С тишина в душата

                                           

С ТИШИНА В ДУШАТА

На истините в тишината

и на заблудите сред мрака,

полека болките в душата

изправят се на двата крака.

Все обич дирих на земята.

И всяка първа бе последна.

Най-чиста беше тя и свята.

Но днес не ще да ме погледне.

И без вина, затуй, че само

обичах повече от други,

е без опора старо рамо,

не са ми, скъпите, съпруги.

Като излишна стара дреха

стоя, захвърлен в тъмнината.

Единствената ми утеха

е на душата тишината.

Постеля за гости постлана

животът ми ръбест не беше.

Любовта ми скъпа, желана,

тръгна си…Към друг пак вървеше…

16.11.2018 г.13.13 ч.

Русе                                                                                  Тодор БИЛЧЕВ

Р А З Д Я Л А

В тишината на нощи атлазени,

в кипящата лава на яростни дни,

мигове блесват, дълго забравяни,

а споменът, сънен, отива да спи.

Една само още, да, любовта ми,

остава с отворени, будни очи.

Че тръгва от мене, а във съня ѝ

да остана не иска…Завинаги!...

Бавно си тръгва, не хлопва вратата.

И нозете ѝ не са на земята..

Върви си, любима, тъй са нещата…

От два сме различни, със тебе, свята…

16.11.2018 г. 13.59 ч.

Русе – по улицата отивам за последна инжекция против бяс

Тодор БИЛЧЕВ

ПОСЛЕДНА   ЛЮБОВ

Любовта си отиде.

Като всичките преди.

Сварих само да видя

разрошените коси.

Успях само да чуя,

че при други отива.

Знам, че тя е фурия –

да остане не бива.

Жалко само, не знаех,

че тя е последната.

И за нея нехаех,

мислящ я за поредната.

Любовта ми си тръгна.

Как си го спомням това!

В храсталаците свръгна.

И изчезна от света.

Не ми махна за сбогом.

Не ми тръшна вратата.

Светна тя като огън…

Изгори ми душата!...

19.11.2018 г. 10.07 ч.

Русе                                                                                Тодор БИЛЧЕВ

Слънце в ноща

                                      

СЛЪНЦЕ   В   НОЩТА

Рано идва през зимата

и дълго остава нощта.

Хладно. Сменя се климата.

А тъй е далеч пролетта!...

Нейде, само, в душата,

плаха надежда блещука,

че ще се сменят нещата,

че ще грей слънце и тука.

Но е нощ. Тъмно. И зима.

Вятър и мраз тук царуват.

Любовта цяла ти взимат.

С устни от лед те целуват.

Но нейде далече в нощта,

там, где се сипва зората,

внезапно проблясва искра…

Слънце огрява земята!...

                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ЛЕКАРСТВОТО   ЖЕНА

Една жена във моята душа погледна.

Уплаши се от раните ми и побегна.

Къде отиваш, жено, питах я тогава.

При Господ, каза, лек за раните да дава.

Постой, почакай, лек за мойте рани няма.

Че те родени са от злоба и измяна.

Върна се жената, погали ми душата.

Без рани днес, щастлив съм с нея в Небесата…

                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ЦЕЛУВКА ПО ДУШАТА

Една жена погледна ми в душата.

Какво ли искаше тя там да види?

Не зная, но уплаши се жената,

раните в душата ми като видя.

Назад се тя повърна, тръгна бързо.

Къде отиваш, жено, я попитах.

От Бог да взема лек да те превържа.

Душата ти в любов да е обвита.

Недей, ѝ казах, злоба и омраза

на всяка моя рана е съдбата.

А тя дойде. И нищичко не каза.

Повдигна се. Целуна ми душата.

И раните ми в миг се заличиха.

Любов в душата ми остана само.

А пък оттам, където те кървиха

потече светло щастие!...Голямо!...

                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Морето на смъртта

МОРЕТО   НА   СМЪРТТА

Пак из есенни листа вървя.

Жълти, паднали, като смъртта.

Във нейното море ли плувам?

Със лятото ли се сбогувам?

Не знам. Но тез листа умрели,

и при смъртта красиво спрели,

ми напомниха за младостта,

за красотата…и Вечността!...

                                        Тодор Билчев

                                                                 

Дали душата се самопознава?....

                                     За да се познаеш трябва да се отчуждиш-твърдят источните фило-

                                     софи.Но в следващия текст ще стане дума не толкова да се опознаеш

                                     и "назовеш",а за това какво мъчи  душата на търсещия човек,за да

                                     намери мястото си в този свят.

                                     Подозирам какво ще е мнението на моя читател,защото не пре-

                          тендирам да знам какво е "време" ,"пространство" и "Вечност".Не знам дори

                          дали те изобщо съществуват ,но предполагам,че те са едно и също тайнство и

                          то не от "Мира сего".Трудно ми е да допусна,че времето е четвъртото

                          измерение на пространсвото,а вечността унищожава или поглъща и

                         двете.Истинското време за мен никога не завършва,то е една безкрай-

                         на поредица от мигове,които клонят към вечност.В противен случай

                         как би свършвал живота на човека на тази земя,а и на всяко живо същество?

                          И тогава  имам основание да кажа/противно на моите разбирания/,че

                          и миналото и бъдащето вече съществуват.Макар и в различни форми.

                       Основания за това,че бъдещето съществува са сънищата,а че миналото е

                        сега и в нас е навикът ни да отричаме едно постоянно сътворяване.

                           Що се отнася до вечността,мнозина теолози и философи я определят

                        като "еднавременно,просветляващо притежание" на всички мигове на

                         времето. Затова,може би и Вечността вече е наша.А това се потвър-

                        ждава най-вече от нашите сънища.В тях се вливат и нашето минало

                         и нашето бъдеще.Сънуването е съгласуване на невидимите знаци,

                         беглите звуци,виждаме образите на хора ,които обичаме или мразим,

                        на живи и мъртви,без да ги разделяме.

                         Шопенхауер казва:че животът и сънищата са страници на една и съща

                        книга и да ги четеш поред е живот,а да ги разлистваш-сън" Е,ние май

                        никога не четем книгата,поне до край,просто я разлистваме...

                          А Д.Дън ни уверява,че в "смъртта ние ще се научим  успешно да

                       боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия жи-

                       вот и ще ги съчетаем както ни се понрави."

                            Приемете моя текст като метафора,като не забравяте,че няма

                       нищо по истинско от многозначната дума.Тоест от думите,които

                        означават  "Всичко" и "Нищо".
                     
                                                                                        С.М.Аврелиев

Пиша за да съществувам

                                 Пишейки аз прочитам себе си

                                прочитайки себе си,аз се отчуждавам,

                                тоест "намирам."


                                                          С.М. Аврелиев