вторник, 14 ноември 2017 г.

Жаба и крокодил




                                  Жабата-"Голямата уста"- рекла на крокодила-"Кривите крака:"

                            -Знаеш ли Кроки,що е това щастие?

                            -Да,знам -рекъл той.Да имам твоите уста,а ти моите крака.

                            -Та защо са ми твоите криви крака,те дори не могат да скачат?.

                            -А твоята уста  ми трябва-отвърнал Кроки-защото е много креклива,

                             а значи миризлива-и се озъбил в крокодилска усмивка.

                             -А ти целия си миризлив-не му останала длъжна-Кикерана,щото ,

                            ядеш мърша,а аз се храня с първо,второ и трето-муха, хайвер от риба и

                            за десерт паяк.И за това вися между небето и земята и съм щастлива да

                            гледам отгоре,а ти си денонощно в тинята и кожата ти се бели.

                              -Знеш ли,че имаш право-рекъл ,някак тъжно смирено той-то тогава

                            птиците трябва да са най-щастливи.

                            -Трябва,но не го знаят и кел файда,че!...-и тогава някаква човка я клъв-

                           нала,а след две, три поглъщания се озовала жива в утробата на птицата.

                           И тутакси  осъзнала мъдрите думи на кривокракия крокодил:-който викал

                          от тинята:

                                     Дръж си затворена устата,преди да си отвориш задника!...

    .                       Никога не знаеш дали злото ще дойде отдолу или отгоре...

                                                                                            С.М.Аврелиев


Светлина



ПРАТЕНИЦИТЕ   НА   СВЕТЛИНАТА

Богомилите питали Господ за смисъла на живота. Бог им казал: „Направих ви от светлина и от мрак. И ви показах два пътя – на доброто и на злото. Изборът е ваш.”
                                             Антон Дончев – в. Златна възраст, бр. 45 / 10.11.2017 г.,с. 40




Пратеници, вий, на светлината,
във мрак родени, о, как блестите!
Где ли скрила се е, вам, душата? -
в тъмното не искате да спите.

Че между злото и доброто вий
сте си го избора направили.
И никой вас не може да открий
при зло, което сте забравили…

                                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе






















ПОСЛАНИЦИ   НА   КРАСОТАТА


Като звезди във тъмнината,
по етажите, прозорците блестят.
Със звук крещящ на тишината
чакат спящите да ги освободят.

Да ги разтворят в ранно утро.
През тях да влезе шумно светлината.
И от звезди те тази сутрин -
посланици да са...на красотата...


                                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе



























ГАРВАН   ВЪРХУ   ЖИЦА


Гарван черен върху тънка жица
бе кацнал, в тъмен и дъждовен ден.
Злобно грачеше таз грозна птица.
Денят от злоба беше помрачен.

А на есента листата златни
блестяха само във тъмнината.
И лъчите техни, благодатни,
на деня дариха светлината.

Гарванът изграчи пак зловещо.
Срещу него псетата завиха.
Свежо стана утрото, горещо.
Есенни лъчи света покриха…

                                                                              Тодор БИЛЧЕВ - Русе

неделя, 12 ноември 2017 г.

Ако няма вечен живот,няма никакъв живот.



                    Видях те за миг по заник слънце на "Топлото езеро".Не те познавах. Къ-

              пеше се гола.И не познаваше ни свян ни срам.Ти беше не "Съвършенството",

              слязло от Рая-Ти беше моя  дух.  И аз се влюбих завинаги.

               След малко потъна в езерото,стопи се,а на другия ден те погребаха.Гледах

            съвършеното ти тяло,смеех се с усмивката на твоите очи,прегръщах духа ти,

            докато....потъна в земята...Попивах те с целувки,а червеите поглъщаха твое-

            то съвършено тяло,издялано от духа на любовта. Ти беше съвършеното "НИЩО"

              Ти беше въплатения ДУХ в човешко тяло,а вече и в моите клетки.

         

                 Любовта ми/без плът/  успя да се превърне в страдание,а страданието в безумие?

             И защо изобщо съществуваме,щом....живота на земята  е илюзията да се превръща

             красотата в червеи? ДАЛИ  живота е моментната метаморфоза да се ражда от

             червея пеперуда?                         


                                                                          С.М Аврелиев   

сряда, 1 ноември 2017 г.

Душата ми


Д У Ш А Т А   М И


В плът е потопена тя. Ала плът не е.
От Дух е обладана. Това Дух ли е?
Одухотворена плът душата ми е.
Туй достатъчно е аз да я позная…


1.11.2017 г. 8.07 ч. Ден на народните будители
Русе                                                                                  Тодор БИЛЧЕВ
































Б У Д И Т Е Л Я Т


Сред черен мрак, без свобода,
в тъмата пръска светлина.
Кога поне в една душа
гори духовната искра,

той радва се като дете.
С нежна влага във очите
преминава планините.
И тъй – до края на дните.

