четвъртък, 28 април 2016 г.

ИЗТИЧАЩОТО ВРЕМЕ




                      Под моста Мирабо тече Сена

                      и Мез ами/моя живот/,

                       Също като реката Види- ма,

                      която тече през моя двор

                      и времето изтича през нея

                      а аз я обожавам защото си мисля,

                      че тя е моята вечност. И ще продължи да тече

                      и след моята смърт.И след моето

                     "СБОГОМ"-прости ми,че не се

                      сбогувах докрай с теб

                       Ти си най-хубавото нещо с което ме

                       дари живота-изтичащото време

                       И най мъдрото разстояние между мен

                      и вечността-изтичащото време на водата.

                          Тъжно е да живееш  сред водата,,

                        когато тя е твойта същност,а в нея плуват

                       само жаби,змии и гадини,когато си сам

                       когато реката превърне се в блато.И тогава

                       дори не можеш да се удавиш като хората.

                       Гадовете ще те изядат преди да си глътнал

                       порцията вода за удавяне.

                         Та тя е пресъхнала....Твоята река..Под

                        моста Мирабо,което е същото с водата

                        която изтича през теб-Види -ма и която

                        никога няма да видиш,както не си виждал

                         и Сена,но те са по истински от Жак Превер

                         и от мен.Защото те са нашите мечти.

                              Всеки има право да се унищожи,

                         но не и мечтите,сенките на дедите ни.

                           Ако мислим,че те не са мечтали,значи

                        просто сме изгубени.Все едно да се откажем

                        от себе си и бъдащето на нашите деца.

                         А изтичащото време ни боли,защото

                         вечност нямаме в душите си-мечти.

                         Да мечтаеш означава да си жив,а не

                         просто живеещ-живял.

                         Под моста Мирабо тече Сена и моя

                         живот.Макар никога да не я видя,

                       да не я докосна ,да не се изкъпя в,нея,като в

                       моя живот,койте не улових,но познах.

                       Той е!.. и никога не бих го разменил за друг

                        Под  моста Мирабо и моя двор тече....

                                      ВРЕМЕ....                         

Крайречна


КРАЙРЕЧНИТЕ   ПОЕТИ   НА   БЕЗКРАЯ


Гласовете ви крайречни, звънки чувам,
приятели, поети горди на Русчук.
Вятърът платната корабни надува.
А вий, за кой ли път, отплавате оттук.

И стихове летят с вас из Вселената.
Навред в Безкрая всички знаят за Русчук.
Просторите необятни са сцената
за стиховете, дето сътворихте тук.

А когато вий затворите крилете
и долетите пак на грешната земя,
в Русчук елате. И цвете откъснете.
От него стих ще литне пак към Вечността!...

27.04.2016 г. 14.47 ч.
Русе

сряда, 27 април 2016 г.

ЗА ДУХА...



                 Духът по принцип е страдащ.Щастието не е присъщо на духа,то е присъщо на

    бездуховността.Колкото по-свободен е духът,толкова по-голямо е неговото страдание,

   откъдето се ражда вътрешната драма и трагизмът.Това също трябва да се приеме апри-

  ори,тъй като никой не би могъл да обясни на щастливия,че той е заблуден,че той трябва

  да страда,когато животното ликува,защото страданието е ликуването на духа.


                                          Публикувам тези мисли на  Роман  Томов,макар да не съм до-

    край съгласен с тях, но в тях има  дълбочина и откровено страдание-искре-

   ност.                                                                                   

вторник, 26 април 2016 г.

Сънят е тайнството на спасението

                                                                              Из поредица "ТАЙНСТВА"

               Сънят е най-ценния дар даден на човека.Чрез него не само си почива,но се и

         прочиства от токсичната реалност.Друг е въпроса що е реалност-будуването или съня?

         И още,не е ли сънят избавление и "малка смърт"?Не е ли докосване до Бога? Той е

         благодат и здраве,но за съжаление все по-малко са тия,дето го умеят,дето им е да-

         дено СВИШЕ за да го притежават,за да се спасяват.Не говоря за съня на свинята/ма-

        кар,че знам ли какво сънува и тя/,за съня на хората без съвест и никога за нищо не

        изпитващи вина,и спят цял живот.А за тези,които,спейки сънуват света.Този в който

        живеят или този който мечтаят.Ние забравихме да сънуваме,за това сме болни,много

        болни.Така мисля аз,ала нека видим какво мислят много видни умове от древноста

        до днес:

           В Светото писание Бог казва:" И ето,след това ще излея от моя Дух върху всяка плът

      и ще пророкуват  синовете и дъщерите ви: старците ще сънуват сънища и момците ви

      ще виждат видения".Бог се явява на сън и говори с пророците Моисей и Йосиф,които

      правилно тълкуват неговите послания.

