Е


И оттук, когато тръгна си,
да остане, искам, само стих.
Любовта ми - нека е дива.
А пък смъртта ми – най-красива.

Че зная аз къде отивам.
И не загивам, не заспивам.
За живот се раждам отново
в Небесното ложе, готово...

30.05.2016 г. 21.21 ч.
Русе                         Т.БИЛЧЕВ

понеделник, 30 май 2016 г.

Излекувай ме





                     Излекувай ме.
От това,
от което не успяват
никакви лекарства –
от душевни рани,
грижи
и противоречия – ме излекувай.
С дланите си го стори.
После ще опитам да обезболя
твоите страдания.
Мислиш си, че няма да успея?
Да, безсилен съм – едва ли
ще понамалиш цигарите.-
И почти е невъзможно
самотата да отместя –
цяла планина е тя…
Въпреки че все тъй тъжни
и невярващи са твоите очи,
с нещо съкровено
ще възвърна
жаждата ти за живот.
Чувствам, че понякога онази,
най-блажената усмивка,
те обсебва.
Като плахо птиче
я задръж в дланта си.
Пърхането скътай надълбоко.
И отново полети
подмладена…

                            Дачо Господинов

събота, 28 май 2016 г.

Игра на власт

,



                    Всичко в тази наша земя ,така нарицаемата БълГерия е игра на власт.

              С нея се заниват най-непочтените и некадърни хора.Като започнете

               от Ценко Чоковци ,та свършите...вие знаете при кого.Играят си на мафия

               и "държава",а народа гине като качулатки.Всички са знаели/полиция,про-

               куратура и съд/ с какво се занимават чоковците,но никой не прави ни-

               що,без да му разреши върховния Орган -ВЛАСТТА,която се занимава

               със същото,на по-високо ниво.И всичко това за тях е детска игра,щото

               не се чувстват, виновни,а и няма такива.Все пак децата имат право да живеят в

               други светове.Ала политиците загубят ли чувство за реалност  световете

               стават опасни.Защото тяхната реалност е само една-власт,пари и още ..пари...

               народът да мълчи...Щото играта/уж детска/ може да загрубее и да стане

               по-лошо."Ела зло ,щото без теб по-зло."-Таки ни вика те!?Щото са шегаджии.

                  Всичко в тази "мила,наша родина" е въпрос на количество/пари/,не на

              качество-люде.И то не само защото и за миг не забравяме,че живеем в най-

              прекрасния от всички прекрасни светове/в частност на късчето земя наре-

              чена БълГерия.

ХОМО ЕРОТИКОС




                      "  Има три типа хора:едните обичат секса,другите еротиката,а третите любовта.

                     Всичко това е твърде относително и в повечето случаи  невярно,но...

               Не знам кои са по-перверзни или истински в чувствата си/по отделно/,но съм убеден

                  че: Ако всичките тези неща, се убединят , в едно, ще се получи нещо като

               щастие.Може би за миг ,два или цяла вечност,но това няма  никакво значение.Защ-

               ото в това състояние  мигът е вечност,а вечността миг."

                Така ми говореше моя приятел С. Т.,докато замятахме с въдиците,и аз неволно се

                обърнах да видя той ли е,понеже никога не съм го познавал от тази му страна.

                 Искам да кажа,като човек,който разкрива чувствата си и е убеден в това,което казва,

                защото той беше пълен мълчаливец,затворен в себе си,дори хората го смятаха

                за луд.

                    "Да виждаш света през очилата на еротиката е велико нещо-продължи той-

               По едно време като млад имах чувсвото,че за това ме е създал Господ.Обичах

                всички жени,макар да не бях се докосвал до никоя.Мислех ги за същества от

                друг,безплътен свят и изпитвах ужас,че мога да ги оскверня с моята нещастна

                земна направа .С моите скверни,земни мисли,щения.

                   Докато пораснах и разбрах,че и те са като нас-плът,която се изпотява,мисли

               за секс и го прави с някой,а мечтае за друг,който я обладава денонощно и ...изобщо

                същества от нашия род-земен,грешен"

                А,стига-,викам му аз-,не те, а ти си, или си бил извън земен .Жената е едно тако-

                ва лъжливо и нисше същество,а той взел да я превъзнася...

