Най-сигурният път към безсмъртието е смъртта.
М.А.
По бръснача на самотата има само едно спасение.
И то е невидение.
П.Б.Шели
Стига да поискам нещо,то умира.Ала съдбата ми
няма силата да поразява нещата.
Ф.Песоа
Смъртта облагородява,облича в незнайни премени безсмисленото,
жалко тяло.Защото там лежи свободен човек,макар да не е искал свободата.За-
щото там не лежи роб,макар и с плач да е изгубил робството си.Както някой
цар,чийто най-голям блясък е царската му титла,като човек може да е смешен,
но като цар е по-висш,така и мъртвецът може да е неугледен,но е по-висш,за-
щото смъртта го е направила свободен.
Ф.Песоа
Свободен си,ако можеш да се откъснеш от хората и не те при-
нуждава да ги търсиш паричната нужда,или стадното чувство,любовта или
славата или пък любопитството,които в тишина и усамотение не могат да
се подхранват.Не ти ли е възможно да живееш сам,родил си се роб.
Най-голямото величие на човека е да се роди СВОБОДЕН.То прави
скромния отшелник по-велик от царете,дори от боговете,самодостатъчни
заради силата,а не заради презрението към нея.
Ф.Песоа
--------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Той беше монах.Обрекъл се беше на Бога още от малък,защото
усещаше присъствието МУ в себе си и във всичко наоколо.
Чувстваше се щастлив в божиите ръце и се бе отдал изцяло на неговата милост.
Остаря щастлив ,опознавайки себе си и БОГА.
Когато се изкачи на любимия си хълм над манастира,внезапно го заболя
стомаха,изтръпнаха му ръцете и той почувства "Нейното присъствие"
Беше излишно докторите да му казват,че му остават броени дни. И макар
да се беше срещал много пъти с "нея",макар да я познаваше "отвътре",сега
му се стори,че я гледа "отвън".Да гледаш на себе си отвън-помисли той-е
по страшно от самата смърт.И той видя гроба си.Гледаше отдолу нагоре.
Безпомощен и жалък.Чувстваше как Бога,който живее в него му се изплъз-
ва и се отваря пустота.Пустотата на "Нищото"Светът,който се обладаваше
от Бога се събра в една черна дупка. Нямаше надежда, имаше лопати и буци
пръст..Страхът му се съсредочи в това "как ще диша".Дали ще му разрешат?
Глътката въздух му се стори по-ценна от всички небеса.
Това ли бе Вечността за която бе копнял и живял? Толкова близка,осезае-
ма и изгубена.
Почувства се голо,безсмисленно тленно тяло оставено на произвола на съдбата.
Съдбата ,в която нямаше нито Ангели,нито дяволи.Единсвено и само той.Го-
ла ,безформена плът- жива,но по-мъртва от мъртвата,защото все още
съзнава..А съзнава,че е "никой",Няма "никой" и всичко е "НИЩО".А най-страшното,
живота му бе пропилян,"че БОГ е навсякъде."А сега е "никъде".
Прекръсти се,съжалявайки, за своите сквернословни мисли.
Страхът го обземаше отвсякъде и понеже нямаше с кого да говори той и се до-
вери и заговори с "НЕЯ".
-Та ти си значи,"Ваше величество смърт"-Опита се да бъде иронично-духовит той.
-Нали не те беше страх и ме ненавиждаше-отвърна му тя.
-Никога не ме е било страх от теб,но сега ме отвращаваш и се чувствам изоставен.
-Не си изоставен.Аз съм с теб и твоя.Нали знаеш,че ако не преминеш през мен не
ще се сдобиеш с Вечност.Ти живееше в нея,дори и във времето,а после ме забрави.
Това е вашия грях,забравата,ала и времето няма друга функция освен да унижава
и следи.Грехът е СЛЕДА в очовечването.Нямаш ли чувство за вина,ти си червей.
Ала и той знае как да умира/без трагедии и разпятия/.Просто се умножава до доста-
тъчност.Това познание ли е? Или превъзмогване?
-Много си бъбрива Смърт.Давай по същесво.Или ме вземай или ме мъчи-Аз съм ти
в лапите,а ти си безкруполна и зла кучка.И да ме вземеш няма да ти се предам.
