По повод стоицизма

                                                     По повод стоицизма                                                                                                                                                                                                                                                                 Преди няколко дни един партиен другар се изцепи,че правителството на Орешарски било стоическо.Въпреки протестите на всякаква измет/така се изрази той/,то си работило и то много ефикасно.                                                                                                                                                      Едва ли този другар знае точното значение на думичката СТОИКно това няма огромно значение защото той вярва на своето правителство.Аз ,обаче не му вярвам и по този повод решавам да се поразходя из древната СТОЯ,за да видим как стои "днешната".                                     Спомням си,че един от основните постулати  при древните стоици е,че живота трябва да се изживее добродетелно или да имаш силата и доблестта да сложиш край на този-същия живот,ако той се превърне в недостоен..                                                                                       И те нистина устояват на своето философско и жизнено кредо.Сенека се самоубива,след като всички го предават и не вижда устои в този живот. Марк Аврелий съзнтелно решава да умрира бавно,взимайки всеки ден все по-голямо количество дрога,не само да успокоява болестите които цял  живот го преследват  , а и защото идеите му търпят крушение и никой не е склонен да тръгне след тях.И двамата са едновремено и прагматици и идеалисти/единия император на Рим,другия един от най приближените съветници на няколко императора/,но философското начало "надрастнало" живота преобладава и у двамата "За тях щастието и нещастието не са външно обусловени от независещи от  човека събития-към тях се отнася и смъртта.Всичко се определя от начина,по който се мисли за нещата.Човекът е такъв,каквито са мислите му." .Не е нужно да ви давам повече примери.  Те са сиптоматични и за гръцката и за Римската СТОЯ.Мъже,отдадени на живота и идеята,но при всички случаи верни на себе си,тъй като идеите им са техния живот,а живота техните идеи.Да предадеш едното,означава да се отречеш от другото.Такова раздвоение при тях няма,а и не и мислимо,тъй като те са "цялостни" и завршени личности.Отдадени на идеите и боговете.Не може хора които проповядват добродетелен и почтен живот да нямат Бог.Макар,самите те,често да не си го признават.
      А какво означават днешните наши "стоици",като оня дето имаше неблагоразумието да каже,че днешните стоици са БСПарите ,ДПесарите и най вече Националистите-Атакисти-начело с Волен Сидеров.Свещена простота.Да драснеш клечката върху главата си,която утре ще те изгори.Ако този човек имаше и капка от силата на идеите на Сенека,то нямаше да си позволи да изрече това сквернословие "Стоик",за едни партии,които са готови на всичко за власт и пари,само не и да умрат за идеи.Та нали тези партии се крепят на такива помияри,които не познават стойността на думите,още по-малко цената на идеите.които понякога са по-ценни от самия живот.Животът идва и си отива,ала идеите/когато са истинси и изстрадани в самия този живот/остават вечни.                                                                                                        
Междувпрочем не бих искал да слизам на нивото на днешните лупенизирани,скопени и купени вестници,но с риск да се принизя и унизя,ще си позволя следния коментар:
 
   Днес няма стоици.Разбира се без тези които ровят кофите за боклук.Днес има псевдо- политици ,педали-владици и нехрани-майковци фанатици,които ги поддържат и крепят за           дребни трошици.И всичко това е така овъртолено,че ако е змийско гнездо не може се разплете.Но нашите са жизнеспособни не заради идеите си,а поради това,че днес са едно ,утре друго. Стоицизмът на днешното време е да бъдеш гъвкав и преспособим.Ето я панацеята за оцеляването...Само,че в един живот...Живот,който не струва нищо.Защото неговият синоним е търбух , клоака и преживяване.Всеки истински стоик би се срамувал от него.Защото,както казахме ,истинската цел на живота е добродетелност и честност.Кой от нашите комунисти е добродетелен и честен дори към себе си?.Кажете ми един....Може би оня венцехвалител,който нарича управлението на Орешарски стоическо.Е...и за това се иска смелост...а може би глупост.          Днешните "Стоици"се държат за властта като малки деца за полите на майка си.И твърдят,че са силни и никой с нищо не може да ги докосне.Ала паднат ли от власт те стават             страхливи като сърнета и блеещи като агънца.Загубили веднъж  стабилността на своя външен свят,те не могат да намерят спокойствие и утеха в своя вътрешен мир,просто защото го нямат.Те нямат собствен свят. Ако не са някой в социалната иерархия-те просто са никой.                   Затова им предлагам да се вслушат в думите на Джон Дън и ако са истински стоици да вземат всички  вкупом да се гръмнат,за да не остане дори и спомен за тях. И да отворят пътя на свободните,за да не загине  България.Тя- Римската империя изчезна,та една България ли няма да  потъне в небитието...Запомнете едно,драги комунисти/по манталитет/ стоиците никога не са отричали    живота априори,а злото в него,което го прави безсмислен .Но нищо...после идва и другото  ...Ето какво казва стария Джон Дън малко преди да го почувства   на" живо":" В смъртта   ще се научим успешно да боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия  живот и ще ги съчетаем   както ни се понрави.Бог и нашите приятели ще ни сътрудничат .Тогава ще си дадем истинска сметка за това какви сме били и какво сме сторили."                         Да живеят древните ,днешните и бъдащи стоици.Винаги идва мигът, в който ще разберат   кои са!                 


нМа бо,й                       ното поле като войн                                  

"ВРЕМЕТО" като болестно състояне на духа Мистичният козар

                                                                         МИСТИЧНИЯТ КОЗАР                                                                                                       Докато сме деца ние сме в себе си и значи щастливи.После идва "времето"/осъзнато/ и ние започваме да се "разпадаме"/да мислим./Така го чувстваше нашия герой Блъсков,но все нещо не му стигаше да го осъзнае до край "Винаги едно не стига" .И сега,докато пасеше козите и препрочиташе Шопенхауер ,той отново и отново се питаше/с тъга и неудовлетвореност/,защо цял живот си бе блъскал главата над това,да разбере има ли Обективна реалност или всичко е недосънувания сън в нашите детски главички.                                      И май всеки път стигаше до извода/и тука се ругаеше,че бе чел много,а от него не бе станало нищо,щото нямаше пари да учи/,че май няма никаква реалност.В малкото градче го наричаха "мистичния козар".Не им се обиждаше,макар ,че той се смяташе по- скоро за метафизик,а не за мистик.От тези,които му бяха лепнали прякора имаше и интелигентни хора,но явно не разбираха разликата.            
 И той отново се връщаше на своите мисли:Ясно е ,че реалността е понятие,което може да бъде обектевирано само чрез духа.Обективирането ражда,от своя страна,атомизацията на света,а това ще рече страданието,отчуждението и тъгата и в края на краищата смъртта.                            

      Реши,този ден да напише всичко това ,за да се отърве до някъде от себе си,и от така наречената "Реалност"а не да създава концепции и да се прави на интересен,защото знаеше,че никой няма да го прочете.                    

