четвъртък, 26 април 2018 г.

Билетче и Обич за напреднали


МИСЪЛТА   БИЛЕТЧЕ


У нас вече всеки търка билетче,
за да извади своето късметче.
От бебе до баба, от син до снаха,
всички участват в тази щура игра.

Билет се търка страстно със кафето.
Неразделна част е от битието.
Билет продават гари, автогари.
Билети търка кой където свари.

Билетчето се трие на бюрото.
Изтъркват го дори и във школото.
Но хубаво е, дявол да го вземе,
билет да търкаш във работно време.

Детелинки, пирамиди, долари,
давани във будки и от дилари,
без вас е немислимо битието!
Реве, билет не търка ли, детето!

И днес, билет да търкаме ли вземем,
то, значи, пак сме във работно време.
Но и във леглото ние търкаме.
А работим ли, когато хъркаме?

И бебето да суче не желае,
догде с билетчето не поиграе.
Единственият на живота смисъл -
билетче само да е твойта мисъл!!!...

                                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе









1103 – 534

ОБИЧ   ЗА   НАПРЕДВАНЕ


В живота всеки гледа колко си напреднал.
И мисъл никой няма за другия живот.
Ти си уважен, че живота си погледнал
от техния си, но не от своя небосвод.

Но небосводите са толкова различни.
Тъй както и животите, не си приличат.
А, за да си напред, ти трябва да си личност.
Лични ще са всички, когато се обичат!...

23.04.2018 г. 20.39 ч.
Т.Билчев












































сряда, 25 април 2018 г.

За по..0...о...чест...


ЗА ПО-О-О-О-ЧЕСТ!!!...


Съборихме заводите, кварталите.
Ще строим затвор сега…И…магистрали.
Да могат тез, които са затворени,
избягат ли, по-лесно да са гонени.

За хващане изобщо тук не става реч,
когато те избягали са тъй далеч.
Да сме хуманни само, тук е думата.
За това Европа стига ни одумва.

Затвор за престъпници затуй ще строим.
Но ний престъпниците няма да ловим.
И стига сме се за животни грижили.
Че престъпник клет е време да обгрижим.

Мраморни затвори ний ще му издигнем.
И по магистрали няма да го стигнем.
Да бъдеш български престъпник ще е чест.
Европа, ето, че отдава ни “По-о-о-о-чест!!!”...

                                                                                     Тодор БИЛЧЕВ  - Русе


                Много често затворниците/каквито сме и ние/ са свободни и смели

хора/без да се абсолютизира/.Въпроса е в това,че човек може да съгреши за

миг и после да съжалява цял живот/а честните цяла вечност/.

 Аз обичам свободата,но не с цената на чужд живот.Защото не знеш да-

ли той не я цени повече.Ако си свободен свърши със себе си.Така релате-

визма на този свят се превръща в Слободия,която не означава нищо.

 Между две храносмилания човек е свободен,после е отново гладен.

Гадост,която се повтаря в един прекалено дълъг живот се пре-

връща в тегоба и ужас,ако нямаме правото на свободна воля.За това

господ се е постарал и помислил.Може ли родения в грях да живее

вечно.И това не е ли най-големия му грях"?Можеш да мечтаеш за

вечността,можеш да я живееш във времето,но никога не се самооблаща-

вай-ти си грешен човек-роб,цар,богат,беден,достоен или затворник

но никога себе...Затворника е окован в пранги,а ти в собсвената си душа.

Ако грехът е временно състояние във времето,то не би могло да се

изчисти със забрава?Все пак времето е забрава,но кому е нужна освен на

грешните,тоест на всички нас.Но нека земното наказание на справедливите

народи ,бъде справедливо,а Божието,ще отсъди що е ТО.

                                                                                    С.М.Авреиев

Разговор със смъртта



                                                          Най-сигурният път към безсмъртието е смъртта.

                                                                                                                          М.А.
                                                         По бръснача на самотата има само едно спасение.

                                                        И то е невидение.

                                                                                                                   П.Б.Шели
                               
                                                        Стига да поискам нещо,то умира.Ала съдбата ми

                                                        няма силата да поразява нещата.

                                                                                                              Ф.Песоа



                                  Смъртта облагородява,облича в незнайни премени безсмисленото,

                 жалко тяло.Защото там лежи свободен човек,макар да не е искал свободата.За-

                 щото там не лежи роб,макар и с плач да е изгубил робството си.Както някой

                цар,чийто най-голям блясък е царската му титла,като човек може да е смешен,

                но като цар е по-висш,така и мъртвецът може да е неугледен,но е по-висш,за-

                щото смъртта го е направила свободен.

