Емпирей

Е М П И Р Е Й

емпирей - най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите – по (според) представите на древните гърци и ранните християнски писатели


Дом на огъня и светлината.
И жилище на всички Богове.
Балсам на човека за душата,
която към безсмъртие зовеш.

В пламъци ти вечно ще изгаряш.
Огньове буйни в тебе ще горят.
И със мъдростта ще разговаряш,
когато хората те посетят.

А ти до Вечността ще доведеш
безумно страдащите им души.
И Богоносен поглед ще сведеш,
у тях, над лумналите светлини…

22.12.2017 г. 10.57 ч.
Русе Т.Билчев

Отшелникът

993 – 424

О Т Ш Е Л Н И К Ъ Т С В Е Т Е Ц


Вместо легло, върху земята спеше.
Завивка синьото небе му беше.
Със треви и клонки той се хранеше.
Както Бог създал Го бе живееше.

Че беше му Той само във сърцето.
Навсякъде Го виждаше, където
докоснеше се той във битието.
Най-скъпото, на Господ бе,...детето...

И макар да Му не бе единствен син,
Господ Го обичаше като един.
И за него само ставаше Той зрим.
А за всички други беше невидим...

Те със него дълго си говореха.
Без думи. Но със Слово. Не спореха.
И без да разберат накрая взеха,
че се завиха във небесна дреха...

19.12.2017 г. 5.33 ч.
Русе Т.Билчев

Поет си

989 – 420

П О Е Т С И !

На Христо Черняев


Един поет “Поет си!” ме нарече.
Старица мои стихове изрече.
Земляк писател каза ми писател.
Духовен, исках аз, да съм гадател.

Че само с Дух човекът да направи
щастливи може другите човеци.
С Него само те могат да забравят,
че хора са. И Бог, че стават…Вече!...

11.12.2017 г. 19.57 ч.
Русе



ДНЕС, 11.12.2017 Г., 15.45 Ч. В ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ МИ КАЗА: “ТИ, СЪБРАТЕ, СИ НЕ САМО ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ, ПОЕТ ПО ДУША, НО И ЕДИН ИСТИНСКИ СТОЙНОСТЕН БЪЛГАРСКИ ПОЕТ. ТОВА РАЗБРАХ И ОТ ВСИЧКИТЕ ТИ 6 СТИХОСБИРКИ, КОИТО ТИ МИ ИЗПРАТИ И ЗА КОИТО ТИ БЛАГОДАРЯ. СПОЛАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА СМЕЛО НАПРЕД! ”
ЦЕНЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЗИ НЕГОВИ СЛОВА И ЩЕ ГИ ПОМНЯ НАВЕКИ!
В ТАЗИ ВРЪЗКА НАПИСАХ И ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО С ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ ПОСВЕЩАВАМ ПРИЯТЕЛЮ ПОЕТУ.

11.12.2017 г. 16. 03 ч.
Русе Т. Билчев
989 – 420

П О Е Т С И !


989 – 420

Летен полет

982 – 413

БЕЗУМНО ВЛЮБЕН ЛЕТЕН ПОЛЕТ


Дърветата съблякоха зелените си ризи
и безстрашно голи се опълчиха срещу студа.
Като любовник грешен, пак, се лятото изниза,
без от зима да ревнува, то да прави си труда.

И ти стоиш така, с наболи рани във душата,
очаквайки любовника си грешен да се яви.
А пагубно студът прониква ти във сетивата.
По любов от страстна болка кара те да закрещиш

Защо тъй бързо рано към студа ръце протегна?
И забрави на любовта за слънчевите ласки?
Дали любов такава, грешна, щото ти дотегна?
Или реши да смъкнеш мамещите грозни маски?

А дали и ти, като дърветата разголени,
на студ опълчена, жадуваш лятото горещо?
А или на любовта със нишките разклонени
решила си, че ще я счупиш зимата зловеща?