        Още от малък се опитвах да помиря  вечното с тленното.Този свят не  ме удовлетворяваше и винаги ми се струваше болен и недоизпипан-нелеп. Той не беше за мен,колкото и да мечтаех да го помиря  с другия,-духовен свят ,в който смятах,че живея.,а вече съм напълно убеден.   В земният свят царува необходимостта и несвободата.  А ако няма "Горния"- Небесен свят,то тогава няма Спасение и тленния-Земен живот се превръща в безсмислица,която не оправдава  съществуването ТУК.Не е особено справедливо БЕЗСМЪРТИЕТО да бъде само за Боговете,не и за човека.Това е отчайващо,дори влудяващо.            Защо са ни пръкнали,като не са ни дали надеждата...Шега ли е,изпитание или завист от Тяхна страна?Може би за разлика от нас те копнеят по смъртта.Ала все някога човек е длъжен/по Ницше/ да стане Бог/свръх човек/.Защото какво друго може да обича човек,освен вечността?       От друга страна ,човек може да бъде вечен и на този свят.Не случайно Христос дойде на земята за да ни дари с надежда за Вечен живот.Стига да станем част от Бога и заживеем в него.Всичко това може да се постигне по пътя на страдането,но и чрез победа над страданието,в преодоляване на собственото его,в превъзмогването на Света и отдаване на Духа .И тогава противопоставяне на "Земен " и "Небесен" свят няма да има".Другият " свят ,означава навлизането в друго измерение,а не изчезване.Което ще рече,че смърт няма.,както няма и реалност.     Те са нашите представи за духовна зрялост и ,че някога в един МИГ ще обозрем битието и космоса в неговата цялост.и единност.Това е нашата илюзия,но и безценна надежда..                                                                                                                                                            И тъкмо довършвал третата страница,нашият космичен козар Блъсков,видял,че козите превършват първите две.Дал им и тази.Какво да ги прави-животни.Те не знаят,че съществуват,но са убедени в своята реалност.-рекъл си той-щото са гладни и не се занимават с глупости.

Спойващият атом

Спойващият атом

                                      Простотията наоколо стана спойващия атом,                                                                                       без който не можем да останем,нито да заминем.                                                                                                                                                                                                                                                   Пустотата на околното,щом изпълни душата ти,                                                                                   Ти вече си готов да си тръгнеш.

                                       В простотата на Света има такива мигове                                                                                            заради,които си заслужава душата да почака времето,                                                                        което и е отредено за среща със себе си.АМИН.  

Карамас-марабас или що е то партизан за бой се стяга

                              Партизан за бой се стяга                                                                                                                                                                                                                                                                                  Под творчество ние разбираме нов продукт на духа,но и преодоляване и извисяване на човешкото същество над себе си. Нашите родни комунисти,така и не се нпаучиха,обаче,че освен това,изкуството още е игра,фантазия и най паче ИРОНИЯ.Все на сериозно се вземат и това е май тяхната отличителна характеристика.Някой взели,че боядисали партизаните пред Позитано . Майтапчии,не виждат ли,че пушките са заредени и насочени точно към ""мястото."     От друга страна,макар и от камък, и те са хора или били.Може би им е омръзнало да стоят на едно място,пушките не гръмват вече 100години и те умират от скука.Вероятно и на тях им е харесало да сменят поне боята и някой да им обърне внимание. Знае ли човек какви преображения може да претърпи в един живот па макар и от камък.Пушките винаги могат да се обърнат.                                                                                                                                                           Не се научиха още,че играта може да стане "истинска" и да им види сметката/да ги бутне от власт/,а без власт те са изгубени.                                                                                                                          Преди две години,когато Чорни нарисува България като турска тоалетна,те почти не се засегнаха.Все едно разбират от изкуство.Ала истината беше,че те не се обидиха,щото тово косаеше България,а не тяхната партия.А днес,когато изрисуваха партизаните скочиха като ожилени.Как може да се скверни името на партията,паметта на загиналите за идеята на комунизма? Пропускат само едно.Че вече днес няма такава идея,а има само комунисто-капиталисти,които я обсебиха и"продължават делато на партизаните".Сериозна страна сме!       Държим печено.Комунизмът никога не си е отивал от тук и сякаш скоро няма да си оотиде.Смени си боята и пак си е същия.Само дето чорбаджиите се смениха.                                              Почти съм убеден,че някога,при тези партизани е имало идея за справедливост,макар и в разярените им лица да се чете друго.Днес лицемерието е стигнало до там,че в опнатите им от омраза лица греят усмивки с много пари и власт.                                                                                        Няма справедливост в тази държава,затова трябва да се прави всичко възможно тя да се шаржира,за да и се предаде поне някакъв сносен вид.                                                                          Студентите протестират,полицията ги бие,партиите ги шантажират,бандитите/разбирай  горепоменатите/ се стремят да ги купят на своя страна.Онези гьонсурати в парламента и тяхните креатури навън/ Справка Христо Бисеров и неговия доведен син/ крадат не с шепи,а със задниците си./които имат насиране,но нямат наяждане/.                                                                     Как да не ти се прииска при тази крещяща "справедливост" да не се позабавляваш,да не си поиграеш и "потвориш" върху паметника на партизаните,за да забравиш.Иначе какво ни остава? Или терминал -2 или да мрем дружнов името на някаква кауза.Която още не сме измислили,щото някой все ще я узурпират.                                                                                                   Човек изгуби ли чувството за справедливост, пиши го "бегал".Лошо е ,че не само комунистите,а и обикновените хора започват да губят това чувство/от глад,мизерия и безнадеждност/.Какви зевзеци имаше някога/дори по Тодор Живковско време/,вече ги няма.       Пълно мъртвило е легнало като пелена над нашата страна.Всеки се спасява по еденично и само някой по-смели хора в опита на изкуството/независимо кич или високо/успяват да се докоснат до "другия"и да му кажат,че съществува,а може би дори е жив.Само по този начин те изкрещяват своето "НЕ" в муцуните на властимащите.Това е артефакта и с боядисаните партизани..Евала на тези момчета.Някой ден ще боядисами всичко около нас.Та нали и ние ще станем паметници.                                                                                                                                              И последно: Страх ме е за студентите.Не толкова за тяхния живот,макар че и това не е изключено,а от тяхното "остадяване" Комунистите ще направят всичко възможно да ги купят,заблудят или уморят.Царе са на тази работа.Докато те не приемат стадото.                                        Те трябва да знаят,че много велики люде са умирали неизвестни и самотни ,тъй като никога не са се предавали и не са минавали от другата страна на барикадата,когато са били вън от стадото. Бъдете и вие като тях,млади приятели и не се предавайте!Който издържи,някой ден историята ще го възнагради,а може и паметник да му боядисат.                                                                                Дерзайте,бунтувайте се и творете!Другото е антиживот и не си струва и миг на тази земя.

