сряда, 25 април 2018 г.

За по..0...о...чест...


ЗА ПО-О-О-О-ЧЕСТ!!!...


Съборихме заводите, кварталите.
Ще строим затвор сега…И…магистрали.
Да могат тез, които са затворени,
избягат ли, по-лесно да са гонени.

За хващане изобщо тук не става реч,
когато те избягали са тъй далеч.
Да сме хуманни само, тук е думата.
За това Европа стига ни одумва.

Затвор за престъпници затуй ще строим.
Но ний престъпниците няма да ловим.
И стига сме се за животни грижили.
Че престъпник клет е време да обгрижим.

Мраморни затвори ний ще му издигнем.
И по магистрали няма да го стигнем.
Да бъдеш български престъпник ще е чест.
Европа, ето, че отдава ни “По-о-о-о-чест!!!”...

                                                                                     Тодор БИЛЧЕВ  - Русе


                Много често затворниците/каквито сме и ние/ са свободни и смели

хора/без да се абсолютизира/.Въпроса е в това,че човек може да съгреши за

миг и после да съжалява цял живот/а честните цяла вечност/.

 Аз обичам свободата,но не с цената на чужд живот.Защото не знеш да-

ли той не я цени повече.Ако си свободен свърши със себе си.Така релате-

визма на този свят се превръща в Слободия,която не означава нищо.

 Между две храносмилания човек е свободен,после е отново гладен.

Гадост,която се повтаря в един прекалено дълъг живот се пре-

връща в тегоба и ужас,ако нямаме правото на свободна воля.За това

господ се е постарал и помислил.Може ли родения в грях да живее

вечно.И това не е ли най-големия му грях"?Можеш да мечтаеш за

вечността,можеш да я живееш във времето,но никога не се самооблаща-

вай-ти си грешен човек-роб,цар,богат,беден,достоен или затворник

но никога себе...Затворника е окован в пранги,а ти в собсвената си душа.

Ако грехът е временно състояние във времето,то не би могло да се

изчисти със забрава?Все пак времето е забрава,но кому е нужна освен на

грешните,тоест на всички нас.Но нека земното наказание на справедливите

народи ,бъде справедливо,а Божието,ще отсъди що е ТО.

                                                                                    С.М.Авреиев