Вярно, сигурно е, дърветата цъфтят напролет.
А сочните им плодове през есента обират.
Но без безумно влюбения жарък летен полет
и дърветата от зимата не ще да се спасят.


30.11.2017 г. 15.35 ч.
Русе Т.Билчев

Прилепът

Прилепите са единствените бозайници,които могат да летят.

Предните им крайници,в течение на милиони години са се пре-

върнали в крила.За мен,това е най-тайнственото и мистериоз-

но животинче.Самото име "прилеп",означава прилепване или

привличане.В много места по земята/особено в Латинса Амери-

ка/,и до днес се смята,че прилепът е фантастично същество с

магическа сила.Прилепите по нашите земи тежат едва два-три

грама,но имат такава мощна навигация,че и най-модерната чо-

вешка локация не може да се сравнява с тяхната.Въпреки раз-

пространеното мнение,че те са слепи,това не е вярно.

Едно такова "малко дяволче" кацна върху мен докато спях.В

първия момент го помислих за мишка Уплаших се.Посегнах да

го хвана,за да го изхвърля,но то цвъртеше така пронизително

и уплашено,сякаш търсеше помощ,че аз го съжалих и прибрах

ръцете си под юргана.Приех го и то сякаш усетило чувствата

ми, спря да писука и полегна върху ми.Светнах лампата и се

загледах в него.И то ме гледаше с ококорени умни очички.Та-

ка се опознавахме цяла нощ.От време на време ставаше и из-

пърхваше с крилца.Те бяха на мястото на предните лапички

или ръчички.И аз видях,че не е мишка,а "летучия мъйш"-прос-

то прилепче.То ме затопли,вля в мен някакви живителни сили,

изпълни ме с енертия.А само преди няколко часа бях почти

решил да се самоубия.

И така нощ след нощ,аз го приемах все повече.Дори го зао-

бичах.Липсваше ми ако закъснееше или не идваше.Стигнах до

там,че не можех да си представя живота без него.Аз му го-

ворех а то изразяваше чувствата си с писукане или с крила.

Разбирахме се прекрасно,а след година то започна да говори на

моя език,а аз на неговия.А най-важното,то ме научи "да

виждам. Без майтап. И всичко,което до сега приемах за да-

деност,на доверие и навик,сега ми се струваше нелепо и не То.

Когато се изгубеше известно време и после се връщаше,то

ме питаше с някаква ирония в гласчето,сякаш ме пробваше:

"С мен ли си по-добре или без мен"?

"Не знам"-отвръщах му аз-и то заспиваше.

И дори,когато не идваше,аз чувсвах пърхащите му крилца,

лекотата му и това,че се държеше ненатрапливо.То беше

свободно и тази свобода се придаваше и на мен.Знаеще

цената на думата "свобода"..Междупрочем първите думи,

които изписука,когато проговори бяха: "Вода,тъма,нищо-

просто Свобода:Това съм Аз." И нищо не искам.Искам да

ме приемеш такова,каквото съм-Малко,полусляпо и твое."

Чудех се с какво се храни,защото в стаята ми нямаше

нищо за ядене.И като реших,че ще умре от глад,аз започ-

нах да му оставям трохички хляб и убити насекоми.

То не ги докосваше.Така си стояха всяка сутрин.

И тогава разбрах,че моето приятелче е нещо нема-

териално-моята душа.За пръв път "видях душата си".

Кръстих го "ФУ" и когато се обърнех по име към

него,то ми отвръщаше с тъжно цвърчене ,"Аз не съм

фу,нито Пиаф,аз съм всички.Смири своето его,не из-

бягаш ли от него,никога няма да бъдеш щастлив".

Приятно ми беше да разговарям нощем с него,че и

после в съня си.Аз го сънувах,а то сънувало мене

/така казваше/.

Веднъж моя котарак се бе промъкнал в стаята ми

без да го забележа и изял едното крилце на прилеп-

чето.От тоя миг любимия ми котарак се превърна в

в омразно същество,и го отавих без храна.Такова

зло ми беше причинил,че не можех да му простя.