,За риба с философ

                                                            За риба с философ                                                                                                                                                                                                                                                                    Иван е човек кофти. Все ми говори за едни усукани   работи с  купешки думи,че направо да умреш от скука.Но той има кола,пък аз нямам.Още не сме стигнали язовира,а той започва със своите глупости.Ще ми се да скоча от колата,но го слушам.                                                       Оня ден-вика той-с мен се случи нещо изключително.Хрумна ми да се кача на гардероба в моята стая за да го почистя от прахтта.И какво мислиш стана,бърша си аз и току погледнах надолу.                        
--Да не би жена ти-обаждам се плахо аз

.                                                                                    
- И какво мислиш видях.Моята стая.Ала друга.Уж същата пък друга.                                                                                                                                                                  
 -Чи как тъй-намесвам се аз,този път по смело от отчаяние и нетърпимост                                                                                                                                                        
-Ми тъй,не знам,но друга.Нищо не е същото,нито столовете,нито масата,нито дори чучулигата в кафеза.Тя пееше като гарван.Не само пееше,тя бе станала гарван. И в мен се забоде един въпрос "ЗАЩО"?.Действително защо? И тога за да проверя действителността на моите възприятия,взех,че се качих на хълма над селото.И като погледнах надолу,уж същото село,пък не е.И да ти кажа стана ми страшно.
                                                                                                                                   
-  Гледна точка -намесвам се и аз философски.Я да приключим с разговора,че ще изплашим рибата. А той упорит човек.Не престава.    И от тогава все свързвал двете точки/Не гледните,не точките в пространството/а във времето-тази която имал и тази ,която му се показала.                                                                  
- Гледай си кефа бе-викам му аз.А имаш ли предчувствие,че рибата ще кълве,туй е важно.                                                                                                                          
-  Ами точките  
- Стига с тези точки бе!Да не са упорните,дето ги измислионая булка,за заблуда на публиката.
Случва се нещата да се сгромолясатРабота,сън,пак работа,понелник,вторник ,сряда...от време н а време за риба С тебе ми е хубаво щото умееш да слушаш..                            
-Е,дърпай де, не виждаш ли плувката,наби като торпила.                                                              - ,Нищо де,изпуснах я,махва с ръка той!! Та питам се аз,каква е разиката между гледането и виждането? Не сме ли различни при всяка крачка която правим.?Не е ли различен света и ти в себе си?                                                                                                                                                    Вече не го слушам.Гледам да се отдалеча малко от него.Щото съм дошъл за риба и да си почина,а той продължава сам със себе си.Гарантирам ви,че не е луд,но аз не го разбирам,както и останалите.Сигорно е гений,затова е кофти                                                                                                                                                                                              
 Почти крещи и лека полека се промъква към мен/не знам защо трябва да го споделя,ако е убеден/но аз вече не му се сърдя,щото така и така риба няма да уловим.Нека му олекне..
     Не го чувам,ала ветреца донася накъсаните му думи до мен и аз ги доизграждам,щото и аз съм лъжец Не. съм дале,,ч от неговото усещане за света,макар да не ми се иска и бягам.,бягам...              Той  не престава        
-  Та гледай сега.Светът е напукан презрян и хаотичен.Пресъздавайки го в себе си ние го изгубваме,тъй като не ни е дадено от Бога едновременно и цялото и единичното Разстоянията. от точка"А" до точка "Б" са съвсем малки,но до толкова значителни,че ако се опитаме да ги свържем,ще се наложи да полудеем.Между тях има безброй много светове,тоест вероятности,които се изключват и ще се опитат да ви подведат.                                                                                                                                                                                                                                .-Този вече е пълна откачалка-мисля аз и за втори път изтървам риба Яд ме е!  .                         -  Да, но в случая няма нищо общо-прочел мислите ми казва той-.Между точкка"А"изтърваната ,риба и точка "Б"-уловената риба,както и от МЕН до ТЕБ няма никакво разстояние -ние сме в един миг- разбираш ли?                    Проблема е,че   не мога да стигна до познанието,не само защото  не съм от този свят/вече/ а защото съм част от него/все още/..
                                                                                                                                    

Лицемерието на богатите

Л                                                      Лицемерието на богатите
                                                        или защо се възпроизвеежда злото
                                                                                              Литературата изхожда от живота,ала тя                                                                                                  по свой особен начин го ражда.



                  Войните са част от същността на човешкия род.Без нея не можем.И не само .Без нея не може да съществува  нито една земна твар .Като почнем от пчелата/това съвършено съобщество,/ та да свършим до тигрите и лъвовете в Африка.Всичко е във война.Силния убива слабия,слабия изяжда останките на силния.Няма справедливост или ако има,тя е нисша справедливост,на безбожието и материята.Дали ние сме толкова грешни,покварени и нисши или бог ни наказа със смзърт и страдания ,заради изгубения рай.Не знам,но в случая няма да иронизирам,защото положението май е сериозно.Е добре приемаме го,това е нашата карма -да се раждаме в страдание,да живеем в омраза и да умираме във войни и несгоди.Ала защо трябва и ние да си причиняваме допълнително тези злини.Нима хората няма се поучим веднъж от грешките си?Знам,че е глупав въпроса и все пак...Ще ми се на този свят да има коректив.А той не може да дойде от другаде освен от човека....
         Едни предвещават Трета световна война,други твърдят,че от тук започва последната права на света-неговата агония-споходена с атентати самоубийства и страшни болести.

   Аз съм вярващ човек и не искам да вярвам на тия неща,но от друга страна се занимавам с научните постижения на световни учени,а и моя емпиричен опит,за съжаление,ме води на там.Тоест,нямаме много време да умуваме,или се променяме тотално,или изгиваме.Жестоко,но факт.Проверено не само в моето съзнание,но и онтологически -навън,с всичко,което се случва в този свят.Но за сега да оставим светът на мира,след малко ще се върнем пак на него.                                 Да се върнем към нашата си черга за да се опитаме да разберем какво сме сторили за да ни наказва господ или ние сами да се наказваме.