         " В   Древна Гърция съществувал обичай да се приспива в храма и на много места е имало

      светилища за лекуване по време на сън.Хората вярвали,че сънят е чудодейно средство

      за изцение на всички видове болести.Смятало се,че той е не само въображаемо виде-

     ние,а една по-висша действителност,при която можеш да влезеш в пряко съприкосно-

     вение с боговете.Дори просветения Гален твърдял,че бил излекуван от тежко заболява-

    не чрез сън и вследствие на това станал лекар.Той твърдо вярвал в Божествения произ-

    ход на сънищата и предприемал въз основа на тях операции".

      " Често болни,изоставени от лекарите като безнадежни случаи се постъпало по следния

   начин:Чрез постоянни молитви,измивания и пости,болните лягали в отделно спално

   помещение.За да се създаде мистично настроение,в него царял полумрак,чували се

   тайнствени гласове.Когато те заспивали ,сънували,че им се явява Богът,който извър-

  швал изцелението,докосвайки болното място. "И вследствие на това болният ставал

  здрав." Това е карало хората да вярват в нещо нематериално,Душа или Дух. Дух значи

  безсмъртие.Така фантастичния аспект на съня е бил в основата на тази вяра-в Душата

  и Духа,която се среща в разнообразни превъплащения при зараждането на всички

  цивилизации и религии и представлява метафизичното схващане за съня."

      Днес вече сме се отдалечили много от мистичната същност на съня,от неговото

   тайнство Но рано или късно идва часът за спасението на душите ни.И тогава се

  сещаме,че трябва да следваме пътищата на нашите сънища.Ако не е късно.Защото

  светът е несъвършен,дори несправедлив,но ние към него такива ли сме?И кой ще

  ни помогне,ако не малките смърти-сън,които почти никога не грешат в спомени-

 те за бъдещето изграждащо нашите съдби.


                                          Използвана литература:

                                                        Стария завет,Гален,Цицерон,М .Бакалова

неделя, 24 април 2016 г.

МУЗА


М   У   З   А


Със Музата аз днеска среща имах.
Година цяла тя при мен стоя.
Но днес я срещнах. И се разминахме.
Дали при мен била е нявга тя?

Дали във нощите омайно тихи
или във слънчеви, сияйни дни,
когато шепнеше ми стих след стиха
бе по-добра и по-красива тя

от днес, когато вече си отива
и ме дарява с горест и сълзи?
Не! Музата е винаги такава,
каквато я направиш само ти

                         Т. Билчев

събота, 23 април 2016 г.



С М Я Х   Н А   Г АР В А Н


На прозореца ми гарван мокър
кацнал беше във дъждовен ден.
Здраво в човката бе стиснал кокал,
сякаш го поднасяше на мен.

Гарван с кокал – е ли е възможно?!
Би се чудил даже философ.
А и тази птица тъй нищожна,
що на мен поднася го суров?

Но щом се вгледах аз във кокала,
трудната загадка разгадах.
Че оглозган беше този кокал.
Смееше се гарванът!…Видях!...

                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе





Р Е К Л А М А


SMS цъкни за дядо!
SMS цъкни за баба!
Що е туй, не знае дядо.
Вече не познава баба.

И SMS какъв сега
ще трябва аз да избера,
живи да са дядо, баба?
Кой ли
SMS се пада?...

                       Т.Билчев       

четвъртък, 21 април 2016 г.

ПРАХ И БЕЗУМИЕ





         Аз съм Сенека,Сократ, Роден и Разколников.Аз съм Адам Евин ,Кант,Шпенглер,

      Кафка и  всичко,което се е родило преди  мен и след мен.Аз съм вечния човек-изрода

   наказан от Бога заради любовта му към човека .Аз съм Александрийската библиотека и

    Вавилонската кула.Аз съм този,който никога не е бил и винаги ще пребъде.Аз съм този

   над когото ще се кръстят и проклинат.

                                                                                 Аз съм вечния ИДИОТ/не по Достоевски/

сряда, 20 април 2016 г.

ТАЙНСТВЕНАТА ЖЕНА




                         Мъжът обича една жена. И тя най-често не съществува.Тя е неговата

           мечта.Но има случаи,когато мечтата се материализира-в образа на реална/краси

          ва или не чак толкова/ жена и тогава става страшно.В смисъл живота ти се пре-

          връща в рай и ад.Ако я споделиш ще убиеш всичко,ако ли не, ще убиваш бавно себе си.

            Да обичаш до безумие въплатеното в плът е глупост,още по-голяма ако не умееш да

          обичаш или от страх да не я оскверниш,се разминавате цял живот.И не е ли лудост

          да обичаш сенките,а не това,което ти предлага мига.Макар и ефимерен и също толкова

         неосъществим.Все за нещо трябва да се захванеш в този живот,иначе ще го владеят

         простаците,а негодниците ще любят твоята любов.И макар да знаеш,че те никога не

       могат да я консумират и да бъдат щастливи,ти оставаш нещастника,който страдай-

       ки,винаги ще бъде на другия бряг.Съзерцавайки ги,може и да им се зарадваш..На мни-

      мото щастие.Което може да роди деца,но не и любов,тоест вечност.