А и той се превърна в зло и мразещо животинче.

Щом ме доближеше се опитваше да ме хапе и драще.

И така минаха много години,а всичко си оставаше

по старому: Малкото прилепче,с очудените ,умни

очички,котаракът и аз,който бях длъжен да ги

обргижвам, въпреки всичко.Ала с времето,прилепа

взе да ме навестява все по-малко и по- малко.

Разговаряхме си,но не както преди.То почна да

се отчуждава от мен и света наоколу.Все по-тъжно

ми се струваше.Остарях,а и то,може би?

Когато го попитах "Страх ли го е от смъртта"-

то ми отвърна "Не, не ме е страх.Аз съм безсмъртно.

Страх ме е за теб,че ще те изгубя.И какво ще пра-

вя тогава?Ние малките духчета можем само да се

превъплащаваме.А с теб ми беше хубаво,щото ме

обгрижваше и обичаше.И не ме предаде.А сега,кой

знае на какво ще попадна? Но ти не ме забравяй.

И на оня свят ще ти бъда вярно.В какво? Не знам

Но вярно."

С.М.Аврелиев

Пафлагонийски-детепазител

СВЕТИ   СТИЛИЯН

Ти, който стълб си за душата

и покровител на децата,

на кое от двете днес държиш,

напред човекът да продължи?

Че Дух е стълбът на душата.

Чрез него вижда светлината.

Без деца, където тя блести,

Вечността не ще я освети.

И затова със Дух в децата,

с ярка светлина в душата,

със любов и светли бъднини

човечеството благовести!...

26.11.2017 г. 8.03 ч. Свети Стилиян Пафлагонийски

Обретеник

                                             Т.Билчев

Чалгарите

                                               За всяка коза си има пръч

                                                              ВЕЛИКАЯ НАРОДНА МУДРАСТ

                                               Само дето,горкият пръч си няма една коза.

                       Да живеят Ценко Чоковци,Цанко Априлоски ,чалгаджиите и челядинките!

                   Тъкмо челядинките избиха/се родиха/ и Българите по изборите се скриха.             

                 Всъщност имам едно съмнение,дали те-политиците или/ние/подопечните,

                 избиратели, някога сме съществували ,/били/, за да се        крием?      И от

                  кого?От другите?...,от себе си?От срама си,че съществуваме? Къде беше

                  АДА?/по Сартр/ или по Ценко и Цанко?/ Що за Възвишени  душици сме се

                  побрали на тази красива земя? А да не би тя да  е част от ада?

                   И после кой вика „Българи юнаци”,докато разберем,че сме ахмаци и ни

                  таковат таковату както си пожелаят.Не познавам човек в тази държава,който

                 рано или късно да не е претакован от особите,които си избира козата.

                 За” бугарашите” в чужбина съм чувал много неща,че сме символ на какво ли

                 не,но един е основния според мен- Ние сме гяволи и всеки гледа да претакова

                 другия. А накрая се оказваме дружно претаковани.За това си избираме

                Чоковци,  Чуковци , Тиквобоковци и какви ли не да ни пържат и опрашват.

                 Нещо,което не би направил никой уважаващ себе си народ.

                     А техните креатури-чалгарите не само че  им помагат да крадят и

              „ изпращяват” народа, а и в песни и псалми  ги възпяват и  изпращат

                 останалите/все по-малко/ нормални хора за челядинки-На Оня Свят.

                                                                                           С.М. Аврелиев 

Да спасиш душата си

                                                                       Защото всяка форма на притежаване,на

                                                              собственост,накрая  деградира,,ласкае,озверява животното,

                                                             което дреме у всеки от нас.

                                                                                                                    Е.Чоран 

                                                           


                                          Цанко Цонков-по прякор "Бедния" ,бе заможен и имотен човек.