                 "Вярно е -рече той-но защо да е така?Защо да не можем да обичаме,па макар и

               да знаем,че нашата страст не е към тази която обичаме,а е,да речем,проблем на

               нашите жлези с вътрешна секреция...Биология,химия,а  и защо Бог да не е точно там?

             И все пак да не принизяваме любовта.Тя е единственото нещо което си заслужава

              на този свят. И нека не я наричаме нито анатомия,нито секс,дори не и еротика.

              Тя е,И  НЕ Е,това което ражда,а това което свързва живота със смъртта."

                 Знаеш ли  какво-ядосах се аз-сега като се прибереш и се изчукате с твоята какво ще

              ти остане?... секса ,еротиката или любовта,а може и празнота?

               Аз съм вика "ХОМО ЕРОТИКОС,при мен няма празнота,щото мястото е празно,

              и никой  не може да ми го отнеме.

               Брей-мисля си аз-дали пък тоя не е педераст? А толкова време се познаваме!

              " Не съм-разчел мислите ми-вика той-хората не говорят истината щото никой не им

               вярва.А сам Господ е казал че "Само истината ще ви направи свободни"Веднъж да

              споделиш  и вече си болен.До днес мислех,че аз съм болен.Сега като ти казах, знам -

              Светът е болен."Макар,че то е едно и също."

              А аз успях да му кажа само,че не обичам хората,които оправят света.После замълчахме

              до сутринта и не хванахме дори и една мряна.







петък, 27 май 2016 г.

Хрътка





                         Злото диша подир мене като хрътка,

                        доброто е обществено понятие

                        разтвориш ли ръцете за прегръдка,

                        ти вече си достоен за разпятие.

                                                    Добромир Тонев

А тръгваш с обич, горд, към пропастта.
Целуваш залеза окървавен.
И щом прегърнете се със смъртта –
за Вечността си вече ти спасен!...

27.05.2016 г. 8.59 ч.

                                                 Т.Билчев 

сряда, 25 май 2016 г.

Аз съм най презряната




                                           Аз съм най презряната твар на земята

                                          аз съм въздухът,водата и земята.

                                            Аз съм червеят,когото смачкват

                                          преди да се роди,преди да бъде,

                                         ала преражда се,чрез своята безсмъртност,

                                         защото знае,че смърт няма...

                                                    Тя е нашето пресищане...

БОБ




                          Брала мома боб,боб,
                          И я видел поп,поп,поп....

                          И познайте що станало?..

                                  Попът ял бой-без боб,без боб...
К И П Н А Л А   Д У Ш А


Понечих вчера боб да си сваря.
Да нахраня с него гладната душа.
Но го забравих. Бобът изкипя.
И сам, и гладен пак съм във света.

Но имам си урок от този ден:
"Недей храната за душата ти
в огъня да пържеш до червено!...
Че и душата ти...ще изкипи!...

14.05.2016 г. 5.35 ч.
Русе                                                     Тодор БИЛЧЕВ

В задимената стая...




                                  В задимената стая кашля моят живот
                                  Светлината е призрачна като в черква.
                                  Но в Антично мълчание чаши звънят
                                  а тютюнът се вие-езически-жертвен.

                                  Тесните квартири са наша история.
                                  Ние сме хора на абсурда:
                                  Елате на купоните ни-гастроли
                                  на древни самоубийци в натура.

                                  Елате и вижте,а после съдете
                                  за нашите стихове,че са слаби.
                                  От нас няма да станат Химнични поети
                                  голотата ще бъде възпявана!

                                 Но стига за това-ясно е,
                                 че тази нощ отново ще се напием,
                                 за да бъде животът Атически празник-
                                 жесток,невъзможен,до слънце Есхилов.

                                И после ще тръгна-жена ми ме чака.
                                Аз се моля да имам син,
                                за да има все още Итака,
                                защото Троя вече е станала рим.


