неделя, 12 ноември 2017 г.

Ако няма вечен живот,няма никакъв живот.



                    Видях те за миг по заник слънце на "Топлото езеро".Не те познавах. Къ-

              пеше се гола.И не познаваше ни свян ни срам.Ти беше не "Съвършенството",

              слязло от Рая-Ти беше моя  дух.  И аз се влюбих завинаги.

               След малко потъна в езерото,стопи се,а на другия ден те погребаха.Гледах

            съвършеното ти тяло,смеех се с усмивката на твоите очи,прегръщах духа ти,

            докато....потъна в земята...Попивах те с целувки,а червеите поглъщаха твое-

            то съвършено тяло,издялано от духа на любовта. Ти беше съвършеното "НИЩО"

              Ти беше въплатения ДУХ в човешко тяло,а вече и в моите клетки.

         

                 Любовта ми/без плът/  успя да се превърне в страдание,а страданието в безумие?

             И защо изобщо съществуваме,щом....живота на земята  е илюзията да се превръща

             красотата в червеи? ДАЛИ  живота е моментната метаморфоза да се ражда от

             червея пеперуда?                         


                                                                          С.М Аврелиев