неделя, 17 март 2019 г.

Защо пее славеят?



                                          
                                                   За кого пее славеят?
                                                  -----------------------------

                                               Славеят  пее  през нощта,за да разреди
                                               мрака и повика  зората.
                                                                                       Н.Ф.Чистов

                                                 Понякога ние хората забравяме,че сме
                                                 уникални и се сравняваме с другите.
                                                 Грешка,която славеят никога не прави.
                                                 Само ние го чуваме по един и същ начин.
                                                 Когато пее,той не се повтаря.  
                                               
                                                   

                                                             

                                    И той - Кукера-го осъзна докато миеше зъбите си, оглеждайки

                             се в огледалото. Само след миг  ще изчезне всяко видение,всички илюзии…  

                           -Е, това е хумор- отговори му това отсреща-,но не съвсем,щото е

                             метафора, на която трябва да се вярва.Безусловно! Метафората е

                             истина-съдба,а живота,…в живота няма днес,няма утре .Той е сега

                           . утре е за неудачниците,  неуспелите,за „низщите духом”.

                             Да де-вика му Кукера-„Нали е тяхно царството небесно”.!.....

                             --------------------------

                            В огледалото не беше Бог,А самия той.Винаги различен и „свой”.

                            Но не съвсем ,а мастития директор на най-голямата фабрика

                             на Балканите за добив и преработка на злато.

                             Ала от известно време някакво предчувствие все по-често му

                             се явяваше и измъчваше мислите му.

                            Мислеше за себе си в първо лице единствено число.И тогава 

                            изпадаше в самосъжаление /нещо съвсем непривично за него/.

                         ---------------------------------------------------

                             И  тъкмо започна  да се бръсне когато се почука на вратата.

                           Беше синът му,който му каза,че го ненавижда.

                               На въпроса „защо,синко”?-той не му отговори. Със сигурност,

                           той бе по-наясно със себе си.Мислеше се в трето лице,единствено

                            число-Той! Което ще рече:

                            "Всичко е извън мен,но аз го контролирам и взимам

                            правилните решения. Затова не се оглеждам в огледалото".

                            Гледаше на себе си с ирония и отчужденост.Като истински мъж,
.
                             ----------------------------

                                 И Кукера ,някога, не се взимаше на сериозно Затова  успя.Само,

                            че с остаряването все по-често се оглеждаше в огледалото.Търсеше ли

                            се или се двоумеше? Кой е той? От къде дойде и  как стана такъв голям 

                            началник. Не го бе мечтал,по-скоро стечения на обстоятелства.Първо

                            редови член на партията в малкото градче,после партиен секретар,докато

                            дойдоха на власт мутрите,седесарите,царете и слугинарите.Всички те

                             бяха неосъществени комунисти,най-вече глухарите-гробари.

                             Така ги наричаше,защото те не умееха да слушат и не подозираха,че

                             унищожават  БълГерия.И въпреки това,той се приспособяваше към

                             всички тях.И затова го тачеха и издигаха.
                                 ----------------------------------- 
                               Но след често повтарящите се думи на сина му и разказа на проклетото

                             огледало,той започна да се чувства все по -сам,разколебан и стар.

                         ------------------------------------

                              Като приключи с бръсненето си сложи обилно количество от

                           любимия на жена си  парфюм.Посъбра мислите си,отиде при нея и

                           я люби полуспяща.

                              Тя му се отдаде и му благодари,целуна го,каза му,че го обича

                             И продължи да спи.

                                Той облече най-новия си марков костюм,сложи вратовръзката,

                             подарена му от "Владетелите на мечтите-Клондайк"и се погледна в

                             огледалото.Позна се-това беше Бог-най-обичаният.И най- обичащ БОГ.

                             После  излезе и тръгна пеш към службата. 
                         ---------------------------------------------------------------------

                             Навън утрото беше ясно и приятно прохладно,.птиците се надпяваха

                              посрещайки пролетта.Детството му премина на село и от тогава не бе

                              слушал такъв велик концерт .Ни в Болшой театър,ни в Ковън Гардън.

                             Пълен  синхрон и поредност,която омайва.Естеството на нещата.Просто,

                              безсмислено и безкрайно.Дали пък в това не бе смисъла?   

                               Само славеят припяваше в дисонанс сякаш казваше:

                            ",Пиуу…ти не си ти…,а после: ти си ,...ти човече,…Сам Бог си ти…

                            …но кой ще ти повярва…пиуу"…И след това високите звуци

                              в  кресчендо,се въздигаха   в небето…Все още е полумрак,а той

                              се чувства някак особено-пребъдващ.  Преди ,когато не

                               чуваше птиците и не го интересуваше нищо наоколо,нямаше

                               тия приливи и отливи. А сега е в  трето лице единствено число-Той.

                                Трето лице,но безлично,без облик.Събрано в себе си.И пребъдващо.

                      ----------------------------------------------------------

                                  И за миг той ненавидя славея.Не му бе нужна красота,нито щастие.