                                                                 Роман Томов


                                    Не зная как живеят другите
                                    Не искам и да зна как живеят те.
                                    Но им желая много искрено:
                                    да си останат леко сведени.

                                    над своите проблеми и желания.
                                    И нека те не се изправят никога
                                    защото ще усетят цялото безсмислие
                                    на нашто скръбно съществуване.   

вторник, 24 май 2016 г.

Щастието е....



              Щастието не е в живота сам по себе си,а в това да се бориш и да се самонад-

       могваш.В това да виждаш в дребното същността ,а в същността Бога.Без Бог в неща-

      та,в мислите,чувствата-те стават никой.Съответно и ти.Ала прозреш ли го ,ти там/

      /в   нещата/, той влиза и в теб и ти също ставаш  Бог-Някой.

          Така провидя нещата  Д.Елкин.,но едва като се провали на няколко опита за  кмет

     и отиде на село.Там имаше време да прецени провала си-дали се дължи на него-

     вите принципи или на безпринципните чиновници,които го предадоха.Обхващаше го

    ту чувство на вина,ту гняв,а от време на време и омраза към целия свят.

     Трябваше да реши съдбата си в кратко време.Или да се самоубие,или да се бори

   с неблагодарните бюрократи и закостенялото общество.Имаше и други варианти,

   ала той избра да емигрира,да избяга,да се скрие в чужбина,далеч от тази неблаго-

  дарна и неблагонадеждна паплач..И да забрави.И успя.Не успя само да се

  скрие от себе си.Започна да взема отначало меки,а постепенно мина и на твърди

  наркотици.И това не го спасявашеНо имаше достатъчно воля да ги остави.Веднъж му

   хрумна,/и то в поредния бардак/, че Бог е безплътен,но е Някой-Същесвуващ,

   а ние сме плътни,а сме никой,защото не знаем кои сме и какво искаме.Мисълта му се стори

   гениална и той  си повярва. Какво значение има,че се провалих,рече си той,нима

   е важно това? За да си НЯКОЙ,ти трябва да го почувстваш в себе си,когато си най-

  слаб,уязвим и никой,какъвто си сега,а не да ставаш кмет,началник или богаташ за да те

   почитат другите и да запълваш с дейности и илюзии празния си живот.И в него нещо

   се обърна.и скърши. Върна се обратно на село и пожела да стане селския пастир.

    Подиграваха му се пияници и пройдохи,но той  се чувстваше  НЯКОЙ.

   Така че ,толкова ли е трудно да си повярваш,за да станеш БОГ.?...

       Разбира се,че се шегувам,ала и БОГ е шегаджия...

понеделник, 23 май 2016 г.

Пълзяща вечност


499

П Ъ Л З Я Щ А   В Е Ч Н О С Т


Охлюв със пълзене се качил
на най-високо клонче на дървото.
От тежестта му клонът се счупил.
Останало без клончета, горкото.

Дали с пълзене може всеки
най-високи върхове да изкачи?
Да се прослави тъй навеки?
Като Вечност името му да ечи?

Сигурно. Правят го мнозина.
Но само туй, от Вечността що иде,
гласът е, дето ги проклина,
в пълзене, че животът им отиде...

12.05.2016 г. 8.35 ч.
Русе                                                          Тодор БИЛЧЕВ

неделя, 22 май 2016 г.

КъСЧЕТА ЖИВОТ




                        Животът,вече не е ценност.Ценност е да го снимаш. Примерно: отломките

              на паднал с триста души пасажери на борда самолет.Ценност е още, цял ден

            да се самоснимаш /селффаш /,като маймунка пред огледало .И после  да показ-

           ваш частите на тялото си на своите другарчета.А те да куфеят от кеф.И така постепен-

           но живота се превъръща в отломки, в части от разглобено цяло ,което не можем да

           признаем ,ала точно тяхната  празнота,безсмислие и пошлост ги прави някак "ценни"

          и им предава някакъв особен и "безсмислен чар".Разбира се за определен кръг хора,които