       Нашето общество се крепи на клюката и вербалните напъни на псевдо лидери,пророци от рода на социолози,политолози,гъзолизци и изобщо ...ози и....лизи....По цели дни и нощи. По цели дни и нощи ни обясняват,че тук,в България има вече 6000 сирийци и щели да станат 20000.И става много страшно.Пошла и несвястна работа.Нали уж се пишем за Европейци,хуманисти."Дрън,дрън"как викаше оня съвременен Бай Ганьо-"Ярина.Ами не е ли по опасно,че имаме един милион цигани/почти всички безработни/ и пет милиона българи/почти фсички озлобели от безпаричие и липса на елементарна справедливост.Кой е опасен? Вие си отговорете!Ами онези 240 свръх работни депутати/гьон сурати/ дето са готови да предадът и майка си и баща си,че и целия народ/какво означаваше това?/само и само да са на власт.Те ли са по-малко опасните от сирийците?Кой от кой по-опасен за другия/и за себе си/,кой от кой склонен да повтаря като мантра внушенията на страхливците-умници,че по-страшно от бежанците няма.Ще ни избесят,изколят и ще ни прогонят от нашата земя.                              Абе хаймани с хаймани такива,учени недоучени,нали за това сме хора,да си помогнем в беда.Иначе защо изобщо да сме живи? Да подадеш ръка на падналия,да дадеш от хляба си на гладния,нима има нещо по смислено на този свят от това.Живота иначе наистина ще се превърне в ад/какъвто започва да става/ и тогава всинца ще бъдем свършени и бедни и богати и доволни и страдащи.                                                                                                                                        Народа ни е състрадателен,защото знае какво е сткрадание,ала онези хубавци горе говорят за хуманизъм,а насъскват хората един срещу друг.Съвсем съзнателно/без дори да го разбират/ да набират политически дивидент на спасители пред собствения си народ,а тоя народ ги мрази точно заради това.Че лъжат,лъжат и със задниците си защото знаят,че са мразени и паднат ли от власт ще им се наложи да разберат какво означава нарадна любов,а и страдание.                                                                                                                                                                   Сега да оставим нашите дребни управници и да се върнем на сериозния въпрос.Най -страшни са  тези които разбуниха кошера,а след това отиват да го спасяват.Това според мен,са така наречените "Велики сили" От кого спасяват Света от един сатрап,от собствения си народ? или от себе си.Бих рекъл,че от себе си,под условие,че това не се отнася за всички.                                     Богатите владеят света,те ще го и свършат.Нима има по-голямо лицемерие от това да се правиш на благодетел на слабия и беззащтитния,когато до вчера си му продавал оръжие-всякакво оръжие,включително и за масово унищожение                                                                              И щатите и Русия, та и някой от Евро страните продават оръжие на "Третия свят"/целта разбира се е печалба,експеримент и свръх печалба/,а резултатите убийства,войни, ,омрази,масови страдания и пак печалба. Независимо къде и как хитреците печелят за сметка на хората.   Значи с едната ръка подаваш хляба,а в другата стискаш ножа. Само че този хляб е горчив и нагарча.Щото си го  замесил с кървавите пари с които си продал ножа. И всичко в името на някаква кауза.А после се правим на миротворци.                                                                         Имам чувството че тези "Велики сили" /С исключение на Обама,който запази хладнокръвие/ не знаят с какво си играят.                                                                                                         В живота често е така/Както в литературата/играта често се превръща в непредвидима и жестока реалност.Не желанията и чувствата ни водят,не дори и разума,а логиката на сюжета,който в един момент ни се изплъзва и заживява свой живот.Върви помагай и спасявай тогава,като и ти си вътре и не знаеш какво да сториш,като сам си се объркал,а кашата и хаоса е пълен и даже не искаш да се спасиш.

ПОГЛЪЩАНЕ

                                                          ПОГЛЪЩАНЕ                                                                                                                                                                                                                                                                                    Вдъхвам като рибите вода-любов-пречистена                                                                      
                              Вдъхвам,като нощите пролетни-цветя любов-изчистена.                                                              
                                Къде е златното сечение на нашто прегрешение?

                               Да обичаш жена на този свят,значи да си глупак.                                                                           
                                Да обичаш жена те прави вечен!   
                               
                                   Избирай несретнико.Малко ти остава.                                                                                                                                
                                    Щурците умират когато се любят.
  ----------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                     Вечната жена

                                         Любовта полята със сок от грозде е фалшива любов

                                         Любовта опръскана с фекалиите на Боговете е скверна любов.  

                                                 Обичайте се без да искате..-,несръчно...!

                                        Защото Любовта,която чакаме и не идва към грешната жена

                                                                                            е любов. илюзия.

                                                 Любовта,която изпитваме в съня си  към вечната жена е ЖИВА ЛЮБОВ.
                                                        Уви на този свят не съществува.

Автобус №56

                                                                                                                             
                                  Автобус №56

      Всички на този свят сме сами.Дори не подозираме колко сме самотни.Само когато отворим душата си към другия/ и се опитаме да го изговорим/ можем да започнем да разбираме света.
         Голям философ беше моя приятел и едва го търпях,но нямаше къде да се дяна.В къщи бе още по тегаво Седнали на  чашка бира в нашето кафене бях принуден да слушам теориите му за Маите,още повече,че наближавал денят на тяхното пророчество  за края на света.                                                                                                                                                           
      Учените от ЦЕРН-рече той- доказаха,че времето е илюзия.Това отдавна са го знаели Маите-не си ли съгласен ?Аман с неговите Маи-Защото какво друго е времето,пространството и дори вечността,освен вербализация на "НИЩОТО" /Е га ти мислителя в нашето малко градче/.Съгласен съм-отроних вяло-колкото да му угодя,пък и той ми се стори много уязвим , безпомощен и фанатичен в напъните си да ми докаже,че няма смърт и тя е само в главите ни. Това бе основната му тема с която ме занимаваше всеки път по различен начин и с различни основания.Днес като,че бяха Маите и откритията в Церн.Трябваше да му се признае,че умееше да съвместява наука,религия и мистика.                                                                                       
     Достатъчно е  да сме огкровени и искрени със себе си-продължи той- за да разберем Маите.Защо свързват време,простланство и вечност, в едно неразделно ЦЯЛО,което се дели до безкрайност и винаги е ЕДНО/.Те са били Платон и Плотин/. Маите знаели че светът има много измерения. .Тоест живота е сън без прекъсване,което знаел дори и Шекспир и Шопенхауер и много умни германо -еврейски глави, да не говорим за древните,а и не само.Разликата била несъщесвена.  При него сънят му се материализирал,.И той решил да провери реалността на своя сън на живота.Качил се на автобус№ 56. .
             Още с раждането го  объркали .Вместо него,майка му  кърмила цяла седмица друго бебе.Докато разбрали,че той не е ТО.  От тогава не знаел кой е.В съня си видял единствения смъртен.Това бил ТОЙ .Вече ми писваше .Казах му,че е ненормален и си тръгнах.                                     По пътя съжалих,че го обидих,знаех колко е раним,а пък ми се пиеше още едно.И се върнах.
         И тъй както се   качил  на автобус № 56.в него видял момче на около 15години и вглеждайки се забелязал,че  то прилича на него..Момчето се оказало разговорливо,сякаш и той по свой начин му вдъхвал доверие.Разменили си телефоните и след известно време започнали да излизат заедно. Ходели на кино,на мачове и навсякъде където пожелаело момчето.Било бедно момче/също като него някога/но сега имал дастатъчно,поне за храна и развлечения ,които харесват на момчето.Говорил му за Маите,неговата страст,но се оказало,че той знае дори повече от него за тях.За тяхния живот/в детайли,все едно е живял при тях/ и за тяхната философия на живота и смъртта,която те наричат "космогоничен ритъм".Обяснил му още ,малкия,че всичко във вселената е ритъм.Ритъм е въртенето на планетите ,слънцата и вселените,както е ритъм и живота.Иначе не би съществувал ни секунда.И,че учените се правят на ударени или са достатъчно глупави да разберат,че всичко е програмирано и проецирано изначално.Всичко е хаос,но организиран.Само ние Земляните не го знаем.Моя човек се засрамил от невежеството си/вземаше се на сериозно/  и си пожелал да стигне неговото съвършенство.

      Момчето било съвсем обикновено,като всички тииненджъри,с остригана коса и много татуировки.Това не впечатлявало моя човек,но го карало да пита,за да си обясни съвпаданията.

   Малкия не скривал нищо от него,бил откровен и в най -малките си детайли или мисли,както биха го определили възрастните.Доверил му такива неща за своя живот,като това,че веднъж баща му/в пристъп на гняв/пребил майка му/ и после ги изоставил/също като при него/.Майка му се грижила сама за тях/той и неговото братче/,но скоро умряла от недояждане/също като при него/ .После живеел при чичо си/отново като при него/но оня го биел и той избягал/какво съвпадение/.Живеел по улиците,просел, и почти всяка вечер се връщал посинял от бой.И па-рите били проблем,но не най -големия/на него му липсвали приятели/.защото всичко можел да изтърпи/глад,бой унижения/,но не и това да няма с кого да споделя/ Е га ти съвпадението/ Очите му били слаби и той не можел да играе с другите деца Децата са жестоки и не прощават такива недостатъци И го отбягвали. От малък неговият  приятел имал шест диоптъра далекоглетство/а и той/ и всички  му се присмивали,че не може да оцели топката. Щом го осъзнал се почувствал самотен и различен.Често се молил да умре/също като него/,ала уви молбите му не стигали до Бога.И така,с времето,това момче се превърнало в неговото "друго АЗ"-по-истинското. И той повярвал в своето продължение и увереност,че са наистина неразривно сляти в своята съдба и предопределеност,че са едно цяло.Което на езика на Маите означава "Ние сме безсмъртни"."Ние сме вечни" И най важното- единсвените смъртни сме ние.Щото се намерихме".
     "Запитал се,все пак,дали не натоварва момчето с чужда съдба. В края на краищата всеки си има своя двойник На този свят всичко се повтаря,но не всеки го знае.Защото те другите/Някой/не са се срещали в съня си,на улицата,или в автобус №56 със себе си И когато дойде краят на дните ни,ние ще бъдем сломени,самотни и сами..И най жалкото е ,че в този миг ще разберем,че не е важно какво сме били,какво искаме ,какво сънуваме,или колко щастливи или нещастни сме били,а в колко себеподобни можем да се уподобим и да им кажем,че ги обичаме.Това ни казват Маите.До тук беше.Повече не успях да изтърпя.
      Прибрах  се вкиснат ,уморен и безкрайно трезвен от разказа на своя луд приятел.Бе  ме натоварил с несвързания си и недовършен разказ до степен на непоносимост,но не към него,а към себе си.Ала в него имаше нещо,което винаги е било и част от мен....Неразрешимата енигма на живога,която несъзнателно ме е мъчила .

   Цяла нощ не успя да заспи.Търсеше да си спомни някой,на който можеше да помогне,някой,който можеше да го уподобиДа сподели живота му,а после и продължи.Жалко,но не се сещаше за никой.А би могъл да го отгледа като себе си и след това да го събуди,за да не повтори неговата съдба..Да не тръгне по пътя на неговия объркан и жалък живатПо пътя на неговия,тъп,жалък и скапан живот.и да го спаси.
.    Не всеки,обаче,намира себе си.Трябва му най-малко автобус № 56.

     

Аз бях убиец

                                                              Аз бях убиец                                                                                                                                                                                              Вече не съм.Не просто защото ми омръзна,а защото ме убиха..Уби ме най-добрият ми приятел.От скука.И незнам защо.Предполагам,че и той не знае.                                  Та,казах ви,по природа съм убиец.Наемен.По призвание и за пари.                                                          И за да се спазят правилата при подобен тип четива и както става обикновено,на това място трябва да поставя контрапункта и да ви обявя,че аз не съм такъв човек,че съм се променил и пречистил чрез смъртта. Ала ще ви разочаровам.Аз продължавах да бъда убиец--целенасочен,умен,методичен.Като самия живот.-бавен,гаден и последователен.Всички ни изпраща на едно и също място.Без значение дали е по-рано или по-късно.Без значение дали е случайно,нарочно,естествено и не съвсем!?.                                                                                 И ако мислите,че искам да ви кажа нещо,се лъжите.Вие всички го знаете.Не се превземайте.Всички сме убийци- само че не всички бавно- целевасочени и умни. Едни убиваме защото ги мразим/с гняв и отвращение/,други защото ни обичат/с любов и презрение/                    Всички ,убийства са достойни.Стига да са  негневливи и само в нас.Да отстрелваме себе си без омраза и без любов,но да имаме едно подозрение наум...Това ние ли сме или съдбата която  държи ръката на спусъка и ни казва: Не,не го прави.Непоправима е само смъртта...Макар,че ни принадлежи по право и никога не ни забравя.        

ЖИВОЪТ Е ЧУВСТВОТО ДА СБЪДВАШ

                                             Животът е чувствато да сбъдваш                                                                                          Днес е Богорородица,Голяма  Богородица. Малко след дванадесет на 15 август ,2013г.Опитвам се да изгоня всичко лошо от себе си.Как да се отърва  от гнева и омразата.Ненавиждам ги,щото ми сториха зло,но не мога да се самоизлъжа дори с цената, на спасението/какво ти спасение тука/ ,че не  искам да ги убия/по точно е да се каже -бих искал да ги накарам да живеят такъв живот,който ще им се стори по АДСКИ от ада..Понякога съм голяма гад. Ще спа с жената на единия,а после ще прлъстя и другата.Знам,че и двете са склонни и мога да го направя ,но няма да го сторя ,за да не лъжа чувствата на жените Те са чусвителни същества!Обричам ги на живот и двамата негодници/Бедния и Пумчо/Не е възможно да утрепеш двама,за да накажеш всички злодеи .Не е възможно всички да бъдат наказани,а и не е необходимо. .Те са вестдесъщи и се възпрозвеждат като едноклетъчни И от тях няма спасение.Пък са и баланс.
Успем ли да се откъснем от себе си ще се спасим.Това не означава,че аз отделям говедара от       личния си лекар или  Евгени Минчев от Китаеца.Те всички са маса преди да предадат стойност на себе си/измислени или не/.Тези,които се устойностяват сами,най -често успяват.без да познават стойността си Те я търсят и искат на всяка цена.Да сбъдваш не означава на всяка цена да си успял в работата ,в обществения ,политически,делови и какъвто и да е друг живот.Защото успехът е кратковременен и нетраен.Днес си на върха,утре на дъното.Сбъдването е състояние на духа и не зависи от никакви външни фактори.

           

   За мен,например,е сбъднат живота на Сократ в последния миг,малко преди да изпие чашата с отровата,сбъднат е живота на Ботев,малко преди да се забие куршума в челото му,макар и разочарован.Сбъднат си отиде бай Нанко от Бранево,щото се бе зарекъл да прави само добро и така и правеше.Сбъднат си отиде баща ми,щото обичаше живота и никога не му изневери.Сбъднат си отиде градския клошар,щото имаше душа.А кмета непожела да му направи дори ковчег.Той е несбъднат човек.

    Този,който е направил щастлива една жена или е сбъднал мечтите на един човек е щастлив и сбъднат.Сбъднати са лудите,които се хвърлиха в морето да спасят едно дете и загинаха. Загинаха не за кауза или идея,а заради живота.За най крехкото и уязвимо нещо-живот.                                                                                                                                                         
  Та се чудя аз какво да правя с моите хора.Тия дето ми сториха зло.Щото аз съм слаб човек и не съм нито от едните ,нито от другите.Ако ги убия ще възмездя до известна степен справедливостта.Но нали казахме,че тук такава няма.Ако ги оставя да живеят ще сбъдна желанията им за успех,тоест да сторят още много лоши дела на такива като мене.Затова реших да приспа и тогава да реша.Бях им прстил и ги оставях да живеят.Това ще бъде тяхното наказание.И се почувствах щастлив,почти сбъднат.