        Жената е тайнство облечено в плът.Плътта ни мами и привлича,а жената,това което

    е нейната същност е лукавство и страст-духът на любовта.Кое обичаме ли?.Това са

    собствените ни жлези с вътрешна секреция.А ,утре може и да не мислим така.Защото

    не само жената,а и ние и всичко около нас е тайнство...

вторник, 19 април 2016 г.

ПРОСТО НЕ СЕ СЛУЧИ





                     Е,разминахме се с живота! И какво от това? Да не съм единственият

             на този свят и да почна да се самосъжалявам.Поне три четвътти от човечеството е

            като моя милост,но болшинството не си го признават или не го знаят,а останалата

            една четвърт от човешкия род го осъзнава,но не го приема за провал от гордост

            и високомерие.Те живеят в друг свят,в който им е уютно и топло,малко преди да

            разберат ,че са смъртни,като всички други и започнат да мечтаят за живота на

           първите-бедните,неосъществените,разминалите се.И понякога,дори,намират

           смелостта да се върнат при тях.Но за кратко.Колкото да споделят смъртта.Та

           нали са от друг свят-на успелите,богатите,безсмъртните.При тях  е по кофти,

            защото са консумирали живота,но са се разминали със себе си .А това боли най-

           много.Преди да си тръгнеш за където и било. На този свят винаги е късно за каквото и

           да е.Боли!

неделя, 17 април 2016 г.

ЖИВОТА Е ЖИВ КОГАТО Е ИЗКУСТВО




                        Никога не отъждествявайте изкуството с живота:,

                                                               тъпо е.....

                           Днес всички сериали за инфантили се правят с

                    тази цел. Да намериш проекцията на собствения си

                    нещастен живот в "това,което се случва на другия"

                    Бедна психика,тъжно съзнание,но много пари.Бог

                    да им помага на такива нещастници като Евтим

                    Милу..или о..шев,преди да разберат кои са.

                     А, животът,живота е проста работа... само функция,

                   така де,функция на изкуството и негова сянка.


                            Ако греша нека бъда сразен от вашите стрели.

събота, 16 април 2016 г.

А любовта е загадката на живота



                  Никога не забравяйте,че "мъртвите са по-живи от живите".И ,какво от това?

                Кой го е казал? И с какво го е доказал?Глупости! Ако се доказваше щяха ли да

                го кажат? Същото е с любовта .Ако можехме да я уловим щяхме ли да бъдем

               по-щастливи? А ако можехме да я задържим, какво щяхме да правим с нея?

                 Плотин би изчакал да разбере каква е истината Разбирате за какво ста

             ва въпрос-истината за ТУК се вижда само от "ТАМ"  .  Сократ,най-

             съмняващия се от всички  знаещи  истината ,не би   казал нищо категорично.

              Точно защото знае.А аз, аз просто ще споделя собствения си смисъл:

             Цял живот съм смесвал боята и премествал кубчетата на рубикон,за да разбера

             може ли жената да обича? А мъжа?  Би трябвало да разбираш поне собствените си

             чувства.Оказва се,че не е така.Че се заблуждаваме.Ние съдим за тях по чувствата на

             другите.Да ОБИЧАШ, се оказва сложна работа.И не е само до вярност към  мъж или

            жена ,до това да си честен в чувствата,а най паче до това да  останеш ТИ , обичайки

           другия.Не  знам как става,но съм сигурен,че е така.Оказва се,че кубчетата се разместват,

             а любовта отлита.Не е ли прекрасно! И в края на краищата ние не сме роби на

             себе си,а на собствените си илюзии.Които са повече от нас....

неделя, 3 април 2016 г.

СМЪРТТА Е ЗАГАДКАТА НА ДУХА



                                                Душата без идеи е повяхнало цвете
                                                            /една идея в повече/



             Завиждайте на мъртвите,не на живите.Живите може само да ги  съжалявате.Не за-

        щото утре ще умрат,а защото знаят че са смъртни.А това ражда страстите,тоест стра-

        данието.Ако приемем,че идеите са една по-висока организация на материята и духа,

       то тези идеи са част от вселенските идеи,създаващи целия материален и идеален свят

      около нас.Ако това не е вярно,означава,че и ние сме такива-несъществуващи и измис-

     лени.Означава,че ние не сме еманация на Бога,а на мутиращия червей. .Светът е идея и

     всичко след Платон и Плотин е псевдофилософия.

   .Бога е Бог,доколкото е човек,а човека е човек, доколкото е Бог .Бог  ни е подарил свобода-

   та да творим,но и правото да грешим.И ако смъртта унищожава не само тялото ни а и духа,

  съвсем не означава,че ТОЙ  не същесствува. За свободата няма граници и хоризонти. Ако

  ние,людете се научим да се съизмерваме с неговите аршини и заживеем в неговите

  измерения ще се научим да не умираме, само защото смъртта е прието да бъде край,а живо-

 тът начало на всички начала.Дори и на края.