Автобус №56
Всички на този свят сме сами.Дори не подозираме колко сме самотни.Само когато отворим душата си към другия/ и се опитаме да го изговорим/ можем да започнем да разбираме света.
Голям философ беше моя приятел и едва го търпях,но нямаше къде да се дяна.В къщи бе още по тегаво Седнали на чашка бира в нашето кафене бях принуден да слушам теориите му за Маите,още повече,че наближавал денят на тяхното пророчество за края на света.
Учените от ЦЕРН-рече той- доказаха,че времето е илюзия.Това отдавна са го знаели Маите-не си ли съгласен ?Аман с неговите Маи-Защото какво друго е времето,пространството и дори вечността,освен вербализация на "НИЩОТО" /Е га ти мислителя в нашето малко градче/.Съгласен съм-отроних вяло-колкото да му угодя,пък и той ми се стори много уязвим , безпомощен и фанатичен в напъните си да ми докаже,че няма смърт и тя е само в главите ни. Това бе основната му тема с която ме занимаваше всеки път по различен начин и с различни основания.Днес като,че бяха Маите и откритията в Церн.Трябваше да му се признае,че умееше да съвместява наука,религия и мистика.
Достатъчно е да сме огкровени и искрени със себе си-продължи той- за да разберем Маите.Защо свързват време,простланство и вечност, в едно неразделно ЦЯЛО,което се дели до безкрайност и винаги е ЕДНО/.Те са били Платон и Плотин/. Маите знаели че светът има много измерения. .Тоест живота е сън без прекъсване,което знаел дори и Шекспир и Шопенхауер и много умни германо -еврейски глави, да не говорим за древните,а и не само.Разликата била несъщесвена. При него сънят му се материализирал,.И той решил да провери реалността на своя сън на живота.Качил се на автобус№ 56. .
Още с раждането го объркали .Вместо него,майка му кърмила цяла седмица друго бебе.Докато разбрали,че той не е ТО. От тогава не знаел кой е.В съня си видял единствения смъртен.Това бил ТОЙ .Вече ми писваше .Казах му,че е ненормален и си тръгнах. По пътя съжалих,че го обидих,знаех колко е раним,а пък ми се пиеше още едно.И се върнах.
И тъй както се качил на автобус № 56.в него видял момче на около 15години и вглеждайки се забелязал,че то прилича на него..Момчето се оказало разговорливо,сякаш и той по свой начин му вдъхвал доверие.Разменили си телефоните и след известно време започнали да излизат заедно. Ходели на кино,на мачове и навсякъде където пожелаело момчето.Било бедно момче/също като него някога/но сега имал дастатъчно,поне за храна и развлечения ,които харесват на момчето.Говорил му за Маите,неговата страст,но се оказало,че той знае дори повече от него за тях.За тяхния живот/в детайли,все едно е живял при тях/ и за тяхната философия на живота и смъртта,която те наричат "космогоничен ритъм".Обяснил му още ,малкия,че всичко във вселената е ритъм.Ритъм е въртенето на планетите ,слънцата и вселените,както е ритъм и живота.Иначе не би съществувал ни секунда.И,че учените се правят на ударени или са достатъчно глупави да разберат,че всичко е програмирано и проецирано изначално.Всичко е хаос,но организиран.Само ние Земляните не го знаем.Моя човек се засрамил от невежеството си/вземаше се на сериозно/ и си пожелал да стигне неговото съвършенство.
Момчето било съвсем обикновено,като всички тииненджъри,с остригана коса и много татуировки.Това не впечатлявало моя човек,но го карало да пита,за да си обясни съвпаданията.
Малкия не скривал нищо от него,бил откровен и в най -малките си детайли или мисли,както биха го определили възрастните.Доверил му такива неща за своя живот,като това,че веднъж баща му/в пристъп на гняв/пребил майка му/ и после ги изоставил/също като при него/.Майка му се грижила сама за тях/той и неговото братче/,но скоро умряла от недояждане/също като при него/ .После живеел при чичо си/отново като при него/но оня го биел и той избягал/какво съвпадение/.Живеел по улиците,просел, и почти всяка вечер се връщал посинял от бой.И па-рите били проблем,но не най -големия/на него му липсвали приятели/.защото всичко можел да изтърпи/глад,бой унижения/,но не и това да няма с кого да споделя/ Е га ти съвпадението/ Очите му били слаби и той не можел да играе с другите деца Децата са жестоки и не прощават такива недостатъци И го отбягвали. От малък неговият приятел имал шест диоптъра далекоглетство/а и той/ и всички му се присмивали,че не може да оцели топката. Щом го осъзнал се почувствал самотен и различен.Често се молил да умре/също като него/,ала уви молбите му не стигали до Бога.И така,с времето,това момче се превърнало в неговото "друго АЗ"-по-истинското. И той повярвал в своето продължение и увереност,че са наистина неразривно сляти в своята съдба и предопределеност,че са едно цяло.Което на езика на Маите означава "Ние сме безсмъртни"."Ние сме вечни" И най важното- единсвените смъртни сме ние.Щото се намерихме".
"Запитал се,все пак,дали не натоварва момчето с чужда съдба. В края на краищата всеки си има своя двойник На този свят всичко се повтаря,но не всеки го знае.Защото те другите/Някой/не са се срещали в съня си,на улицата,или в автобус №56 със себе си И когато дойде краят на дните ни,ние ще бъдем сломени,самотни и сами..И най жалкото е ,че в този миг ще разберем,че не е важно какво сме били,какво искаме ,какво сънуваме,или колко щастливи или нещастни сме били,а в колко себеподобни можем да се уподобим и да им кажем,че ги обичаме.Това ни казват Маите.До тук беше.Повече не успях да изтърпя.
Прибрах се вкиснат ,уморен и безкрайно трезвен от разказа на своя луд приятел.Бе ме натоварил с несвързания си и недовършен разказ до степен на непоносимост,но не към него,а към себе си.Ала в него имаше нещо,което винаги е било и част от мен....Неразрешимата енигма на живога,която несъзнателно ме е мъчила .
Цяла нощ не успя да заспи.Търсеше да си спомни някой,на който можеше да помогне,някой,който можеше да го уподобиДа сподели живота му,а после и продължи.Жалко,но не се сещаше за никой.А би могъл да го отгледа като себе си и след това да го събуди,за да не повтори неговата съдба..Да не тръгне по пътя на неговия объркан и жалък живатПо пътя на неговия,тъп,жалък и скапан живот.и да го спаси.
. Не всеки,обаче,намира себе си.Трябва му най-малко автобус № 56.