Щастието не е в живота сам по себе си,а в това да се бориш и да се самонад-
могваш.В това да виждаш в дребното същността ,а в същността Бога.Без Бог в неща-
та,в мислите,чувствата-те стават никой.Съответно и ти.Ала прозреш ли го ,ти там/
/в нещата/, той влиза и в теб и ти също ставаш Бог-Някой.
Така провидя нещата Д.Елкин.,но едва като се провали на няколко опита за кмет
и отиде на село.Там имаше време да прецени провала си-дали се дължи на него-
вите принципи или на безпринципните чиновници,които го предадоха.Обхващаше го
ту чувство на вина,ту гняв,а от време на време и омраза към целия свят.
Трябваше да реши съдбата си в кратко време.Или да се самоубие,или да се бори
с неблагодарните бюрократи и закостенялото общество.Имаше и други варианти,
ала той избра да емигрира,да избяга,да се скрие в чужбина,далеч от тази неблаго-
дарна и неблагонадеждна паплач..И да забрави.И успя.Не успя само да се
скрие от себе си.Започна да взема отначало меки,а постепенно мина и на твърди
наркотици.И това не го спасявашеНо имаше достатъчно воля да ги остави.Веднъж му
хрумна,/и то в поредния бардак/, че Бог е безплътен,но е Някой-Същесвуващ,
а ние сме плътни,а сме никой,защото не знаем кои сме и какво искаме.Мисълта му се стори
гениална и той си повярва. Какво значение има,че се провалих,рече си той,нима
е важно това? За да си НЯКОЙ,ти трябва да го почувстваш в себе си,когато си най-
слаб,уязвим и никой,какъвто си сега,а не да ставаш кмет,началник или богаташ за да те
почитат другите и да запълваш с дейности и илюзии празния си живот.И в него нещо
се обърна.и скърши. Върна се обратно на село и пожела да стане селския пастир.
Подиграваха му се пияници и пройдохи,но той се чувстваше НЯКОЙ.
Така че ,толкова ли е трудно да си повярваш,за да станеш БОГ.?...
Разбира се,че се шегувам,ала и БОГ е шегаджия...