          най-често са на власт или пък са слуги на тази власт,която ги възпроизвежда,а после

          изплюва.И задължително тяхните отрочета.Пълни с имане и празни души.Най-

         често ги запълват с куфеене,наркотици и омраза към тия,които нямат.   А тяхната

         логика е желязна и неопровержима:

              Страданието на хората, тяхната агония  трябва да се покажат. Иначе те не

         съществуват.Разбирате ли абсурда: "да покажеш" вместо да споделиш.Да проявиш

         съпричастност .Да не говорим за съчувствие.Това е самоизяждане,своего рода мазо-

         хизъм. Ти,и никой друг ,да запечаташ пръв страданието на хората и да го изпратиш по

        всички телевизия и радия по целия свят.Ценност е след това да те поканят във всички

        медии,за да те чуят и видят.Иначе кел файда,че е паднал самолета?  Не самият  живот,а

       неговото копие,неговата замръзнала снимка е целта да осъщесвим себе си и собсвения

       изгубен смисъл.И изобщо живота се раздроби на хиляди малки късчета,всеки в своя

       ъгъл,всеки със своята "малка истина" Останалото,казват е догонване на вятъра..С две

      думи,живота е имитация и фалш.Ала  "Всяка показност е празна" -е рекъл Буда-Сидхарта.

           И после не се питайте защо е тази арогантност и агресия.Те я раждат: пустотата,

       глупостта и алчността човешка....

            Може да се раждаме от  празното и после пак там да се връщаме,но в живота

      трябва да има капка смисъл.Иначе всичко е от Лукава го и днешния замисъл

      е неговия.А той води право към целта.


събота, 21 май 2016 г.

ДОКОСВАНЕ ДО СМЪРТТА




             За пръв път се срещнах със смъртта когато бях на пет години.Погребваха  ня-

       какъв човек,а аз се засякох  с процесията точно на един мост,при,който и до ден

       днешен като преминавам , потръпвам несъзнателно,от вече забравено,

       но живеещо в душата ми - чувство-спомен.

       Тогава се заставаше мирно пред мъртвите,независимо познати,близки или не.

       И аз застанах така,с изпънати ръчички и сведен поглед.И за пръв път усетих с душата

      и тялото си що е смърт.За детето ,ТЯ е бездна,в която потъваш и вече те няма.

       А   да те няма не е лесно. ТА аз усетих смъртта с всяка фибра на малкото си тяло,

      която,обаче,не идваше от смъртника, който не виждах,и както казах непознавах,

      а от духовата музика, коят вървеше пред  катафалката.

        Така,както всичко бе притихнало и замряло,изведнъж се чу смразяващия писък

     на кларинета,а после се въззеха гласовете на флигорната,тромбона,валдхорната,

     а отзад ги сподиряха редките удари на големия барабан/тъпана/.Въздуха се разлю-

     ля и замириса на смърт.От тогава за мен смъртта е  пълна-пълна не с прискърбни физионо-

     мии и доволни гласове,че все още не са на мястото на мъртвеца,а с разтърсващото

     раздвижване на въздуха, с движението на звуците,които се възнасят над света и

    потъват в небето.

     Беше зашеметяващо  - красиво...Стоях мирно дълго след като опашкаката се извървя.

    Стоях и слушах духовата музика. Днес вече я няма. Когато умра бих

   желал да ме изпратят с такава музика.Малко вероятно е,но нали имаме право да помеч-

   таем .И,ако тук,на този свят мечтите рядко се случват,то поне в смъртта ни да се слу-

   чат веднъж.Няма нищо по красиво от смъртта изпратена с духова музика.Така го запомних...

четвъртък, 12 май 2016 г.

Гарван в локвата





500

Г А Р В А Н Ъ Т   В   Д У Ш А Т А


Гарван в локвата седи.
Не желае да лети.
После почна да се къпе.
И водата се размъти.

Туй го гарванът видя
и веднага отлетя.
В миг се локвата избистри.
Станаха водите чисти.

Черни гарвани тогаз
долетяха пак при нас.
Бе довел ги оня гарван,
що от нас бе веч забравен.

