Видях те за миг по заник слънце на "Топлото езеро".Не те познавах. Къ-
пеше се гола.И не познаваше ни свян ни срам.Ти беше не "Съвършенството",
слязло от Рая-Ти беше моя дух. И аз се влюбих завинаги.
След малко потъна в езерото,стопи се,а на другия ден те погребаха.Гледах
съвършеното ти тяло,смеех се с усмивката на твоите очи,прегръщах духа ти,
докато....потъна в земята...Попивах те с целувки,а червеите поглъщаха твое-
то съвършено тяло,издялано от духа на любовта. Ти беше съвършеното "НИЩО"
Ти беше въплатения ДУХ в човешко тяло,а вече и в моите клетки.
Любовта ми/без плът/ успя да се превърне в страдание,а страданието в безумие?
И защо изобщо съществуваме,щом....живота на земята е илюзията да се превръща
красотата в червеи? ДАЛИ живота е моментната метаморфоза да се ражда от
червея пеперуда?
С.М Аврелиев