ОГЛЕДАЛОТО

                                                                                                                                                                                                                                                    Огледалото


                                 К:апитан Рачев за пръв път тази вечер чу думата "архетип".Считаше се за умун е начетен човек,ала тази дума не бе чувал.Още повече,че тя нещо смътно му говореше,но не знаеше точно какво.Произнесе я съвсем неглиже една млада жена,на вечеря в хубав ресторант,жена с която мислеше да спи тази вечер,макар и 20 години по-млада от него и която много харесваше,но след като чу тая дума всичките му желания се изпариха и той реши първо да разбере смисъла на тази дума и след  това всичко останало. Изпрати я до вкъщи и и се извини,.тя му се усмихна чаровно,което означаваше "пиленцето веднъж каца на рамото".-и се шмугна  в Нищото.
Прибра се капитанът в къщи и взе речника на чуждите думи в българския език.Там той разбра,че архос/от гръцки/ е нещо старо за което не си спомняме добре.Второто тълкование беше,че всичко във Вселената има поне няколко измерения и те ако не са успоредни се пресичат/по Архимед и Блез Паскал/И третото беше,че това,което е горе е и долу и обратно/в духа на мистиката на Я.Бьме който твърди,че нещата са така свързани,че няма нито "горе",нито "Долу"а всичко е "ЕДНО" и това е светът на материята и времето,което означава "Светът на призраците и неразумните деяния,поради ограниченото време" и недостига на пространствтво.И от това нищо не разбра капитан Рачев,но най-много му допадна и заспа почти спокоен.
    Сутринта се събуди като парцал,безумно отчаян,че не може да разбере смисъла на една дума,а се има за -най интелигентния капитан в дивизията,а и в щаба.                                                                      Погледна се в огледалото и се отврати.Наплиска се два три пъти,обръсна се и малко по-малко взе да се приема.Той се връщаше при себе си,но една мисъл не го напускаше.

Кой е истинския Рачев,който не знае думата"" архетип" и много други,а и защо му е да ги  знае, или този който сутрин се поглежда в огледалото и все по-малко може да се познае.Този за който времето отминава и огледалото го съсипва,или този  на когото козируват с доклад всяка сутрин и той сякаш отново се ражда.Този,който жената го гледа с томителни очи,или оня ,дето му влезе думата "архетип",като муха в главата и сега не може да се отърве от нея

Ето как идват лошите дни В повечето случаи бавно и незабележимо,като самото време Той бе твърд и непоколебим във способностите  си човек.За това се издигаше в кариерарата,а ето че сега,една дума една тъпа дума,от една жена, направо го смачка.Той вече не е той.                                  Той ли е ,който е в огледалото, или оня на когото чинно докладват,оня ,който ходи по улиците и му се усмихват и сякаш всички обичат или ОНЯ,който се замисли дали не е превъртял или най малкото хахо---Щото хората имат една самоличност,когато се бръснат,когато си мият зъбите когато се разхождат вечер със застаряващата си жена и се погледнат в очите и... .А те там са неизменно едни и същи-обичани,а значи вечни....
А той  взе,че се поболя от една думичка,от устата на една жена,която почти не познаваше.                      Подозираше само,че тази дума е опасна,и тя може да срине и го/сриваІ целия му свят.Свят,в който всичко бе подредено и нямаше време и нямаше старост и нямаше измислени други светове,само рай-тук на земята,който не трябва да мислим а да изживеем до край..
       Като отиде на работа никой не му кузируваше,никой не му докладваше,никой не го познаваше.Все едно беше невидим.А той беше друг.

Животът ме боли

                                                       ЖИВОТЪТ МЕ БОЛИ                                                                                                                                          /импресия/                   

            Боли ме,че не случих на държава.И на жена не случих.Боли ме,че хората около мен са болни.С болни души.Боли ме за  комунистите и седесарите,че не им сцепихме главите и не им признахме,че не те,а ние сме виновни за техните вини.Боли ме кутрето,което отрязах в знак на отказана любов от едно момиче и сега го няма,но ужасно боли.Боли ме,че децата ми порастнаха и сега са далеч от мен.Дано са като лястовичките.Да носят гнездото в сърцето си.Боли ме кръста,гърба и черния дроб и белия ме боли.Боли ме сърцето за всичко,което ми се случи в този живот и за всичко,което не ми се случи.Погледнеш ли назад няма нищо-и боли погледнеш ли напред-зее дупка и смърди.Боли ме за баба,щото я болеше глава,а мен ме боли,щото съм кръстен на нея.Боли ме,че сме продажници,пък уж не сме лоши хора,но все нещо не е както трябва/всичко не е тъй/.Сещам се за У.Блейк,който казва/не за нас разбира се,а за подобни нам/,че ние сме сякаш "хора сбъркани в "Остатъка".В изконното си право да бъдем люде без БОГ.А така не бива,защото рано или късно боли.Боли от Нищото..Боли ме,че птиците не пеят като някога.А кой ли ги и слуша.Призивните на щурците са някак унили,а не безсмъртни преди да умрат /мъжките умират след любов-буквално,а не като мъжете след еякулация-духовно/.И жабокрякането на жабите не е ТО.То те буди,а не жадува.Боли ме за ручеите,които пресъхнаха и за рибата,която живееше в тях.Превърнаха всичко в модерен еко/псевдо-бизнес/за да оправдават крадените европейски пари.А и от това боли.Щото се срамувам да съм българин и аз. Боли ме за "морето и неговите хора"За дивото,безкрайно,любовно море .Боли ме,че нацията ни е болна,а болестите не са същите и няма кой да ни лекува.Превърнаха лекарите насила в "Търговци в храма"Боли ме за поетите.И за поповете ме боли.Гледаме да умираме поне достойно,а няма кой да ни опее като хората.Боли ме за неродените деца,които ще станат големи и ще разберат как жестоко боли ЖИВОТЪТ БЕЗ МЕЧТИ.Боли ме за моето куче,което ме обича,а е старо и скоро ще умре.Боли ме за хората родени в болка,за да ги боли.Боли ме за приятелствата,които загубих.Боли ме /с вина и ненавист/ любовта към жената,която обичах.Но най-много ме боли за тези,които обичах и обичам Те никога няма да разберат за това.Не ме разбирайте погрешно.Не ме боли за себе си.За живота ме боли.Този,който мислим,че притежаваме и ни принадлежи,а той изобщо не ни припознава.

