Отчаяно безжалостен и див,
откраднах от живота си съня си.
За туй ли майко толкова несправедлив,
бе светът,когато търсех с шепи
Вечните въпроси?
Не ражда се човек да знае,
а да носи на съдбата скрите въпроси.
Като муле натоварено с трева
от билки и от щръкла,по остра от игла
е нашата-човешката съдба.
За туй изплака в яслата Христова,
че Бог роди се за света и Слава.
/днес кой ще ти повярва?/
Време на предатели от Юда изковани,
ще пребъдат в своето имане.
Но никога не ще потърсят те върбата
на отречения Бог и сатаната,
защото знаят ,че там е скрита ТЯМ съдбата.
С.М.Аврелиев