                                                                                       Ф.Песоа


                        Свободен си,ако можеш да се откъснеш от хората и не те при-

          нуждава да ги търсиш паричната нужда,или стадното чувство,любовта или

         славата или пък любопитството,които в тишина и усамотение не могат да

         се подхранват.Не ти ли е възможно да живееш сам,родил си се роб.


             Най-голямото величие на човека е да се роди СВОБОДЕН.То прави

         скромния отшелник по-велик от царете,дори от боговете,самодостатъчни

        заради силата,а не заради презрението към нея.

                                                                                        Ф.Песоа       
                                       --------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------     
 
                               Той беше монах.Обрекъл се беше на Бога още от малък,защото

       усещаше присъствието МУ в себе си и във всичко наоколо.

     Чувстваше се щастлив в божиите ръце и се бе отдал изцяло на неговата милост.

      Остаря щастлив ,опознавайки себе си и БОГА.

        Когато се изкачи на любимия си хълм над манастира,внезапно го заболя

    стомаха,изтръпнаха му ръцете и той почувства "Нейното присъствие"

Беше излишно докторите да му казват,че му остават броени дни. И макар

да се беше срещал много пъти с "нея",макар да я познаваше "отвътре",сега

му се стори,че я гледа "отвън".Да гледаш на себе си отвън-помисли той-е

по страшно от самата смърт.И той видя гроба си.Гледаше отдолу нагоре.

Безпомощен и жалък.Чувстваше как Бога,който живее в него му се изплъз-

ва и се отваря пустота.Пустотата на "Нищото"Светът,който се обладаваше

от Бога се събра в една черна дупка. Нямаше надежда, имаше лопати и буци

пръст..Страхът му се съсредочи в това "как ще диша".Дали ще му разрешат?

Глътката въздух му се стори по-ценна от всички небеса.

    Това ли бе Вечността за която бе копнял и живял? Толкова близка,осезае-

ма и изгубена.

    Почувства се голо,безсмисленно тленно тяло оставено на произвола на съдбата.

   Съдбата ,в която нямаше нито Ангели,нито дяволи.Единсвено и само той.Го-

  ла ,безформена плът- жива,но по-мъртва от мъртвата,защото все още

съзнава..А съзнава,че е "никой",Няма "никой" и всичко е "НИЩО".А  най-страшното,

живота му бе пропилян,"че БОГ е навсякъде."А сега е "никъде".

 Прекръсти се,съжалявайки, за своите сквернословни мисли.

      Страхът го обземаше отвсякъде и понеже нямаше с кого да говори той и се до-

вери и заговори с "НЕЯ".

-Та ти си значи,"Ваше величество смърт"-Опита се да бъде иронично-духовит той.

-Нали не те беше страх и ме ненавиждаше-отвърна му тя.

 -Никога не ме е било страх от теб,но сега ме отвращаваш и се чувствам изоставен.

-Не си изоставен.Аз съм с теб и твоя.Нали знаеш,че ако не преминеш през мен не

ще се сдобиеш с Вечност.Ти живееше в нея,дори и във времето,а после ме забрави.

Това е вашия грях,забравата,ала и времето няма друга функция освен да унижава

и следи.Грехът е СЛЕДА в очовечването.Нямаш ли чувство за вина,ти си червей.

Ала и той знае как да умира/без трагедии и разпятия/.Просто се умножава до доста-

тъчност.Това познание ли е? Или превъзмогване?

-Много си бъбрива Смърт.Давай по същесво.Или ме вземай или ме мъчи-Аз съм ти

в лапите,а ти си безкруполна и зла кучка.И да ме вземеш няма да ти се предам.                                                             
  -Не просто страх,а космически страх-рече тя-това си ти сега-пък се и хилеше ня-

как нагло,уж безлично,а ихидно-Никой,дори измислени философи като теб не се

познават преди да се срещнат с мен.Помисли си по-дълбоко-Не съм ли вашата

надежда в един самотен и несправедлив свят.Надеждата във вашия свят е само

илюзия,а аз съм краят на ново начало.Ако ме нямаше мен всички бихте изгинали

на секундата.Аз съм тази която върти земята.Спре ли за миг и всички сте разтова-

рени.Това ли би желал,слуга на БОГА? Е ,все пак добре,че е за малко присъстви-

ето ви тук-продължаваше да се хихика ТЯ,-а той все повече се отвращаваше от сме-

ха и ,а душата го напускаше.

   И тогава получи прозрение: Видя как всички хора,отровени от химия и безнадежд-

ност по целия свят се мятат като "риби на сухо",усети болката им да отварят уста

за последна глътка въздух.