Затуй, щом ви посети,
гарвана помнете вий.
Да не върне се в душата.
И размъти ви водата…

12.05.2016 г. 10.07 г.
Русе                                                                             Тодор БИЛЧЕВ    



                    Живот-защо нищо не се променя,колкото и далеч да отидеш?

                                                                                            Ким Йонг-ха





И ЛЮБОВТА Е ВЪПРОС НА ТАЛАНТ




      Любовта е натрапчива идея,ако не я споделиш или  не и се посветиш  достатъчно

   дълго време.Любовта е другото наше аз,което ненавиждаме,но цял живот търсим.

   Много често не заради самата любов,а да се отделим от себе си,да се видим от страни

  и да потърсим истинското си аз. Да познаем света от друга гледна точка.А някой са

  готови да гледат на света от ,тази различна  гледна точка ,с цената на самия свой живот.Аз

  съм един от тях : първо защото ненавиждам скуката и второ защото този свят не е за

   мен,не ме задоволява и не ме кефи. Не знам дали е за еснафите,мазохистите,самоубийците

  или свестните,но това няма никакво значение .Ние не си приличаме с него.Точка.

   И  колкото искате точки.Това е.Любовта е илюзия без край,която от време на време си

  начертава обекта,обича го или не,но го притежава в себе си ,докато го изхвърли до

  следващия,който със  сигурност е същия,малко по-грозен,по-тъп и по -малко обичан,но

 отново твой. По неведоми пътища мразен и боготворен от ред тъпанари като мен.

   На никого не се сърдя.Всеки има право на любов.дори да е сетната, дори да не те

  обичат ,ти обичай.защото любовта е въпрос на талант,а право на обич има всеки.

   дадено му от Бога.

вторник, 10 май 2016 г.

ПЕСЪЧИНКА



С П О М Е Н   З А   Л Ю Б О В   О Т   П Е С Ъ Ч И Н К И


На дните ни щастливи младостта
я няма вече между нас.
Пристъпва бавно тука старостта.
За мъдрост дойде звезден час.

И се утаяват във душата
светли слънчеви прашинки.
Ражда се на детство красотата –
спомен жълт от песъчинки.

И боси тичаме, щастливи пак,
в пепел жарка на полето.
А чак кога настъпи черен мрак,
уморени спим в леглото.

И с трепет любовта сънуваме,
как при нас пристига гола.
В съня си ние я целуваме
по душа, едва набола.

Литваме във небесата с нея.
И любов Безкраят става.
Слънцето и през нощта ни грее.
Всичко е любов тогава…

А, когато се събудим,
тръгнем боси из росата,
пак не бива да се чудим,
че сме тука,… на земята…

                                                                                Тодор БИЛЧЕВ - Русе

понеделник, 9 май 2016 г.

ГАСПАЖА УДАЧА


             УДАЧА, УДАЧА,УДАЧА-ЩО ТАКОЕ?
                                МАЙ,ЧЕ УДАЧАТА НА ТОЗИ СВЯТ ИДВА САМО ЗА
                                                                    ХОРАТА,КОИТО ТРУДНО МОГАТ

                                                                        ДА СЕ НАРЕКАТ ЛЮДЕ
                               А на човека колко му е нужно-"девят грамав в сердце"
                                                             и всьо безсилино"....

За Кой политик в нашата скъпа родина бихте написали и се подписали "Човек" с главна

буква? .Тиквите и   тиквениците няма да спрат да се роят,но трябва да си

отиват там от където са дошли ,да се махат,да ни оставят на мира,та да се свърши час по-скоро.То умиралката,като всеки край е трудно и мъчително нещо,но да престанат поне да квичат,че правили държава,ще възродят държавата. Каква ти държава? е га ти държавата!

