четвъртък, 16 март 2017 г.

Дж.Д.





                            "Само в смъртта ще се научим успешно да боравим с вечността.

                        Ще си възвърнем всички мигове от нашия живот и ще ги съчетаем

                       както ни се понрави.Бог и нашите приятели,и Шекспир ще ни сътруд-

                       ничат."                                                      Дж.У. Дън






Обратна перспектива





                                        У нас слонът е муха

                                        некадърниците са отлични

                                        и низоста е на върха,

                                        а комиците -трагични.

--------------------------------------------------------------


                                        Игра на стъклени перли
                                 ----------------------------------


                                   В потиския ни яхър

                                  съединението е повече от сила,

                                  щом магаре,муле и катър

                                  играят си на прескочи кобила..

                                                          Красимир Машев................................................

БЪЛГАРИЯ

 
Б   Ъ   Л   Г   А   Р   И   Я


Аз, да, България избрах.
Със воля, чувство и без страх.
В сърце с България живях.
Частица аз от нея бях.

Какво България за мен
било е и е всеки ден?
Дали е оня тих рефрен,
от който тръпнех възхитен?

Птица ли във небесата?
Бистър ли поток в гората?
Жълто жито във полята?
На морето ли вълната?

На жътварка тъжна песен?
Или жълт листец наесен,
с вихър тъй понесен,
че до Възбог чак отнесен?

Пролет ли, във цвят покрита?
Зима ли, в земята скрита?
Майчина ли топла пита?
Детски глас, що вечно пита?

България е всичко. Да.
Това е моята страна.
Тук аз намерих светлина.
С любов оттук ще отлетя.

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе








ОПИТЪТ   ЛЮБОВ


Дори да имах много дълъг о/пит,
пак от любовта ти щях да съм опи/т.
Че какво е опитът без любовта,
щом вирее и без опит тя в света?

А дори без опит никакъв да бях,
аз безпаметно да те обичам щях.
Че чужд на любовта е всеки о/пит,
от любов кога заразно си опи/т.

                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе





























В   Т О З И   Д Е Н


Сини теменужки разцъфтяха,
в този ден, под родната ми стряха.
Ято щъркели над мен летяха.
Люляци с цветчета зазвънтяха.

Този свят красив е. И прекрасен.
Месецът е жълт, огромен, ясен.
Клонки вей в гората кичест ясен.
Бог човекът слави с дивна песен.


                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе

сряда, 15 март 2017 г.

Старицата




                                        

СТАРИЦАТА   ДЕТЕ


„Умирам! Паднах!” – старица плачеше пред мен.
От работа се връщах и бях аз уморен.
Падналата на балкона майка подкрепих.
Не избягах аз и злото тъй го победих.

А, когато вдигах аз нещастната жена
и нервно, и припряно подавах й ръка,
дяволът на тоз балкон, видях, стоеше,
ала и Бог до него зорко Го следеше.

И кой ли в тази схватка победител беше,
не знам. Старицата от радост все ревеше.
Но високо горе, там, на Седмото небе,
пак, старицата, видях, бе станала дете…

14.03.2017 г. 18.17 ч. – действителен случай
Русе, ул. Петрохан, дългият блок под „Химическо чистене”

Смъртта не е нещо външно




                               Смъртта не социално явление.Не е и материално,в строгия смисъл на

                      думата.Тя не ни принадлежи,тъй както и живота,а ни дарява с милост.

                          Човек може да умре от страх,от ужас,от болест,от любов,та дори от ща-

                      стие,но никога от смърт.Нищо по- реално и безпощадно от смъртта,но не и

                     материално,антидуховно и съществено зло.Тя не е случайно чудо,а законо-

                      мерност,която трябва да се осъществи,за да продължи живота.За това твър-

                    дя,че тя е нещо свещено,вътрешно съпреживяване/чудо/,което е невъзможно

                    да се сподели,а и не трябва.

                       Човек работи,храносмила,забавлява се,не за да яде или,че това ще го направи

                    по-щастлив,а за да забравя,че е жив и утре ще умре.Понякога се чудя защо чове-

                    чеството още не се е самоубило?.Защото ако има  живот- "ТОЙ винаги е някъде

                    другаде-"не сега и не тук".Той е в мефизичната реалност.Друга няма.