   "Това било то живота-глътка въздух-вопъл....вопъл за спасение...Къде е то?

Монаха беше избързал или закъснял.Така както всичко се случва на тази земя.

Никога не идваме на време,а си отиваме когато нетрябва.

-За това ли ме изостави Боже-рече кръстейки се той- без онова чувство,което бе

изпитвал винаги при кръстния знак.

-Не,не Бог е виновен-рече "ТЯ"-чула воплите му.Прекалено много искаше от

него,макар да беше праведен.

-Хайде,поне ти не ми философствай-изхлипа той-.Вземай ме и да се свършва.

-Е, това не го решавам Аз-рече Тя-Това е проблем между теб и Господ.Нали

беше монах,та значи си част от НЕГО.

-Всички сме част от НЕГО-ядоса се той -и едва не и се нахвърли.

 А на нея смехът и се превърна в цвилене от удоволствие.Кой и бе

дал правото на надмощие и да решава съдби.Да бъде последна инстанция?

Нима над БОГ има друг или равен с Него.Не е възможно....

-На всички така им се струва,докато дойда,а после се отпускат-изрече го

като на себе си и леко се отдалечи.

    Това не вдъхна кураж на монаха,напротив раздразни го и окуражи да и се

противопостави.

-От къде това чувство за хумор,ненаситна паст-Не ти ли омръзва да си

зло? С какво се храниш? С нашите трупове?Души?

  -Умен си,но си жалък-продължаваше с пискливия кикот на вестдесъщност ТЯ.

Другите знаят какво ги чака,но в невидението и страха запазват вярата си.

Ти я изгуби.И смирението ти е било фалшиво.

   - Поне да беше взела  разума ми,преди да отнесеш душата ми-рече той-

да не слушам твоите сквернословия.

   -Разумът ти ще остане тук.Ще пренеса само душата ти,тя ми трябва.

  -И за какво ти е? За какво ти е потрябвала?Какво ще правиш с нея?

   -Ще ти кажа-и тя сниши глас-Защото си ми симпатичен.Не за друго,

  а защото обичаш БОГА,толкова,колкото и мен.Та значи можеш да

 ни изневериш.-чуваш ли човече,ти си Мой,преди да те предам на

него.А душата ти ще занеса при теб,за да я откриеш "отново пътя".

  -Как при мен,какви ги дрънкаш ,вещице?.Аз съм тук,макар че скоро

  ще умра.

 -Всички ще умрете,щом сте се родили,но не го помните докато сте

живи.Ти...ти за разлика от другите знаеше какво искаш,кого гониш и къде оти-

ваш.Ти се шегуваше с живота,но си вярваше.Страх! Май че и това

е превземка.Ако те беше страх ти знаеше какво да направиш.И зато-

ва се размина със собствения си живот.Когато реша ще те върна да

го поправиш.

-Не,не ти, БОГ е този който решава.Дано не си негова приумица да

ни пази от злото.

-И ти не си въплащение на Доброто-рече Смъртта-,ала ти ми трябваш

защото умееш да страдаш.И "ОТТАТЪК" ще страдаш и търсиш,но за

разлика от тук,ти и ще "НАМИРАШ." А това е още по страшно.Хай-

де сега се помоли на Твоя Бог и да свършваме.Изморих се с теб.

   Сега той,на свой ред се изсмя гръмогласно.

  -Не се хили,нещастни човече,животът свършва с мен,ала страданието е

 Вечно.То е вашето спасение.И аз като част от него...

     Остра болка сряза гърдите му и той пое последната си глътка въздух.

       СПАСЕНИЕ...

                                                                 С.М.Аврелиев

неделя, 22 април 2018 г.

Заспала държава,заспал народ






         Каня ви  в една малка община на име Априлци.Феода-

лизАмът тук е в силата  си/с лекота прескочил социализАмът и капитализАмът и се

върнал "при себе си.Не се знае дали е избързал или закъснял,но се оказал страш-

но удобен за неколцина "хуманисти"с лилипутски тела и "огромни" души.Нека бъ-

дем коректни,и кажем,че тука им помогна обезкуражената,уморена от експери-

менти/върху нея/човешка маса,наричана още крепостна.

          И дойде Царя Освободител и разряза баницата.А тя се падна само на

  "ДРУГАРИТЕ" А те не успяха да направят ни социализъм ,ни капитализъм.

 За това решиха -Феодализам и си разделиха земята като баница.

    То всичко е легенда,но както е речено: и в мита и в глупостта има истина.