-Не просто страх,а космически страх-рече тя-това си ти сега-пък се и хилеше ня-
как нагло,уж безлично,а ихидно-Никой,дори измислени философи като теб не се
познават преди да се срещнат с мен.Помисли си по-дълбоко-Не съм ли вашата
надежда в един самотен и несправедлив свят.Надеждата във вашия свят е само
илюзия,а аз съм краят на ново начало.Ако ме нямаше мен всички бихте изгинали
на секундата.Аз съм тази която върти земята.Спре ли за миг и всички сте разтова-
рени.Това ли би желал,слуга на БОГА? Е ,все пак добре,че е за малко присъстви-
ето ви тук-продължаваше да се хихика ТЯ,-а той все повече се отвращаваше от сме-
ха и ,а душата го напускаше.
И тогава получи прозрение: Видя как всички хора,отровени от химия и безнадежд-
ност по целия свят се мятат като "риби на сухо",усети болката им да отварят уста
за последна глътка въздух.
"Това било то живота-глътка въздух-вопъл....вопъл за спасение...Къде е то?
Монаха беше избързал или закъснял.Така както всичко се случва на тази земя.
Никога не идваме на време,а си отиваме когато нетрябва.
-За това ли ме изостави Боже-рече кръстейки се той- без онова чувство,което бе
изпитвал винаги при кръстния знак.
-Не,не Бог е виновен-рече "ТЯ"-чула воплите му.Прекалено много искаше от
него,макар да беше праведен.
-Хайде,поне ти не ми философствай-изхлипа той-.Вземай ме и да се свършва.
-Е, това не го решавам Аз-рече Тя-Това е проблем между теб и Господ.Нали
беше монах,та значи си част от НЕГО.
-Всички сме част от НЕГО-ядоса се той -и едва не и се нахвърли.
А на нея смехът и се превърна в цвилене от удоволствие.Кой и бе
дал правото на надмощие и да решава съдби.Да бъде последна инстанция?
Нима над БОГ има друг или равен с Него.Не е възможно....
-На всички така им се струва,докато дойда,а после се отпускат-изрече го
като на себе си и леко се отдалечи.
Това не вдъхна кураж на монаха,напротив раздразни го и окуражи да и се
противопостави.
-От къде това чувство за хумор,ненаситна паст-Не ти ли омръзва да си
зло? С какво се храниш? С нашите трупове?Души?
-Умен си,но си жалък-продължаваше с пискливия кикот на вестдесъщност ТЯ.
Другите знаят какво ги чака,но в невидението и страха запазват вярата си.
Ти я изгуби.И смирението ти е било фалшиво.
- Поне да беше взела разума ми,преди да отнесеш душата ми-рече той-
да не слушам твоите сквернословия.
-Разумът ти ще остане тук.Ще пренеса само душата ти,тя ми трябва.
-И за какво ти е? За какво ти е потрябвала?Какво ще правиш с нея?
-Ще ти кажа-и тя сниши глас-Защото си ми симпатичен.Не за друго,
а защото обичаш БОГА,толкова,колкото и мен.Та значи можеш да
ни изневериш.-чуваш ли човече,ти си Мой,преди да те предам на
него.А душата ти ще занеса при теб,за да я откриеш "отново пътя".
-Как при мен,какви ги дрънкаш ,вещице?.Аз съм тук,макар че скоро
ще умра.
-Всички ще умрете,щом сте се родили,но не го помните докато сте
живи.Ти...ти за разлика от другите знаеше какво искаш,кого гониш и къде оти-
ваш.Ти се шегуваше с живота,но си вярваше.Страх! Май че и това
е превземка.Ако те беше страх ти знаеше какво да направиш.И зато-
ва се размина със собствения си живот.Когато реша ще те върна да
го поправиш.
-Не,не ти, БОГ е този който решава.Дано не си негова приумица да
ни пази от злото.
-И ти не си въплащение на Доброто-рече Смъртта-,ала ти ми трябваш
защото умееш да страдаш.И "ОТТАТЪК" ще страдаш и търсиш,но за
разлика от тук,ти и ще "НАМИРАШ." А това е още по страшно.Хай-
де сега се помоли на Твоя Бог и да свършваме.Изморих се с теб.
Сега той,на свой ред се изсмя гръмогласно.
-Не се хили,нещастни човече,животът свършва с мен,ала страданието е
Вечно.То е вашето спасение.И аз като част от него...
Остра болка сряза гърдите му и той пое последната си глътка въздух.
СПАСЕНИЕ...
С.М.Аврелиев