събота, 24 юни 2017 г.

Болестта като изкупление,наказание или просто живот?

Животът е болестно състояние на духа.

С.М.   


Човешкото тяло е толкова нисше,че не е удостоено със страдание.Страда душата

духът,та значи съзнанието.И истинските болки не са от тялото,а тези в нашето съзнание.

Човек може да умре за две бройки,ако си внуши,че е болен,и да оздравее тутакси,

след най-черните прогнози на докторите,ако реши,че е здрав,че ще живее още миг.

     Човек е това,което измисли/реши/ да бъде.Дявол или ангел,болен или здрав,

  той е само своята представа за себе си,както и целия свят/по Шопенхауер/.Знам,

  докторята се усмихват ехидно,но аз се излекувах от най-страшната болест-"СЕБЕ

 СИ".Сега нека ме хванат всички възможни болести,включително и смърт,аз ще

бъда неуязвим.Как така?Ами много просто.Няма да съм АЗ.По -голямо щастие на

този свят,от това да се отървеш от себе си-няма.Ще рече,че няма и смърт,а едно

 безкрайно щастие на подопечното ти тяло.И страх няма,и стрес,и страдание...

Само дето боли...Душата боли по липсата на всичко това...В противен случай

какво означава живот,жив,тук,сега,вчера,утре?...Да преодоляваш,не означава да

се пречистваш,а да си сам и всеки.Да си жив не означава,че живееш,а страдаш.

Страданието,болката,болестта,смъртта са нашето спасение.С тях ни е дарил

господ и нека бъдем благодарни.

                                                                С.М.Аврелиев

Към себе си



ПЪТУВАНЕ   КЪМ   СЕБЕ   СИ


Пътнико български, пътнико горд,
хвърлен отдавна зад житейския борд,
за теб няма друга алтернатива,
във Космоса, освен, да се развиваш.

И както си тръгнал по дългия път,
в който и други като тебе вървят,
не се изморявай, не спирай, върви,
за да пристигнеш и тука ти първи.

А щом те пуснат зад Райските двери,
ти съвземи се и спри да трепериш.
Там ти е мястото, дълго гласено.
Там ще ти бъде сърцето спасено.

И ще прилича то на България.
От оня филм, от оня, от стария.
Когато тя беше Райска градина.
И в обич цъфтеше...Мойта Родина!...

                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе

вторник, 20 юни 2017 г.

Музиката на природата


МУЗИКАТА  НА ПРИРОДАТА


Бистър ручей нежно ромоли.
Вятърът над него шумоли.
Той чановете разлюлява.
Небесна песен се явява.

Вълна вълна в морето гони.
На кораба пак бият гонга.
Шумът им гали ни ушите.
Носят се, неземни, звуците.

В гората птичка изписука.
Из небесата рей се звукът.
Кошута пъргава изблее.
Природата, цялата, пее.

Прибират се в село стадата.
Носят песента на полята.
Поблейват овце, крави мучат.
Навред омайни звуци звучат.

Лястови/чката чурулика.
Със човката си щъркел щрака.
Извива славей нежни трели.
Петлите първи са запели.

Гласовете слушам, песента.
Чувам звуците на Вечността,
дето идват от природата.
Вечна с тях ни е породата!…

                                                                          Тодор БИЛЧЕВ - Русе

понеделник, 19 юни 2017 г.

Човеци и хора


ХОРА   И   ЧОВЕЦИ


Безброй човеци,
седнали по пейките са.
Безброй човеци.
Ала хората къде са?

Човеци има.
Няма ги добрите хора.
И радост няма.
Липсва всякаква опора...

                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе

неделя, 18 юни 2017 г.

ГГрешка ли е човека или Божествена ирония?




                                    Тъмницата е дълбоко под земята.Стените и са каменни и имат фор-

               мата  на равнобедрен  триъгълник.Сякаш всичко е търсено съзнателно,защото са-

              мо в този си вид дълбоката дупка може да допусне сноп светлина.А тя ме дразни,

              защото ми напомня,че съм жив ,че въпреки всичко някъде извира живот,отреден

             за мен, като снопче/"ивица златни лъчи"/създавайки илюзията за надежда,без надежда.

                Бях осъден на доживотен затвор ,за това,че убих своя мъчител.Отрязах му

            тестисите в мига,в който той се разсея.Издърпах нажежения ръжен ,с който ме обе-

            зобразяваше,измъкнах ножа му и отрязах и  главата .Спомням си само,че ми се

           молеше,но аз не изпитах жалост и прерязах и последните му вратни жили.Беше

           слаб,страхлив и  уязвим човек с изкривено от злоба и лакомия лице и след някол-

           ко опита   го убедих да ме развърже за да му покажа къде са парите. Гореше ме

         по слабините с нагорещеното желязо,гореше лицето ми,изгори и едното ми око.

