Е,разминахме се с живота! И какво от това? Да не съм единственият
на този свят и да почна да се самосъжалявам.Поне три четвътти от човечеството е
като моя милост,но болшинството не си го признават или не го знаят,а останалата
една четвърт от човешкия род го осъзнава,но не го приема за провал от гордост
и високомерие.Те живеят в друг свят,в който им е уютно и топло,малко преди да
разберат ,че са смъртни,като всички други и започнат да мечтаят за живота на
първите-бедните,неосъществените,разминалите се.И понякога,дори,намират
смелостта да се върнат при тях.Но за кратко.Колкото да споделят смъртта.Та
нали са от друг свят-на успелите,богатите,безсмъртните.При тях е по кофти,
защото са консумирали живота,но са се разминали със себе си .А това боли най-
много.Преди да си тръгнеш за където и било. На този свят винаги е късно за каквото и
да е.Боли!