                                       Как бе придобил тези богатства никой не знаеше.И историята

                                       мълчеше по въпроса.Едни викаха,че много крадял по "онуй вре-

                                       ме",други твърдяха,че имал късмет,а трети просто цъкаха с език

                                       и мълчаливо сменяха темата.Само той,може би знаеше истина-

                                       та за  себе си."Нека си говорят нещастниците каквото щат"."Просто

                                      парите ме търсят и ми се лепят като мухи на мед..Какво?,Да се откажа

                                       от късмета си ли, искат измекярите ,дето им плащам най-високите

                                       надници,а те най-големи усти отворили срещу мен.Хич не ми

                                      пука! Като са некадърни,кво да ги правя.  Ако ме питат мен,беднякът

                                      трябва да се убива,щом се роди. Да не се мъчи".

                                            И въпреки тази желязно изградена самозащита

                                     ,останеше ли сам през ноща, раната   прокървяваше и не го оставаше

                                      да заспи.Изпитваше някаква неясна вина ,макар да знаеше към кого и

                                     защо. А  понякога,тази вина, се спускаше  върху него като лавина в

                                     неочаквани  моменти.Примерно,когато теглеше пари от сметката си или        
                                     пък даваше милостиня на някой просяк.Тогава си спомняше   за

                                     детството,за родителите си,които го гледаха като "писано яйце,"за

                                    съучениците си,които го ненавиждаха ,за това,че има всичко,което

                                    пожелае. .Помиташе го тази вълна и той " изчезваше",нямаше го,

                                  " ставаше Никой"."Никога не съществувал".Защото не искаше да си спомня.

                                        Кали характера си през какви ли не битки,но тази не бе способен

                                     да забрави.

                                        Като по-млад се молеше да умре,а сега се молеше да живее, за да "из-

                                    пие горчивата чаша до край". "Давай ми страдания,болести,врагове,

,                                   Господи,-молеше се той.А вместо това  Господ му пращаше благополу-

                                   чие и успех след успех в бизнеса.

                                     Така минаваха пролет след пролет,година подир година,ала

                                   болката,онази тъпа,малка болка,свила се в дъното  душата му не

                                   отминаваше ,а и не намаляваше.Напротив, разрастваше се като цирей.

                                           "От оня миг", живота ми тръгна стремглаво надолу-мислеше в та-

                                  кива нощи  той ,.Но какво от туй,всички сме грешни?

                                   Бизнеса,разбира се, все така му вървеше добре,жена му  го боготвореше/

                                  купуваше и всичко,което пожелае/ ,а деца нямаше.

                                      ТА    в "Оня миг",когато орбитите на планетите се препокриват,звез-

                                  дите се събират,а съдбите разминават,той се влюби. Влюби се в "жената

                                 на живота си",както се казва" . Диво.Съдбовно и отчайващо.В циганката

                                 Зюмбюла .В циганката с най-тайнствените зелени очи.В момичето с най-

                                 гъвкавото тяло, играещо върху жарта.И той и го каза,а тя го сряза със

                                змийския си поглед. Мразела го още от дете,щото бил богат, а не давал на

                                майка и и стотинка,когато му раждала дете,след дете"И аз съм твоя".Още

                               тогава тя се заклела да му отмъсти,а сега,оплела го в паяжината си, нямало

                               проблем. "На Оня свят",ти ще пропаднеш в Ада, не защото си лош,а защото

                              ти е бил лош късмета -да се родиш богат.Мама си отиде,а децата останаха да

                              висят на мен.Някога да съм те молила за пари или помощ"?.

                             "Не"-едва проронил той и изчезнал в мрака.

                                 На другия ден Цанко изтеглил всичките си пари от банките, предписал и

                              имотите си,заверил ги при нотариус и  ги занесъл на Зюмбюла.Молел се на

                             колене да му прости,а тя го гледала с големите си зелени очи, съжалявайки го

                             и ненавиждайки.Не му дала прошка.Не взела парите.