             И въпреки всичко сега съжалявам,че го убих.Такива като него носят само соб-

         ствената си душа,ако изобщо я имат.Те трябва да бъдат наказвани от бога,не от

         човеците.

          До едно време броях годините,които лежах в затвора,след това времето започна

        да не ми прави впечатление.Животът ми се втичаше в някаква обща,безформена маса

       която нито ме измъчваше,нито имаше каквото и да е значение.Все едно съм  камък

       мък без памет .Но това не означаваше успокоение и сливане с безкрая, а някаква

       старческа немощ и примиреност,която очакваше единствено смърт.

          Забравих и да мисля,но постоянно сънувах. Словото на Бога се изливаше

      през мен чрез съня.А то можеше да има много измерения.Най често беше река

    /някога бях рибар/ можеше да бъде път,стоножка,мираж,океан,вселена,муха,но

     винаги се изливаше и раждаше от единичното.А то е тленно-казвах си аз-не

     е Бог.От друга страна всичко единично е атрибут на Бога,значи част от него.А

     да си част -си и цяло,тъй както "тленното тяло е част от световния дух",от духа на

     на "цялото",макар да боли,да е грешно,смъртно и мирише.Като кръвта на оня

    нещастник,която се е загнездила в носа ми.Нищо,че и той е изгорен и често мири-

    ше на изгоряло месо.

     .Това вече не мога да го измисля,сънувам го затова му вярвам.Вече не

     си спомням дали съм бил някога свободен,дали има ден и нощ,дали съществуват и

     други хора,но те са част от моята тъмница.По-истински от всякога.Сенките

     са най-видими на светлина.И тогава душата ми се изпълва с благоговение.

     И сънят почти се слива с реалността и аз си представям живота който живях,

     и този който бих могъл да живея.И в двата случая ненавистта към формите ме

     опровергава.Дълги години изучавах как правоъгълния триъгълник/още един

     от атрибутите на Бога/ може да се превърне  в правилен петоъгълник/пентаграм/.

      В него бе скрита Божествената пропорция. Всеки следващ ден ме даряваше с миг

    надежда че ще открия златното сечение,но никога не можах да осъзная що за цел е

    това,малко преди да реша уравнението.И осъзнах,че всичко се дължи на човешките

    езици и в тях е скрита тайната.Иначе Бог не би създал толкова много и разнопосочни

   изречения,на които да не се разбират човеците.Дори езика ни бе даден от Бога тъй как-

   то светлината от небето.И все пак няма дума,която да  означава всичко/вселената/ и да я

   съдържа в себе си,тъй както думата "котка" не означава планета от друга галактика, а

   съдържа завършено животинче,което мяука и драска,страхува се ,но незнае,че ще умре

   след малко.То дори не знае,че е живо,ала страда.Всичко в този свят се случва едно-

   временно.Тук и на другата планета  .Котката хваща мишка ,убива я и я изяжда.Това

   не е последователност,а акт във вечността,защото какво остава от мишката:,зърната

   :жито с които се е хранила,а те са покълнали от земята/тук и там/,в която тя ще се вър-

   не.Ще се завърне оставайки част от себе си. От своя безсмислен живот, обречен на

   котката/която не и мисли злото/ и която също е осъдена един ден да я разкъсат разго-

   нените котараци.Езика е Божие дело и то единствено спасява и изразява тази безкрайна

   взаимовръзка на нещата с космоса/ Цялото в едновремеността/.Пет триъгълника в

  петоъгълник .Всички сънища се съдържат в други сънища.Будиш се ,но не знаеш дали в

  реалността или в друг сън.И не знам дали преди да се събудя не съм умрял?.

      Да живеем в илюзията на съня е лесно,трудно е самото събуждане...А неговото

   продължение...отново и отново....Изгубен...безнадежден. ..И все пак в собствената си

   нирвана...Безформено желе,което не желае да се буди,да се сеща за тяло и цяло...За

   златното сечение и пентаграма...

      От време на време се сещам,че все пак аз съм затворник.Убиец.Ако биха ме пуснали

    щях да умра.Моя дом е тука.Тука се научих да живея,сънувам и умирам.ТАМ щях да

    бъда в затвора на хората,в затвора на собсвеното си безсилие,а това е по-лошо от сноп

    светлина,която не дава надежда,а упование,че си преминал в безвремието.

      Не помня кога е станало моето единение с Божеството,с вселената,с вечността,

    и не съм наясно с думите,които означават/,навярно едно и също/,но си спомням,че то

    беше "МИГ РАЗТЕГНАТ ДО БЕЗКРАЙНОСТ". Не знам даже дали съм бил щастлив,

    но щом съм сънувал "Златното сечение",сигурно съм станал дете на Бога,Той ме е

    приел,а може би отхвърлил като предател?...Пък може и да съм сънувал себе си?