 Та тя е образ и подобие нихно.Образ и подобие на своя създател-Великият Съветски Съюз. Така нареченият СССР.-страшна абревиатураСамо като видиш трите големи като сърпове СЪта  и страх те обземаДа не говорим за РЪто накрая,което жъне и Реже глави...И да не мислите,че сега като го няма това СССР,че то си е отишло,потънало е в късата памет човешка и си дреме в мрака на безвремието..Напротив,то се е пре въплатило,станало е още по демократично и любимо на целокупния руски народ,както и на народите близки нему и както казахме негови рожби.И за щастие и ние бяхме едни от тях и обещаваме да бъдем докато свят светува и Путинка водка да  пием .Майтапи си правите.Ще кажете Та ние отдавна вече сме отделна държава,членка на Нато и ЕС.Да,така е,прави сте! Отвън е така,но я погледнете отвътре.Вижте в душите на хората какво е? Кого обичат и кого любят? .Пък и каква държава сме ние.С пръст да ни бутнат ще паднем.Ако имаше държава щеше да има хора,а тях ги няма...Избегаха...А,ако имаше хора щеше да има държава,а нея  я нема...Щото още Ботева е рекъл,че "У нас свестните считат за луди" И тогава що ни е тази държава,що ни е този народ,дето го нема.А останахме само идиотите,циганите и старчоците.То,май и циганите се изнесоха да ни представляват.И са номер едно в Европа по кражби и престъления. Ма нали са Българи-нека ни видят навсякъде какви хубавци сме.А бат Боко/ со целио   Евро союз /се фали,че ги култивираме  ,едва ли не като печурки на тъмно/ и ги обгрижваме..."санираме" и приобщаваме към световната култура  .В противен случай  "БОГ да ни прости".Никой не може да ни оправи.Най-малко ние сами.Пък защо ни е да се оправяме като не искаме.Нали сме кръвни братчета и ако ще мрем нека ние сами се избиваме,не ни трябват ни турци,ни руснаци,пък най-малко европейци.Акъл ще ни дават,а после и те могат да се обърнат срещу нас като разберат какво им кроим и как ще ги лъзнем.Ние сме народ  неподобяем и неуправляем.Само ние можем да се оправяме.

   Иначе,че сме диваци,диваци сме.А политиците дето си избираме са каймака на човешкия-български род. Хвала народу,който е дорасъл да избира такива почтени люде,които веднъж избрани му серат в устата,а той  доволен се храни с остатъчните екскременти  на до
 следващите избори.И пак ги избира.Хвала и на полицаи,прокурори,адвокати и особено надарени с власт като Бодко и неговите червено,синьо,жълти-тиквеничета,обагрени с всякакви други цветове на подлоги- верноподаници и верни до дъното на душата си на "НАЧАЛНИКА",
подлоги,които го хвалят ,и с право,а той им отвръща по право с постове и достояния.Хвала !
Защото неосъщесвените комунисти нямат цвят,както нямат достойнство .Неосъщесвените комунисти искат власт.И я получават.Какво толкова?

Ала помнете думата на плебса,който за вас е рая покорна/както винаги е било по
нашите земи/." Рано или късно ще се намерите  в покоите на манафа,свит в ботуша
навит на кълбо ,с аромат на рози и смърт." Междувпрочем те са го помирисвали  много пъти ,но сега ще усетят аромата му в.натура  Макар,че и това не ги интересува-след тях е потоп.     Така,че:


Да живее КГБ,неговите сателити и вся осталная сволач каторая  подаряют смерть,в имени

вечности. Человек нада жить/означаеет и умерет/ ради челавеку...Потому что мъй все братя..В

имени Отца и Сина и Света го духа.

                      А жизнь  являетса как  патапная брюха. Жил,бъйл и прабъйл.А пачему не папели?

              "Девят грамав в серце... И всьо безсилино.....Не визьот о смерти,повезьот в

ЛЮБВИ."


            Ваше Благародие ,Госпожа УДАЧА....ПРОСТИТЕ МЕНЯ....

    Я толька один бедний мужик и госпожа, с вам-Удача никагда не встретимся.

       Нет, ошибаюс,встретимся,но не в любви.Лучше в смертю.Там нам везьот.



























































неделя, 8 май 2016 г.