Защо не ни обичат другите

                         Защо не ни обичат другите?
--------------------------------------------------------------
                            " Нищо повече от живота,нищо повече от смъртта."                                                                                                                                                  Добромир Тонев
                                                                                                     В негова памет

               Не ни долюбват, нас българите , другите народи.Особено след като влязохме в Еропейският съюз.Де що се чуе за международни измами-наркотрафиканти, мафиоти и ози....от вякакъв калибар ,та да стигнем до най-дребните крадци и сутеньори,все българин ще е намесен.И то ,ако не като баш тартор,то поне като муле или шерпа  за най -долнопробни поръчки. Халал да са ни "свободните" цигани и "активните българчета""Халал да са ви,щото вие българите крадете повече от нас- би казал бат Сали ,дето сега влезе в парламента и ни представлява всичките,а неговите хора ни представляват в Европата".Ми,какво да направим-продълажава той- като нашите са мобилни/ каква копешка дума на която той знае значението//,бързо се ориентират и знаят как да си го вземат .Тя ни го дава, пък ний се дърпаме.Нали вече сме европейци и по европейски ще живеем,ще сме активни и няма да чакаме подаянията на държавата." И е прав човека,само дето,тези наши братя станаха лицето на българина.Заедно с другите българчета дето работят на по-широк фронт,и то в областта "Вие сте прости/ Европейците/,ние ще ви научим на кое- що".И тъй ни възприе Европа,защото понякога първото впечатление е най-вярно         Ама нали ние не сме това.Кое това?За което ни мислят,което наистина сме или ще бъдем в нормалния свят?Ние ли сме ненормални или те?.Как да им обясниш и на кого да се извиниш,като""май сме си туй" .А,и какво ще виним ""париите",дето се приспособявали лесно,а  и "патрициите "/политиците/,дето все не им стига ни власт ,ни париДа си признаем,че от едно семе сме се пръкнали. .Всички вкупом сме грешни-а и както казват руснаците "Каму дано,ему дано". Едни имали късмет други не.Жизнь пришла и ушла."Та значи,какво чак толкова ще се кахъриш.Судба.        .....И като се позамисли човек,не може да не стигне до извода/унизителен и тъжен/но ние Българите нямаме хоризонт.Не,че нямаме небе,то е прекрасно,ала хоризонта ни е нисък,сплескан .Песоа казва "Ако няма земя на небето,по-добре да няма небе  Нека всичко тогава бъде небитие".Обожавам този автор,но с това му съждение не съм съгласен.Ако има земя -"Там",аз не искам да ходя на небето.Тук сме дошли на изпитание,да спасим душите си,защо да мъкнем земята на Небето.Нали Небето е надеждата ни ,че ще се спасим все някога от земните мъки.Хоризонта е там където се срещат небето със земята,пресечната точка между смъртта и безсмъртието.По точно е може би да се каже- Златното сечение,където се срещат живота с вечността.Българина в земята гледа и сякаш някой го държи с остен за врата и нагоре не поглежда.Не,никой не го държи.Него го е страх да погледне.Земята го е родила,хранила,тя ще го прегърне някой ден.Какво ти небе ,какъв тиГоспод-отвлечена работа,не си го виждал,не можеш да го пипнеш,други да си блъскат главите с тия работи.А  хоризонта, ей го де е,види се....До там сме ние...По нататък са поетите и вярващите в глупости...И за туй и поетите си убиваме рано-в прекия и преносен смисъл-щото те ни предлагат хоризонти,а ние не щем.Земя си имаме.                
 Та по този повод с моето замисляне за съдбата българска,се сетих за моя приятел Добромир Тонев.Беше голям поет.Отиде си рано.Нямаше сили да се бори с несправедливия свят и си отиде на Небето.                                                                                                                               Всичко до тука бе една многословна прелюдия/не знам нужна или не/ на която се поддадох ,за да ви предам историята на Добри,която сам ми разказа малко преди да си отиде от този свят,без грам съжаление,че живота му се е стекъл по този начин,напротив с презрителната увереност ,че всичко е трябвало да стане така и ще бъде така.           Знаел е,че след няколко часа ще се самоубие.                
  Ето разказа:  
      Дядо му имал воденица.Останала още от прадядо му от турско време.Тя била единствената в околията.Мелел житото на селяните и не им взимал почти нищо,щото казвал,че водата е без пари и е от Бога.                                                                                                                  Дошли,обаче на власт комунистите Национализирали мелницата,а дядо му го разстреляли пред очите му.И до сега виждал   всяка нощ,как кръстейки се се свлича на земята,а кръвта му изтича във воденичната вада.И тогава Добри разбрал,че комунистите не са добри хора.Не казали нито защо,нито поп му повикали,да се изповяда преди да го убият.Дядо му бил вярващ човек.Тогава Добри бил още дете,но си помислил,че лошите хора са такива,щото нямат Небе.Отишъл в църквата,запалил свещ и се помолил за дядо си.                                                                     След няколко години комунистите бутнали мелницата и там построили паметник на загиналите партизани.Това вбесило Добри/бил още млад/и той започнал да крои планове как да им отмъсти.Нищо не можел да им направи,щото паметника бил голям и от камък.Пък и какво му е виновен един камък,или пък тия ,дето се трепали на пусто,да дойдат на власт,тези,които ги почитат,само с камъни,иначе щяха ли да трепят и свои и чужди?Нали се зарече на гроба на дядо си,да прощава ,дори и на лошите,защото те не знаят колко нещастни са-"Те нямат небе".
      Във вадата още течала вода.Решил да я почисти,позатегнал саваците и я зарибил с малки рибки Да,ала и този път не се получило.Бдителни съседи написали писма до съответните отговорни органи,и Ония,сякаш това чакали дошли веднага-от общината,от Минестертвото по опазване на околната среда,отРИОСВ,от горското и от други дирекции.Все отговорни другари.Та дори и кмета на селото дошъл.Той бил "по-малко Отговорен"но най- засегнат.Щото в неговото село ставали такива незаконни неща,несъвместими със _Социалистическият морал"    Дръпнал една реч в този стил.Заклеймил враговете на народа и най-вече Добри за,който,рекъл,"И той е контра,като дядо си и ни в ТКЗС-то иска да влиза,ни в обществения живот се включва Де...де-,завършил в своя маниер той-а иначе ще краде от общественото благо-водата.Риба ще отглежда Добри рещил да го убие,а после си рекъл,че на такъв му е рано за небето,тука трябва да си плаща за греховете.                                                                                                                                Оговорните другари му задали някой въпроси,като има ли разрешителни за водопозване и строеж.Той мълчал,но все пак им отвърнал,че не му грябват ,щото не е строил,а и вода не е отклонявал Тя сама си течала от там .                                                                                              "Отговорните" не се церемонили много,вбесени от неговото мълчание и надменност и  му написали актове и препоръки за събаряне на бента и вадата до една седмица и си отишли.`.                                
     Добри търпял ,търпял тъпо и безсловесно,но като си отишли главните изпитал гняв,не към тия,които го глобявали,а към своите съселяни,дето цял живог го топяли и предавали Въпреки гадостите,които му се слували,той вярвал в човекаВ неговата доброта.За пръв път се сблъсквал с лошотията и завистта в такава скрита и неподозирана форма. Та нали и те щяли да ядат риба?.И го заболяло за тях.          
         Качил се на кобилката си ,и както се казва в приказките, се понесъл като вятър през полята.Летяло кончето бясно сякаш и то животното,усетило човешката несправедливост и искало да я надбяга.Да избягат с Добри от нея.
  Внезапно,Добри дръпнал юздите на кончето и то забило копита в прашната земя.
Не разбрал защо го направил,но в този миг той почувствал как душата му се отпуска и успокоява.Усетил,как той става едно цяло със себе си и душата си,с всичко наоколо-с горите,цветята,небето и всичко всичко ;Усетил такова умиротворение и свобода,че вече дори не се сещал за станалото. Той бил щастлив и простил на всички.Слязал от коня,легнал на тревата и заспал. И сънувал как всички са станали по-добри,всички живеели на земята и един други прощавайки си.И никога не се нагрубявали и убивали.Нямало дори войни.Хората се обичали.      
       След седмица "отговорните другари"дошли на проверка как е изпълнил препоръките.Със себе си водели и милиционери.Като видяли,че нищо не е бутнато,един от другарите смигнал   на милиционерите и те започнали да го бият.Биели кой където може,мъжки и здраво,докато не изгубил съзнание.     Един месец бил в кома.Едва оживял.Когато се събудил видял,че ръката му е отрязана до китката.  Страшно го заболяло мястото, където нямало ръка,а и сърцето го заболяло.Дълго време мразел мъчителите си и тия ,които го оставили без ръка .Но най-мъчително било чувството,че е безсилен.Безсилен срещу злото.щото,то все повече му се струвало вестдесъщо.Не само срещу него.   Срещал по пътя мъчителите си,а те му се присмивали,че е сакат,сякаш не те имат вина,а той трябва да им се извини за собственото си нещастие.                                                                          
     Качил  пак веднъж кобилката си,след една такава среща  и щом усетил вятъра и небето в себе си отново им простил.И усетил със сърцето си,с дробовете си и порите на кожата си/пожелавам ви да го усетите поне веднъж в живота си/,че е добър. А да си добър,означава да имаш НЕБЕ-нали!                                                                                                                                                Дошъл10 Ноември.и той отново повярвал,че нещо може да се случи.Наивен бил,знаел,но без идеи и надежди не се научил да живее.Отдавна искал да направи една малка ВЕЦ на мястото на старата мелница,само чакал момента да разрешат "свободната инициатива "и да започне.Този път нямало да се излага,ще събере всички необходими документи и разрешителни ,та всичко да е законно и да не го притесняват.От банката му казали,че идеята му е добра и може и да я финансират.                                                                                                                От начало сякаш нещата тръгнали добре,докато отново не го сполетяла човешката злоба/кой си ти че ще произвеждаш ток/ и всичко тръгнало пак наопаки.От всякъде го спирали по всички възможни начини.Дългата ръка на двама мастити бизнесмени ,явно се е намесила и той пак увиснал.Не им стигнало това,ами го принудили и да им продаде проекта. Тогава били на мода тези проекти.Дърпал се Добри,но ония го убедили,че ако не им го продаде нито той ще направи нещо, нито те,но той ще остане и без другата ръка.Взели го  бабаитите за дребни стотинки,даже малка част от инвестицията ,която направил до този момент по
документации,не успял да си върне. Той не успял да събере документите за десет години,а Бедния и Пумчо ги взели,дето се вика на куп,за един месец.Знаеш как стават тия неща-били последните думи на Добромир Тонев.                                                                                                          Прав е Песоа-осъзнах  изведнъж-Няма ли земя на Небето,по-добре да няма НебеЩото на земята злото е вестдесъщо.,като каменния монумент върху воденицата на дядо му.                              Качил се Добри на старата  кобилка и я подкарал бавно,докато изведнъж не литнали.Полетяли с вятъра над гори и реки Въздигали се двамата с нея към небето,към без-края Все по -нагоре и по- нагоре Водил я право към пропастта.Миг преди да пропаднат,той отново се почувствал щастлив.Простил им за последноПосле се възкачил на небето.                               Няколко часа след разказа Добри Тонев се хвърли от 17етаж.                                                                                  Защо да ни обичат другите щом ние се мразим.                         