     Всеки вижда и усеща Бога по своему: някой като "всичко съществуващо",други като

     тюрма,трети като пеперуда,четвърти...пети, шести като цвете или нарисувано

    сърце...Е ,не сме ли еманация или част от него.Аз го открих тука,и тука се слях

    с него.Аз съм Неговата грешна ирония.По-скоро собствената си безкрайна неу-

    довлетвореност за живот навън,където не искам да се връщам.Това е моя дом-

   моя затвор и моето въображение,моя Бог и моята свобода...Взирах се насреща

   си и навътре и виждах Бога като вода,като вода и огън,като кръг който ме обгражда

   отвсякъде ,който  ме гори и изгаря,огън който усещам,но не пари.И вода,която ме за-

   лива но не дави Бяха "навсякъде и в същото време никъде". Взаимно се унищожаваха.

        И тогава видях началата на всички начала и краят на всички светове,които завърш-

   ват като мен- в Черната дупка.А за нея никой нищо не знае.Освен мен,сънущ я от векове,

   в своята малка "черна дупка",от която не искам да излизам. Все едно да се родя наново и

   да последвам образа на съдбата си.

    И АЗ РЕШИХ: САМ ПО СЕБЕ СИ ЧОВЕК Е ГРЕШКА,НО БОЖЕСТВЕНА.

       Ала достатъчно ли е да станеш убиец за да се слееш с Бога?Не ли по добре да си

  останеш затворник без Бог,за да изпиташ гнева му,да усетиш безсилието си,да

    изтърпиш наказанието стенейки.Там ли е Златното сечение между грешката

    и иронията?Може ли да се поправи човек,преструвайки се на Бог и може ли

   Бог да се превръща в човек/във всеки от нас/като Христос?

    Всичко до тук беше само една сънувана лъжа.И в последния си ден аз ще

     си остана един самотно нещастен човек,самозалъгващ се човек,който може

   и да е част от Бога,но никога Бог.Ако бях по-добър нямаше да убивам,а щях да

   се моля за своя мъчител.И той в някой свой живот щеше да ми прости/в друго мес-

   тообитание/.Сега затворих вратите за прошка,ще рече "вратите за рая".Но и това не

   е чак  толкова страшно,защото на този свят няма нищо страшно.Изтичащото време ще

  го помете и утре няма да има помен от тъмницата и Черните дупки.Те не съществуват,

  защото не знаят за себе си.

    .Който веднъж е прозрял света,не може да бъде ЕДИН,не може да бъде манипулатор,

  макар и на собствените си илюзии.Той вече няма "СВОЙ"  живот,свои болки скърби и

  радасти.Той е бил едно,а сега е "ВСИЧКИ".До там най- много може да стигне човек.Вче-

  ра е бил той,сега е друг.Той е никой.За него вече няма съдба нито собствена нито на

  другия.Преминавайки на другия бряг,  надскочил съдбата си,не означава,че си станал ве-

  чен,че си Бог,Вселена, "Всичко"и всякой.Сега отивам да съзерцавам светлината-лъч,да

  ставам по-добър и да  сънувам следващия си сън.

         Няма да произнасям Анатема срещу грешния човек.


                                                                 С.М. Аврелиев

Човек и природа


ЧОВЕК   И   ПРИРОДА


В природата всичко се движи,
но нищо не бърза във нея.
Ритъма е следван от всички.
И са във вечна хармония.

Там огледалата отсъстват,
но себе си можеш да видиш.
Любовта тук само присъства.
Няма от що да се обидиш.

Подарък там всичко е вече.
За живите твари от Нея.
С Природата слей се, човече.
Обичай, възхваляй, възпей я!

                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе

неделя, 28 май 2017 г.

Безусловно




                              С нищо не ме ангажира настоящето време.Межупрочем няма

                        такова.То е условност между два мига-минало и бадеще.Копнея

                        за простора на вечността.Копнея за "безвремието" на  времето

                        където ще бъда НЕ АЗ,а просто ТИ.И не е задължително да бъде

                       второ лице,единствено число в безпирно изтичащо време.


--------------------------------------------------------------------------------------------


                        С абсурд е надарен не моя ум,а нещата наоколо,

                     стига да ги заподозреш.


--------------------------------------------------------------------------------------


                   Мисълта да пътувам между галактиките ме блазни,но не

               утешава.Дава ми упование,но ме разрушава.Разрушава ме,

               за да ме съблазни със воята забрава и безкрайност...Но в

              следващия миг/преди да се осъществи"/,аз бивам залян с

              талазите на скука/въображението ми убива не само неосъ-

              ществимата мечта,а и самата реалност/.Уморявам се пред-

              варително от всичко което ще ми се случи и въображението

             ми застива в ступор.



-----------------------------------------------------------------------


        Безусловно роб на мисълта,не ще се предам ни на живота,ни

       на смъртта.