Има един човек по прякор" Шипак",началник "Болшой+" ,който коли и "беси" горите ,живот-

ните,че и Ората,в това ,наистина, погледнато от високо "щастливо градче".Работата хич

не е трудна,даже той я смята за "честна",щото така помага на всички.Дали има някой

нечестивец на този свят,който се смята за такъв? Хем ще им изчисти горите,хем ще тури

някой лев в скъсаните им джобове..От него е само риска.Нали е Човек:.

                                             ДЕЛОВИ  И С КАЧЕСТВА

.  Изсече горите под връх Ботев.И нека сече! Неговите приятели /от "дървената мафия"

няма да гладуват ,Я?Скалъпи някакой друг търг за държавна гора от 300дка.,примерно,

а аверите изсекат 600 .Алал да са им.Какво значение има дали са частни,общински или

просто ничии.Разбира се,той,заедно с "дърварите", го знаят предварително,но лошо ли е

да направиш едно "добро повече" .Та нали старите хора измряха и къде ще се качат на ви-

сокото да видят границите.А то такива и няма,какъв то го измери джипиеса, това е

вярното.Математика...   Математиката е велика наука,но тук я ползва феодала-плебей  на

ползу роду,а  и в свою ползу.Какво го е е еня екологията или, че щяла да загине земята,след

като него и съгражданите му няма да ги има.Веднъж се живее.За това "Прави добро"!?!То-

ва е неговото верою.А кесията му расте,като цирей на задник и някой път ще го пробие и

спука..Може даже да се насере.

                             Кефът ще бъде пълен и негов,само негов...

 Няма лошо,че от това подобие на "човек",се изсичат така "планово","законово" и

 "разумно" горите.Единственото ни богатство.в тази нещастна страна.И докато ги

  има такива,като него,така ще бъде.Неговите "вдъхновители са Горе" и той няма да

  ги предаде.А и съселяните си няма да предаде!

   И ,разбира се, от неговата алтроистична дейност  ще спечелят всички.Ще допре

  съхнат реките и всеки ще си ги преминава където пожелае без да се измокри,.ще из-

  мрат змиите ,гущерите и скакалците да не плашат децата.Рай поднебесен.

.  И ,ето,сега река Видима тече като дере,а деретата пресъхнаха.За чия сметка е това?

 Дали на Небето,дали на морето или на "щастливия",който ги "благославя" под път и над път.

   Е ,те,"добряците",дето всеки миг мислят за нас няма да се свършат,но ние ще си отидем.

   Защото започваме да приличаме ,а и ще се превърнемна пустиня ,но евреи няма да станем.

  Тогава да се молим на Бога,да бъдем от другата страна на "Газа".

    А и тези ВЕЦове,които уловиха водата в тръби и всичко наоколо пресъхна нямат

спиране.Изкупиха ги некадърници и крадци,които не желаят да ги експлоатират правилно

 а да се гушат с пачки..Такива безбожни твари едва ли има не само в света ,но и във

ВСЕЛЕНАТА.,защото те считат,че ни светят и "просветляват",за да ни измъкнат от

мрака на глупостта и безбожието.Пък и ние сме си щастливи в "НЕГО",ала те не знаят

ЕДНО:ЧЕ ВОДАТА Е ЖИВА И НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ИМ ОТМЪСТИ ЖЕСТОКО.НЕ ЗАЩОТО

ИМА ЛОША ПАМЕТ, А ЗАЩОТО Е СПРАВЕДЛИВА..На този свят всичко е Вода.Освен

насраните им хартийки в задния джоб на гащите,с които трият циреите си.

  Ако има държава,нека дойдат "отговорните ДРУГАРИ"-органи" да видят какво предсавлява

р.Видима от водохващането на МВЕЦ-2"Зора" до изтичалото на турбината.Вижда се

дори от пътя за Априлци.Не лунен пеизаж,а кратери от обезводнена пустош.

    Вървете и малко по-нагоре,на един от притоците на Видима-.р.Стърна .Там отново

безумието е пълно.През деня тече в поречието  малко вода,а през ноща слагат дъска

и насочват всичко в тръбата.Не стига,че така нареченият  "Бедко" е крадец,всеизвестен

и безкруполен ,ами ходи и при попадията да се моли .Да му даде Господ здраве,та да

има и за нея.И да знайте, с двете ръце се моли и в очи я непоглежда,да не би нахуд да

му завърти.Пък в бедната  река ни риби,ни жаби ни раци остави да живеят. Алал да муй

сиромашлъкат!!!...


     Нека Бог да го поживи и му определи добро място на Оня свят.                          Амин


                                                                                 С.М.Аврелиев

.