събота, 26 август 2017 г.

За времето и духа

                         









                                               За времето и духа


                                             
895-326

ЗА   ВРЕМЕТО   И   ЗА   ДУХА


Докато детските игри не свършат,
човекът все не може да порасне.
И страстите догде се не прекършат,
не ще Духът му бодър да израсне.

Да хванем трябва на времето духа.
Със Дух през времето си да преминем.
А, когато свършим тези две неща,
не може Вечността да ни отмине…


22.08.2017 г. 21.43 ч.
Русе
895-326




сряда, 23 август 2017 г.

Писмо до любимата




                                     

                          В мига в който ми се обадиха,аз осъзнах,че животът ми до тук е бил

            на повърхносттаС други думи не съм живял.Всеки отминаващ миг наричаме

            настояще,а той си отива,още

            със своята поява,превръщайки се в минало.Опитвайки се да го заловим ние

           преследваме нищото.А живота е някъде другаде.Животът,който ни кара да гоним

           празни химери,да търсим надежда,да се уповаваме на илюзии,това е животът във

          времето. А то изморява и похабява.Превръща ни в негови заложници.Кара ни

          да забравим истинския живот- живота на душата.Ти скъпа си извън времето,в

          друго измерение.Там където нещата навярно се случват и са истински.Като дойда

          при тебе ще разбера,а ако не,ти ще ми разкажеш..Няма да издам името ти,няма

          да похабявам думите.Те са нашата памет и живеят  само тук.А ти прекрачи прага

         на времето.Ти беше по-истинската част от двама ни.

           Събуждам се в пустота.Душата ми е празна без теб.Целият свят е празен-пустиня.

        И в същото време съм някак си ЦЯЛ ,сякаш смъртта е събудила сетивата ми

       за нов живот. Вече цяла седмица не спирам да мисля за теб.Обадиха ми се

        в два часа през ноща,че си катастрофирала на път за дома.Фатално.Ударът

       бил жесток,на оня завой,любима ,на който се скарахме веднъж,не помня
,
        за какво,но ти за пореден път си тръгна от мене За дреболия ще да е било

        но скоро се върна.Върна се,защото знаеше че те обичам,а и ти ме обичаше.

         Смъртта настъпила веднага-ми казаха по телефона.Не си се мъчила.

         Сякаш това можеше да ме успокои.И в тоя миг аз осъзнах,че те обичам

          че нашата любов добива нов смисъл. Станала е истинска  и е извън

        времето,което все ни се изплъзва,а сега е престанало да тече.И смърт

         няма.Тя те е превърнала във Вечност, която скоро ще прекрача и аз.

         Сега е лято.Август е.Ще отида да поплувам в морето,където се къпех-

          ме  с теб всяко лято  ,на оня залив при който се целунахме за пръв път,

         а ти ми каза,че не умея да го правя.Аз не се обидих,разбира се,а те

         привлякох в морето,където телата ни танцуваха дълго.,вплетени едно

         в друго.Това,което прочетох в очите ти,когато излязохме-бе щастие,

         и че и любовта е като морето-никога не умира.А ето ,че ти се пресели

         оттатък и ще ме чакаш,а аз ще те обичам все повече.Ще минават годи-

        ните,ще се сменят сезоните,ще умират мечтите ни,ще се уморят

       телата ни,но нашата любов не ще свърши. Благодаря ти скъпа,за

       всичко,което ми даде и не ми даде.Благодаря ти,че те има. Ти от-

       ново ще  си тръгваш и ще се връщаш.Този път аз ще дойда при

      тебе и ме чакай.Само да не ми изневериш.

       За сега преключвам,за да не ти стана отекчителен с моите обяснения.

       Тук е адски горещо.Само вечер подухва вятър откъм морето,

        който вместо прохлада пръска тъга и спомени.Твой...Ти

       знаеш...

                                                                 С.М.Аврелиев

     

     
           

         

сряда, 16 август 2017 г.

Да звучи свободата




                                    Чувал съм какви ли не определения на свободата,ала най-абсурдното

                          е,че "Свободата е осъзната необходимост".Кофти е,хич не ми се живее сред

                          такава свобода.Свободата не е неоходимост с която да се съобразяваш,а

                          е просто свобода.

                             Свободният човек не е неоходим никому защото е трън в очите на роби-

                         те.Те го подушват на разстояние,като гладни лисици и бягат от него.За то-

                         ва винаги е сам и никой не се съобазява с него.Те изпитват ужас от неговото

                         присъствие и винаги бива предаден.Дори от най-близките си приятели.

                             Свободата е непосилен товар,който трябва да се носи.С нея си роден,

                        с нея ще умреш,останалото е предателство/осъзната необходимост/.

                             БълГерия и българина никога не са били свободни.Най-малкото,за-

                         щото българина е бил съобразителен ,безбожен роб на собствените си

                       инстинкти за самосъхранение.Дали е трябвало да се самосъхраним

                       през вековете с цената на това да бъдем СВОБОДНИ?!?....

                                                                                           С.М.Аврелиев

Тъга и обич





С ДУХ, ТЪГА И ОБИЧ


Щом поезията свърши,
само прозата остава.
А Духа щом се прекърши –
за поезия не става.

Само с Дух, тъга и обич
поетът може да твори.
Ако някой го обича,
само тъй той ще полети.

10.08.2017 г. 18.47 ч.

                             Т.Билчев                                                      

вторник, 8 август 2017 г.

Резовска река








                                                

КРАЙ   РЕЗОВСКА   РЕКА


Кафяв бодил над Резовска река
стърчи като отрязана ръка.
Две, пред него, знамена се веят.
Две страни една река разделя.

Но забучи ли бурното море
и реката мъничка залее,
изчезват граници и светове –
от Вселената Земята част е!...

                                                                           Тодор Билчев - Русе