                                   Той извадил пистолета си и стрелял два пъти в главата и.После запалил

                             колата и тръгнал да се убие на оня завой, който все му бил пред очите ,сякаш

                             запазен за него,  за тая работа.

                                 Не успял да се убие,но лежал една година в будна кома. Когато се събудил

                             го вкарали в затвора.Там прекарал десет години

                                 Като го освободили не отишъл в къщи а на "оня завой".По някакво чудо

                             колата била още там,близо до реката.И той заживял в нея.Ловял риба,

                           обикалял контейнерите с боклук и постоянно се молил на Бог да го дари със

                           смърт.Идвали деца от предградията и го замеряли с камъни,а родителите на

                           децата стреляли по него като по мишена,ала той не умирал.

                               Внушил си,че е наказан с безсмъртие и в един момент това му се сторило

                           лоша поличба.И той тръгнал да я търси " ИСТИНСАТА СИ СЪДБА".Тръгнал

                           полугол в декемврийската нощ,без колата,без рибата,без къшей хляб,.

                                И  тогава се случило истинското чудо.Почувствал се свободен.За пръв

                          път.Свободен от света наоколу,от някогашните страсти и мисли.От себе си.,

                         от хората около него,от бизнеса.С една дума :От всичко.Не усещал ни студ,ни

                         болка,ни вина.Само в мрака на съзнанието му ,преминала като светкавица

                         мисълта "що значи пари,една хартия да наричат пари и това да ги прави довол-

                        ни и нещастни.?Кому е нужна такава гадост с човека? На дявола или на Бога?

                         Осенен от прозрението,че не притежава нищо,че е най-големия голтак на света,

                        той изпитал истинско щастие и гордост.


-------------------------------


                      Намерили го на другата сутрин замръзнал и обледен.На лицето му греела усмивка.

                  Само попът се досетил каква е работата и казал,че земята приема и грешниците и

                  светците. Но на хората им се сторило,че им се надсмива и в смъртта си,възроптали

                  и го хвърлили в реката.Тя го понесла надолу и повече никой не си спомнял за

                 него.Сякаш имало възбрана "отгоре" да се споменава името му.

                   Само подпийналите мъже, вечер в кръчмите на градчето, се питали дали е в Ада

                 или в Рая?  И няма ли да се върне някой ден?

.................................                                                           С.М Аврелиев

На сцената

971 – 402

НА   СЦЕНАТА

Поетът и певицата те бяха.

Забързани към сцената вървяха.

До нея до достигнат тъкмо щяха,

видяха с ужас те, че остаряха.

Все толкоз ярко сцената блестеше.

Да бъдеш там най-висше чувство беше.

А щом спектакълът се завъртеше,

оттам да слезе никой веч не щеше.

Но тъжни старите актьори бяха.

Сред публиката скромно те стояха.

Но някои край тях “Биии-с!!!” закрещяха.

Двамата...на сцената се завъртяха!...

22.11.2017 г. 19.25 ч.

Русе         Т.Билчев

972 – 403

МЕЧТАТА   НА   ТРЕНДАФИЛА

Трендафил, цъфнал през декември,

с рубинено червени цветове.

Къде в тез времена неверни

си тръгнал към омайни светове?!

Недей така, виж твойте братя,

да цъфти как никой не желае.

Трендафил клонки си разклати.

Изплака: “Искам да…помечтая!...”

23.11.2017 г. 8.13 ч.

Русе                       Т.Билчев

973 – 404

ДОБРО   И   ЗЛО

От цигара фас незагасен

и шоколадова бонбона

си лежат на тротоар пред мен.

Фасът светна...Като икона...

А бонбоната...се разтопи...

И във живота тъй си става.

Над доброто лошото блести.

А в скръб доброто преживява...

23.11.2017 г. 8.19 ч.

Русе                          Т.Билчев

Гората на евкалиптите

                                             Единсвеното доказателдтво за съшествуването на БОГ е му-

                                        зиката.