                              Просто вдъхновение да продължи.

                                                   Сам не знаеше за къде.?
                               --------------------------------------

                             Върна се до вкъщи и взе колата.Излезе от града и увеличи скоростта.

                            При 240 почти му се стори,че чува хорът на птиците.Не можеше да прости

                             само на славея,защото пееше с Божествен глас,който не се превежда на

                              човешки език.
                   ----------------------------------------------------

                                Намериха колата му неузнаваемо разбита,а него лежащ

                           мъртъв на  петдесетина метра от нея.

                                А птиците наоколо пееха с най-красивите си трели,само сла-

                           веят им пригласяше от шубраците с :”пиу…пиу и високото

                            кресчендо…”ти май ни забрави. Не сме ние нито в първо,нито

                           в трето ,нито в пето лице,…ние сме ние в множествено число,което не

                            съществува,но никога не се предава”.

                                            Защото е живот!

                                                              С.М.Аврелиев

























































































































четвъртък, 27 декември 2018 г.

Изкуството да си никой или вечен




                                  Ние трябва да схванем земната същност на живота,да я

                         надмогнем чрез волята си и да живеем с другата свръхземна

                        негова същност. Тоест ,любовта и смъртта не са и не трябва да

                        бъдат цел на живота ни.Те са средсто да се домогнем само до

                        висшите форми на  онзи живот,зародишите,на които носим в

                        душата си.

                           Изкуството е пътя между смъртта и вечността.

                                                                                   Б.Пенев

Лъжеживот




                                               Родих се гений,умрях като скот.

                                                                                  П.. Шелигтън


                             Мъртвото минало,което нося в себе си принадлежи на всички.

                         Но те са щастливи,защото не го знаят .То е само мое.

                            Дъбовата гора в моята селска махала,пълна с гъби и потоци с

                          риба,никога не е съществувала.Пътечките за водопой на сърните

                         и елените,по които все се надявах да ги срещна,никога не се

                         сбъднаха.Мечтите да бъда обичан и да обичам останаха напразни.

                         Така и не срещнах човека на моите илюзии.

                               Оказва се че всичко,което съм бленувал е било сън.Само рано

                        сутрин изпитвам мъка по миналото на един мъртъв живот,който

                         не си е  заслужавал,а после го живея в удоволствие от забрава.

                                  Когато жабата се огледала в гьола се харесала. И господ

                          и подарил много попови лъжички и кратък живот.Да кряка.

                           Човек трябва да се оглежда само в тихата и чиста вода на езерото.

                          Огледалото е грях и самоизмама.То е лъжеживот.Метафората и сим-

                        вола са по-истински от реалния живот. Ако има изобщо  такова понятие

                        като "реален  живот",то е своето отчуждение от себе си.

                             "Създателят на огледалото е отровил човешката душа."

                                                                       .С.М.Аврелиев

понеделник, 24 декември 2018 г.

ПРЕДАТЕЛИ




                             Отчаяно безжалостен и див,

                             откраднах от живота си съня си.

                             За туй ли майко толкова несправедлив,

                              бе светът,когато търсех с шепи

                             Вечните въпроси?

                              Не ражда се човек да знае,

                              а да носи на съдбата скрите въпроси.

                              Като  муле натоварено с трева

                             от билки и от щръкла,по остра от игла

                             е нашата-човешката съдба.

                             За туй изплака в яслата Христова,

                             че Бог роди се за света и Слава.

                               /днес кой ще ти повярва?/

                             Време на предатели от Юда изковани,

                              ще пребъдат в своето имане.

                              Но никога не ще потърсят те върбата

                              на отречения Бог и сатаната,

                              защото знаят ,че там е скрита ТЯМ съдбата.


                                                                С.М.Аврелиев

събота, 22 декември 2018 г.

СУБЛИМАЦИЯ

                                Сублимацията е процес на преобразуването

                                на либидото в изкуство.
-----------------------------------------------------------------------------



                  Ще затворя себе си тих и неблаг

                 ще затворя себе си,ще се вържа

                 За какво ми е този живот

                  щом нищо неуспях да довърша


                           Щом живота превърна се във враг,

                 приятели само за зрасти.


                А отминали спомени дращят,

                душата ми уж от дух ,а ме смазва

              със своето АЗ-днес я има ,а утре баста.     


              Ще затворя себе си в зид от измами

                но измамен ще бъда ли пак

                щом надеждата вечна я няма,

               а хормоните слепи се гонят.   


               Щом сърцата ни тупат сублимно

               и всеки миг могат да спрат

               има ли нещо повече от живот,

               а смъртта ни преследва кат хрътка.     


              Ще затворя себе си в спомен,

              ще превърна се в мит и абзац,

             само дано децата останат,

             останат във миг непознат.

                                                        С.М.Аврелиев 

четвъртък, 20 декември 2018 г.

Сълзата



                         
СЪЛЗАТА   ВЕЧНОСТ


Върху чистия, белия сняг
златни, жълти листа днес валят.
В преспи дебели слънцето пак
черви се от срам, като домат.

Тъй любовта ми – скъсан конец,
по който стигах до звездите,
днес е пречупен лавров венец,
хвърлен за храна на орлите.

Не бях орисан с лесна любов.
Гранитни канари разбивах.
И като тръпчив суров картоф
преглъщах ги. После почивах.

От тебе очаквах промяна.
Като другите не беше ти.
Не блесна пламък на измяна
никога от твоите очи.

Но в огън палещ ти ме хвърли.
В него и Духа ми изгори.
Рани с искри любовни, първи,
за любов надежди и мечти.

Тъй изгорен ме ти остави.
Но не угасна в мен любовта.
Като трън в окото ми плаваш…
Вечността става бистра сълза…

30.11.2018 г. 9.43
Русе








ЗА МАМА – С БОЛКА И ТЪГА


С Божествена сияеше, ти, светлина.
И милваше ме с мека топлина.
На земния ми кръстен път ти радостта.
Пътеводната, до небесния, звезда.

Душата моя, яростно самотна днес,
иконният ти лик единствено зове.
Майко свята, сега си в други светове.
А на кого синът ти “мамо” да рече?!

Остана спомен от прегърбена снага,
до гроб превивана над черната земя.
И светнали очи, големи колкото мечта,
но пълни с всичката нерадост и тъга.

Аз пак съм, мале, в селския ни светъл дом.
И пак се стеле от комина топъл дим.
А във някой ъгъл скрити, невидими,
с татко двамата при мен сте ми, любими.

Но няма “мамо” аз на кого да река.
И да целуна най-любимата ръка.
А само сняг се сипе тъжно във нощта…
С тъга и жал е пълна цялата земя!...

19.12.2018 г. 8.31 ч.    Мама почина на 5.12.2018 г. в 10.06 ч.
Русе                              Душата ми е само стон…








вторник, 18 декември 2018 г.

Спасение




                              Д.Дурчев се отвращаваше от живота.Не поради някаква особена причина,

                а защото му беше скучно и тъпо.Така и ненамираше някакво особено основание да

               се живее.Всичко му се струваше празнота.и нелепост .Отвсякъде го обграждаше

               глупост а и  безнадеждно лицемерие, усмивки,които го смятаха за глупак.Но той

              наистина се бе приел за такъв/поради своето име/и не се обиждаше.Беше млад

              мъж,пълен с хормони ,но без желания.Желания без любов  За него лювта беше

              нещо,което те прави роб на собствените ти чувства, а  всичко е само игра на

              илюзии и надмощие.

                Е,често му идваше на акъла да прекрати всичкото това безумие,  но по природа

                не беше самоубиец.И трябваше да търпи.Докато свършат дните отредени  му на

               тази,висяща в нищото  земя.

                   Единственото,което умееше ,беше да мечтае/нали беше глупак/ ,ала той беше

                 убеден,че не живее,  когато  мечтае и не може да мечтае ,когато живее.

                  И така,той  не успя да се приспособи към живота.на този свят. Остана си са

                 мотник ,но не неразбран,а неразбиращ.Прие смирено живота за грешка на ДУХА,

                  .за цирей,който трябва да се среже за да изтече в нищото,а себе си за абсолют-

                 ното нищожество

                     Може би за това реши да се спаси поне временно,докато е на тази земя.

                         Да направи нещо добро и справедливо.


                     Потънал в кредити  единсвения му изход беше обир/на тия които го обираха/.

                    Защото той съвсем откровено смяташе,че банките са злото в този свят,търтеи,

                   които се хранят с нещастието на хората и лихвари,които убиват живота.

                    За това,трябваше да убие и той.За да почувства поне малко смисъл в своя

                   нелеп живот.

                            И го стори.

                      Без да потъва в дълбоки мисли и угрезения.зареди пушката с две бренекета.

                     Зареди и пистолета.

                    За щастие през ноща нямаше охрана.Застреля и двете камери.Разби вратата

                   и влезе.в касата.Там го чакаха две оромни кучета,които му се нахвърлиха.  и

                 малко преди да прегризат гърлото му ,той успя да ги убие.Изтичаше им

                  кръвта и той им завидя,за миг.Взе парите от касите и необеспокояван

                   си тръгна.Разплати се с приятелите си и се предадеНа полицаите,които

                през целия му живот му  струваха зло.Даде им парите и им

                     каза,че е крадец и убиец на кучета Като имаше предвид,навярно,че "кучета"

                  са хората,които служат на Системата.,защото вече съжаляваше за двете

                   нещастни кучета/вярни не на Системата,а на хората/.В този момент той доби

                  чувсвото,че е жив и се почувсва такъв.

                       Те не му повярваха и го пуснаха да си ходи.

                           След два дни се озова в Южна Африка.Сънуваше все същия сън-

                     прежния си живот,но така и не повярва,че присъства в него.


                                                                                                   

                                                                                                           Стенли М.Аврелиев