Животът ме боли

                                         Животът ме боли                                                                                                                                            /имлресия/                                                                                                                                           Боли ме,че не случих на държава                                                                                                                          Не случих на жена
                       Боли ме,че х ората около мен са болни,

                            

                     Боли ме за комунистите,седесарите и
                          царистите,че не им  признахме,че не те,,а
                     ние сме виновни за тяхните вини.                                                                                                            
                                          Боли ме кутрето,коено отрязах,
                                      в знак на отказана любов от едно момиче
                                            и сега  го няма,но ужасно боли.                                                                                                                                                                                                                                                                       Боли ме,че децата ми порастнаха и сега са далеч от мен.                                                                           Дано са като лястовичките                                                                                                                    да носят гнездото  в сърцето си.                                                                                     Боли ме  кръста,гърба и черния дроб , и белия ме боли.

                                   Боли ме сърцето за всичко,което ми се случи в този живот,
                     и за всичко,което не ми се случи.                                                                                                                       Погледнеш ли назад няма нищо и боли
 
                                  Погледнеш ли напред -зее дупка и боли.
                                                                                                                                                                                          Боли ме за баба,щото я болеше глава,
                             а и мен ме боли, щото съм кръстен на нея.

                         Боли ме  за  гората,дето бандитите изсякоха и продадоха на гърците.

                          Боли ме,че сме продажници,а уж не сме лоши хора.
                                                                       пък все нещо/всичко не е тъй/
                        Ние,сякаш сме  хора сбъркани в "остатъка"
                               в изконното си намерение да бъдем люде без Бог.
                          а тъй не бива,щото рано или късно боли.Боли от нищото,
                              че си предател, не не на себе си,Бога си предал .

                                    Свободният човек не е предател! И той е в Бога.                                                                                                                                                                                                                                                                 Боли ме,че съм аз и  се срамувам от това.                                                                                        Боли ме,че птиците не пеят като някога      А кой ли ги и слуша                                                                     
Призивните на щурците са някак унили и не безсмъртни- преди да умрат./мъжките, умират  след любов,буквално,- а не като мъжа след- еякулация-духовно./                                                        И Жабокрякането на жабите не е ТО.  ,то те буди,а не жадува Самоизядохме се не от болки,а от лъжи л   А от това ужасно боли . То е като  да те карат насила да мислиш,че си жив, А ти не си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Боли ме за ручеите,които пресъхнаха и за рибата която живееше в тях                Превърнаха  всичко в модерен еко/псевдо -бизнес /за да  оправдават крадените европейски пари-а.и от това боли.                                                                

                              Боли ме за "морето и неговите хора". За дивото безкрайно море,което опитомявахме с младжката  си сила и бездумсвво и бяхме щастливи,,а сега ни е страх да се докоснем до него    Боли ме,че нацията ни е болна  ,а болестите вече не са   същите и няма кой да ни лекува..   Боли ме и за поповете.Няма кой да  ни опее като хората,щото не им       дават заплати..      Боли ме за неродените деца,които ще пораснат    големи и ще разберат как                 жестоко боли ЖИВОТЪТ БЕЗ МЕЧТИ.                                                                                                                                                                                                                                                            Боли ме за моето куче,което ме обича,а е старо и скоро ще умре.                                                                Боли ме за хората ,които са родени в болка за да ги боли.                                                        Боли ме за приятелствата,които загубих.                                                                                                    Боли ме/с вина и ненавист/любовта към жената която обичах.                                                   Но най много ме боли  за тези които обичах и обичам. Те никога                                                       няма да разберат за това.   Не ме разбирайте погрешно,не ме боли за себе си.За живота ме боли.    Този,който мислим,че притежаваме,и ни принадлежи,а той изобщо                                            не ни припознава.                 .

(((((((((((((((((((((((((((((((