                      Една трета от хората на този свят имат всичко от ,което се нуждаят,но са

                   по нещастни от останалите две трети,които мизерстват,гладуват и са обре-

                    чени на геноцит.Е,къде е формулата,тогава,която дава стойност и пълнота

                    на нещата,за да съществуваме?

                       "Здравомислещия" човек се прибира вечер от работа и се чувства удовлет-

                    ворен и "пълен"/ако са му платили/. Но той се лъже,защото "забравя" или

                    по-точно казано-съзнателно не си дава време "да помни".Ще го осъзнае,

                   едва когато почувства ,че света е дълбоко и безсмисленно далечен,ако не е

                   метафизически реален и всичко изтича за миг,ако смъртта не му каже "стоп".


                                                                            С.М.Аврелиев

вторник, 14 март 2017 г.

Музиката-споделена вечност

                                                           
                                                Без музика животът щеше да е една грешка
                                                                                                            .Ф. Ницше

                                             

                                     И  Платон твърди,че"Космосът е музика,а тя дава душа на все-

              лената".

                Знам кредото на Достоевски,че "красотата ще спаси света" Аз бих добавил и музи-

             ката,макар че той със сигурност я е включвал към красотата.

             Тя прави хората по-добри,обеденява ги и ги спасява.И само по такъв на-

            чин може да се спаси и живота на планетата и на Вселената.Всеки един

           красив звук от песента на птиците,до" Годишните времена" на Вивалди се

           чува,записва и остава в най отдалечените кътчета на Вселената.

              Това категорично означава,че ние сме едно цяло.Защото,когато чуеш

           красива музика/независимо къде/светът изчезва за секунди и ти се пре-

           връщаш в мелодия на самия себе си.А какво по-голямо щастие да избягаш

          от реалността./Която между прочем ни разделя./

            Ако послушате половин час,примерно,Бах или Пинк Флойд,но отдадено,

          без предразсъдаци,ще усетите вечността.Обещавам ви.                             

                              Айнщайн също е боготворял музиката. Този полуБог,полуЧовек

          .явно е съхранил детето в себе си,за да съчетае мъдреца създал Теорията на

          относителността,с любовта към музиката. Всъщност,той никога не е правил

          разлика между дветеНе е излизал от тях .Той е бил в тях.

                         Ала Геният е само посредник между нас и Бога.
                         
                           Ние сме  домогване.

               Под музика разбирам организация на съвършения хаос.

               Под  музика разбирам всако искрено творчество,което ни разтърсва със

                  своя вътрешен ритъм,може дори да е без смисъл,но съвършеното

                 откровение на Бога. Ако не го осъзнаем сме обречени да бъдем

                 нещастни твари, захвърлени  на земята,за да умираме.И трябва да уми

                 раме,не непременно със свещеник ,а с духова музика./В домогване/

                      А на моя гроб не бих  желал  дори и плоча,а  може и без паметник

                 да мина,но такъв за мен нека да бъде музиката на  Пинк флойт,Бах,Яворов,

                 Христо  Фотев,а и Адел,Адел,Адел...До четиридесетия ден...

                                       И после няма никой!....Може би само музика.
                     
                     Защото както казва Кърт Вонегът: Ако въпреки всичко някога умра,не

               дай боже,нека това бъде моята епитафия:" Единственото доказателство за

               същесвуването на БОГ  е музиката."
                         

                          А пък С.М.Аврелиев/ерго аз/ твърдя,че бях музика,бях луд,сега съм

                просто идиот.  Всеки божи ден от мен изчезва нотка музика.Дали е пра-

                вилната посока?...

Вечната любов






                               
   ЛЮБОВТА   НА   ВЕЧНОСТТА


Как времето лети, не спира.
И всеки миг от нас умира
по капчица любов, омраза – две.
И тъй – докато всичко изтече...

Но голата душа остане,
макар потънала във рани.
И завинаги оттука излети.
Не от кал я нея Господ сътвори.

Но омразата и любовта
сътворени ли са от калта,
че тъй изтичат бързо и умират?
Не! Вечно любовта тече! Не спира!...


                                                                        Тодор БИЛЧЕВ - Русе