                                                                                Кърт Вонегът



                                      Текстът е прекрасен,съчетан с песента на  Ищар става божествен:


                                               Когато майка ми дошла тук

                                                           Красива и млада

                                               Баща ми и построил къща на хълма



                                                 Пролетта отлетяла,

                                              отминал половин век,

                                              а косите на майка ми

                                              бавно побелели


                                              Само бреговевете на река Йордан

                                              си оставали същите.

                                               Същата природа и тишина,

                                                Евкалиптовата гора,мостът , лодката

                                                и соленият полъх на водата

                                            


                                                  И ето задават се по пътеката деца.

                                                измили са краката си в Йордан.

                                                Те порастнали,порастнали и

                                                 техните деца ,които сега идват да

                                                 се измият в Йордан.

                                                   Иначе на брега на реката

                                                 всичко си е постарому.

                                                  Същата тишина и природа,

                                                  същия солен полъх на водата.

                                                  Само  Евкалиптовата гора,

                                                  мостът
                                   
                                                             и лодката... ни остават.

                                                                                   Ищар

Щастие

ЕСЕННИ   ЛИСТА

Жълти листи заваляха

от умиращи дървета.

Слънчеви лъчи обляха

в студ скованите полета.

Цяла се покри земята

на листата от килима.

Той ще топли й снагата

цялата студена зима.

Сняг отгоре му ще падне

и ще станат два килима.

Тъй земята ще изпадне

в сън дълбок до догодина.

До догодина. До Амина.

Чак до пролетта любима.

Вятър есенен замина

листи пролетни да взима…

                                                                            Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Щ А С Т И Е Т О

Какво е то? Дали се вижда?

Да го докосна дали мога?

Дали отнякъде приижда?

И то ли рожба е на Бога?

Или създаде го душата,

Дух да бъде като пожела,

за  да се включи тъй в играта.

И дали е щастие това?

Не знам. Но щастието, смятам,

не идва ти като стоиш.

Над злото само, над земята,

пристига, щом смело полетиш...

                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Жаба и крокодил

                                  Жабата-"Голямата уста"- рекла на крокодила-"Кривите крака:"

                            -Знаеш ли Кроки,що е това щастие?

                            -Да,знам -рекъл той.Да имам твоите уста,а ти моите крака.

                            -Та защо са ми твоите криви крака,те дори не могат да скачат?.

                            -А твоята уста  ми трябва-отвърнал Кроки-защото е много креклива,

                             а значи миризлива-и се озъбил в крокодилска усмивка.

                             -А ти целия си миризлив-не му останала длъжна-Кикерана,щото ,

                            ядеш мърша,а аз се храня с първо,второ и трето-муха, хайвер от риба и

                            за десерт паяк.И за това вися между небето и земята и съм щастлива да

                            гледам отгоре,а ти си денонощно в тинята и кожата ти се бели.

                              -Знеш ли,че имаш право-рекъл ,някак тъжно смирено той-то тогава

                            птиците трябва да са най-щастливи.

                            -Трябва,но не го знаят и кел файда,че!...-и тогава някаква човка я клъв-

                           нала,а след две, три поглъщания се озовала жива в утробата на птицата.

                           И тутакси  осъзнала мъдрите думи на кривокракия крокодил:-който викал

                          от тинята:

                                     Дръж си затворена устата,преди да си отвориш задника!...

    .                       Никога не знаеш дали злото ще дойде отдолу или отгоре...

                                                                                            С.М.Аврелиев

Светлина

ПРАТЕНИЦИТЕ   НА   СВЕТЛИНАТА

Богомилите питали Господ за смисъла на живота. Бог им казал: „Направих ви от светлина и от мрак. И ви показах два пътя – на доброто и на злото. Изборът е ваш.”

                                             Антон Дончев – в. Златна възраст, бр. 45 / 10.11.2017 г.,с. 40

Пратеници, вий, на светлината,

във мрак родени, о, как блестите!

Где ли скрила се е, вам, душата? -

в тъмното не искате да спите.

Че между злото и доброто вий

сте си го избора направили.

И никой вас не може да открий

при зло, което сте забравили…

                                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ПОСЛАНИЦИ   НА   КРАСОТАТА

Като звезди във тъмнината,

по етажите, прозорците блестят.

Със звук крещящ на тишината

чакат спящите да ги освободят.

Да ги разтворят в ранно утро.

През тях да влезе шумно светлината.

И от звезди те тази сутрин -

посланици да са...на красотата...

                                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ГАРВАН   ВЪРХУ   ЖИЦА

Гарван черен върху тънка жица

бе кацнал, в тъмен и дъждовен ден.

Злобно грачеше таз грозна птица.

Денят от злоба беше помрачен.

А на есента листата златни

блестяха само във тъмнината.

И лъчите техни, благодатни,

на деня дариха светлината.

Гарванът изграчи пак зловещо.

Срещу него псетата завиха.

Свежо стана утрото, горещо.

Есенни лъчи света покриха…

                                                                              Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Ако няма вечен живот,няма никакъв живот.

                    Видях те за миг по заник слънце на "Топлото езеро".Не те познавах. Къ-

              пеше се гола.И не познаваше ни свян ни срам.Ти беше не "Съвършенството",

              слязло от Рая-Ти беше моя  дух.  И аз се влюбих завинаги.

               След малко потъна в езерото,стопи се,а на другия ден те погребаха.Гледах

            съвършеното ти тяло,смеех се с усмивката на твоите очи,прегръщах духа ти,

            докато....потъна в земята...Попивах те с целувки,а червеите поглъщаха твое-

            то съвършено тяло,издялано от духа на любовта. Ти беше съвършеното "НИЩО"

              Ти беше въплатения ДУХ в човешко тяло,а вече и в моите клетки.

         

                 Любовта ми/без плът/  успя да се превърне в страдание,а страданието в безумие?

             И защо изобщо съществуваме,щом....живота на земята  е илюзията да се превръща

             красотата в червеи? ДАЛИ  живота е моментната метаморфоза да се ражда от

             червея пеперуда?                         


                                                                          С.М Аврелиев   

Душата ми

Д У Ш А Т А   М И

В плът е потопена тя. Ала плът не е.

От Дух е обладана. Това Дух ли е?

Одухотворена плът душата ми е.

Туй достатъчно е аз да я позная…

1.11.2017 г. 8.07 ч. Ден на народните будители

Русе                                                                                  Тодор БИЛЧЕВ

Б У Д И Т Е Л Я Т

Сред черен мрак, без свобода,

в тъмата пръска светлина.

Кога поне в една душа

гори духовната искра,

той радва се като дете.

С нежна влага във очите

преминава планините.

И тъй – до края на дните.

Догдето и една душа

без Дух не броди по света,

ще носи огън все така

на народа ни Будителя…

1.11.2017 г. 8.35 ч. Ден на народния будител

Русе                                                                         Тодор БИЛЧЕВ

Усмивката

949 – 380

949 – 380

К Р А С О Т А ТА

Измама ли е тя? Или пък съществува?

По-истинска – когато само се сънува?

Жена ли, мъж ли е? Или невинно цвете?

Душа ли, Дух ли е? Или в едно и двете?...

Не зная аз, но видя ли жена красива,

душата  ми се радва, че е още жива.

Духът ми шеметно се лута из простора.

А Горе ние с Господ дълго си говорим...

30.10.2017 г. 8.45 ч.

Русе                                      Т.Билчев

У С М И В К А Т А

Тя дали е дар от Небесата?

Или пратеник на Светлината?

Щом при животинките я няма,

само за човек ли е измама?

Но Небето в нея се оглежда.

Всичко тя със светлина зарежда.

Значи, щом усмивката това е,

прашинка, и тя, е...от Безкрая...

30.10.2017 г. 8.27 ч.

Русе                                     Т. Билчев

949 – 380