Догдето и една душа
без Дух не броди по света,
ще носи огън все така
на народа ни Будителя…

1.11.2017 г. 8.35 ч. Ден на народния будител
Русе                                                                         Тодор БИЛЧЕВ

вторник, 31 октомври 2017 г.

Усмивката















949 – 380




























949 – 380

К Р А С О Т А ТА


Измама ли е тя? Или пък съществува?
По-истинска – когато само се сънува?
Жена ли, мъж ли е? Или невинно цвете?
Душа ли, Дух ли е? Или в едно и двете?...

Не зная аз, но видя ли жена красива,
душата  ми се радва, че е още жива.
Духът ми шеметно се лута из простора.
А Горе ние с Господ дълго си говорим...

30.10.2017 г. 8.45 ч.
Русе                                      Т.Билчев













У С М И В К А Т А


Тя дали е дар от Небесата?
Или пратеник на Светлината?
Щом при животинките я няма,
само за човек ли е измама?

Но Небето в нея се оглежда.
Всичко тя със светлина зарежда.
Значи, щом усмивката това е,
прашинка, и тя, е...от Безкрая...

30.10.2017 г. 8.27 ч.
Русе                                     Т. Билчев


























949 – 380























неделя, 29 октомври 2017 г.

Помогни ни да те намерим

                 










                      Бог е тайна,която се открива само на тия,които го търсят,

           обичат и вярват в него.

           И въпреки това,си позволявам да мисля,че Бог ни е създал-нас хората защото е скучаел.

           Една шега,която за нас/хората/ се оказала фатална. Та нали,все пак,трябва да  има с кого

           да се забавлява,играе и в края на краищата сам не се живее.Дори щастието си няма с кой

         да споделиш.Затова ни създава" по свой образ и подобие" И ни дава свободата да се

         възпроизвеждаме, да грешим ,да мразим и обичаме,да се любим и да ГО търсим НЕГО

          нашия създател и никога да не го намираме,освен в собствените си представи.И може

         би    точно за това ни е надарил не само с живот,но със смърт.Като се предполага,че след

          смъртта ще идем при него.

             Голям майтапчия ще да е бил този Бог щом така на едро си играе с живота и смъртта

         на хората,а и на всички останали твари и растения.

            Живот и страдание вървят ръка за ръка.Зад всяко красиво дело,постъпка

           цвете,животно,небе и земя се крие неговото отрицание и неосъществи

           мост.И това ли е част от играта? И можем ли ние да се измислим, да се пресъздадем

          за да станем по-добри по-съвършени и по-малко страдащи.Та нали Бог ни е дал

           Свободна воля.!!!Тогава какво ни пречи да се доближаваме до НЕГО? И отново

          парадокс-ставайки по-съвършени,страданието ни става по-голямо.Та значи БОГ

            носи най-голямото страдание -страданието на съвършенството.Да си съвър

            шен сигурно е страшно,да си сам също,да си жив отчайващо.

               За това се стремим така нейстово да го намерим,да се доближим до него,да му

           се изповядаме и да влезем чисти в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО .Друго всичко е

            илюзия,създадена от нас -хората,за да преживеем някак си този живот.

              И най-лошото е БОЖЕ,че ТИ изчезна от душите ни и ни остави сами.Това не е

            твоя вина ,а наша,на хората.Вместо да се очовечаваме,ние вървим точно в обрат-

            на посока-мразим се,оварваряваме се,оскотяваме,ненавиждаме се.

                За това те молим БОЖЕ,помогнини да те опознаем и намерим.Крайно време

            е да излезеш на яве и раздадеш справедливост.Утре ще бъде късно-до там я

             докарахме.В противен случай сме обречени да ни няма.А това ще рече,да

             те няма и Теб.

                 Грешката ни е,че не знаем,че всинца сме в тебе и ти в нас.Осъзнаем ли го ще

           бъдем щасливи/макар и страдащи/,а тия,които не те приемат в душата си ще

           бъдат нещастни до Второ пришествие.

                И нека пребъде Твоето Царство-земно и Небесно.Амин.

             И прости нам волнодумството и шегите,които си позволихме.


                                                                                               С.М.Аврелиев

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                     

                           . 

петък, 27 октомври 2017 г.

Сълзи






                                  

С   Ъ   Л   З   И   Т   Е

                                                                                                И в очите на Плачещия,
                                                                                               и в очите на Смеещия се –
                                                                                               сълзи
                                                                                                                     Ж. Сотиров
                                                              

Какво ли всъщност са сълзите?
Кристални мигове от мъка,
от скръб и болка на душите,
при срещи сбрани и разлъка,

бурно от сърцето бликнали
и удавили мечтите ни?
Капки бистри ли, поникнали
от усмивки по очите ни?

На душите ярките звезди?
И на Духа ни светлината?
Бог човек, с които надари
и стана вечен на земята?

Сълзите мрак и светлина са,
скръб и мъка, щастие и смях.
Огледало на душата са.
А Духът...оглежда ни от тях!...

                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе