вторник, 13 ноември 2018 г.

Слънце в ноща




                                      
СЛЪНЦЕ   В   НОЩТА


Рано идва през зимата
и дълго остава нощта.
Хладно. Сменя се климата.
А тъй е далеч пролетта!...

Нейде, само, в душата,
плаха надежда блещука,
че ще се сменят нещата,
че ще грей слънце и тука.

Но е нощ. Тъмно. И зима.
Вятър и мраз тук царуват.
Любовта цяла ти взимат.
С устни от лед те целуват.

Но нейде далече в нощта,
там, где се сипва зората,
внезапно проблясва искра…
Слънце огрява земята!...

                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе



















ЛЕКАРСТВОТО   ЖЕНА


Една жена във моята душа погледна.
Уплаши се от раните ми и побегна.
Къде отиваш, жено, питах я тогава.
При Господ, каза, лек за раните да дава.

Постой, почакай, лек за мойте рани няма.
Че те родени са от злоба и измяна.
Върна се жената, погали ми душата.
Без рани днес, щастлив съм с нея в Небесата…



                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе



























ЦЕЛУВКА ПО ДУШАТА


Една жена погледна ми в душата.
Какво ли искаше тя там да види?
Не зная, но уплаши се жената,
раните в душата ми като видя.

Назад се тя повърна, тръгна бързо.
Къде отиваш, жено, я попитах.
От Бог да взема лек да те превържа.
Душата ти в любов да е обвита.

Недей, ѝ казах, злоба и омраза
на всяка моя рана е съдбата.
А тя дойде. И нищичко не каза.
Повдигна се. Целуна ми душата.

И раните ми в миг се заличиха.
Любов в душата ми остана само.
А пък оттам, където те кървиха
потече светло щастие!...Голямо!...


                                                                           Тодор БИЛЧЕВ - Русе




неделя, 11 ноември 2018 г.

Морето на смъртта

МОРЕТО   НА   СМЪРТТА


Пак из есенни листа вървя.
Жълти, паднали, като смъртта.
Във нейното море ли плувам?
Със лятото ли се сбогувам?

Не знам. Но тез листа умрели,
и при смъртта красиво спрели,
ми напомниха за младостта,
за красотата…и Вечността!...

                                        Тодор Билчев

                                                                 

петък, 2 ноември 2018 г.

Дали душата се самопознава?....

                                     За да се познаеш трябва да се отчуждиш-твърдят источните фило-

                                     софи.Но в следващия текст ще стане дума не толкова да се опознаеш

                                     и "назовеш",а за това какво мъчи  душата на търсещия човек,за да

                                     намери мястото си в този свят.

                                     Подозирам какво ще е мнението на моя читател,защото не пре-

                          тендирам да знам какво е "време" ,"пространство" и "Вечност".Не знам дори

                          дали те изобщо съществуват ,но предполагам,че те са едно и също тайнство и

                          то не от "Мира сего".Трудно ми е да допусна,че времето е четвъртото

                          измерение на пространсвото,а вечността унищожава или поглъща и

                         двете.Истинското време за мен никога не завършва,то е една безкрай-

                         на поредица от мигове,които клонят към вечност.В противен случай

                         как би свършвал живота на човека на тази земя,а и на всяко живо същество?

                          И тогава  имам основание да кажа/противно на моите разбирания/,че

                          и миналото и бъдащето вече съществуват.Макар и в различни форми.

                       Основания за това,че бъдещето съществува са сънищата,а че миналото е

                        сега и в нас е навикът ни да отричаме едно постоянно сътворяване.

                           Що се отнася до вечността,мнозина теолози и философи я определят

                        като "еднавременно,просветляващо притежание" на всички мигове на

                         времето. Затова,може би и Вечността вече е наша.А това се потвър-

                        ждава най-вече от нашите сънища.В тях се вливат и нашето минало

                         и нашето бъдеще.Сънуването е съгласуване на невидимите знаци,

                         беглите звуци,виждаме образите на хора ,които обичаме или мразим,

                        на живи и мъртви,без да ги разделяме.

                         Шопенхауер казва:че животът и сънищата са страници на една и съща

                        книга и да ги четеш поред е живот,а да ги разлистваш-сън" Е,ние май

                        никога не четем книгата,поне до край,просто я разлистваме...

                          А Д.Дън ни уверява,че в "смъртта ние ще се научим  успешно да

                       боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия жи-

                       вот и ще ги съчетаем както ни се понрави."

                            Приемете моя текст като метафора,като не забравяте,че няма

                       нищо по истинско от многозначната дума.Тоест от думите,които

                        означават  "Всичко" и "Нищо".
                     
                                                                                        С.М.Аврелиев

четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Пиша за да съществувам




                                 Пишейки аз прочитам себе си

                                прочитайки себе си,аз се отчуждавам,

                                тоест "намирам."


                                                          С.М. Аврелиев

сряда, 31 октомври 2018 г.

Смъртта на свободата



                                   
СМЪРТТА   НА   СВОБОДАТА


Вятър листите подгони
по тераси и балкони.
Разхвърчаха се листата
като птички над земята.

На дървото лист последен
ред си чакаше, пореден.
Че искаше да полети
и той към ярките звезди.

Паднал, после, на земята,
там да гний със свободата.
Но вятърът да вее спря.
И,…като роб,…листът…умря…

24.10.2018 г. 17.11 ч.
Русе – Марияне                                          Тодор БИЛЧЕВ - Русе























НА ПОКОЛЕНИЯТА ЗА ВИНАТА


Поколение! Не си виновно ти!
А всички ний – твои майки и бащи.
Ала за това, което днеска си,
да, натрупани са толкова вини.

Но кой сега вината ще оспори
за калта в Авги/евите обори?
В душите, гдето впи се и събори
най-здравите ни, български, опори?

Така погледнато, вина май няма.
Виновна е световната измама
за добър живот и слава голяма.
И алчността човешка, и…безсрамна…

24.10.2018 г. 17.47 ч.
Русе – Марияне                                              Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Вечната жена



                                
ВЕЧНАТА   ЖЕНА


Една жена през пътя ми премина.
Не бе жена. Вълшебна бе, картина.
Някакво пулсиращо сияние,
трепкащо от болка и страдание.

Уж жена, а из въздуха летеше.
Не спираше. А все до мене беше.
И дали не бе туй Вечната жена?
Що всички знаят. Но…никой не позна…

                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ - Русе

неделя, 28 октомври 2018 г.

Бог съществува




                                Не само,че БОГ съществува,но така и трябва.

                 За да ни води през мрачните селения на Битието стенейки.


                                                              С.М. Аврелиев