Писането е като секса

                                                Не като,а самия секс С една дума писането е секс/

                                                                  Глупости на таркалета Писането е любов съчетана

                                                                    с елементи на еротика.Всичко на този сват е еротика

                                                                       без самия секс.
                 А секса:

                    Трябва да се прави стегнато,твърдо и с удоволствие.Особено ако е с жена

                  която обичаш.Или пък чувство/при писането/което ти е на сърцето.И двете

                  ще те заведат в рая,макар за миг,но след малко в ада,за да разбереш сладост-

                   та. на този свят Уви /след вреве/ остава само раната в теб. Белег, който не

                  боли,но кърви .Сливането на две тела е  върховно земно удоволствие

                 ,ала сливането на духа на творческата сила с твоето АЗ е върховно щастие.

                   .А и няма  по висша сила  от любовта към ТВОРЕЦА,който ни е подарил

                  любовта към жената и ни е сътворил да се обичаме

               И най-вече да обичаме творението НЕГОВО,в което ни е оставил място да

               доСътворяваме:Да се обичаме,мразим и ненавиждаме и още  да се опит

               ме да бъдем други ,тоест ДОБРИ..Защото нито секса,нито писането стават с

               лоши чувства.Другото е свят външен и враждебен,свят в който се изгубваме.










     

петък, 6 май 2016 г.

"Спасение дебне от никъде"




                      Ако веднъж се "познаеш"/прозреш природата си/,ще останеш цял живот

                 щастлив/за другите/,за себе си вечно сам.  Дали за това си мисля,че същина-

                 ната на живота е "пустота"/дори без кавички/,тъй като е пустота всяка мисъл,

                която не е от Бога.

                   Тъй като е речено,че "тяло без дух,е като птица без криле",аз бих добавил:

                   Душата дава криле,а крилете закърняват без дух..За това има дни

                в които изчезва и духа и тялото.И ставаш "никой" .А за "нормалните"

                хора това е върховно  щастие.Постигнали и намерили себе си.

                   Те ,разбира се не го знаят и не ще го разберат ,но с човешка логика и с

               желязна ризница върху плътта, изпълнили мисията си на тази земя и "спасили

                душите си", те пребъдват.Защото няма друг свят,няма друга надежда.

                Всичко е тук и сега/по теорията на наУчния комунизъм и  "иронията на

                пръстта".Граби,безчинствай,убивай.И живей.Защото другия

                свят е илюзия.Той е за слабите,немощните,болните,безхарактените и...

                тъпите...Светът е за силните,здравите,безкруполните и единствените.

                Светът е илюзия, от която ако не се  възползваш, си оставаш нещастник,

                вярващ в глупости от рода на прошка,смирение,доброта,християнско съпричастие.

                 И тъй е било,тъй и ще биде ,докато не се сбогува  душата с тялото - и тогава всичко

                 да върви на майната си!?  За по -гореизложените това не се отнася ,защото за тях -

                ТЯ/смъртта/ не съществува.Но не тази,която идва за другите,а тяхната лична.

                   Но не и за духовния човек,който знае ,че живота е жив,докато го споделяш,

               тоест можеш да го поделиш,а смъртта е несподелен/дори с Бога/ живот.Смърт-

               та е другото аз,но и то не ти е нужно ако не можеш да го споделиш с живота

              .В душата е пусто,а света е кух.Господ ти е дал право на избор.Всеки има право

             да живее,умира или просто да се унищожава по своему.

               " Защото светът е малък,,а спасение дебне от никъде".


                                                                               На Люба  Кулезич
                                                                                  с уважение. 

четвъртък, 5 май 2016 г.

Жеравица-моя любов/духът на времето/




                     Моята река е Жеравица.Обичам водата.Не защото изтича и отмерва времето,а защо

         то е жива.Има бързеи,има водопади,има и дълбоки вирове пълни с мряна и пъстърва.

         Но най-много обичам хладината на МОЯТА Жеравица в която мога да си почина и

          изкъпя спокойно.Обичам хладните и води.Знам,че тя е на всички,на всеки,който може

         да и се наслади,ала само аз я обичам.Не защото я ревнувам,а защото е моя.В мен. И

         никога няма да ми изневери.И жената и реката изтичат,както и аз,ала тя-РЕКАТА

         изтича в мен и аз в нея.Това при мен и при жената не може да се случи,просто за-

        щото сме биология.А реката и аз сме едно цяло-духът на времето.


Валери Симеонов



               Тази парламентарна кука се взе съвсем на сериозно.

         Едва влезе в парламента с лъжливите си обещания,а сега се

        прави на велик.Такава е човешката природа на плебея-Вулгарос.

        Аз бих направил обратното-да се забрани да гласуват на тия,които

        са на територията на тая самоубиваща се държава/все още/ и да

        се даде правото на глас само на тези ,които са извън нея.Защото

       те са качество,а тези като въпросния В.С. са само количество.

          И Бог да ни пази от такива самозвани нацоналисти-неосъщес-

      твени комунисто-капиталисти.

УНИЩОЖАВАН И СЪТВОРЯВАН





                 Този свят с всички свои подробности,дори и най-незначителните е бил

           сътворяван и унищожаван и ще бъде унищожаван и сътворяван
безкрайно.

                                                      Дейвид Хюм.


 Приемам го като откровение. И все пак не бих могъл да се съглася и не мога да се примеря.

  с факта,че в някой последващ ден всичко ще свърши,а после,неизвестно кога ще бъде

  отново сътворено.Та това да не е детска игра-"Иди си, ела си".И в следващия миг си

  казвам "Разбира се,че е детска игра". Е ,не толкова важна,колкото при децата,дори и не

  толкова съдбовна,но аз като цяло не искам  да се примиря...

   Каква е гаранцията,че светът и хората се прераждат извън себе си.Каква е гаранцията,

  че господ няма да ни забрави или ще ни захвърли в Царството небесно да живеем

  всички заедно/като един единсвен дух/,а ние щасливи носейки се в Небесните селения

  няма да можем да се погледнем в очите,няма да се познаваме/нали сме едно/ и ня-

 ма да можем да се обичаме.Защо ми е това безсмъртие без любов? Дори бих казал

 без страдание.Какво друго е човека освен срадаща химио-биология,в която понякога

  се прокрадва любов,обич ,страст...Такъв Бог ни е нужен,а не "БЕЗЛИЧНОТО ЦЯЛО",

 което няма граници,макар и щастливи .Докато сме на тази земя Бог ще е в нас-нашата

 Душа.После...после да му мислят безсмъртните телом. Обичта  към дъщеря ми е моето

метафизическо безсмъртие. То може да ми даде щастие,но не и покой.То може да ме

роди,унищожи заблуди,но не и смаже....Защото.,..знаете ли защо....Защото...  Стилът на

живота е прошката,а "вярата в нищото" е прошката на вечността" А тя е непостижима.

Непостижима в своята  иреалност, освен в създанието ,което си създал с любов. А

защо не със смирено спокойствие.?.

Т.Б



С В Е Т Л И Н А Т А   Н А   С Ъ Л З И Т Е


Бистри момини сълзици,
като бели гълъбици,
във градината ми нацъфтяха.
Сякаш бледите звезди изгряха.

И се пръсна аромата
в дълбините на душата.
Момини сълзици бистри греят.
Те човек и Бог ще да възпеят.

Че с аромат и красота
ще радват всякоя душа.
А когато вземат, че презреят,
песни хората за тях ще пеят.

Че мома сълза си лее,
за любов кога жалее.
А от горещи момини сълзици,
не, не боли. А светлина струи!...

                     Тодор Билчев



                  

вторник, 3 май 2016 г.

Нашио свет




                    То,кто мишлюет целио свет ,не знае нища за нашио свет.

                     Кой не знае свой свет,от не познает и то свет.

                                                                              Беро Македонскио

понеделник, 2 май 2016 г.

Не учи учонава


Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
– Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
– А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
– 5-те най-богати човека в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова награда
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?!?
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
– Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
– А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
– 5-те най-богати човека в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова награда
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?!?




                                                                                  Тихо -мира Брахе