Под моста Мирабо тече Сена
и Мез ами/моя живот/,
Също като реката Види- ма,
която тече през моя двор
и времето изтича през нея
а аз я обожавам защото си мисля,
че тя е моята вечност. И ще продължи да тече
и след моята смърт.И след моето
"СБОГОМ"-прости ми,че не се
сбогувах докрай с теб
Ти си най-хубавото нещо с което ме
дари живота-изтичащото време
И най мъдрото разстояние между мен
и вечността-изтичащото време на водата.
Тъжно е да живееш сред водата,,
когато тя е твойта същност,а в нея плуват
само жаби,змии и гадини,когато си сам
когато реката превърне се в блато.И тогава
дори не можеш да се удавиш като хората.
Гадовете ще те изядат преди да си глътнал
порцията вода за удавяне.
Та тя е пресъхнала....Твоята река..Под
моста Мирабо,което е същото с водата
която изтича през теб-Види -ма и която
никога няма да видиш,както не си виждал
и Сена,но те са по истински от Жак Превер
и от мен.Защото те са нашите мечти.
Всеки има право да се унищожи,
но не и мечтите,сенките на дедите ни.
Ако мислим,че те не са мечтали,значи
просто сме изгубени.Все едно да се откажем
от себе си и бъдащето на нашите деца.
А изтичащото време ни боли,защото
вечност нямаме в душите си-мечти.
Да мечтаеш означава да си жив,а не
просто живеещ-живял.
Под моста Мирабо тече Сена и моя
живот.Макар никога да не я видя,
да не я докосна ,да не се изкъпя в,нея,като в
моя живот,койте не улових,но познах.
Той е!.. и никога не бих го разменил за друг
Под моста Мирабо и моя двор тече....
ВРЕМЕ....